Снимка: |
Преди години,
учител можеше да се стане и със средно образование. Да речем, в предишната епоха, това беше политически
обусловено, но след промените, отново имаше учители, които ставаха такива и без
да имат висше образование. В същото време, мнозина от тях, дали защото нямаха
алтернатива, дали защото бяха свикнали, но оставаха учители до края, до
пенсионирането си. И бяха уважавани учители, бяха търсени дори и за частни
уроци, като добри педагози, експерти и дори и администратори на време.
После се
въведоха нови изисквания, апогей на които е и новият закон, който беше приет в
началото на август тази година. Правим промени, правим реформи, създаваме
правила за учителстване, как да стават учители и в същото време сякаш все
по-малко хора имат желание да стават учители!
Преди години,
една жена със средно образование, която има призванието, можеше и да е добър
педагог, докато сега, образованието отново, както и тогава, не е достатъчно, но
сякаш хората нямат желание да се заемат с тази професия.
Добре, правилата
са ясни, имаме дори нов закон, оказва се обаче, че за да си учител, не е необходимо
да има САМО нов закон, трябва и още нещо. Законът е рамката, законът създава
условията и поставя параметрите, останалото е душата – призванието, да притежаваш
магията, която те прави добър учител.
И днес има вече
отдавна бивши ученици, които с охота поздравяват свои учители, когато ги срещат
по улицата, които не са имали висше образование, но са били добри учители.
Образованието не
е достатъчното условие. Разбира се, че доброто образование е добра основа,
разбира се, че то е предимство, защото, както казват, човек дори и в лафката на
университета да престои пет години, пак ще научи нещо. Само че, учителството не
е наука, то е сърце и душа. Можеш много да знаеш, можеш много да си научил,
можеш да си голям учен дори, но да не можеш да си учител. Нужен е подход, нужно
е сърце, а когато ги нямаш, няма как да си учител!
Ето тук вероятно
бъркаме, когато правим нескончаемите реформи в образованието. Все реформираме
нещо, а не се научихме, че понякога реформата трябва да започне от самите нас -
от тези, които си мислим, че можем да правим реформи! Защото, пак се връщаме на
началото, висшето образование е предимство, но и със средно образование имаше
учители, които и до днес са помнени от учениците им с добро.
Да преподаваш не
означава да знаеш много, за да преподаваш трябва и да знаеш много, и да можеш
да го преподадеш така, щото да те разберат и да ги научиш, иначе няма смисъл!
Образованието не
е само по себе си знание, то е предпоставка за знание. Именно заради това
учителите със средно образование бяха релевантни на останалите с висше
образование и всичко това опира до призванието, както при свещениците говорим за
благодат – онова невидимото, което е чудото за всичко, което се проявява във
видимия свят, но се случва най-вече в невидимия свят!
За teacher.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар