понеделник, 21 декември 2020 г.

ЗА МАЛКИТЕ „ПРАВОСЛАВИЯ“ И ПАНДЕМИЯТА ОТ COVID-19


Пандемия е, вирусът коси и млади, и стари…, излизат нови щамове на COVID-19, нещата стават от сериозни, още по-сериозни, а наближават и празници. Семейства няма да могат да се съберат, защото родителите и децата са във или извън страната. Забраняват се пътувания, обявени са карантини…! Ще се разминат с празнични усмивки и прегръдки много българи. Уви, такова е времето, такова е дошло...!

И понеже по празници, особено пък такива, се ходи на църква, българите сякаш сме „празнични християни“, ходим на църква основно на Великден и на Коледа. Великденът ни тази година беше особен. Пак беше пандемично време! Коледата и тя се очертава да е такава, защото времената пак са трудни и объркани. Но защо ходим на църква рядко, едва ли е защото вярваме, че храмът е навсякъде, за това се искат познания, а и вяра!?

Ето какво казва един мъдър човек, който има и познанията, и вярата:  „Храмът е състояние в Бога, а не място…няма църква, няма къща, няма параклис…храмът е в Бога, а не в света,..ти може да си в пустиня, или в пещера и ако си пречистен човек, търсач на Бога, ти си в храм, пък може да си в църква и да си трагедия“. Това казва в своя лекция българинът от бялото братство Елеазар  Хараш, от Варна.

Някога комунистите ни учеха, а и ни караха да вярваме, че храмът е нещо лошо, той е „опиум за народите“, като самата вяра в Бога…! Заради това и се зароди едно уродливо възприемане на вярата и на християнството ни в почти  две цели поколения, хората сякаш се капсулираха в себе си, затвориха се и съхраниха някакви свои „лични православия“, понякога те никак дори не бяха православни!!!

Така например, говореше се, че било много хубаво да се умре в църква, защото едва ли не човек бил благословен да умре по този начин. Това обаче отдава земно значение на храма, приземява го, превръща го в нещо тленно, профанизира самата идеята за храма.

Ето какво казва точно по този повод, отново Елеазар Хараш: „Храмът е мистичен, това е чистото Божие дихание в нас, храмът е любов, ако ти си любов и това е Божия земя“. За това говорим, че храмът е нетленен, той е нещо надматериално и именно в това е неговата свръхценностна натовареност.

„Събитията се случват в Бога, а не в света, дори и този вирус, той също се случва в Бога…ясният поглед вижда само Бог, а не света“, казва още Елеазар Хараш. Тук можем да видим нещо още по-ценно и то е че вирусът коси сякаш избирателно, удря там, където смята, че ще накара човек да се замисли, да преосмисли нещо, или пък, за да даде урок, а не рядко и изпраща такова изпитание именно на хора, които обича, за да изпита тяхната вяра на практика!

Няма нищо случайно и нищо хаотично не се случва в живота ни. Всичко има план и той е предначертан от много преди ние да се появим на този свят. Факт е, че ние хората си мислим, че правим нещо, но ние го правим, защото така трябва и защото така ни е „разпоредено“ от самия Бог, за това сме били кодирани, в най-чистия и хубав смисъл на това словосъчетание!

За това, в дните, когато са празниците за Христовото Рождество, дори и да не отидем в църквата, тя ще дойде при нас през телевизията и съвременните средства за масово осведомяване. Дори и да си останем в къщи, храмът е в нас, ако сме избрали Бога и ако той ни е приел в себе си.

Затова, нека да вярваме, нека да живеем според правилата, но най-важното, нека да влезем в Бога, да бъдем Него, да се слеем, за да ни даде Той своето пълно благоволение и да постигнем онази сигурност в себе си, тоест в Него, която ни е иманентна и трябва да я носим в себе си по духовната си природа и същност…!!!


За фейсбук-групата "Православни новини"

вторник, 26 май 2020 г.

ЩЕ ИМА ЛИ ПАМЕТНИК НА „СВЕТЕЦА ОТ БАЙЛОВО“ В СОФИЯ?

Дядо Добри живееше скромно, дори бедно. 
Идеята за издигане на паметник на дядо Добри, или „светецът от Байлово“, както е известен още е едно прекрасно начинание, което обаче затъна в блатото на бюрокрацията.

Съвършено случайно попаднахме в една от социалните мрежи на пост, където се описват перипетиите по издигането на този паметник. Само две години след кончината на този наистина свят човек, който ни напусна на 103-годишна възраст, ние вече сякаш не го помним! Църквата не разрешава да се издигне паметник на този пример за човеколюбие и вяра до патриаршеската катедрала „Св. Ал. Невски“. Поискано е разрешение да се издигне паметник, който няма да закрива фасадата на сградата на Светия Синод, но и там инициаторите срещат мълчание, въпреки, че предложението е постъпило през есента на миналата година и по вътрешна информация има отказ, който обаче не е официален.

