събота, 30 август 2014 г.

Къде са най-новите епископи на БПЦ?


Снимка: stalnevskyorthodoxcathedral-sofiabg.blogspot.com

Къде са най-новите епископи на БПЦ, защо не се виждат, тоест, виждат се, но някак незабележимо сне виждат…!? Белоградчишкият епископ служи, наистина, сякаш доста активно, само че, само в собствената си епархия, където впрочем беше и хиротонисан на така наречената “селска”, или “домашна” хиротония…! Защо не служи извън епархията си, дали не го канят, дали не иска, а ако не иска, защо не иска…!?

Въпросите увисват така, както обещанието му да изпрати едни документи преди време, за бившия видински митрополит.... Обеща и така и си остана обещанието, само дето усърдно почисти поста си във "Фейсбук", в който се вижда че обещава…! Бих казал, твърде “удобно”, …!

Освен в епархията си, новият Знеполски епископ също не служи извън нея! Абе тези хора, срамуват ли се от нещо, има ли нещо, което не знаем, което вероятно обяснява, защо не искат, или поне не служат извън родните си епархии…!?

Явно не ги канят! Когато се избере нов патриарх, той заминава на така наречените мирни посещения в другите сестри-поместни църкви, за да служи заедно с техните предстоятели и така да се подчертае съборността! Когато епископите служат в различни епархии, това подчертава същата тази “съборност”, но на ниво поместна православна църква.

Е, като не се извършват такива служения от родните ни най-нови епископи, човек започва да си мисли, че всяка епархия от БПЦ всъщност си е самостоятелна, води самостоятелна политика, външна и вътрешна, не се подчинява на Св. Синод на БПЦ-БП, което означава, че всяка епархия се изживява в нещо като схизма спрямо Патриаршията…!

Епископството не е да сложиш корона като цар, да се титулуваш с някой град, да се разхождаш с пъстра “рокля” из романтичния уют на някой манастир, или надменно да благославяш, сякаш идваш от самата Влахерна, в Константинопол. Епископството е мисия…!


Последните хиротонии показаха странно поведение на епархийските ни митрополити. Хиротонисва се нов епископ, а на “празника” - само един митрополит от друга епархия, е и “домашния” митрополит присъства, но той така и така присъства. А по Устав трябва да са поне трима.

Но, както вече знаем, Уставът у нас има препоръчителен характер, както впрочем повечето закони в държавата ни. Или иначе казано – за кокошка – няма прошка, за кон – няма Закон…! Явно църквата копира държавата, въпреки че именно по Закон е отделена от нея…уви…! Каквито ни епископите, такава ни и църквата, такива ни и хиротониите, пък после ни е виновен Негово Всесветейшество,…Иван Костов, или ланският сняг…!

петък, 29 август 2014 г.

ЩЕ ПАДНЕ ЛИ ГЛАВАТА НА ШАЛАМАНОВ?


Снимка: fakti.bg

Военният министър Велизар Шаламанов предложи скандалната „Визия 2020: България в НАТО и Европейската отбрана“, в която се казва, че има риск за сигурността на България и Алианса. Това предизвика много полемики, като политически партии като АБВ и „Атака“, които откровено защитават позицията на Москва, поискаха оставката на Шаламанов. ГЕРБ, в лицето на Цветан Цветанов също се обявиха против това служебен министър да предлага дългосрочна стратегия за действие. Последното е интересно като политически феномен, но е факт.

В същото време президентът Плевнелиев, който също беше излъчен от партията ГЕРБ, посочи, че „политическите оценки са взети изцяло от официалната позиция на НАТО и на генералният секретар. Съветвам българските политици да прочетат внимателно какво е казал генералният секретар на НАТО, оценката му не се различава от написаното от родните експерти", каза пред журналисти държавният глава“.

Всъщност, кого ядоса Шаламанов? Изглежда никой не се ядоса, просто се задейства един стар и добре познат български рефлекс, балкански може би – също, това е рефлексът на снижаването. „Да се снижим, докато отмине бурята“, съветваше йезуитски някога другарят Тодор Живков. Оказа се обаче, че бурята не го подмина и него дори. Една от популярните ни родни поговорки гласи, че „преклонена глава сабя не я сече!“, та заради това българинът винаги е бил независим, понеже, според някои, нищо не е зависело от него.

Именно заради това и сега, „Визията“, която дава ясни отговори на още по-ясно зададени въпроси, ядоса някои политици, защото те така са свикнали – въпросите да са винаги оплетени така, щото отговорите да са още по-витиевати!


Е, един български министър си позволи да зададе категорични въпроси, с още по-категорични отговори на тях. Така се стигна до скандал, а как ще свърши всичко...? Два са вариантите, тоест – три. Единият е Шаламанов да „отлети“, вторият е случаят да се потули, като малка „срамота“ в трамвая, а третият – да се замислим и да размислим, защото изглежда, има за какво.

сряда, 27 август 2014 г.

Ами ако ви се падне бюлетина № 8...


Снимка: www.infonews.bg

Георги Кадиев е поставен в листата на на неизбираемото осмо място, от софийската конференция на БСП, за изборите на 5 октомври. Самият той написа това на стената си в социалната мрежа „Фейсбук“.

Ясно е, че Кадиев е бунтар, дори може и да сме учудени, че въобще го номинират. Всъщност, защо наистина го номинират на осмо място, което е повече от ясно, че е неизбираемо? Това някаква проява на височайше благоволение от страна на „партийната аристокрация“ ли е, или нещо друго?

