БУНТЪТ В ХАРМАНЛИ – РЕЦИДИВ ОТ ИСТОРИЯТА!?

Снимка: Марица

Проблемът с бежанците, или мигрантите, в лагера в Харманли се появи едва когато стана ясно, че хората там са твърде много – една компактна маса и са готови на бунтове заради условията на живот. Бунтът в лагера в Харманли беше заради затварянето му и заради ограниченията, които бяха наложени на неговите обитатели, предвид подозрения за заразни болести.

Всъщност, бунтове в такива лагери са правили и българи, защото, оказва се, че и ние сме били бежанци, и ние сме вдигали протести в бежански лагери..!

Във времената на комунизма, турските служби по границата ни имаха собствен стил на действие. Първо бегълците от България се изолират в тйни квартири. Интервюират се и се проучват от представители на американското консулство в Истанбул, а едва след това бегълците се изпращат в лагера „Йозгат” или в общежитието към него. Тук те очакват реемиграция.

Лагерът представлявал охранявана ферма, където бежанците се занимават със селско стопанство. Получавали по 3 лири на ден, като половината от това отивало за храната, която им се предоставяла. Именно тук, в този лагер българите са вдигали бунт, заради тежките условия на труд и живот!

Както виждаме, не е прецедент да има такива бунтове, проблмът е, че в онези години, нашите бежанци са отивали там заради политическите репресии в България, като в голямата си част те са търпели несгодите на живота си, докато сега бежанците, които вдигат бунтове у нас, също бягат от репресии, но една значителна част от тях просто търсят по-сполучливо препитание. Те разбира се имат право на това, но бунтовете не са начин да си разрешат проблемите!

И все пак, бунтът е начин на протестна изява. Ако някога българските бежанци, които по това време са политемигранти, или поне така са определяни, са се бунтували в Турция, защо днес бежанците да не правят същото в България…!? Та нима условията са други…!? И едните, и другите се намират в условията на свободна държава, където те доброволно са отишли, като са нарушили граници и закони. Защо едните да имат права, а другите – не!?

Разбира се бунтът е проблем за сигурността в едно общество, но бунтът е и изява на актуална позиция. Рзбира се, че е по-добре да няма бунтове, но тогава трябва да се запитаме, дали и защо има предпоставки за такива действия. Защото, ако лагерът в Харманли си беше от затворен тип, както този в Турция, още от създаването си, то тогава нямаше да се налагат промени, които да провокират действията от страна на обитателите на лагера. Макар че, лагерът „Йозгат” в Турция е именно от затворен тип и въпреки това нашенците са вдигали бунтове заради лошите условия на труд и бит там. 

Или иначе казано, не е хубаво да забравяме, или да не знаем, че и ние сме изпадали в подобна ситуация, както сега бежанците у нас, и ние сме били бежанци, при това не само в Турция и също сме имали своите автентични позиции, права, инициативи…дори и за бунт…!

Заради това, когато правим анализи на ситуацията, нека не забравяме, че историята е колело, днес на върха му са афганистанците от лагера в Харманли, утре може отново да са българите в лагера „Йозгат”…!