Добре, Църквата разбира се има право сама да решава, какво да прави в и с имоти си, но все пак говорим за човек, който даряваше, близо 80 хил. лв. от скромни и волни пожертвования на хората, това е най-големият частен дарител на църквата ни…! Нима не е заслужил паметник, нима мястото му не е именно до патриаршеската катедрала, за която дари най-много пари…! С какво ще загрози един такъв паметник „блясъкът на славата“ на иначе наистина красивите сгради в центъра на столицата? Този човек би бил наистина светъл пример за всички, защото начинът му на живот беше уникален, той показа, че може да се живее праведно, при това много лесно.

Дядо Добри живееше в една малка къщичка-пристройка до църквата в родното му село Байлово. Веднъж отидохме до там с колеги, за да поговорим с дядо Добри, да почерпим от мъдростта му. Той обаче не ни прие. Искаше да бъде сам с Библията. Всяка свободна минута четеше Светото писание. Надникнахме зад стъклата на скромния му дом, където го видяхме прегърбен и наведен над Книгата. Четеше…! И понеже ние идвахме с нашата си, светската суета, заизреждахме се всички, за да го зърнем поне веднъж, сякаш е някакво екзотично създание, каквото за нас той си беше! Това не му се понрави и той дръпна малкото перденце и отново остана сам, вероятно на по-тъмно и вероятно нямаше да може да продължи да чете любимата си Библия докато не си отидем. Засрамихме се от собственото си нахалство и се отдалечихме. Това беше първата ни и единствена, макар и задочна, среща със „светеца от Байлово“. Ние идвахме, за да го ограбим, да вземем най-ценното му, след даренията, които правеше – времето да чете Библията. Ние и сега го ограбваме, дори и с този текст, защото няма никакъв смисъл да защитаваме правото на този свят човек да има паметник. Този паметник не е толкова за него, колкото е за нас самите, за да не го забравяме, за да помним онова, което той ни завеща, че във всяко село и във всеки град трябва да има църква, така дядо Добри разбираше почитта към Бога, като му построиш дом-храм, в който Той, Господ да се радва на теб – Неговото творение, Неговият образ и подобие.

Вероятно седящата поза за паметник
на "светеца от Байлово"
не е най-подходящата, но
поне усилията и дръзновението за
изработването си струват напълно! 
Инициаторите на начинанието за издигането на паметника са поискали разрешение и от столичната община. От там няма отказ, но пък предстои да се реорганизира цялостното пространство пред патриаршеската катедрала и това би забавило издигането на паметника с поне 3-4 години. Не че има някаква бърза работа, но колкото по-скоро този паметник бъде поставен някъде, където и да е, но и не съвсем където и да е, толкова по-скоро той ще започне да говори, да разказва и най-вече да припомня за добродетелния дядо Добри. Така хората не просто няма да го забравят, но те няма да забравят и неговия пример – да бъдат добри един с друг, да вярват в Бога и да правят добро на Църквата.

И така излиза, че нито светските власти, по обясними причини, наистина основателни и разбираеми, но и църковните власти, не намират начин да намерят място за паметник на един толкова достоен българин, при това наш съвременник…! В същото време паметниците на една чужда държава и окупационна армия яростно се защитават, сякаш те са нещо българско и родно, вместо да се почете живота и делото на един истински български патриот, добротворец и праведник на вярата.

Ето това сме българите в България днес, сякаш онези, които са извън родината повече я обичат, защото повече им липсва тя!

Един от най-успешните и
реалистични проекти
за паметник на
дядо Добри от Байлово. 
Паметникът на дядо Добри вероятно ще бъде поставен някъде, но е важно и къде точно. Той стоеше най-често пред катедралата „Св. Ал. Невски“ и пред църквата „Свети Седмочисленици“ в София. Сега се очаква разрешение от общината в София за второто място. Дано поне там този паметник, който никак не е голям, колкото беше и самият дядо, най-сетне да намери достойното си място. Да, той беше дребничък и прегърбен старец, но иначе той беше и си остава колос на вярата, на доброто, на достойното, на българското.

Поне това дължим на „светецът от Байлово“, не да не го забравим, а да го помним, постоянно да черпим пример от неговата духовна сила и неговото дръзновение за честен живот, изпълнен с добри дела и добри помисли. Така живя дядо Добри, така и си отиде – скромно, бедно дори, но някак красиво…! Затова и на неговото погребение дойде дори и патриарх Неофит! Днес всички сме длъжници на дядо Добри, и държавата, и Църквата!

четвъртък, 23 април 2020 г.

ЗА ТЕАТЪРА В ЦЪРКВАТА И ЦЪРКВАТА В ТЕАТЪРА

Снимка: Емил Л. Георгиев
/Площад Славейков

По време на Великденските празници онези, които разбират и познават богослуженията бяха шокирани, къде с право, къде с опит за откровена провокация от някои действия на някои владици. Така например, появи се снимка на митрополит Антоний, в която той е прибрал крилата на булото си и е с черна маска и молитвено събрани ръце. В интернет-пространството се завърза разговор за тази снимка, как било възможно да се снима по този начин, в олтара, да позира и така нататък.

Появиха се доста жлъчни коментари по адрес на западно и централно-европейския ни митрополит. Това беше изкарано като маскарад, като цирк и театър. Всъщност, митрополитът спазва стриктно мерките на карантината, защото носенето на маските е задължително, като по този начин той предпазва себе си и околните около себе си. Наистина леко е пресилено това, че тази снимка се прави с поза, но какво толкова е станало, нима това е някакво канонично нарушение…!? Хайде да не търсим под вола теле, защото под вола обикновено няма теле…!

Митрополит Антоний е пътувал в Западна Европа и демонстрира едно отговорно отношение към здравето на другите духовници, които освен, че са духовни лица, са и хора. Духовниците в патриаршеската катедрала, където се разиграва случката, са женени свещеници, имат семейства. Предпазвайки тях, митрополитът по този начин предпазва и техните съпруги и деца.

Нека да кажем, че митрополит Антоний по време на Богослужение е много обран като личност. Той не е човек, който залага на богати, пищни и луксозни одежди. Той няма огромно количество одежди и тези които има, не ги носи от скоро. По време на самото Богослужение той служи скромно, без да се самоизявява излишно, да се самонатрапва и да представя себе си като център на самото Богослужение, въпреки че той е старши духовник по време на службите. Той има много добри гласови възможности, което обаче не се демонстрира излишно и помпозно. Няма изтъкване от страна на митрополита, който не поставя акцент върхусебе си, а поставя акцента върху Бога, който е същината на Богослужението. Контактът е между човека и Бога, а служещият е само посредник, а не център на Богослужението. Не е мястото в храма и не е Богослужението това, чрез които митрополитът да се самоизтъква и да печели вниманието на публиката.

Така стигаме до духовници, които вместо да изпълняват Богослужението със страх пред Бога и желание да послужат на Него и на ближните си, те го изпълняват по такъв начин, при който превръщат богомолците в публика, пред която те да се изявят като актьори, за да получат аплодисменти – слава и човешко признание.

На богослови им направи впечатление например, че Белоградчишкият епископ Поликарп, който също служи близо до патриарха, поставя акцента върху себе си. Различните литургии се изпълняват по различен маниер – като Вселенски патриарх, кипърски архиепископ, Александрийски патриарх. За какво става дума?

В Богослужението около Пасха Поликарп служи с четирима дякони, които държаха около него двойни и тройни свещници, нещо, което е характерно за богослужението на Вселенския патриарх! Наблюдаваха се и елементи от служение на Александрийския патриарх  - по време на Великия вход с митра на главата. Това се прави само от Александрийския патриарх. В друго Богослужение пък се използваше архиерейски жезъл – копие на архиерейския жезъл на кипърския архиепископ, който завършва с топка с кръст и това е характерно само за там, не и за България и служението тук. Това наподобява инсигния на императора на Византия. И питаме, този служещ епископ патриарх на Константинопол ли е, на Александрия ли е, или е византийски василевс…!?

Вселенският патриарх е първи по чест и старшинство сред епископите и на него му прилича да му се отдава по специфична богослужебна чест, заради сана му!!!Александрийският патриарх е предстоятел на една от древните поместни православни църкви, основана от Св. Апостол и евангелист Марк и притежава титла, дадена му от вселенските събори – съдия на Вселената и 13-ти в реда на апостолите. Кипърският архиепископ също има чест, оказана му от византийски император. Питаме, кой от тях точно е Белоградчишкият епископ…и на каква основа той видимо претендира за отдаване на чест и почести, присъщи на предстоятелите на тези древни катедри…!?

Богослужението не бива да е цирк или театър, още по-малко пък панаир! Не бива един актьор да се изявява там, за да получи някаква театрална награда! Православното Богослужение няма нищо общо с театралните постановки, които понякога виждаме. Сайтът на Софийската митрополия сякаш се превръща в един художествен сайт на един епископ. Видяхме два фоторепортажа - първият с център пак епископа, въпреки присъствието на самия патриарх! Вторият е художествен – с черно-бели снимки и с размазан фон. Тази художествена фотография има ли място на един църковен сайт, който трябва да отразява Богослужение, а не светлата личност на един епископ, който и да е той!

Не искаме да бъдем разбрани погрешно, снимките са много хубави, но са твърде светски и отразяват суета, която не е присъща за сана на един епископ. Именно тук снимката на митрополит Антоний може би не беше особено удачна, макар, че тя не демонстрира маниерничене, все пак. Но съпоставяйки нещата, виждаме и разликите.

Нека още да кажем, че в сайта на Пловдивска митрополия скоро беше публикуван видео-материал, където митрополит Николай, в параклиса в  своя митрополитски дом, със запалена свещ, с епитрахил и омофор, прочете молитва за всички православни българи, за избавление от епидемията. Той беше скромно облечен, в молитвена поза, без да се придава царственост и величественост, без драматично изражение на лицето и позата и стойката на тялото, които обикновено, при други обстоятелства, са твърде характерни за него. Той беше естествен и семпъл, както изискваше ситуацията, а след това благослови всички. Не видяхме арт-фото-сесия, не видяхме акцентиране върху себе си, не видяхме императорски маниер,….дори при самия митрополит Николай…!

Не е нужно да се сърдим един на друг, не е и нужно да правим неверни изводи, това е само един опит за сравнение, на базата на което да се направят изводи, които да послужат за евентуална ревизия на поведение на някой, ако той реши, че е необходимо да се ревизира сам себе си, ако пък не го реши, волята си е негова, но и мнението на богословите е актуално и адекватно на наблюдаваните ситуации!


За фейсбук-групата "Православни новини"

сряда, 8 април 2020 г.

КОГАТО ВЪРБИТЕ ПО ЦЯЛАТА ЗЕМЯ СА БЛАГОСЛОВЕНИ!


Идва Цветница, а навън е пусто, пандемията ни затвори по домовете ни. Но има решение на този въпрос – да бъдем въцърковени, вярващи и да бъдем на безопасно разстояние. В такива ситуации всички върби по земята ще са благословени, защото Господ знае, Господ вижда и той може всичко. Ето заради това, ако си откъснем върба от някое дърво, то със сигурност тя ще е благословена тази година!

Църквата познава форсмажорни обстоятелства, тя не за първи път изпада в някакво особено тежко и трудно време на гонения и на изпитания, дори и преследвания. Църквата е била близо 300 години под изключително тежко гонение. По това време църковното богослужение се е извършвало тайно и скришно, нощно време, в катакомби, в пещери, на най-тайни и невероятни места, като например в гробища дори...! Целта е била да не бъдат разкрити християните.

Църковният живот познава всякакви смутове и смущения. Налагало се е Църквата да прави всякакви компромиси. По време на Втората световна война в Петербург, Светият Синод на Руската патриаршия взема решение в Светото тайнство Евхаристия да се ползва малинов сироп, а не вино, защото никъде в града не е имало вино, заради блокадата от немците. Църквата познава също така всякакви разнообразни изключения в църковната си практика, които понякога дори звучат еретично! Имало е кръщаване чрез ръковъзлагане, при положение, че е указано от канонична гледна точка, че кръщението става чрез трикратно потапяне във вода. Има случаи при гонения и преследвания и при рисков живот, да се кръщават хора именно чрез ръковъзлагане.

Църковната история познава едно предание, когато един римски император е проявил милост към убит християнин. Той спрял сражението, за да може майката, която е следвала войската, да вземе тялото на убития си син. Казва се, че със сълзите на тази майка римският император е бил кръстен и се приема за християнин от Църквата.

По време на гоненията в пустинята са били гонени много християни, които са щели да бъдат избити. Те са знаели, че ги очаква сигурна смърт там. Те са молели свещеника, който е бил с тях да отслужи литургия. Не е имало обаче нито хляб, нито вино, защото те са се намирали в средата на пустинята. Така литургията е била отслужена с пясък...!!!! На вярващите е даван пясък вместо хляб и вино! Има всякакви такива църковни практики, свързани с невероятни обстоятелства.

Най-правилно и точно в това отношение у нас стъпи върху църковното предание пловдивскиият митрополит Николай. Той се позова на своята власт и правоприемство от Светите Апостоли и благослови християните да не посещават църковните богослужение, като вмени това задължение на духовниците. По същия начин постъпи и Вселенският патриарх Вартоломей. Той освободи християните от тяхното задължение като кръстени членове на Църквата да участват активно в богослужебния живот.

Митропорит Николай припомни един изключително важен пример – животът на Света Мария Египетска, която е една от най-почитаните светици на Православната църква. Тя се е причастила само два пъти през живота си. И въпреки това, за разлика от много хирстияни, които се причастяват всяка неделя, тя е една от най-почитаните светици и е изключителен пример за християнски живот и за смирение, дори и за подвиг, защото е била невероятен аскет, понеже е прекарала 40 години от живота си в пустинята и се е хранила, с каквото намери там.

Съвсем резонно е Православната църква да се позове на тази своя богослужебна и историческа традиция, на тези свои практики и на предстоящите пасхални празници епархийските архиереи да блогословят християните да не се причастяват, а да оставят приемането на Светото причастие за последващите големи християнски празници, които са след Възкресение – на Петдесетница, Възнесение., където христиаяните също  могат да отидат и да се причастят. Предполага се, че до тогава епидемията ще отмине.

Светите Апостоли са получили благодат от Нашия Спасител да връзват и да развързват грехове. Тази тяхна власт не е власт само на този свят, тя е власт и отвъд гроба, защото това, което архиереят благослови или проклине дори, има въздействие върху душата на човека, както в този,така и в другия живот. Епископите като овластени наследници на Апостолите имат тази благодатна власт – да благославят при определени форсмажорни обстоятелства, както е сега, всякакви неща, които са в полза на живота и здравето на хората. Тялото на човека е храм на Светия Дух, както пише в Свещеното писание. Ние знаем, че човек трябва да прави всичко възможно да съхранява този храм -  да подържа живота и здравето си. Затова е напълно логично и се очаква да се вземе тази резонна позиция от страна на епархийските архиереи – митрополитите, да благословят миряните да постъпят така, щото да съхранят здравето си.

Според църковното предание и учение, духовниците трябва да предприемат всякакви мерки за съхраняване на здравето на хората. Великият пост е особено важен в Източната църква, но много Свети отци са призовавали да не бъде спазван той дори и от духовници, които са имали здравословни проблеми, защото лекарите са казвали,че болните трябва да се хранят със силна храна. В този случаи болните е трябвало само да изпитват съжаление, за това, че не могат да постят.

По същия начин духовниците днес могат да благословят да се отложи причастяването за Петдесетница и Свети дух, като миряните изпитат едно искрено съжаление за невъзможността. Необходимо е също и смирение пред настоящото изпитание пред всички нас.

Бог допуска тези изпитания за наше вразумление, за да не би да си помислим, че сме много достойни  и едва ли не имаме право да се причастяваме с тялото и кръвта Христови.  



За фейсбук-групата "Православни новини"

четвъртък, 26 март 2020 г.

ДА СИ ОСТАНЕМ В КЪЩИ – ЗАЕДНО С ГОСПОД...!!!


Когато ми направиха освещаване в дома ни, свещеникът имаше слово пред нас и гостите ни. Тогава той каза нещо, което запомних, защото ми направи особено силно впечатление. Той каза, че с освещаването, домът ни вече става и дом на Господ. Той живее у дома, това е и Неговият дом. Така ние сме защитени, защото Господ живее заедно с нас - тези, които обитаваме това жилище. Ето заради това призивите да си останем вкъщи от повечето национални медии е обяснимо и напълно ппиемливо, но не само това, то е и особено важно – да си останем в къщи, тоест – да си останем в дома на нашия Бог, заедно с Него...! Това е важно сега, за да спасим и себе си, и нашите близки, и всички останали хора. Оставайки си в къщи, ние оставаме с Бог, с нашия Създател, защото той е с нас, когато нашите домове са и Негови домове...!

Ето какво се казва в окръжно писмо относно появата на новия коронавирус и богослужебно-църковния живот от името на Българска Патриаршия и български патриарх и софийски митрополит Неофит до Високопреосвещените митрополити, членове на Св. Синод на БПЦ-БП.

„Ваши Високопреосвещенства,

Във връзка с епидемиологичната обстановка в страната и опасността от заразяване с коронавирус - COVID-19, за да се избегнат предпоставки за заразяване на вярващите и превантивното осигуряване на възможно най–безопасното състояние на храмовете,

П Р Е П О Р Ъ Ч В А М Е:

1. Всички храмове на територията на Вашата епархия да бъдат отворени и в тях да се извършват определените за светата Четиридесетница богослужения и молитвени последования;

2. Богослуженията да не прекъсват, както и всеки преминал надлежна подготовка желаещ да пристъпи към Свето Причастие с Тялото и Кръвта Христови, да не му бъдат отказвани под предлог от страх от заразяване с коронавирус. Светите Тайни не могат да бъдат преносители на зараза или каквато и да е болест, а са лекарство за телесно и душевно здраве;