Чрез преференциалния вот нещата могат да се обърнат, така, щото Кадиев да бъде избран, но защо трябва да се търси задействането на подобен все пак „резервен механизъм“, вместо той да бъде поставен на място, на което да може да бъде избран и без преференция!?

Номинацията на един политик на такова неизбираемо място демонстрира двуличие. От една страна предлагаме някого, от друга страна, той реално няма шансове. Става дума за това, че когато искаме да покажем, колко сме великодушни и приемаме критиката, едва ли такава откровена подигравка с един политик е коректна и уместна!

Тук не става дума само за личността на Георги Кадиев, става дума и за това, че на състезание или тръгваш, за да бъдеш победител, или изобщо не тръгваш.


...Ние сами си извоюваме избираемите места. Ако стане-ние сме промяната в БСП. Ако не стане-отпадаме, от нас няма нужда. Просто и ясно...“, твърди самият Кадиев. Та, ако ще тръгва на състезание от осмото място, ще му трябват много сили, за да се пребори с „велможите“, срещу които, впрочем, се е борил винаги.

За novinite.bg

Прероден, или изцяло нов паметник пред НДК…?


Снимка: novinar.bg

Вили Младенов Лилков е общински съветник в София, от партия „Демократи за силна България”, заместник-председател е на Столичния Общински съвет. Той е професор д-р - ръководител на Катедра "Физика" на Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски". Проф. Лилков е роден във Видин и е завършил Физическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски”.

Г-н Лилков, какво е бъдещето на паметника пред НДК, какво се предвижда да се случи с него?

Съгласно решение на Столичния Общински съвет, за сега се предвижда да се реконструира изцяло паметникът „1300 години България”, пред НДК. Предлагат се идеи и конкурсът все още тече, както за възстановяване и обновяване на съществуващия паметник, така и нови концепции за цялостно преустройство на пространството. Това означава, че този паметник може да остане, а може и да се премахне и да се появи нещо ново. До момента са постъпили 11 конкурсни предложения от най-различен характер. Повечето от тях предвиждат запазване на паметника и неговото съвсем козметично променяне, но има и такива, които предвиждат по-сериозни промени. Има само един проект, който предвижда изцяло да се премахне съществуващият паметник на скулптура Старчев и да се възстановят не паметните плочи, а паметта за загиналите от 1-ви и 6-ти полк. Тази процедура вероятно ще продължи. Подават се заявки и становища в Дирекция "Архитектура и градоустройство" /ДАГ/, при Столична община, като се предвижда и публично обсъждане, в подкрепа на един или друг от тези проекти, които са публично достояние.

Има ли и други инициативи за този паметник?

Другата инициатива изисква императивно премахването на съществуващите паметник и възстановяване в автентичния вид на паметните плочи на 1-ви и 6-ти полк. Моето мнение е нещо друго.

А какво е Вашето мнение?

Моето мнение е ,че при всички случаи трябва да се възстановят плочите на 1-ви и 6-ти полк. Преди десет години, когато паметникът на Старчев беше в доста по-добър вид, поех инициативата, заедно с ръководството на Район „Триадица”, и отредихме едно място в парка зад хотел „Хилтън”-около 10 декара. Тогава внесох доклад в Общинския съвет, с който поисках да се учреди право на строеж в полза на Министерството на отбраната, за възстановяване на паметните плочи. През 2000 г. министър Бойко Ноев изрази готовност министерството да работи и да възстанови паметните плочи. Беше преработен и планът на парка. Имаше дори изработен проект. Известно време по този въпрос работи и министър Близнаков, както и Николай Цонев. Остойностяването обаче показа доста голяма сума. Изтече и правото на строеж, което отново възстановявахме, но идеята постепенно затихна.

Каква е ситуацията с паметника към момента?

От една страна, възникна идеята да се махне този паметник, от друга страна военното ведомство нищо не може да направи и едва ли ще направи нещо. Моята идея е да се отнеме правото на строеж от Министерството на отбраната. Да се вземе решение от Общинския съвет, че на мястото на паметника на Старчев ще се възстановят паметните плочи. Общината трябва да обяви, че ще бъде изпълнител на целия този проект. Тогава можем да направим кампания за набиране на средства. Това трябва да стане много бързо, защото стартира преустройството на цялото пространство около НДК, с европейски пари по европроекти.

На какво беше символ този паметник, някой го приемат като символ на комунизма и искат изцяло да се премахне, дали ще се синхронизира новият изглед с натрупаната история?

Аз не го възприемам като символ на комунизма. Той нищо не символизира. Друг е въпросът, че хората го свързват с комунизма, защото е акцент в този площад, който беше направен. Но той самият никога не ми е внушавал особени размисли, освен че в последно време си мисля, че той е толкова грозен, че на този паметник трябва да му се направи паметник на грозотата. Той е безсмислен като паметник. Нещо, което е отречено от цялото общество, да се съживява, ми се струва нелепо. Не е лоша и идеята, която е в единия от проектите, за създаване на музей, подземен музей, където да се експонират по един по-модерен начин тези паметни плочи. Явно тези плочи и това място е много съкровено за софиянци и ние трябва да се съобразим с това. Преобразило се е цялото място. Тези плочи преди години са били част от двора на полковете, там е имало казарми и входът е бил от към бул. „Патриарх Евтимий” и „Витошка”. Всичко е изглеждало по съвсем друг начин.

