Журналистика, публицистика, поезия, проза, философия,история, пътешествия,мисли, афоризми,есета, мнения и .....още нещо :-)!
събота, 29 септември 2012 г.
вторник, 25 септември 2012 г.
ОТКАЗВАМЕ ЛИ СЕ ОТ ОТПУСКИТЕ СИ В ИМЕТО НА АБСУРДА!?
Един голям процент от работещите българи имат два договора-един реален и един устен-на тетрадка! За какво собствено става въпрос? Масово фирмите предлагат трудов договор на минималната, или малко над минималната заплата, а останалото се получава по устен договор и подпис в прошнурована тетрадка. Нека да си призная, и аз съм работил така! Реалният трудов договор, разбира се, надлежно и повече от прилежно се регистрира в НОИ, а доходите от тетрадката, разбира се, са си напълно нелегални. Така работещият се осигурява на ниски доходи, но за сметка на това получава допълнителни средства. Работодателят е доволен, че плаща по-малко разходи, работникът също е доволен, че получава повече, но на практика несъзнателно участва в измама спрямо държавата. Всъщност спестяването на разходи за работодателя по този начин по същество представлява измама спрямо самите работници, защото внасяните им осигуровки са по-ниски и това се отразява на възможностите им за получаване на достойна пенсия, след години. Сега обаче повечето хора не мислят за пенсия и са съгласни да получават повече пари на ръка, защото е криза!
В задълбочаващата се рецесия у нас, много работодатели практикуват намаляване на излишните си разходи, като този процес започна още през есента на 2008 г., когато бяха свити, а впоследствие и напълно заличени, разходите за реклама. Сега обаче започва един опасен процес, при който започва свиване на социални разходи, които са задължителни. Много фирми ограничават отпуските на своите служители. Те излизат например за пет дни, но по документи се водят в отпуска за 20 дни, както е изискването на Кодекса на труда. Някои дори принуждават работниците си да се подписват, че доброволно се отказват от отпуските си, или биват освобождавани, разбира се с дежурното едномесечно предизвестие, пак според Кодекса на труда.
Може би не е далеч времето, когато, в условията на ужасяваща икономическа криза, каквато не е била позната и през войните, според стари хора, работодателите ще ни принуждават да се подписваме и на други документи. Защо не, например да се подпишем, че ще работим денонощно и ще плащаме за квартира, защото нощем сме на работа, или пък да декларираме, разбира се “доброволно”, че в събота и неделя ще работим ангария на вилата на шефа…!? Като се замисля, всъщност…никак не е смешно…, защото има места, където това е реалност, е разбира се в определени нюанси!
Това е социалното уравнение. То обаче има едно много простичко решение и то се нарича “корен квадратен от Главна инспекция по труда”. Кой нормален човек, ще се откаже доброволно от отпсуката си? Ами ясно е, че няма такъв. В уравнението обаче се пита, как да се приложи вярната теорема, за да се обясни липсата на активност от въпросната трудова инспекция, която дори трябва и да се самосезира?
Има подписани документи, че служители и работници се отказват от оптпуските си, добре, тогава трябва да се намери правилният подход, със съответните задължителни социални защити, тези хора да намерят път към ГИТ /Главната инспекция по труда/ и да подадат жалби. Дори и да не са подадени такива, ГИТ би трябвало и би следвало сама да провери такива случаи, защото те са очевидно неадекватни. Тук обаче се сещам за един виц за сутрешното работно време на държавните служители, което било от “8 до 12…..кафета…!”. А и как да ги виним? С крайна заплата от 440 лв. за служител с ранг-старши експерт, който е на средна възраст, със стаж от поне 20 години, няма как да очакваме повече от него…! Тези хора са уморени, изтощени, отегчени и обезсърчени, и именно заради това те просто не работят!
Налага се да повторим, че няма как работник, или служител, без трайни ментални увреждания, сам да се откаже от социални придобивки, които при това му се полагат по официално право!