3. Болни, които не могат да посетят храма, при желание за Свето Причастие да бъдат причастявани със запасни Св. Дарове, като се вземат съответните мерки от свещенослужителите за това;

4. Всеки посещаващ храма да се отнася с необходимото внимание и отговорност към здравето на околните;

5. Да се използват дезинфектанти и да се поддържа отлична хигиена. Подовете на храмовете да се почистват периодично със съответните препарати; иконите да се забърсват; килими, пътеки и други да се почистват редовно; столове, пейки и други места за сядане да се дезинфектират на няколко часа;

6. Да се поставят напоени с дезинфектант стелки на входовете на храмовете, които да се поддържат влажни през цялото работно време;

7. Болни да избягват посещение на обществени богослужения, като се отдадат на молитва и коленопреклонение в своя дом, за да не станат проводник за заразяване на други вярващи;

8. Свещениците да отправят усърдни молитви към Всеподателя Бога, „Който наказва и милва, допуска болести за наше вразумление и лекува“, за изцеление и безопасно преодоляване на това изпитание;

9. Цялото църковно изпълнение да усили своя духовен подвиг в покаяние, пост, молитва, бдение, изповед и съединяване с Тялото и Кръвта Христови.

Настоящото свеждаме до Вашето внимание за сведение и съобразяване.

Препоръчваме се на св. Ви молитви и оставаме на Ваши Високопреосвещенства в Христа брат,

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД

+ НЕОФИТ

ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ“

Тук две неща правят впечатление на първо място. Те са болднати, за да бъде обърнато вниманието и на читателите върху тях. „Светите Тайни не могат да бъдат преносители на зараза“. Да, така е, самите тайнства не са приносители, НО лъжичката, с която същите тези таинства се поднасят вече е начин за зараза. И ако тайнствата са си тайнства, лъжичката не е тайнство, тя може да се превърне в начин за заразяване, при това – напълно реален. Заради това, какво пречи, да се вземат пластмасови лъжички, за еднократна употбера, да се дават с тях светите тайнстваа, а след това самата лъжичка да се заделя и за следващия богомолец да се ползва друга, нова, чиста пластмасова лъжичка. Така няма да има никакъв проблем с таинствата, няма да има и проблем със заразата...!? Как пък така никой не се сети, че това е нещо напълно нормално и напълно допустимо в условията насветовна пандемия...!?

На второ място е обръщението на патриарха, „болни да избягват посещение на обществени богослужения, като се отдадат на молитва и коленопреклонение в своя дом“. Първо, ако болните са болни, те не просто трябва да избягват общите богослужения, а задължигелно трябва да не ги посещават. Това е важният и единствен призив, който трябваше да чуем от патриарха, струва ми се!  

Това, че те могат да си останат в дома е важно и то пряко кореспондира с това, с което започнахме. „От сътворението водата е не само неотделима част от човешкото битие, но и част от неговия религиозен живот. В Библията водата символизира живота (Ис. 35:6-7; 58:11), Божията благодат (Йоан 4:10-14), духовната и моралната чистота на човека (Ис. 1:16). В Свещеното писание са описани редица случаи, в които водата е тясно свързана с Божия план за спасението на човека.Поради връзката на водата с тайната на нашето спасение, св. Църква я употребява в тайнствата и обредите.

Малкият водосвет е обред за освещаване на нашите дом, офис или друго работно място, кола, мотор, строеж, както и кръстче, икона и други предмети. Осветената вода се нарича още „светена вода“, „света вода“, „агиазма“ или „аязма“ и др.

Водосветът е празник...

Свещеникът прикадява дома или офиса. Всички заедно стоим със запалени свещи около трапезата, върху която е поставена купата, иконата, елеят, китката. По време на освещаването ние се молим Бог да изпрати благодатните дарове на Светия Дух върху тази вода и елей. Светената вода е за подкрепа на душата и тялото, за заличаване на сквернотата на страстите, изцеляване на нашите душевни и телесни недъзи. Чрез водата Бог благославя и умножава благата в дома и на работното място“.

Именно по този алгоритъм се извършва освещаването и именно тогава домът ни се превръща и в дом на Господ.

Е, какво тогава пречи, ако Той живее у дома, ние да си останем заедно с Него и да не излизаме известно време!? Какво налага толкова непременно ходенето до църквата във времена, когато заразата е толкова опасна, особено за възрастните хора..., какво е по-важно за живота на един богомолец, вярата ли...да, така е, вярата, но къде отива тя, когато богомолецът се разболее и недай Боже почине...!?
И още нещо, вярата е важна, може би е най-важното нещо за вярващия човек, НО по какъв начин точно тя – вярата, ще пострада, ако вместо в Църквата, се молим в къщи, зааедно с нашия вечен „Съквартирант“ – самият Господ...!?

За фейсбук-групата "Православни новини"

понеделник, 16 март 2020 г.

ГЕНЕРАЛ МУТАФЧИСКИЙ - ПЪРВИЯТ СРЕД ПЪРВИТЕ

Генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски
 придоби главозамайваща популярност
 в обществото ни, но запази
уникалното си чувство за хумор
и хладнокръвното си самообладание.
***

Близо 7 стандартни страници на „WORD“ е информацията, която може да се намери за ръководителя на националния оперативен щаб за борба с коронавируса в България – генерал-майор Венцислав Мутафчийски. 

Впечатляваща е неговата професионална биография.  Той вече събра милиони почитатели у нас, а само преди месец и  половина 99% от българите едва ли бяха чували за него…! Направихме си експеримент. Пуснахме напълно заслужен пост с поздрав за генерала в една от социалните мрежи. Само за часове той събра над 6 хил. харесвания, повече от 1500 коментара и рекордните 742 споделяния…! Подобна активност на пост в социална мрежа обикновено имат само звездите от шоубизнеса. Не са рядкост и коментарите, че ако той продължава да се справя така добре със задълженията си, има реални шансове и за много висок държавен пост.

Кой е обаче генерал-майор професор д-р Венцислав Мутафчийски, д.м.н., FACS? Той е роден на 20 август 1964 г. В периода 1984 – 1990 г. завършва Медицински университет – София, специалност „Медицина”. От 1989 г. е офицер в Българската армия., а после следват: 1990 – 1991 г. -  Интернатура в КОХ – ВМА – София1 1991 – 1993 г. - Началник в медицинска служба в поделение ІV-ти километър – ГЩ, 1993 – 1996 г. - Клиничен ординатор КОХ – ВМА – София, 1996 г. - Придобита специалност  „Обща хирургия”, 1996 – 1997 г. - Лекар ординатор във ВБ – Бургас, 1997 – 2002 г. - Асистент в КСХ – ВМА – София, 1998 – 2000 г. - Изпълняващ длъжност Началник Диагностично-оперативен сектор към Катедра по спешна медицина, 2001 г. - Старши асистент, 2000 – 2003 г. - Старши асистент в КОХ – ВМА – София, 2003 – 2008 г. - Главен асистент в „Клиника по жлъчно-чернодробна и панкреатична хирургия” – ВМА – София, 2005 г. - Придобита специалност „Военна хирургия”, 2005 г. - Докторант на тема „Взривни травми”, 2011 г. - Придобива образователна и научна степен  „доктор“ с дисертация на тема „ Взривна травма”, 2012 г. - Придобива академичната длъжност „доцент“ към клиника „Чернодробнo-панкреатична хирургия  и трансплантология”, 2013 г. - Началник клиника по „Ендоскопска, ендокринна хирургия и колопроктология” – ВМА, 2014 г. - Началник катедра „Хирургия” – ВМА, 2014 г. - Заместник-началник на ВМА по Диагностично-лечебната дейност, 2014 г. - Придобива образователна и научна степен „доктор на науките“ с дисертация на тема „Съвременна концепция за отворения корем”, 2014 г. - Стратегически курс Военна Академия "Г. С. Раковски", 2014 г. - Дипломиран магистър по мениджмънт на здравеопазването-ФОЗ –МУ-София, 2015 г. - Професор по хирургия, 2012-2015 г. - Републикански консултант по хирургия, 2015-2017 г. - Национален консултант по хирургия, 2017 г. - ВРИД Началник на ВМА, 2018 г. – Началник на ВМА.

Всяка сутрин и вечер, а понякога и извънредно
 ръководителят на Националния оперативен щаб
за борба с коноравируса –
генерал-майор Венцислав Мутафчийски
ни информира заедно с целия си щаб,
за положението със заразата в страната.
С указ № 27 от 07.02.2018 г. на президента на Република България и заповед № КВ-65/12.02.2018 г. на министъра на отбраната е назначен за началник на ВМА и главен лекар на Въоръжените сили на Република България, като е удостоен с висше офицерско звание "бригаден генерал".

През 2019 г. е удостоен е с висше офицерско звание "генерал-майор" с указ на президента и заповед на министъра на отбраната, считано от 6 май 2019 г.

Участие във военни мисии в Македония, Ирак, Афганистан . Специалните му умения са в областта на коремна хирургия, чернодробно-панкреатична хирургия, лапароскопска хирургия, спешна хирургия, чернодробна трансплантация, интраоперативна ехография. Развива активна преподавателска дейност към катедрата по хирургия и е хоноруван преподавател в СУ - с общо 790 часа годишно.