Вие конкретно, какво можете да направите?

Мога да разговарям с инициаторите, ако желаят да направим една среща и да обобщим предложенията и аз като общински съветник да ги внеса. Лично аз не бих чакал Министерството на отбраната да прави каквото и да било за този паметник.

Колко ще струва на общината едно такова преустройство на толкова мащабен монумент?

Винаги цената се определя от конкретния проект. Те са най-различни. Когато се стигне до окончателен проект, ще го остойностим. Трябва да се предвиди и огромна сума по премахването на този паметник. Много хора смятат, че този въпрос може да се реши за ден-два, но не е толкова просто.

Има ли други спорни паметници в София, съдбата на които предстои да се реши, за да заживеят те нов живот?

За мен много спорен е паметникът на Съветската армия, който е разделил обществото. Освен това, не само че той като смисъл се тълкува различно, но наистина разделя. Той се е тропосал на най-скъпото място, в градина, която има съвсем друга символика. Това публично пространство трябва да обединява хората, защото няма публични пространства по света, които да разделят и разединяват. Те са много малко. За мен този паметник трябва да се премахне и градината да се възстанови в контекста, който тя е следвала през годините като Княжеска градина. Този паметник там е натрапник.

Преди години имаше една неформална идея да се направи алея, например в квартал „Божурище”, където да се преместят всички идеологически паметници от времето на комунизма у нас. До къде стигна това начинание и има ли въобще развитие?


Това е стара идея, още Соломон Паси я лансира в първите години след 1989 г. По време на управлението на ГЕРБ, министър Вежди Рашидов направи нещо подобно в двора на Министерството на културата при КАТ. Там има музей на комунизма. Имаше и предложение от кмета на Димитровград паметникът пред НДК да бъде преместен там, защото самият град е паметникът, символ на комунистическата архитектура и там един такъв монумент може да се впише много добре. Подкрепям тази идея, да не се унищожават паметници, а да се преместват там, където им е мястото, а не в Княжеската градина.

За novinite.bg

понеделник, 25 август 2014 г.

ДЕМОГРАФСКИ ФЕНОМЕНИ В СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ

·        Как ромите станаха турци

·        Икономическите промени поведоха след себе си демографски процеси, които предизвикаха религиозни изменения.





Роми от квартали в Пазарджик се пишат по регистрите на населението, турци и мюсюлмани. Процесът не е от вчера и от днес. Все повече роми в страната се пишат турци като етнически произход и по този начин изкуствено променят състава на етносите в българската националност. Процесът е особено интересен, защото има предистория, а тя датира от много години.

Ромите, или както си ги знаем – циганите винаги са били особено силно вярващи, религиозни. Баба ми навремето казваше, че циганите може и хляб да нямат, но на Гергьовден на софрата винаги ще имат агнешко. Те особено тържествено честват празниците, посветени на Пресвета Богородица. Винаги тези дни за тях са повод да съберат семействата си, да се почерпят, дори и да нямат пари за това, винаги намират, това е повод за празник, за нещо, което те изживяват така, както според тях трябва да бъде.

И изведнъж, ромите масово започват да се пишат турци! Защо се случва това, каква е причината за едно такова масово явление? Ако беше единичен случай, нямаше да направи впечатление . Всъщност, няма  проблем в това, че един етнос, решава да се изживява като друг, въпросът е, ЗАЩО се случва това. В дъното на всеки един процес, винаги има първопричина, която обяснява смисъла и значението на онова ,което реално се случва. Така е и в случая.

Парите, които текат към страната ни от години от арабския свят са видими и са факт. Това обаче не е нещо, което не можем да си обясним. Преди години имах възможност да пътувам до Сараево, в Босна и Херцеговина. Така се случи, че ходих там два пъти в рамките на не повече от една година. Първо видях строителството на една много голяма джамия, която ми привлече погледа, защото на фона на всичките разрушения от войната в бивша Югославия, тази постройка се открояваше с яркочервения си мрамор, който беше използван за облицовка на всичко, включително и на минарето. Личеше си, че са хвърлени много пари, но все пак това беше строеж. Сметнах, че като всичко на Балканите, този строеж ще продължи с години. Само няколко месеца по-късно отново бях в Сараево и джамията не само беше завършена, но и функционираше като действащ храм.

Парите правят всичко, както навсякъде и както за всичко, когато има средства, нещата се случват!

Така е и у нас, арабският свят финансира ислямските движения, за да се гарантира свобода на вероизповеданията, а такава разбира се се гарантира, защото България отдавна е демократична държава.

Ромите, ако се запишат като роми, няма да получат нищо, освен височайшата привилегия от много години, да не си платят тока и водата и те да не им бъдат прекъснати, по традиция! Ако обаче същите роми се запишат в регистрите като турци, тогава ислямските фондации, същите, които са финансирали вероятно и строителството на въпросната джамия в Сараево, предоставят средства за образование, за културна идентификация на така наречените „прозелити”-/новопокръстени/, за да бъдат те истински приобщени към ислямските традиции и битност.

Така изведнъж циганите/ромите от пазарджишките махали се превърнаха в турци, не защото са получили прозрение от Аллах, а единствено и само, защото от името на Аллах идват пари. Е, разбира се някои от тях вероятно са приели истински и със сърцето си Исляма като вяра, но едва ли това е масово явление.
Циганите/ромите винаги са били по-силно вярващи от нас българите. Това е феномен, но и си има своето лесно обяснение.

Ромите винаги са били не особено контролирани от властта по времето на комунизма. Те просто винаги са били свободни души, бунтари, които се подчиняваха формално на авторитета на властта. Именно заради това и вярата им беше по-истинска, по-реална и по-силна!

Приемането на Исляма така масово днес не може да се съотнесе към тази им силна вяра, не може да намери никакво логично обяснение освен това, че мизерията, в която ромите изпаднаха ги накара да се променят. Така от силно вярващи православни християни, те са склонни, поне някои от тях, да променят, по всяка вероятност външно, формално вярата си, за да се препитават, за да получат пари. Феноменът е не само български, но и балкански, защото такива процеси се наблюдават и в други балкански държави като Македония, Албания, Сърбия и Босна и Херцеговина.

Икономическите проблеми постепенно формират процеси, които неизбежно и очевидно водят до формални демографски промени. Това е нещо, което можем да си обясним с промяната в политическите режими на Балканите през последните 25 години, както и с колосална, почти революционна промяна в съзнанието на балканския човек. Той от един роб на работата си, на партията и на политическата догма, се върна към истинската си същност на мислещ човек. 

Липсата на икономическа стабилност и битова уравновесеност обаче го доведе до състояние, в което той трябва да прави компромиси, а продължителността на преходите от комунизъм към демокрация на Балканите, предизвика паническо търсене на онази сламка, която да осигури поне екзистенц-минимума за живот. 

Така икономическите промени поведоха след себе си демографски процеси, които предизвикаха религиозни феномени, каквито днес наблюдаваме в Пазарджик и околностите!

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на в-к „България” в София

Снимки от интернет.

Текстове на снимките:

Снимка 1 – Съпругите и привърженичките на имамите, които бяха съдени в Пазарджик, бяха съкрушени от това, че не ги разбират, н и те не обясняваха, какво точно искат. Снимка: dnes.dir.bg

Снимка 2 – Все повече роми се пишат турци, за да получават пари от ислямски фондации. Снимка: www.vesti.bg

Снимка 3 – Агитацията в ромските махали е изключително активна, защото именно там тя може да има ефекта, който преследва – нови души за Исляма! Снимка: www.vestnikataka.bg

ДАЛИ ЛЕКАТА ФОРМА НА АНАХРОНИЗЪМ Е ЛЕЧИМА, ИЛИ КАК ЛЪЖИТЕ ВСЕ ТРЯБВА ДА ИМАТ КРАЙ! ?


Снимка от профил във "Фейсбук"

Д-р С.С., която претендира да е личен лекар на Негово Светейшество патриарх Неофит, публикува снимка в профила си в социалната мрежа „Фейсбук”. На нея тя е до чудотворната икона на Пресвета Богородица в Троянския манастир. Този път няма да се занимаваме с манастира, а по-скоро със страничен проблем.  В текст под въпросната снимка, същата г-жа, лекар, пише, че най-сетне проскинитарият на иконата е почистен, „след мнооого години”. Явно е убегнало на докторката, че същият проскинитарий е почистен още през 2012 г. При реставрацията на храма на манастира, реставраторите са почиствали мястото, където е поставена иконата само вечер,от 18 до към 21 ч., за да могат поклонници да се докоснат до светинята.

Реставраторите са били от Троян. Те дори помолили местна резбарка – Веска, да изработи липсващи части от горната част на проскинитария – цвете, гълъб и едно лице на ангел.

Или иначе казано, въпросният проскинитарий е бил почистен по времето на игуменството на Браницки епископ Григорий, който беше повикан като викарен епископ в София.

Докторката, явно в желанието си да покаже, колко много благини е сторил новият игумен, изпада в лека форма на анахронизъм, защото разлика от две години, хайде да не бъдем злобни, не е чак толкова голяма грешка…! Всъщност обаче, оказва се, че не всичко на тази планета започва с Величкия епископ, има и някои неща, ...все пак..., които са се случили преди него и почистването на проскинитария на чудотворната икона от Троянския манастир е едно от тях!

Няма смисъл, не е редно, пък и някак си е меко казано нахално да се придават едни заслуги на някого, който си няма и понятие от тях, защото докато едни са попийвали манастирско винце и са похапвали не особено сочно овнешко,тук и там, други явно са направили нещо наистина ценно и Богоугодно…!

Такива панегиристични словоизлияния има и при една от авторите, пишещи за същия манастир. Г-жа В. И. пише: „…Многохилядният народ, който като пълноводна река се стичаше непрекъснато към Троянския манастир, се радваше на обновения вид на манастира, на прекрасно поддържаните тревни и цветни площи, подновени с екзотични храсти, дървета, на алпинеумите, умело подредени с насаждения, и на детайлите в двора, които се превърнаха в любимо място за паметни снимки….”. Тук накрая липсва само едно бодряшко, планинарско и най-вече пиренейско „Оле..!”.

Като чете тези панегирици човек би си помислил, че манастирът ще става природен резерват. Алпинеуми, градинки, цветенца, пчелички и може би някои редки видове птички…, с една дума – нещо като…ботаническа градина!

И на въпросната г-жа следва да се посочи, ама дебело да се подчертае, че манастирът не е туристически атракцион, а преди всичко място за духовен живот. Това подчерта и игуменът, в разговор с патриарха..! 

Именно заради това е малко странно, когато се обръща прекалено внимание на външната, материалната страна повече, отколкото на духовната, която дори се занемарява! И пак…, не всичко започва и завършва с един игумен, и преди него е имало игумени, дай Боже и след него ще има такива…! 

неделя, 24 август 2014 г.

ЗА ПСИХОПАТИЯТА, СЕКСЪТ И…МОНАСИТЕ…!


Снимка: vicenterbg.blogspot.com

Колко ли трябва да си откачен, да не говорим  - напълно луд, че да стигнеш до там, да правиш скрита камера на монах, какъвто и да е той, каквото и да е направил, за каквото и да иде реч, …за да изкараш пари от това….?!

Журналистът Светльо Ангелов-Портос подхвана отново темата за гей-скандала в Троянския манастир. Че има гей-скандал, явно има, няма как да няма, че има гейове, след като има гей-скандал, явно и това го има, само че гейовете не са тези, за които се каза че са,…явно…!

Така и не можах да разбера, що за странна птица трябва да си, щото да стигнеш до там, да изнудваш монах…! Добре де, на какво се надяват, да станат милионери ли…, е как ще стане това, от заплатата на монаха ли, дето я има, я няма 300 лв.…?!

Странното е, че зад въпросните „опитни мишки”-тип морализатори, които излизат по телевизията, за да ни обяснят, че не знам си кой монах бил гей,  стоят истински архимандрити и епископи. Явно е вярно, че много от църковниците ни просто няма какво да правят по цял ден, че и нощ и се чудят, как да си намерят забавление и го намират, като правят скудоумни скандали, в които забъркват нищо неподозиращи други монаси, журналисти, че и полицията и съдебната система!

Сякаш си нямаме друга работа, че да се занимаваме с глупостите на някой болен мозък нейде из затънтените епархии, дето незнайно защо, някой е решил да отмъщава на свой събрат. Дали пък случайно не става дума за ревност,…истинска болестотворна ревност!? Някак на недоразвита любовна история намязва всичко. Като в недовършен, блудкав роман…!

Излиза едно момче по телевизията, да каже, че е спал с монах! Абе аланкоолу, кой те пита, пък и кой го интересува, с кого си си лягал и какво си вършил под олекотената си завивка..!? Какво трябва да е интелектуалното, че и моралното ниво на един човек, че да стигне до тук, да се излага като фалшива „първескиня”, при това по телевизиите, само и само да докаже нещо, което първо е съшито с бели конци, второ, силно крещи за това, че има поръчител, трето, този поръчител почти ясно прозира, че е от вътре, от Църквата, а четвърто-най-вероятно е точно този, за когото всички си мислим…! ?

Темата за гейовете в Църквата е стара, вероятно колкото самата нея. Само че, странното е, че тя все се появява, спира и пак се появява,…до кога ще е така. Не разбраха ли някои, че това вече е изтъркан рефрен!? Хората не се интересуват от това, защото нито може да се докаже, нито – в повечето случаи има нещо вярно, а и дори и да се докаже, …какво от това…нима не знаехме, нима не сме чували, нима това е изненада…!

Хайде да не се правим, че не знаем, че гейовете са част от обществото ни, защото иначе някак изглеждаме като щрауси, които се опитват да се скрият, като си забият главата в….земята…само че се оказва, че тя е постлана….със „жълти павета”…!


И още, освен в обществото, вероятно гейове има и в Църквата, само дето някои, дето се опитват да се правят на моралисти, пак в същата тази Църква, не са никакви гейове, а са си живи педали…! Както казваше един познат: „Най-мразя парцал да ми се прави на пешкир…!”!!! Така се става медийна звезда за няколко МИНУТИ(дали пък не сбърках в последната дума и вместо буквата „У”, не трябваше да напиша „Е”)…!?

петък, 22 август 2014 г.

МНОГО ХОРА НЕ СА СИ НА МЕСТАТА В БПЦ


Интервю с Негово Светейшество в „Комикилийкс“ :-) ...

  • Ваше Светейшество, напоследък доста скандали тресат родната ни Църква, защо се случва така, според Вас?
  • Така е, много скандали има. Това се дължи на факта, че много хора не са си на местата в Светата ни Църква. Ще бъдат взети мерки, щото това да се промени, защото трябва да опазим Църквата ни от крамоли и скандали.
  • Говори се, че се страхувате от пловдивския владика, така ли е?
  • Не разбира се, аз вземам решенията си самостоятелно и заедно със Светия Синод на БПЦ-БП, но винаги съблюдавам решението да не противоречи на мнението на пловдивския владика.
  • Какво се случи с Троянския архимандритин, наказахте ли го за това, че шофира в нетрезво състояние два пъти, че го заснеха, как се сношава с омъжена жена...?
  • Да, наказахме го, като го изпратихме на послушание в Кипър. Там ще се кае за греховете си и ще изкупва грешките, които е направил.
  • Като стана дума за Троянския манастир, там тече невероятно строителство, как ще коментирате?
  • Да, да, видях, ами направи ми силно впечатление новата тронна зала. Мисля, че тя ще отива на сана на епископа. Хареса ми също и това, че в монашеските килии са настанени туристи, не поклонници, а именно туристи. Някак по-свежичко е! Само едно липсва – чеверме до храма, да е по-близо и да окъдява и вътрешността...на олтара. Доволен съм и от това, че ще правят параклис по нов начин, олтарът няма да е на изток. Стига с тези закостенели традиции, нека променим нещата, докато можем още...!
  • Ама това не е ли неканонично...?!
  • ...И какво от това, Църквата трябва да се модернизира. Ама Вие все търсите лошото, ами вижте хубавото! Дори мисля скоро да се съберем и да решим повече да не носим тези бради. Ами , нехигиенично е, разбирате ли...!?
  • Ваше Светейшество, а какво се случи с епископ Бачковски, него наказахте ли го?
  • Разбира се, натирихме го в дън земите-тилилейски, виждате ли, нищо вече не се чува за него, да прави каквото иска сега, ха да го видим..!
  • Очакваше се решение на Църковния съд по казуса от Троянския манастир за монаси, които бяха обвинени в сексуални прегрешения, кога да очакваме окончателна присъда?
  • Ами как да Ви кажа, то нямаме доказателства, но решение трябва да има, така че, ще видим, ще помислим на есенната сесия, пък ще видим. Все пак, виновни са, въпреки че няма доказателства, няма как да не са виновни, нали разбира те...!?
  • Да, разбирам, но как ще се докаже вината, как ще докаже този съд, че те наистина са имали „нерегламентирани сексуални контакти“, помежду си и с други?
  • Ами ще проверим лично, как..., то друг начин едва ли има, ще проверим и толкоз,...да се готвят...!
  • Какво да очакваме по казуса с катедралата „Св. Ал. Невски“, ще успее ли църквата да си върне собствеността?
  • Ще успеем, но да Ви кажа, какво тук значи някаква си собственост, нали храма си е отворен, работи си, какво значение има на кого е, всъщност...?!


Благодарим специално на Негово Светейшество за отговорите пред „Комики лийкс“!!! ;-)

И руската Църква реагира на ембаргото на стоки


Снимка: ureport.bg

Един от водещите игумени на Руската православна църква изрази позиция за руските мерки спрямо Европа и за ограничаването на вноса на определени стоки.

„Когато слушам за забраната в Русия да се внасят чуждестранни продукти/напитки, заради това, че имало „несъмнена вредност и наличия в тях на отровни вещества“, у мен се появяват три въпроса: защо не казаха по-рано за тези съставки, а внасяха в Русия отрова в неограничени количества и увреждаха здравето на гражданите; кога ни излъгаха, когато разрешиха внос на вредните вещества, или когато го забраниха и ще бъдат ли привлечени под отговорност...?“.

Според представителят на руската православна църква, тези въпроси са риторични! 

За novinite.bg

За децата-епископи в БПЦ-то ни


Снимка: sofia-seminaria.org


Българската православна църква сякаш се оказва църквата на прецедентите. Имаме си Устав, само че той, явно по подобие на Кодекса на труда, има препоръчителен характер, демек – никой не го „бръсне за слива“, както казва народът.

Избираме патриарх, гласуването – нескопосано, обаче -прецедент, „ад хок“ се въвежда ново правило. Избират нов митрополит– нов прецедент. Преди това избират друг митрополит– той пък, твърдят злите езици, си боядисвал в брадата бели кичури, завалията, че да не си личат още следите от млякото дето е сукал до преди няколко години! Деца-владици...! Няма лошо, ако са готови, ако са достигнали духовен ръст, ама едва ли масово именно същите тези "деца" са толкова пък заслужили и „узрели“, че да стават епископи и митрополити...! 

Последният случай е с епископ Арсений....! Дете-епископ...! Дете-чудо...! "Отличникът" на Църквата ни...! Добре де, толкова ли нямаше друг, ..има архимандрити достатъчно „узрели“, че и „попрезрели“, някои и на библейска възраст вече, защо те не са станали епископи, а „децата“ ги правим епископи без време, преди още да са придобили достатъчно опит като духовници?!

Нищо против епископа Арсений, да е жив и здрав, ама може би все пак трябваше да почака за епископска митра поне още 20-тина годинки. Някак не му стои короната на 20-те му и няколко години духовен/детски „ръст“...!

Църквата ни се научи да прави нещата „ад хок“, създава прецедент, приема, че това е правилно и го прави правило от сега нататък. Добре, обаче така всичко може да се измени.

Нали заради това е Уставът, когато нещо не го пише в него, значи няма да го правим, ако има спор, тогава е редно да има някакъв управляващ орган от трима, поне, митрополити, които да решават, пак на базата на Устава, как да се реши дадено проблемно нещо. Тоест – да има нещо като Конституционен съд.

Църквата е отделена от Държавата, не казвам, че институциите трябва да се дублират, казвам само, че когато има Конституция/Устав, тя/той трябва да се спазват.

Когато нещо не е ясно, в държавата решава Конституционният съд, когато в Църквата нещо не е ясно....какво правят...., правят прецедент, решават, че от днес това ще е така и то става правило...! 

Така се опитаха преди няколко години да отстранят Западно и Средно - Европейския митрополит Симеон, е после той сам се оттегли, обиден, огорчен и ...вероятно и отегчен от скуката на Закона в Църквата...! 

Само че това на простичък език се нарича откровено беззаконие, в държавата, а в Църквата е – некаконичност, защото така всеки може да си реши и да си прави, каквото си поиска, без оглед на каквито и да е правила, основавайки се само и единствено на правото на прецедента! Е, да, ама тук не е Америка /за добро, или за лошо/...! 

