петък, 11 март 2022 г.

И НИЕ НЯКОГА СМЕ БИЛИ БЕЖАНЦИ И ЕМИГРАНТИ…!

 


Историята е колело, което се върти и може да се  окажем отново в болезнени ситуации!

 

 

Само до преди 33 години българите не можеха свободно да пътуват извън страната си. Беше комунизъм, а тогава пътуваха само онези, на които им беше разрешено от партията. Дори посещаването на граничен район у нас беше със специално разрешение – „открит лист“, иначе не можеше. Тогава много българи се превръщаха в емигранти, бягаха, напускаха родината си и бяха наричани от властите в София „изменници“, „невъзвръщенци“ и какво ли още не. Днес същите тези българи, които някога бяха ограничавани, са в друга позиция, днес ние сме принудени да посрещаме други емигранти, бежанци от войната в Украйна и не само. Но сякаш забравихме, че само до преди малко над 30 години и ние сме били емигранти, поне някои от нас, които днес живеят на Запад, имат своя нов живот, семейства, бизнес, но са платили висока цена за това, така, както сега плащат същата тази цена несретниците, идващи от Украйна и от други държави, където има война.

 

Тези дни бившият началник на отбраната генерал от резерва Константин Попов за първи път произнесе словосъчетанието „желязна завеса“. „Спуска се нова желязна завеса. Ще трябва да преструктурираме икономиката си, политиката си, отношенията си с Европа…, колкото по-дълго продължава тази война, толкова повече Русия става уязвима“, смята генерал Попов.

Всъщност терминът е въведен за първи път в публичното пространство от министъра на пропагандата на Хитлер-Йозеф Гьобелс и е популяризиран от легендарния британския премиер Уинстън Чърчил, който описва границата, която символично, идеологически и физически разделя Европа на две отделни зони от края на Втората световна война до края на Студената война, приблизително в периода от 1945 до 1990 г.

България тогава се оказа отвъд тази завеса, отказала помощ по плана „Маршал“, страната ни постепенно попада под пълната власт на СССР и се превръща в един от най-верните му сателити, под стоманения похлупак на идеологията. Тогава именно българите губят своя суверенитет, България е полувасална държава, в каквато се опитват сега да превърнат и Украйна. Българите пътуват извън страната си рядко, предимно в социалистически държави, а за капиталистическите, разрешенията са особено трудни и само в краен случай!

Днес сякаш историята е малко по-благосклонна към нас. Ако приемем, че наистина се спуска нова желязна завеса в Европа, точно 77 години след спускането на предишната такава, то тогава явно въобще не сме си научили уроците от историята. И като стана дума за годишнини, точно през тази година се навършват 100 г. от началото на СССР – „империята на злото“, както я нарече американския президент Роналд Рейгън преди години. И ако тогава той не успя съвсем да накара руснаците „да ядат бомби“, както се зарече, то днес съвременният цивилизован свят е на път да успее да ги накара да „ядат газ и нефт“, със санкциите, които им налага заради зверствата в Украйна.

Едно обаче е твърде смущаващо и това е, че днес има българи, които завиждат на украинските бежанци, защото хотелиерите, които ги приютявали, получавали по 40 лв. на ден за бежанец…! В социалните мрежи се появиха и „по-умерени“, но също толкова несъстоятелни коментари, че проблемът не бил във вземането на тези пари, а в даването им от държавата…! Това по същество е откровен цинизъм, граничещ с психопатология!

Нима забравихме нашите сънародници, които бягаха от родината си, заради извращенията на комунистите…!? Тези клети „невъзвръщенци“ някога в лагери за бежанци в Италия, Гърция, Турция. Те получаваха храна и подслон, за което онези държави също са плащали. Вероятно цената не е била същата тогава, но това няма абсолютно никакво значение сега! Нима тогава ние не сме били в същите условия – сами, изоставени и изоставили…!? Тогава може, сега не може.., но защо..!? Какво се промени и как ние се променихме? Толкова ли лесно забравихме…!?


Нелепо е днес да завиждаме за тези 40 лева, някакви си никакви 20 евро, които се полагат за обезщетения на юридически лица, които дават подслон и храна на бягащите от войната! Толкова ли евтини сме станали, да продаваме душите си за няколко кутии цигари…? Това ли са българите днес, онези българи, които се хвалеха, че са гостоприемни, състрадателни и милостиви?! Не, ние не сме такъв народ, защото ние помним, че и ние сме били емигранти, не всички, но една не малка част от нас. Милиони българи днес са „бежанци“, волно или неволно, заради политиката преди 33 години, заради икономиката, милиони българи днес са „украинци“, защото историята е колело, върти се и както днес ние приемаме бежанци, дано един ден отново не се окаже да сме в ситуация нас да ни приемат като такива…!

Няма коментари: