С все по-отчетливото
говорене за ядрена война в съвременния свят, темата за защита и убежище също
става все по-актуална. Руският президент Владимир Путин заплашва света пряко
или индиректно с ядрена война, защото е притиснат до стената. Това обаче по
никакъв начин не го оправдава. Ползването на ядрено оръжие, дори не
стратегическо, а само тактическо, вече е преминаване на тънката червена линия,
която светът такъв, какъвто го познаваме след Втората световна война, си е
поставил умишлено.
В
годините на бомбардировките над София по време на Втората световна война,
софиянецът Георги Иванов, офицер от войската тогава, пригодява едно от мазетата
на къщата си в центъра на града, като убежище. Тази приземна стая е измазан,
макар и грубо. Къщата е построена от бащата на Георги-емигрант в САЩ. Той не е
предвиждал стаи в мазето, защото тогава, когато строи-през 1933 г., не се
говори за война, все още. Вътре е изградена импровизирана печка, или по-скоро
пещ, която работи с дърва и въглища.Това е съоръжение, което е било предвидено
да отоплява помещението, в което да се скрият обитателите на дома, в случай на
каквато и да е заплаха отвън. Единственият прозорец, както е по правилата, е
затъмнен, за да не излиза навън светлина, която да се превърне в ориентир за
евентуални удари от въздуха.
Това
е импровизирано скривалище, което днес все още може да бъде видяно в
автентичния си вид в центъра на София. Да, там е мръсно, изоставено, прашно,
неподържано, но…има вероятност това помещение да се окаже актуално отново за
семейството на Георги, който си отиде от този свят точно преди 20 г.
В
случай на война мазето много бързо може да бъде приведено в пълна готовност да
изпълнява основното си предназначение – скривалище, или убежище. То не може да
предпази хората вътре в случай на ядрена или химическа заплаха, но е начин за
спасение при евентуална конвенционална война. Въпросната пещ или печка през
годините е била използвана за затопляне на вода за пране. Самото помещение е
било своеобразна пералня. Днес, с модерните технологии и удобства, това
вероятно ни изглежда твърде архаично. Някога обаче помещението е било
предвидено да пази хората, макар и временно, макар и не особено пълноценно при
една НЕконвенционална война и
използването на химически или ядрени оръжия.
В
това импровизирано, но и съвсем реално скривалище, се съхраняват дърва,
предмети с отпаднала битова необходимост, то е нещо като склад. Ако се наложи
обаче, то отново ще се превърне в това, за което е било създадено преди близо
80 години! И ето тук е мястото да обърнем внимание на това, че едва ли
съвременните политически лидери и държавни ръководители не си дават сметка за
мащаба на една бъдеща ядрена война. Там победители няма да има, там ще има само
победени и жертви, много жертви, страшно много жертви…!
Войната
никога не е решение за мир, понякога е неизбежна, но не е решение, поне не е
окончателно решение. Доказателство за това е, че дори и след точно 77 години от
последното пряко използване на ядрено оръжие, над Хирошима и Нагасаки, светът
все още не е мирен, войната сякаш ни преследва от всеки ъгъл на историята и съвремието,
а окончателно решение няма, дори и след ядрените гъби над Япония.
Това
би трябвало да е пример за руския президент Путин, че евентуална ядрена война,
дори и с ограничени тактически удари, няма да реши проблема му, нито неговия,
нито никой друг. Една такава война обаче може да ескалира и да се стигне до
самоунищожение на човечеството. А тогава мазето на Георги от София, няма да
спаси никого. Мащабите на една такава война далеч надхвърлят възможностите на
едно софийско мазе да съхрани живота и здравето на обитателите на тази къща.
Точно
заради това дрънкането на оръжие, на ядрено оръжие, е не просто опасен
прецедент след Втората световна война. Такива опити за сплашване познаваме и при
Кубинската криза, а и при други войни и конфликти. Днес обаче за първи път
Западът отново е изправен пред заплаха от Изтока. Този сблъсък отново ще е на
основата на принципи и ценности, които се различават диаметрално едни от други.
Това противопоставяне започва от Първата световна война, като историческа
проекция още от предните два века. Версайската система от мирни договори
предразполага Втората световна война и в крайна сметка тя никога не е
свършвала, защото естественото й продължение беше „Студената война“, която
сякаш днес се „притопля“ и има реални шансове да се превърне в „гореща война“.
Тя може да е толкова гореща, колкото е температурата в един ядрен взрив,
независимо дали е тактически или стратегически, какъвто и да е, вече ще сме
свидетели на един нов и особено опасен свят, ако въобще го има света след
това…!
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на в-к
„България Сега“ в София
Няма коментари:
Публикуване на коментар