Кръст указва посоката към тоалетна в Троянския манастир...!


Снимка: imotibroker.com


Кръст указва посоката към тоалетната на владишката трапезария в Троянската света обител. Това показва снимка от официалния сайт на Синода. Въпросният кръст е изработен от момчета, учили в Троянския манастир. Тук е имало държавно занаятчийско училище, където децата са живеели и са се обучавали. Те са правили кръстове и различни потребности за манастира и скитовете. Само иконостаси и проскинитарии не са били изработвани, защото те са реликви и се правят само от майстори. Трудът на тези момчета, които са учили в манастира почти до идването на комунизма в България, е обзавеждал също скитове, църкви и манастири.




Въпросният кръст се нарича „венчилка“ в чест на победата на Христос над смъртта. Той е бил поставен над иконостас, а сега указва посока за нужник...! Много „църковно“, нали...!?

Пак в официалният сайт пише, че „...някои от поклонниците, които имаха възможност да преспят в манастирския комплекс, бяха възхитени от изцяло обновените стаи в монашеското крило - изциклен под, нов санитарен възел, нови легла и постелки и др. детайли, които говорят за изискан, но скромен, манастирски начин на подредба“. Да оставим настрана това, че в монашеска килия може да влизат само двама души, различни от обитателя й – майката на монаха и неговият духовен старец, поне така ни е известно.

Хубаво де, след като монашеските килии са готови, защо в тях няма монаси, къде са монасите, защото това все пак е манастир, а не туристически комплекс...?! Второ, след като същите килии са готови, защо „наличните монаси“ /а той май е само един архимандрит.../ все още спят в апартаментите /в случая, в този на червената принцеса – другарката Людмила Живкова/...? Монашеско ли е, да се обитава лукс, когато на монаха се полага скромна килия...? Нали говорим за аскетизъм, за нестяжание, а какво става – лукс и гуляи...! Като казахме гуляи, прави впечатление, как и на снимките, които бяха публикувани от празника на манастира, преобладават тези на софрата. 

Показват ни какво са яли и пили, а всъщност, едва ли това е толкова важно, особено при положение, че хора страдат от недоимък в Мизия и на много други места, които бяха засегнати от наводнения тази година! Това ли е личният пример - „хората гладуват, а ние преяждаме със скумрийка..!?“. 




Но нека да не се заяждаме, защото някой може да си помисли и това...! Да обърнем внимание на друго. В Троянския манастир е изградена тронна зала! Да, истинска тронна зала, сякаш това място е царски дворец! Има трон и два по-ниски стола до него, скъпи мрамори, турски, седефени масички....! Навлизаме явно в „ориенталското“ ново крило на Троянския ПРАВОСЛАВЕН / все още...!/ манастир!!!



И на фона на всичкото това разточителство – проблем,...биг проблем! Ставропигиите били облагани с високи данъци за вода! Рилският манастир плащал огромен данък за чешмите наоколо, въпреки, че водата била от извори, а не от тръби на държавно предприятие! В Бачковския манастир дори, бившият игумен епископ Борис наредил да се затвори чешма, защото не можели да плащат данъка й! Добре де, разбираме, че е абсурдно да се плаща данък за нещо, за което държавата няма никакво право да изисква пари, все пак говорим за изворна вода...! Само че, как се връзва това, че Църквата няма пари за данъци, пък в същото време в Троян са се „опнали“ едни скъпи мрамори, строят се тронни зали и други чудеса....!? Да не би да се подготвя идването на монархията у нас, що ли...!?

Добре е, когато се прави нещо, все пак първо да се помисли, поне малко, защото иначе някак започва да намязва, че един епископ се изживява като абсолютен монарх, за сега само в манастира, а по-късно – в цялата ни Църква...!

Манастирът е място за покой, за усамотение, за молитви, предимно за молитви, което трябва да е пределно ясно на църковниците ни, и тези в Троян, и тези в София, защото манастирът е ставропигия, ще рече – подчинен е на Светия синод на БПЦ...! 

четвъртък, 21 август 2014 г.

Къде е „наследството” на архимандрит Августин…?


Снимка: www.24chasa.bg


Архимандрит Августин, който почина не толкова отдавна в Троянския манастир е събирал пари за строящ се параклис в село Черни Осъм. Отец Августин беше забъркан в грандиозни медийни скандали за „гей-приключения”, от където му излезе и името „баба Гуси”. За съжаление, той не издържа на напрежението, което му спретнаха ултранационалисти, които под покровителството на един епископ се изживяват като „православни тролове”.

Отецът е имал също три панагии, три, или четири нагръдни кръста, и две корони – една бяла, и една черна. Черната е била руска, а бялата  е била изработена от местен майстор. Освен това, в килията на отец Августин е имало и съдове за измиването на ръцете на епископ. Средствата, които архимандритът е събирал са били хиляди и понеже той не е вярвал на банките, а както се оказва май с право, ги е събирал в така популярната у нас „дюшек-банк”.

Въпросът е, че след смъртта на отеца, килията му е била запечатана, а когато е отпечатана, какво е намерено вътре, къде са средствата за строежа, къде са короните, къде е и платът, за който той често е говорил, плат за архиерейски одежди, със звънчета…?