Рабоитим на двойни договори-трудови и устни, нямаме защити при съкращения, защото въпросната ГИТ няма достатъчно правомощия, лишаваме се от отпуски…кога ли ще дойде времето, когато ще си плащаме, за да ходим на работа…!? Това може и да звучи комично, но на фона на случващото се, изглежда напълно постижимо! Много работодатели се възползват от факта, че има криза и хората са притеснени. Това става повод поголовно да се орязват социални права, което води до откровени абсурди. В същото време от Европейския съюз непрекъснато ни критикуват, къде със сопата, къде с перо, че имаме проблеми с престъпността, правораздавателната и….социалната система.
Социалният Тотю, пардон…-министър, непрекъснато, почти ежеседмично, ни обяснява от синия екран, че един от най-добре усвояваните фондове е именно Европейският социален фонд, който у нас се реализира финансово чрез ОПРЧР – “Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” и произтичащите от нея социални програми и мерки. Някои от тях обаче са достойни за христоматия по парапсихология! Трябва да напомним, че усвояването на парите от Европа, не означава подобряване на нивото на социалните услуги у нас. Усвояването в България, обикновено си е напълно легализирано и регламентирано крадене! То дори си има своя структура, йерархия, нива, разклонения и форми на администриране, които под наукообразната сянка на публичните търгове, постига същото. Или иначе казано, променил се Илия, ама пак останал при тия…!
Въпросът тук всъщност е: как другите държави успяват да накарат работодателите си да правят реални договори, как там работниците и служителите не са лишавани от отпуските си “доброволно”…? Умишлено не споменавам конкретни държави. Възможно е и на други места да имат такива проблеми, но едва ли това е повсеместна практика…!
Андрешко е щастлив, когато е измамил държавата, но трябва да разбере, че по този начин той мами самия себе си, защото ако днес страда държавата, утре ще страда, още повече, Андрешко!
Дали в други държави липсата именно на Андрешко е причина социалните им системи да работят правилно, а не “про форма”? Дали този класически литературен герой “мъти водата” на Кодекса на труда в татковината ни? Преди време вездесъщият ни премиер беше набелязал и социалния Тотю за освобождаване, но му се размина, дали защото ББ не беше намерил на някой разклон по магистралата нов министър, или защото Тотю бил “намерил верния път”?! Е, ако това е верният път, да правим нещо на документ, което на практика да е съвсем,…ама съвсем различно, бих казал “аферим чоджум!”, ама май не е…!
Венцислав Жеков
за actualno.com
събота, 22 септември 2012 г.
вторник, 18 септември 2012 г.
ТИГЪРЪТ СРЕЩУ ХЛЕБАРКАТА, ИЛИ КАК СЕ ПРАВИ “РИФОРМА” В КРИЗА
Преместихме Сектор “Туризъм” от икономическото ни ведомство в Пловдив. Идеята за децентрализация на централната държавна власт предвиждаше също преместване на НАП във Велико Търново, Агенция “Митници” – Русе и още няколко структури. Това, според правителството ни, ще подобри комуникацията и ще създаде нови работни места в икономически изостанали райони. Да, ама…съвсем не…! По повод изказването на финансовия министър Дянков, за преместването на митниците в Русе, премиерът Борисов заяви: “По принцип - идеята му е правилна и ние сме за децентрализация на основните агенции и институции, както направихме в много от градовете – в Пловдив, във Варна, в Бургас. Но сега, тъй като това е една по-тежка реформа и ще струва доста пари, това ще го правим в следващите години.”
Добре…, преместихме туризма в Пловдив, защото бил на по-централно място в държавата. Така се оказа, че планината се напънала и…родила мишка, както обикновено, защото планините просто не раждат, или защото някои министри /с двойно гражданство/ си въобразяват, че са административни гении, или защото просто искат да оставят името си в историята. Всъщност, имената им ще останат в историята, така, или иначе, въпросът е, с какво…!
Пловдив бил наситен с туристически забележителности и заради това туризмът отиде там. Почти заеквайки, заместник-министърът на икономиката, енергетиката и туризма, с ресор “Туризъм”-Иво Маринов, потърси от девет кладенеца вода и намери в десетия, за да ни докаже, че това решение било правилно, имаси хас! Хубаво, само че, когато на същия този заместник-министър му се наложи да съгласува дадено решение с министър Делян Добрев, той трябва да пътува до София, а това са пари. Не всичко става по интернет, или по телефона, все пак! Освен това, туристически забележителности има и в Търново, и във Варна, дори и на Перперикон…е, защо тогава не преместихме въпросния сектор “Туризъм” в полето край Перперикон!? Ще спретнем една сградичка за няколко милиона евро, ще трасираме една магистралка, която може да кръстим "магистралата на туризма”! По тази логика можехме да преместим Агенция “Митници” например в годечкото село Шума! Какво пък, там поне имаме външна граница с Европейския съюз, а не в Русе, където границата е вътрешна за зоната. НАП ли, ами защо да не отиде…например…в Димитровград…, ами да, тамошният пазар влива доста средства в националната хазна. Агенцията за аквакултури пък, може да отиде в Хасковското село Ябълково, защото Марица е близо и уловът на риба може да се повиши…!
Преместването на туризма в Пловдив отне средства за ремонти, хора-доказани специалисти, напуснаха и останаха без работа. Постъпиха други, които тепърва ще се доказват, а това отнема време и ресурси за обучение. Така безработицата не намаля, а просто се трансформира-в София напуснаха, например 10, в Пловдив-постъпиха 10. Това е наливане от пусто в празно, което обаче струва пари,…нашите пари!
Не зная, дали на премиера му станта ясно, че механичното местене на държавни структури, затруднява комуникацията, създава доълнителни усложнения за служители с доказан през години професионализъм. Накрая, защо е нужно такова преместване и разцентриране на държавни структури…? Министерствата, техните дирекции и сектори имат място в столицата, защото концентрацията на властта е именно там. Това е направено, с цел да се постигне максимален обем на взаимосвързаност и преплитане на професионални сфери, което да доведе, в крайна сметка, до положителни резултати. Ако не беше така, тогава земеделското министерство можеше да е в село Дръмша, външното можеше да го изнесем в Малко Търново, МВР-по една дирекция във всеки областен град, а спортното, можеше да отиде…, където и да е…, /за да не кажа онова, което си мислим всички/…!
Механичното местене на дирекции, агенции и сектори из страната няма да намали безработицата, защото тя зависи от правилна и последователна политика, каквато очевидно, поне в това направление, липсва, при това напълно! Необходимо е кадрите да се съхраняват, защото те се изграждат с години. Това, че нови хора ще постъпят в дадено ведомство е добре, но когато процентът им надвиши, или поне наближи 50%, това е опасна тенденция, защото пада нивото. Докато тези нови хора станат професионалисти, старите ще се пенсионират, а младите няма да имат достатъчно опит и така един цял сектор започва да буксува. Защо именно в условията на криза, трябва да правим такива резки движения, които единствено могат умишлено да ни доведат до под кривата круша, където стигна Гърция…? Сега ли именно е времето за такива “рИформи”, това ли е най-наболелият ни проблем? Очевидно за правителството ни, преместването, например на Държавния резерв, в село Горно Нанадолнище ще подобри икономическата среда у нас, ще спре главоломното вдигане на цените на горивата, ще повиши заплатите и ще спре кенгурообразните скокове на цените!
Когато има криза, когато тази криза се усеща осезателно в целия свят, когато тя е повече от невъобразима у нас, когато безработицата е главозамайваща, въпреки напъните на социалния ни министър, а може би и благодарение именно на тях, когато битовата престъпност расте, защото хората просто са гладни…тогава не се правят реформи от подобно естество. Тогава се търси начин за активиране на Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” от Европейския социален фонд. Не са достатъчни блудкавите реклами на бюрата по труда и още по-безвкусните подтиквания да се регистрираме като безработни, за да ползваме 300 лв. от този фонд. Целта е хората да работят, за да получават заплата и работата им да ги удовлетворява, или поне да работят по специалността си. Това е начинът за излизане от персоналната ни криза и от кризата, в която се намира собствената ни страна. А това, дали НАП ще отиде в Смядово, или НОИ ще се премести в Кричим, няма да ни направи нито по-богати, нито по-интересни за чуждите инвеститори, нито пък ще станем икономическия тигър на Балканите! Най-много отново да се превърнем в стопанската хлебарка на СССР, каквато до неотдавна бяхме…!
Венцислав Жеков
за actualno.com
петък, 14 септември 2012 г.
ГОЛЕМИЯТ БРАТ КАНИ ПАМЕЛА ДА ГО СПАСИ...!
Скоро стартира нов сезон на популярната ТВ-продукция "Биг Брадър" във формата на "Вип Брадър". Българите отново ще се превърнат във воайори по принуда. Ще наблюдаваме известни личности в една откъсната от действителността и преекспонирана, друга, паралелна действителност. Това е като наркотик-да видиш звезди, посред бял ден, по гащи, по хавлии, по чехли, на масата, в банята, дори и в тоалетната...! Какво по-интересно от това, да надникнеш в живота на другите, особено, когато те са известни...!?
Всъщност това освен една от най-ярките ТВ-продукции, реализирани у нас, е и една от най-критикуваните. Повдигането на завесата на "чужда къща" винаги е провокирало нездрав интерес у човека, независимо от коя раса и държава е. Това за много хора представлява начин да се отклонява вниманието. Някои смятат, че ТВ-феноменът е начин да ни накарат да забравим действителността около нас, да се "преселим" в света на имагинерното и по този начин правителството да си прави, каквото иска, без да му пречим! Всъщност, теорията на една подобна конспирация не е нова и не е с авторство от българин. И все пак, дали наистина правителството ни е подготвило поредната доза виртуална реалност, за да ни приспи и да ни увеличи цените на газта, тока, водата, парното..?!
Идеята за този тип риалити формат се появява в Холандия през 1999 г., когато е излъчено и първото издание на „Биг Брадър". От тогава негови варианти се излъчват в много държави. Името на шоуто и идеята за него произлизат от романа „1984" на Джордж Оруел, в който е описана идеята за „Големия брат" (Биг Брадър) - всевиждаща организация от анонимни наблюдатели с двупосочни видеоекрани на публични места и в частните домове. Това е една тоталитарна форма на контрол.
Хляб и зрелища, това е нужно на тълпата, за да вирее в собственото си пространство. Българинът е най-беден в Европа, унизен е исторически и наистина не ми се иска дори да коментирам, колко пъти и по какви начини сме били унизявани и при това от кого ли не. Какво ни остава, освен малко чалга, "Вип Брадър", някой скандал пред, или във кварталната бакалия, един пиянски бой и евентуално семеен скандал.
Всъщност, не "Биг Бпадър" е виновен, че сме бедни, тъпи и отегчени от живота си, виновни до голяма степен сме си самите ние! Вип Брадър е възможност да забравим, да се отграничим, да се разсеем, да се посмеем над чуждата глупост, да се успокоим, че не ние сме най-тъпите, както обикновено си мислим, но и така наречените ни звезди, също са толкова отегчени и омерзени от действителността. Така сякаш получаваме някаква ретгроградна индулгенция, че не сме последни...отново...! "Биг Брадър" е портретна снимка на нас самите...
Преди години, когато имахме "рядкото щастие" да гледаме първата сапунка "Робинята Изаура", улиците опустяваха. Тогава ни казваха, че комунистите пуснали този филм, за да разсейват хората и да гласуват за Луканов. После имахме още по"рядкото щастие" да гледаме сапунката "Докато свят светува", която наистина продължи, докато света светува. Тогава май Костов беше виновен, защото разсейваше народонаселението, за да продаде "Балкан", гледахме и "Дързост и красота", та да може Царят да спечели изборите, сега доживяхме нов сезон на "Биг Брадър"...! Не Ви ли се струва, че е твърде изтъркано и елементарно едни сапунки, или ТВ-продукции да ни отвличат вниманието...? Е, не сме толкова тъпи, струва ми се!
Обяснимото човешко любопитство търпи развитие както всяко друго чувство и състояние. Нищо не е постоянно, нищо не е абсолютна константа. Именно така любопитството на човека води до нещо като "Биг Брадър" и в това няма нищо лошо и нищо срамно, още по-малко пък конспиративно.
Хляб и зрелища...е, като няма хляб, поне зрелища да има! За някои това е като онзи случай, в който един бивш външен министър искаше на нахрани журналистите с пасти, а пък един по-малко бивш, но все пак бивш, образователен министър, разтуряше седянки, за да си запази министерското столче. За да не забелязваме дребното, подхвърлят ни едро и ние збаравяме...само че не забравяме да мислим, или поне повечето не са забравили. Иначе да, угодно ни е да се оправдаме, че управляващите ни пълнят главите с Изаури, дързости и красоти, а сега и големи брадъри, за да ни притъпят сетивата.
Атаките срещу "Биг Брадър" всъщност са атаки срещу самите нас. Нито сме толкова ограничени, нито сме толкова наивни, нито пък сме толкова слепи, за да се обиждаме сами себе си, че видите ли, политическата конспирация ни манипулира толкова евтино. "Биг Брадър" не е "чалга", това е начин да преодоляваме реалността чрез виртуалност. Това е способност да прогледнем в пространства, в които иначе не бихме могли, поне повечето от нас и накрая, това е възможност да се съизмерим с така наречените ни "звезди".
Прочетох някъде, че Памела Андерсън получила 200 хил. долара за участието си в българския формат на големия брат. Ами щом са й ги дали, зачи се надяват да си ги върнат, все пак никой не прави това благотворително. Кога иначе ще видим "спасителката" у нас....и къде...., на "Женския пазар" ли....?!
Венцислав Жеков
За actualno.com
вторник, 11 септември 2012 г.
КОНЦЕПЦИЯ ЗА НОВА РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ОБЩНОСТИ ПО СВЕТА В ACTUALNO.COM
Автор: Венцислав Жеков
1. ОБЩИ НАСОКИ.
Бих искал да отбележа, че по света има много български общности, които при това са достатъчно активни в своята, дори ежедневна дейност. Особено внимание бих обърнал върху общностите и техните институционални организации в САЩ, Близкия Изток, Австралия и Русия. Имено тук според мен трябва да се насочат усилията за осъществяването на двустранни контакти.
Българите по света са особен чешит хора, особено по-старите ни емигранти. Те наистина милеят за България и тя им липсва винаги. Именно една инициатива на actualno.com, за представяне на техния живот извън родината, може да предизвика фурор от посещения на сайта. На първо място интерес ще има от самите емигранти. След това обаче, техни близки в България също биха проявили интерес, да видят, какво е написано за сродниците им по света.
Приятелите им в чужбина-също, разбира се тези, които знаят български език, биха прочели нещо за близките си. Не на последно място, представянето на "емигрантски новини" у нас е истинска иновация ,защото почти няма медии-електронни, печатни и интернет, които да обхващат един такъв информационен сегмент. Поради това считам, че подобна инициатива може да е актуална за actualno.com.
2. КОНТАКТИ.
