 |
| Снимка: |
Някога, преди години, учителите
сакаш бяха поставени на една висота, не само заради престижа на професията си,
но и защото те самите имаха, или се ползваха от авторитет, който днес сякаш е
номинален. Днес учителите са авторитети, но ерзац, сякаш признаваме това, ама
не съвсем. Защо е така?
Никой няма, а и не би следвало да
има носталгия по едни отминали времена, когато истината беше доволно изкривена,
най-малкото, защото днес това е забранено със закон, но и носталгията по онова
време няма да върне авторитета на учителите от тогава.
Всяко общество като нашето в онези
условия, има нужда да гради авторитети, които са необходими, за да се създаде
общата система от авторитети, които да контролират същото това общество. И все
пак, някога, условно в „онова време”, учителите бяха уважавани наистина, не
заради времето, не заради по-доброто ни общество, обществото си е едно и също,
не дори заради някаква по-добра, или по-лоша среда. Учителите бяха поставени
сякаш на собственото им, на полагащото им се място тогава.
Учителят беше този, който създава
бъдещето на едно общество, той е катализаторът, мотивът, примерът, строгият
авторитет, но и необходимия педагог. Учителите имаха мястото на индикатори за
бъдеще, защото те изработваха бъдещето с интелекта си, учейки нас.
Тук няма да говорим за идеологията,
която беше наложена, защото това е ясно и отдавна е оценено, тук става дума за
авторитета, който някога имаха нашите учители, а днес те го нямат. Няма взаимна
връзка между различните исторически епохи, поне по отношение на типа общество –
тогава обществото ни беше съставено от нас и нашите родители, днес то е съставено
отново от нас, нашите родители и вече и
нашите деца. Разликата е, че живеем по-отворено, по свободно, но обществото сме
ние, същите хора от тогава.
Кога например преди години ученик
ще излезе и ще се опълчи открито на учител, за каквото и да било, че дори и
когато е прав ученикът, което беше един от белезите на онова време на мълчание,
страх и притвореност?
Да, днес учениците са значително
по-свободни, но свободата е конвертируема и цената й е висока – учениците днес могат
да се почувстват с по-висок авторитет, макар и твърде номинален, дори и от
своите учители!
Един ученик, облечен със скъпи
дрехи, окичен със злато и скъп телефон на практика се оказва, че „струва” много
повече от учителя си, който много често няма възможност за скъпи дрехи, скъпи
накити и модерен мобилен телефон!
Тоест, времето има своите
псевдоприоритети, своите жалони, по които се гради авторитет и материалното
стои над духовното, а трябва да е обратното!
Някога ние се притеснявахме и
угнетявахме от това, че не знаем колкото учителя, и се съревновавахме един с
друг в класа, за да бъдем по-близо до „даскала”, днес съревнованието не е в
обучение, а в украшения! Но, това са времената, повече възможности – по-малко
желание, но поне съществуване на варианти. Такива бяха нравите, не че предишните
нрави и времена бяха по-хубави, но поне за учителите нещата стояха по-различно.
И ако някога един строителен
инженер вземаше една добра заплата за страната и икономическите условия, то
учителят вземаше поне колкото него, докато днес разслоението и в това отношение
е факт, а това разслоява обществото не на класи, а на икономически касти!
С една дума, как да върнем онзи
авторитет, от „онова време”, което хубаво или лошо, предоставяше престижен статут
на учителя!? Той беше уважаван член на обществото, получаваше прилична заплата,
имаше самочувствие, не се налагаше да доработва, за да храни семейството си и
упражняваше една престижна професия, която и днес е престижна, но е повече
задължение, отколкото призвание!
Това не се получава с връщане на стари
и идеологически стереотипи, получава се предимно с възпитание на обществото в
това, че когато Иванчо се прибере в къщи с двойка по математика, не баща му да
отиде да се разправя с госпожата-математичка, а да вземе мерки, щото Иванчо да
решава повече задачи…! Просто е, но вярното и ценното не винаги трябва да са
сложни, за да са такива и да ги има.
За teacher.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар