Блогът на Венцислав Жеков: ГЕНЕРАЛ СЪБЕВ: ПОВЕЧЕТО СЪНАРОДНИЦИ ЗАД ГРАНИЦА СА СВОБОДНО МИСЛЕЩИ ХОРА

Генерал-майор от резерва Съби Събев
като кандидат за вицепрезидент на България,
заедно с кандидата за президент
от Реформаторския блок – Трайчо Трайков.
Снимка: Flashnews

Въвеждащо каре

Генерал-майор от резерва Съби Събев беше кандидат за вицепрезидент на Република България, в тандем с кандидата за президент на десните сили - г-н Трайчо Трайков, по време на наскоро отминалите избори. Двойката успя да събере най-много гласове от представителите на автентичната десница извън България и най вече сред сънароднците ни в САЩ. Генерал-майор Събев прие с готовност интервю за читателите на вестник „България” и сподели своите виждания за изборите, за военните и за приоритетите на България.

- Г-н генерал, приема се, че българският генералитет е „червен” по презумпция, защо битува такова мнение в обществото и Вие едно романтично изключение от това ли сте, или сте по-скоро бяла лястовица?

- Българският генералитет до 1991 г. бе червен по партийта линия. След деполитизацията на въоръжените сили бе прието по презумция, че всички военни са прекратили връзките си с „новата“ БСП. В действителност БСП продължи да кадрува в армията и това се потвърждава от факта, че до 2009 г. всички началници на ГЩ на БА бяха със съветска генералщабна академия. Аз бях от новото поколение генерали – званието ми бе присвоено през 1999 г. Има и други генерали от това време, но от 2002 до 2012 г. доста от тях бяха с указ от социалистическия президент и повечето останаха лоялни към БСП. И това се прояви при настоящите президентски избори.

- Някои Ваши колеги Ви обвиниха, че едва ли не нямате военнна биография, докато генерал Радев има такава и той е по-разпознаваем от Вас във военните среди. Как бихте отговорили на това обвинение и подкрепиха ли Ви военните на изборите за президент на България?

Военната ми биография е публично достъпна. Тези, които ме обвиняват са с бедна и неясна военна биография. До първата половина на 2000 г. военната ми кариера премина във ВВС, преминавайки на различни длъжности в полково, дивизионно и корпусно звено и в щаба на ВВС. След това преминах през две ключови длъжности в ГЩ на БА – началник на Главно оперативно управление и управлението за стратегическо планиране. През 2002 г. заминах в Главната квартира на НАТО като военен представител на ГЩ във Военния комитет на НАТО, където работих до края на 2004 г. Бях първият български военен представител в НАТО, след приемането на страната ни в Алианса. Бях и първият български офицер, завършил Военновъздушния колеж на ВВС на САЩ през 1994 г. От 1995 г. работих за подготовката на армията ни за членство в НАТО.

Пенсионирах се в началото на 2005 г. Във военните среди съм достатъчно разпознаваем, въпреки че съм напуснал армията преди 11 години. Бях над три години председател на съюза на офицерите от резерва „Атлантик“, единственият проатлантически военен съюз в страната. Не получих масова подкрепа от запасното войнство, тъй като същото е под влиянието на леви и националистически партии и е против членството на България в НАТО.

- Готова ли е страната ни за нов десен политически проект и Вие бихте ли се включили в него по някакъв начин, било то и като бъдещ военен министър в едно дясно управление, например?

- На страната ни действително е нужен нов десен политически проект, който да обедини всички демократични хора с европейско и евроатлантическо мислене. След 12 г. членство в НАТО и 10 г. членство в ЕС, у нас отново се надигнаха леви и националистически сили, които търсят друга стратегическа алтернатива за България и значително подронват имиджа на страната в двата съюза и посяват съмнения в лоялността и надеждността ни като съюзна държава. Бих се включил в такъв проект, ако бъде преценено че съм подходящия човек за укрепване на европейското и евроатлантическо развитие на страната.

- Достатъчно ефективно ли се ползва капацитетът на генералите и офицерите ни в резерва и запаса, в полза на страната и какво може още да се направи, или да се промени в това отношение?

- Не се използва достатъчно капацитетът на запасното войство и особено на генералите и офицерите в полза на страната. Има индикации, че политическите партии започват да се ориентират към този потенциал, но присъствието на бивши военни в местни, областни и централна администрация трябва да бъде значително по-голямо. Едва тогава ще се почувства обществената полза от тях, защото в мнозинството си това са хора дисциплинирани, отговорни, опитни и с държавническо мислене.

- Има ли нещо, за което да съжалявате, в предизборната борба в която участвахте за първи път на такова високо ниво?

Може да се съжалява само за кратката предизборна кампания, не успяхме да посетим повече населени места и да разговаряме с хората. Както и за липсата на съществен дебат, защото основните претенденти се скриха от такъв дебат. Това показва дефицит на политическа култура и желание да скрият своята некомпетентност по важните теми за страната.

- Избирателите познават кандидата за президент, с когото бяхте в двойка – г-н Трайчо Трайков, но Вие бяхте непознат за масовия избирател, особено в чужбина и все пак, Вие като кандидат за вицепрезидент сякаш имахте собствена светлина и собствена харизма, това ли е моделът за вицепрезидентския пост, или Вие избрахте сам този модел?

- Като военен експерт нямаше как да бъда познат добре на масовия избирател, макар че имах редица медийни изяви през последните 3-4 години. Очаквах да се срещнем с повече наши сънародници извън България, но времето и средствата не достигнаха. Само г-н Трайков успя да посети Лондон. Като кандидат за вицепрезидент подкрепих всички послания на кандидата за президент и бях готов да му бъда здрава опора в изпълнение на правомощията му като президент. Мисля, че бяхме длъжни пред българските граждани да бъдем здрав тандем и символ на единението на нацията.

- Как успяхте да спечелите вота предимно извън България и на какво отдавате това?

Мисля, че повечето наши сънародници зад граница са свободно мислещи хора и добре разбират, че страната ни няма друга алтернатива, освен по-интензивно развитие в европейското семейство, върховенство на закона по европейски модел и достойно членство в най-успешния отбранителен съюз в човешката история.

- Накрая, бих искал да Ви задам и един въпрос, касаещ Вашата конкретна дейност в Съюза на офицерите от резерва „Атлантик”. До колко такова формирование на бивши военни може реално да представлява мозъчен тръст, който би могъл да помага на България?

Членувам в съюза от 2007 г., като над 6 години бях в неговия управителен съвет, последните над 3 години като негов председател. И понастоящем съюз „Атлантик“ се опитва да изпълнява подобна роля, тъй като организира годишно по 2-3 форума, включително и международни конференции, за обсъждане на актуалните проблеми на международната среда за сигурност и на съюзната и национална отбранителни политики. Редовно изпращаме нашите изводи и препоръки до държавните институции и участваме в обсъждането на проекти на важни документи по сигурността и отбраната на страната. Макар и не толкова масов като основния съюз на запасни чинове, съюз „Атлантик“ е водещ в тези усилия и неговите форуми са очаквани с интерес. Имаме амбицията да разширяваме дейността на съюза и да бъдем още по-полезни на страната и нейните въоръжени сили.

Интервюто взе Венцислав Жеков

кореспондент на вестник „България” в София