Контактите могат да бъдат осъществени последователно и едновременно. Формите са няколко, сред които: взаимна реклама, взаимно информационно сътрудничество и организирането на съвместни инициативи по различни поводи, празници и конкретни събития, както и осъществяването на епистоларна кореспонденция между двама отговорни редактори от двете страни, когато става въпрос за медии, или ръководител на определена институционална организация на българи в чужбина и отговорен редактор в България. Редакторът трябва да има статут, за да може да представлява actualno.com пред ръководителите на дружества и организации извън страната. Този статут може да бъде предоставен с ангажирането му в документална форма към работа в сайта. Това може да е и договор, но не само. Той може да бъде вписан като име в карето на сайта, като един от редакторите, или като водещ отговорен редактор в банера-сегмент, който представя новините от емигрантските ни общности.
Според мен, българите в чужбина сами ще търсят контакт с този отговорен редактор в България, защото те имат нужда да разказват за себе си. В Америка, или в Австралия, където и да са по света, те са чужденци там и възможността да разказват за себе си в България, би била много атрактивна за тях, защото те тук са интересни, а навън са просто чужденци.
Не съм правил проучвания, но съм получавал доста писма от българи в Америка, например, които искат да се изявяват и като автори, и като информационни носители в български медии. Това обаче до момента не е било осъществявано мащабно и организирано.
3. ФОРМА НА ГРАФИЧНА ОРГАНИЗАЦИЯ.
Начинът да бъде осъществено подобно информационно сътрудничество в графично измерение, според мен може да стане, като се създаде допълнителен, нов банер към сайта actualno.com. Той може да бъде озаглавен "Емигранти", "Гласът на емигранта", "Емигрантски новини", или по някакъв друг начин, който подлежи на обсъждане и коментар, защо не и сред самите служители, и колумнистите, а също и сред читателите на сайта. Вътре могат да се публикуват всички информации, които постъпват от дружества, медии и организации, както и от отделни лица-наши сънародници по света.
4. ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА СТИЛОВИ ВАРИАЦИИ.
Възможностите на стиловите вариации на информациите в един подобен нов банер, са много и са достатъчно атрактивни. Според мен, могат да се публикуват информации под формата на кратки новини от общностите ни и дейностите, които те развиват-отбелязване на исторически дати, празненства, съревнования, състезания и други. Възможно е също така, да се публикуват и институционални новини от самите дружества на българи в чужбина. Внимание според мен би могло да се отдели и на лични новини, които носят обществено значение, като например-открития, иновации, издадени книги, публикации, научни трудове и други.
Особен интерес биха представлявали различни анализи, които българите по света сами правят. Това са ценни статистически данни за общностите ни извън страната, които са уникални по рода си, а също носят и актуална информация от първа ръка.
Едно важно перо, според мен е историята и културата на общностите ни по света. Ето защо трябва да се отдели внимание и на този сегмент, който да разказва историята на емигрантите ни в определени държави, развитието на националната ни култура там и по този начин популяризирането на бранда "България". Това има отношение и към развитието на родния ни туризъм, а също и към окуражаването на сънародниците ни по света, да бъдат активни и като българи в чужбина.
5. ЕЗИК.
Една евентуална възможност за превод на информациите, които се публикуват, и на английски език, би била само от полза. Съзнавам, че това би струвало пари за преводач, но от друга страна, то би повишило възможностите за посещения в сайта от неограничен кръг хора. Освен това може да се сключи договор с преводаческа агенция и цените да бъдат намалени, при двългосрочно договаряне.
Вариант е също и двуезично представяне на информациите, като те излизат в разширен вариант на български език и във вариант-анотация със снимка-на английски език. Това би спестило време и средства и също би допринесло за повишаване на посещаемостта на сайта.
6. РАБОТНА ОРГАНИЗАЦИЯ.
Поради факта, че комуникацията между отговорен редактор и институциите на емигрантите ни по света ще се реализира предимно по интернет, формата позволява, според мен, да се работи дистанционно.
