ДАЛИ ЛЕКАТА ФОРМА НА АНАХРОНИЗЪМ Е ЛЕЧИМА, ИЛИ КАК ЛЪЖИТЕ ВСЕ ТРЯБВА ДА ИМАТ КРАЙ! ?

Снимка от профил във "Фейсбук"

Д-р С.С., която претендира да е личен лекар на Негово Светейшество патриарх Неофит, публикува снимка в профила си в социалната мрежа „Фейсбук”. На нея тя е до чудотворната икона на Пресвета Богородица в Троянския манастир. Този път няма да се занимаваме с манастира, а по-скоро със страничен проблем.  В текст под въпросната снимка, същата г-жа, лекар, пише, че най-сетне проскинитарият на иконата е почистен, „след мнооого години”. Явно е убегнало на докторката, че същият проскинитарий е почистен още през 2012 г. При реставрацията на храма на манастира, реставраторите са почиствали мястото, където е поставена иконата само вечер,от 18 до към 21 ч., за да могат поклонници да се докоснат до светинята.

Реставраторите са били от Троян. Те дори помолили местна резбарка – Веска, да изработи липсващи части от горната част на проскинитария – цвете, гълъб и едно лице на ангел.

Или иначе казано, въпросният проскинитарий е бил почистен по времето на игуменството на Браницки епископ Григорий, който беше повикан като викарен епископ в София.

Докторката, явно в желанието си да покаже, колко много благини е сторил новият игумен, изпада в лека форма на анахронизъм, защото разлика от две години, хайде да не бъдем злобни, не е чак толкова голяма грешка…! Всъщност обаче, оказва се, че не всичко на тази планета започва с Величкия епископ, има и някои неща, ...все пак..., които са се случили преди него и почистването на проскинитария на чудотворната икона от Троянския манастир е едно от тях!

Няма смисъл, не е редно, пък и някак си е меко казано нахално да се придават едни заслуги на някого, който си няма и понятие от тях, защото докато едни са попийвали манастирско винце и са похапвали не особено сочно овнешко,тук и там, други явно са направили нещо наистина ценно и Богоугодно…!

Такива панегиристични словоизлияния има и при една от авторите, пишещи за същия манастир. Г-жа В. И. пише: „…Многохилядният народ, който като пълноводна река се стичаше непрекъснато към Троянския манастир, се радваше на обновения вид на манастира, на прекрасно поддържаните тревни и цветни площи, подновени с екзотични храсти, дървета, на алпинеумите, умело подредени с насаждения, и на детайлите в двора, които се превърнаха в любимо място за паметни снимки….”. Тук накрая липсва само едно бодряшко, планинарско и най-вече пиренейско „Оле..!”.

Като чете тези панегирици човек би си помислил, че манастирът ще става природен резерват. Алпинеуми, градинки, цветенца, пчелички и може би някои редки видове птички…, с една дума – нещо като…ботаническа градина!

И на въпросната г-жа следва да се посочи, ама дебело да се подчертае, че манастирът не е туристически атракцион, а преди всичко място за духовен живот. Това подчерта и игуменът, в разговор с патриарха..! 

Именно заради това е малко странно, когато се обръща прекалено внимание на външната, материалната страна повече, отколкото на духовната, която дори се занемарява! И пак…, не всичко започва и завършва с един игумен, и преди него е имало игумени, дай Боже и след него ще има такива…!