НУЖНИ ЛИ СА НИ БОМБОУБЕЖИЩАТА И В XXI ВЕК?

 

Сянката на „Студената война“ отново пада върху  съвремения свят 

Едва ли някой си е давал сметка и в България, а и по света, че през ХХI в. ще говорим за скривалища, бомбоубежища и места за аварийно настаняване. Некой не си е мислил, че тази тема може днес да стане актуална. Тя обаче стана такава с войната в Украйна, както и нееднозначните намеци за евентуално използване на ядрено оръжие – пряко, ограничено или чрез взривяването на действащи и аварийно подържани атомни централи. Кой знае, къде са бункерите, които можем да използваме при нужда? Отговорът е – никой!

Една трета от бункерите в София не се поддържат. Причините за това са няколко. Едната е, че няма достатъчно средства за тях, а другата, че няма реална опасност за населението. На територията на страната има стотици скривалища. Една част от тях са предназначени за защита на населението при бомбено нападение, а другата - при ядрена атака. По-голямата част от бомбените укрития са строени преди Втората световна война или по време на Студената война, в която населението е обучавано как да действа в случай на ядрена атака.

С предимство да влязат в бункера са децата, жените и болните. Командирът на скривалището има задължението и да следи положението навън и когато получи заповед, да изкара населението навън. Това най-често ставало 2-3 часа, след като бомбардировките са спрели. Негова е и задачата да следи за реда в убежището. Оказва се, че почти всяка панелка, построена по време на комунизма, разполага със собствено скривалище. То е разположено в мазето, но състоянието на почти всички убежища от този тип е изключително лошо. Много често металните врати са изкъртени и откраднати, прозорците изпочупени, а за хигиена дори и не можело да се говори.

Подобен е и случаят с една стара сграда в центъра на София. Тя е построена от български емигрант в САЩ. Едно от помещенията е измазано още по време на Втората световна война и във връзка с бомбардировките над София. Там има чешма, изградена е и импровизирана печка на твърдо гориво. Прозорците са затъмнени и изолирани отвън и отвътре, така, че при евентуална взривна вълна, да не бъдат нанесени щети вътре, където се крият хора.

Вентилацията е естествена, защото това е частно убежище, което не разполага с климатик или инсталация за пречистване на въздуха. Така или иначе обаче, тук са запасите от дърва и въглища, ако се налага да се живее на това място, тук са и хранителните запаси, които тогава, а и сега, не малко българи съхраняват именно в избените си помещения.

Именно тук обитателите на къщата са имали възможност да се крият по време на бомбардировките, преди да се изселят временно извън София, в близкото село Бистрица. По-късно, п

о време на „Студената война“ въпросното скривалище е подържано в изправност и е играело ролята на перално помещение, като винаги е било готово, при евентуално бомбено нападение или при каквато и да е необходимост – военна и невоенна, да бъде използвано за скривалище или убежище.

В София днес има 9 галерийни скривалища, разположени в естествените хълмове в различните райони на града. При строенето на различни сгради и съоръжения се мисли за безопасността на хората при възможна атака. Едно от местата, които могат да спасят населението при извънредни обстоятелства, е софийското метро, което побира около 20 хил. души. В случай на нападение, било бомбардировка, или ядрен удар, то може да се окаже спасителна капсула, тъй като разполага с всички механизми, които изолират хората от външния свят за максимум 3 дни – освен заради изчерпването на провизиите и отминаването на опасността, този период се смята и за психологическа бариера.

Другото голямо съвременно убежище е гаражът на НДК, чийто строеж е започнат преди 1989 г., но е довършен по времето на прехода. Той също разполага със специална вентилация, както и задължителните три уплътнени врати.

Т

ретото ново скривалище е построено от Българската народна банка и се намира под трезора на „Цариградско шосе”.

Официално се води, че под сградата на президентството и Министерския съвет има два различни бункера. Този под „Дондуков” 2 е учебен. Скривалището, предназначено да пази министър-председателя и членовете на правителството, обаче е строго секретно и до него достъп имат ограничен брой хора. Според разказите убежището е снабдено с провизии, които постоянно се подменят. При военна операция главнокомандващият, както и първите хора в държавата, имат специално скривалище, в което се събират, за да командват армията и да ръководят евентуалните военни действия.

Дано обаче не ни се налага да използваме тези места, нито общите, нито частните, защото колкото и да са удобни, модерни и безопасни, това са все пак преки индикатори за хроничната лудост на нашето съвремие!