 |
| Александър Йорданов - председател на 36-то НС Снимка: Клуб 'Z' |
ВИЗИТКА:
Доц. д-р Александър
Йорданов е председател на 36-то Народно събрание. Той е завършил Българска
филология във в Шумен. Работи като журналист и литературен критик на свободна
практика. Аспирант, литературен сътрудник, научен сътрудник I степен, доцент в
Института за литература при БАН.
Александър Йорданов е народен
представител в 7-то Велико народно събрание, в XXXVII и XXXVIII народно
събрание от СДС. Той е бил и председател на Комисията по външна политика на
36-то НС, на Радикалдемократическата партия в България. Бил е и заместник-председател
на СДС. Бил е главен редактор на седмичника за политика и култура „Век 21“. Извънреден
и пълномощен посланик - в Полша, Литва, Латвия и Естония и в Република
Македония.
Йорданов е ръководител
на Департамент „Обществени и хуманитарни науки“ в Европейския политехнически
университет в Перник. Почетен председател на Национално движение „България си
ти!“. Главен редактор е на седмичника за политика, общество и култура
„Демокрация“.
-
Г-н
Йорданов, президентските избори в България бяха убедително спечелени от
кандидат, който беше издигнат от левицата. София за първи път от 26 години
стана „червена”! „Червена” ли е вече и България?
-
Нито България, нито София са „червени”,
а по-скоро и България, и София, са разочаровани от българската десница, която има
много лидери и партии, но те и заедно, и поотделно, не знаят как да спечелят и
да управляват. Г-н Радев бе кандидат за президент на хората с леви и популистки
убеждения. Стана ясно, че кандидатурата му е била „консултирана” с Русия, което
арогантно погазва националната независимост. И
този факт бе укрит от гражданите преди изборите. Изборът на Радев не е
промяна, защото няма как връщането назад да се тълкува като промяна.
-
Упорито
се говори за нов десен политически проект, който да запълни нишата от
непредставени десни избиратели в страната. Какъв трябва да е този проект,
според Вас.
-
Аз не вярвам в „проектираната”
демокрация, в сценарии за политически
успех. Това са мрежи и въдици за шарани. Задачата на десните партии не е да
набиват политически канчета върху главите на своите верни привърженици, а да
предложат идеи и решения, които да увлекат по-голямата част от българските
избиратели. Защото е и смешно, и тъжно, стремежът на десницата да е попадането
в парламента с двадесетина депутати. Българската десница има
мисия и тя не е отменена, защото не е цялостно реализирана. Мисията е да
управлява страната и да я превърне в нормална, западна, държава. Нека да
припомня, че когато СДС печелеше избори той бе национално движение на граждани,
партии и организации, чиято структура бе договорно оформената коалиция.
-
Вие,
като парламентарист, как бихте оценили предложението на все още управляващата
партия ГЕРБ, която издигна за кандидат за президент на България председателя на
парламента-Цецка Цачева?
-
В това, че бе издигната г-жа Цачева, не
виждам проблем. Проблемът бе в начина по който бе представена тя от лидера на
партията Бойко Борисов и от нейните ненавременни „спомени”. Гафовете бяха
много. Първо бе забавено издигането на кандидатура. Второ, тя бе представена
като най-ненужната за поста, в сравнение с
„нужните” на ГЕРБ Фандъкова и Николов. Това предопредели провала. Твърдението
на премиера, че ще подаде оставка, ако
загуби президентските избори, бе върхът
на аматьорството в политиката. Освен, ако не е предварително договорен с
левицата сценарий за прехвърляне на властта в полето на БСП и ДПС.
-
Къде
се изгуби десницата в България, изчезна ли, претопи ли се, видоизмени ли се и
как, умря ли, или просто предстои да се възроди, има ли въобще автентична
десница в момента?
-
Понятието „десен” в България е тъмно понятие. Ако мерило е богатството, то определено
повечето от десните са по-скоро „пролетариат”, представители на „дребен
бизнес” или най-много „средна класа” –
по социално положение, но не и по доходи.
Богатствата са в ръцете на „левите” – комунистическите фамилии, в ръцете
и на широк кръг незаконно забогатели кадри
на бившата комунистическа партия и техните наследници. Затова и в началото на
демокрацията негласно се прие, че десни у нас са тези, които са антикомунисти, които
искат декомунизация, които искат България
да стане член на НАТО и ЕС, и да скъса зависимостта си от Русия. От 15 години
българската десница е разбита. Причината е, че партийните водачи през този
период се разболяха от левичарски
болести – на първо място от лидеромания.
-
Колко
политически поколения се смениха в България, защо политическите лица от прехода
сякаш изчезнаха, революцията изяде своите „деца”, или…, защо и хора като Вас,
които са емблеми на демокрацията, не са активни политици днес, предстои ли да
овъзмездим лицата от предоха, или те отстъпиха и на какво отстъпиха?
-
Аз не участвам в политиката от 1998
година, т.е. от 18 години. Но не съм безразличен наблюдател. Ние , „лицата от началото”, бяхме изхвърлени
не от „чуждите”, а от „своите”.
Мераклиите в дясно за лидерски позиции смятаха, че като са „нови лица” това
от само себе си решава въпросът за успеха. И че могат да минат без нас. Нищо
подобно не се случи. Откакто в политиката навлязоха т.нар. „нови лица” провалът
на десницата е постоянен. Вече се приема, че всеки тарикат попаднал в
парламента е политик.
-
Каква
е най-голямата заплаха пред България днес – Русия, бежанците, Ердоган, или нещо
друго?
-
Най-голямата заплаха за България е
собствената ни неразбория. Ние не знаем, какво искаме от себе си и за себе си. Обичаме
да страдаме, да се мъчим, вечно да започваме от нулата. Бежанците са един добър критерий затова, що за
народ сме, какви сме. Те не искат да остават при нас. Минават и търсят по-добър
свят. Що се отнася до Русия то тя е безспорна заплаха, защото е против нашия
дом – ЕС и НАТО. Тя не го крие. Превзе огромна украинска територия и само на
час въздушен път до България, вече разположи изключително мощни въоръжени сили.
Едва ли противник е Турция. Твърде съмнително сърдечни станаха отношенията
между Путин и Ердоган. Впрочем, докато
се занимаваме с няколко хиляди бежанци от Сирия, Ирак и Афганистан, пропускаме
факта, че у нас трайно се заселиха
десетки, а може би и стотици, хиляди, „бежанци” с руси коси и сини очи. И изкупиха 1/3 от
България – особено по Черноморието.
-
Как
виждате България след пет и след десет години?
-
В следващите пет години предстои
сериозна дестабилизация. Повод да мисля така е наблюдаваното нарастване на
подкрепата за леви и популистки партии. А те освен да дестабилизират, друго не могат.
Президент в този период ще бъде човек, който още преди да е станал такъв ,
започна да снася руски опорни точки в българската политика. Балансирането му
между Брюксел и Москва, което той афишира, практически ще постави България в
разкрачено положение.
-
Какъв
е, според Вас, днешният ден за българската демокрация…!?
-
Днес е мрачен ден за българската демокрация.
Спомням си Ботев:
кръвта се ядно в жили вълнува,
погледът мрачен, умът не види
добро ли, зло ли насреща иде...
Интервюто взе ВЕНЦИСЛАВ
ЖЕКОВ
кореспондент на вестник
„България” в София
 |
| По време на стачката срещу новата конституция на България. Снимка: Епицентър |
Няма коментари:
Публикуване на коментар