Взривът във военния завод в Костенец не бил първият

Снимка на автора.

Взривът в завод „Терем - Цар Самуил“ в Костенец, при който пострадаха четирима души не е бил първият. Оказва се, че през 50-те години на ХХ в. Там е имало и друг взрив, при който са загинали двама души. Това твърди капитан от резерва Георги Цветанов, който е бил войник в поделението в Костенец, което сега е военен завод. Цветанов е служил в града през 1968 г., когато през лятото България участва заедно с войските на Варшавския договор в нахлуването в тогавашна Чехословакия. Тогава наборът, който е трябвало да се уволни ранната есен е задържан до октомври, заради сътресенията в социалистическата система.

Г-н Цветанов, свързахте се с нас, за да ни кажете, че взривът във военния завод в Костенец не е бил първият, имало е и друг, преди много години, при който са загинали хора, така ли е?

Да, така е. Тези складове, които сега гърмяха преди години, когато аз служех в поделението се наричаха І-ви пост в тогавашното военно поделение. Офицерите тогава ни разказваха, как някъде пред 50-те години точно на това място е имало друг взрив. Сапьори докато работели става авария, при която гръмват снаряди и тротил. Двама от хората загиват, като единият е изхвърлен във въздуха, разкъсан на парчета от взривната вълна. Още тогава мястото е било доста уязвимо, защото охраната не е била достатъчна за това, което се е съхранявало там, да не говорим пък за мерките за безопасност.

Какво представлява този склад, който по Ваше време е бил І-ви пост?

Това беше склад за съхраняване на боеприпаси, който се намираше твърде близо до шосето за Пловдив. Тук основно се съхраняваше тротил на пръчки, снаряди и мини. Имаше дори подземни цехове, където на две смени сглобяваха мини.

Защо тези цехове са били толкова близо до града?

Да, и ние се питахме за това. Старите войници и старшините, а и някои офицери казваха, че ако се взривят тези цехове, град Костенец може хвръкне във въздуха. Това поделение беше важно, защото именно от тук се караха патрони за войната във Виетнам, за Съветската армия, разбира се, в онези години.

Минали са много години, бихте ли споделили, какво друго се съхраняваше в това поделение, колко е било опасно това?

Ами минали са доста години, наистина, заради това мога да кажа, че там се съхраняваха също и балистични ракети. Спомням си как една нощ докараха няколко. Докато влекачът ги вкарваше в хангарите, едната щеше да изпадне. Не ми се мисли, какво можеше да се случи, ако това беше станало...!

До колко надеждна беше охраната и как се осъществяваше?

Охраната беше от денонощен караул и кучета. Районът беше много голям. Имаше две огради и караулните с движеха в полосата между тях. Спомням си, че там, понеже никой не влизаше, имаше много диви зайци и змии. Денем имаше три поста, а нощем-5. Докато караулният е в единия край, на практика другият не е охраняем, а наблизо все пак минаваше главен път за Пловдив, тогава нямаше магистрала. Именно на същия този І-ви пост, където и сега стана взривът, често до него спираха коли. Веднъж едни пакистанци бяха спрели и запалили огън да си правят скара. Беше вечер, тъмно. Имаше знак за забрана на спирането и паркирането, защото това беше военна зона, но... Ако беше се запалило нещо щеше да стане страшно...! Оказва се, че страшно е ставало, а за съжаление и сега стана – с последния взрив.

За novinite.bg