Средствата за строителството на параклиса в Черни Осъм явно са били достатъчно, за да може да върви строежът, без да спира. Отецът си е поръчвал брошури, за да рекламира дейността си и така е събирал помощи, които  предоставял на параклиса.

В килията му в манастира също е имало и свещи от архиерейското наместничество в Троян, които е трябвало да се отчитат в Ловчанска митрополия. Не е ясно, дали това е било направено след смъртта на архимандрит Августин.

Той на всички е разказвал за своите „богатства”, това не е било нито тайна, нито пък е било слух, какво е притежавал. След смъртта му манастирът беше опразнен и от монасите, които бяха близки до архимандрит Августин. А новите управници на светата обител, дали са знаели за онова, което е притежавал отецът и ако са знаели, какво се е случило с неговите вещи, защото волята му, оказва се, не е била зачетена, дори и в смъртта му.

Според близки до архимандрит Августин, той много е искал да бъде погребан с черната корона, която е имал. Тя е била „архимандритска”, без владишко кръстче отгоре. Уви, погребан беше без нея...! 

Няма значение, кой има вина за това, защото в смъртта всички сме равни, по-важно е, какво се случва и какво ще се случи с волята на архимандрит Августин за строителството на параклиса, както и с ценностите, които той е притежавал…? Къде са и у кого са…? Приживе, отецът често е повтарял, че е монах и не са му необходими пари и богатства. След кончината му, „богатствата” са му още по-ненужни, но нека поне да е ясно, къде са, дължим го на един честен, скромен и добър човек…, който има нещастието да си отиде от този свят и без време, и по един наистина недостоен за един монах начин...!?

сряда, 20 август 2014 г.

Близо 60% от асансьорите в София са опасни


Снимка: Венцислав Жеков

„Най-опасно е качването в асансьора, возенето е най-безопасно, защото има много защити”, сподели за novinite.bg дългогодишният асансьорен техник Георги, който е работил в Първа и Пета асансьорни бази преди години, в тогавашното Държавно предприятие „Асансьорни сервизи”. По думите му, най-много наранявания са се случвали с асансьор, когато хората са влизали в кабината. Често те въобще не са гледали и когато са прекрачвали, се оказвало, че кабината не е била на етажа. Според него, близо 60% от асансьорите в София са потенциално опасни.

„Асансьор може да падне, когато спирачната система не функционира. Има една блокировка, която се нарича клинова система към асансьора, която се задейства, когато асансьорът увеличи скоростта си на движение надолу. В машинното отделение на покрива има макара, на която стоманеното въже се движи. Когато това въже започне да се движи бързо, то на практика издърпва клиновете и те се врязват в релсите и спират кабината. За да не сработят клиновете в последния случай, при който загина човек, предполагам, че става дума за неизправност”, твърди Георги.

Според експерта, проблемът не е в това, че въжетата са били две, а е трябвало да са четири. По думите му, един асансьор може да се движи и на две въжета. Проблемът е на друго място. „Стоманените въжета се въртят на една корона, която е конусовидна и улеите се износват. В един момент въжето може да приплъзне, защото намалява сцеплението. Това налага периодично короните да се сменят. Най-вероятно в конкретния трагичен случай е станало именно това и клиновата система не е задействала”, смята  Георги.

Експертът даде изключително интересен пример за надеждност. Собственикът на водеща фирма, която строи и асансьори вкарал жена си и дъщеря си в шахтата на един асансьор. Качил кабината на последния етаж и накарал техник да отреже с флекс въжетата на асансьора. Той полетял надолу, но клиновата система сработила и така жената и детето останали невредими. От това по-категоричен пример за безопасност едва ли може да има!

Масово асансьорите у нас са били по шведски лиценз на фирмата „Асея грахам”. Този лиценз е бил отхвърлен като некачествен, но е бил евтин и ние го купуваме. По това време в България тече строителство на комплекси като „Люлин”, Младост” и други и е крайно необходимо да има асансьори.

Именно такъв асансьор в Първа градска болница преди много години става причина за смъртен случай. G-контакт на машината, който е на вратата, не задейства. Болен, който вече е бил излекуван си тръгва от болницата. Отваря вратата на кабината, прекрачва, но заради въпросния контакт, кабината не е била на етажа и човекът полита в шахтата. За съжаление, случката завършва с трагична смърт.

„Ежегодно на ревизия се изпробва клиновата система. Ежемесечно се прави така нареченото ТО-1 – (техническо обслужване), в което се проверява смазването на релсов път, дали бравите са смазани и дали има масло в „шнека” – зоната, в която се осъществява движението на въжетата и короната. Ако това е правено ежемесечно, не е възможно да се стигне до такава трагедия”, смята експертът.

По думите му, защитите в един асансьор са няколко. На първо място е така нареченото ключе „CK”. , което затваря верига за движение. Втората защита е подвижният праг, който също блокира. При претоварване също спира движение. „За да не сработи нито една от тези защити, това означава, че имаме крайно небрежна поддръжка от страна на асансьорната фирма”, твърди Георги. Според него, небрежност има и от страна на ревизорите.


Интересен факт е, че собственикът на фирмата „Витоша лифт”, която е поддържала злополучния асансьор, който отне човешки живот, е Янко Костов, който е бил заместник директор на Държавно предприятие „Асансьорни сервизи” до 1988-89 г., когато стопанското обединение е едно от водещите в София. Днес именно неговата фирма се оказва в дъното на проблем, заради който си отива човек.

За novinite.bg