ЗАБРАНЯВАНЕТО НА КОМУНИЗМА НЕ Е ЗАБРАВЯНЕ НА ИСТОРИЯТА!

Паметникът на Съветската армия в София. 

Снимка: Информационен портал Е-ЗдравеЙ

 Народното събрание прие на първо четене разширяването на обхвата на Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, внесен от народните представители Петър Славов, Мартин Димитров, Вили Лилков и Методи Андреев. За предложенията се обявиха 104 народни представители, 46 гласуваха против, а 3-ма се въздържаха. Това се случи след близо двудневен дебат в пленарната зала, съобщи gplatforma.eu.

Интересното в случая е, че отново, въпреки, че този закон е приет преди цели 16 години, се намериха хора, които се обявиха против това и най-вече заклеймиха времето, в което се правят тези промени в закона. 

А какво му е на времето, всъщност, какво като правителството е в оставка и какво от това, че предстоят избори!? Демократичните процеси са стабилни, държавата функционира по правилата и Конституцията се спазва, какво му е тогава на времето, или са необходими отново оправдания за дадени действия, или бездействия…!?

„На различни места в България все още се намират останки под формата на безсмислени лозунги, предмети, склуптури и прочие възхваляващи този предстъпен режим. Но което по-лошо – последните въвеждат в заблуждение подрастващото поколение относно истинската същност и репресиите на режима. Абсурдът в някои случаи достига до там, деца да идеализират престъпна дейност на дейци на БКП, пряко отговорни  за смъртта и страданията на десетки хора и техните семейства и за разрухата в националната икономика и селско стопанство в края на режима“, мотивират своя законопроект депутатите, пред gplatforma.eu.

Законопроектът предвижда в едномесечен срок символите на комунистическия режим да могат да бъдат преместени в Музея на социалистическото изкуство. При невъзможност да се случи това, върху паметниците и символите ще се поставя табела с надпис: „Комунистическият режим в България 9.09.1944-10.11.1989 г. и дейността на БКП са обявени за престъпни със закон, приет от 38-то Народно събрание“.

Тук обаче настъпва колизия. Ако имаме закон, който обявява комунистическия режим за престъпен, какъвто той безспорно е, тогава защо този закон допуска вратичка, през която да се минава и да останат мегаломански и изключително неприятни художествени безумства като така нареченият паметник на съветската армия и така наречената „братска” могила в Борисовата градина и недалеч от Софийския университет!? По този начин ли ще възпитаваме подрастващите – приемаме Закон, а паметниците, които са най-видимата част на този престъпен режим ги оставяме с вратичк в закона…!?

Всъщност, този закон и направените промени в него са не просто необходими, те са закъснели вече повече от 25 години! Тези два паметника, а и други, трябваше да бъдат премахнати още тогава, когато беше съборена гробницата на комунистическия диктатор Георги Димитров – мавзолеят в центъра на София, както и редица малки барелефи и бюстове на разни съветски велможи, с които столицата на България беше осеяна.

Каква е връзката с нашата емиграция ли? Връзката е достатъчно видима и тя се съдържа в това, че много от емигрантите ни са избягали от режима в България в онези години, защото са били репресиран по един или дрг начин и те са се лишили от семейство, роден дом, приятели, роднини, близки, среда, именно заради този режим. Днес, когато приемаме закон, който е несъвършен и се налага неговият ремонт, вместо нистина да овъзмездим морално тези жертви на комунистическия терор в страната ни, ние отваряме широки възможности най-видимите нюанси на онова време все пак да останат, като поставим до тях някакви табелки, които някой я види, я не види…!

Ето това не е честно пред паметта на нашите близки и приятели, които са загинали в лагерите на смъртта по врме на същия тзи комунистически режим. Не е честно пред подвига на емигрантите ни, които са жертвали живота си в името на това да живеят свободно, бягайки през границата и подлагайки се на лишения и опасности. Не е честно и пред историята ни.

Забранява се и поставянето на публични места на предмети, надписи, скулптури или символи, невярно пресъздаващи периода от 9 септември 1944 година до 10 ноември 1989 година.

Питаме, в коя европейска столица днес има паметник на окупационна войска, каквато е Червената армия за нас българите!? Ние сме ОКУПИРАНИ от Червената армия, СССР обявява ВОЙНА на България на 5 септември 1944 г. и за „благодарност”, ние държим тези пметници на позора в самия център на европейската ни столица днес, през 2016 г...! Това е нещо много повече от абсурд, това е истинско престъпление към паметта…!

И за да не бъдем голословни, сществува предложение, тези паметници, а и много други артефакти, за да бъдат съхранени за историята, да бъдат преместени в покрайнините на София, където онези, които изпитват носталгия по онова време, или пък любопитни туристи, да могат да се „насладят” на художествената им стойност.

Депутатите предлагат още в Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен да бъдат въведени и санкции от 200 лева за физически лица и 2000 лева за юридически лица, а при повторно нарушение – в двоен размер, санкции за разпространяване и пропагандиране на комунистически символи. Само че българинът не е заслужил да бъде провокиран, защото запазването на паметници като гореспоменатите е голяма провокация имено към автентичната историческа памет на нашия народ!

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

кореспондент на вестник „България” в София

„Братската” могила в София. 

Снимка: portal.ihist.bas.bg