Реални публикации в наши и чужди списания – 279. Общ импакт фактор - 35.74. Авторство и съавторство с монографии и учебници – 26. Участия в конгреси в България и чужбина – 127. Член е на редица престижни съсловни организации, редакционни колегии, специализирал е в Мадрид, Париж, Милано, Страсбург. Носител е на десетки награди и отличия. Всичко това идва да покаже, че този човек не просто не е случаен, той е впечатляващо добре подготвен за длъжността, която му беше поверена – да ръководи националния оперативен щаб за борба с коронавируса. Въпреки това някои либерални кръгове видяха в действията му опит за военен преврат, особено в условията на извънредно положение, което беше обявено от правителството.

Речта на началника на ВМА за необходимостта
 от спазване на мерките за безопасност
 се превърна в една
от най-блестящите пледоарии
на социална тематика в цялото ни съвремие.
Тук въпросът обаче отдавна вече не стои на плоскостта на либерализма, консерватизма, социализма, или дори комунизма, въпросът опира до откровения идиотизъм! Кой би позволил диктатура, каквато и да е тя, в една модерна европейска държава, каквато е нашата? Как някой си мисли, че ЕС или пък НАТО ще се съгласят с една брутална диктатура, била тя и военна, в една държава-членка на тези международни съюзи и организации!? Човек трябва да е меко казано психически неустойчив, за да си помисли дори за такива намерения, в която и да е държава в Европа, ако говорим поне за Европа.

***

Популярността на генерал-майор Мутафчийски стигна такива главозамайващи нива, особено след една от най-сърцераздирателните речи, които сме чували скоро, с която той ни призова да спазваме мерките за безопасност, че шансовете му за още по-висок пост в държавата станаха не просто напълно обозрими, а направо необходими. Ето това спечели сърцата на хората, не празните политически речи на политиците, макар и временно заровили томахавките си, а човешките думи на един генерал, но преди всичко - Човек! Макар и почти неизвестен в държавната йерархия, той изведнъж стана толкова популярен, че най-висшите държавници сериозно се замислиха за собствените си кресла, при това далеч не без основание…!

вторник, 25 февруари 2020 г.

ИМА ЛИ БЪЛГАРСКА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И КЪДЕ Е ТЯ…?


Все по-често богослови се питат, има ли Българска православна църква или няма…!?  Според Устава на БПЦ, Светият синод е каноничният орган, който управлява БПЦ, тоест, църквата ни се управлява на съвещателен принцип. Ръководното тяло се съвещава и има няколко ръководни формата. Има Свети синод в пълен състав, Свети синод в намален състав и избирателният орган – църковно-народен събор, който трябва да се събира на определено време. Такъв орган, като последния обаче не се е свиквал, в пълно нарушение на Устава. Намаленият състав от поне десетилетие не е свикван. Той имаше задачата ежемесечно да решава наболели въпроси, които могат веднага да бъдат отметнати не от всички митрополити. Целта е синодалите да се събират в пълен състав само за големите проблеми – по-крупните въпроси.

Не се разглеждат никакви въпроси, за да не се обиди някой, постоянно сме неутрални, за да не би сакън да ни обвинят. Това обаче не е позиция! Така църквата ни губи лицето си. Не изразяваме позиция по никой важен въпрос. Оказва се, че БПЦ изпада в позицията на една незаконна институция, защото тя се управлява понастоящем в пълно противоречие на нейния Устав, управлява се на неясен принцип, без да има съборност, а в Устава и това е записано, но не се изпълнява! Самата ни църква вече не е съборна, тя е феодална, автократична, на места е теократична и дори и аристократична.

БПЦ и нейният духовен живот – отбелязване на празници, годишнини, вече са в миналото. Църквата е представителна, но не от църковен тип. Когато имаме църковни годишнини, те почти не се отбелязват, а се отбелязват само държавните празници, с поднасяне на венци и цветя. Сякаш ни е срам, че сме имали славна православна църква. 

понеже живеем в правово общество, трябва да си зададем въпроса, БПЦ юридически издържан субект ли е, или това не е съвсем така…!? Иначе как да си обясним категоричното нарушаване на Устава, което не е инцидентно, а напротив – съвсем тенденциозно е, или поне така изглежда отстрани…!


И когато богослови си задават този въпрос, няма как да не обърнем внимание, защото става дума за хора от вътре, от самата църква, които не са врагове, нито пък са „враг с партиен билет“, те просто задават точните въпроси, на които обаче отговори няма…вече - по традиция…! 

За "Православни новини"