Мнението ми е, че би могло да се осъществява сътрудничество между сайта actualno.com и отговорния редактор и по интернет, като той работи в домашни условия. Това спестява чисто физическото оборудване на едно ново работно място. Редакторът може да извършва дейността си от къщи, като има ангажимент да изпраща по няколко, колкото е възможно, на ден информационни статии и анализи от него, или от други емигрантски автори, до сайта.
Една особено интересна форма на работна организация би било предоставянето на готови статии от наши сънародници в чужбина, които разбира се след редакция от отговорния редактор, също ще намират място в новия банер за новини от емигрантските ни общности. Това също ще повиши посещаемостта на сайта и чувствително ще го освежи стилово и тематично.
7. ИНТЕНЗИТЕТ НА ИНФОРМАЦИОННОТО ОБСЛУЖВАНЕ.
Според мен, в рамките на един работен ден от 9,00 до 17,00 ч., например, е напълно възможно да се обслужва информационно един нов банер за новини от емигрантските ни общности. Разбира се, това не може да стане веднага, защото осъществяването на кантактите изисква известно технологично време. При една стройна организация и съвестно реализиране на контакти, попълването на банера с информации и анализи може да стане регулярно в рамките на месец, месец и половина, дори и по-кратко, в зависимост от процеса на интензитет на комуникацията между отговорния редактор и съответната емигрантска институция.
8. ЗАПЛАЩАНЕ.
Споед мен, заплащането на труда на един отговорен редактор за попълване на новини в примерен банер "Емигранти", трябва да отговаря на съвременната икономическа ситуация в страната.
Възможно е двустранните отношения да не се базират непременно на трудов договор, а само на граждански такъв. Това би дало свобода на редактора, но и на ръководството на сайта при вземането на решения. Освен това редакторът ще трябва да се самоосигурява, което на месец е около 200 лв. Така че за мен, едно заплащане от минимум 700 лв., би било разумно. Това прави реална заплата от 500 лв. на месец, което е повече от скромно за журналистически труд в България, но като начална форма на сътрудничество, мисля, че е реализируема.
Нямам представа от ръста на заплащането на труда в сайта, така че в момента просто гадая и се опитвам да разсъждавам актуално в рамките на икономическия стандарт в България.
9. РЕЗУЛТАТИ.
Резултатите биха били само положителни за сайта actualno.com. Какво имам предвид...? На първо място, това ще е първата българска медия въобще, която ще осъществи подобно информационно начинание и ще постави едно своеобразно начало на нова форма на медиен обхват и конкретно-медиен сегмент. На второ място, ще се обогатят новините в сайта и те ще придобият по-голям тематичен обхват. Това ще повиши, от своя страна, посещаемостта на сайта, което е и една от основните ни цели. Не на последно място, ще популяризираме сайта и в чужбина, а четенето му от там, допълнително ще повиши посещаемостта.
Разбира се, сред добрите резултати е и ползотворната работа в полза именно на дейността на емигрантските ни организации по света, която остава някак незабелязана и непопулярна в България до сега. Това ще ни направи пионери при регулярното отразяване на събития от емиграцията ни.
Гр.София
11,09,2012 г.
понеделник, 10 септември 2012 г.
ЦАР ОСВОБОДИТЕЛ, ИЛИ КАНАСЮБИГИ АСПАРУХ-БИТКАТА НА ТИТАНИТЕ
Снимка: БТА
Демонтираха паметника на Царя Освободител в София. Имал нужда от ремонт. Точно в този момент се появи и мнението на депутата от Синята коалиция Лъчезар Тошев, за неговото преместване. В същото време, парламентарният шеф Цецка Цачева се обяви против “каквато и да е подмяна на какъвто и да е паметник с оглед на историческия момент, на отдалечеността от конкретни исторически факти”. Според нея, “обективно паметникът на Цар Освободител има място на централен софийски площад”. Лъчезар Тошев предложи той да се премести с необходимото уважение, разбира се, на друго централно място в столицата, а точно срещу Народното събрание да се постави паметник на хан Аспарух.
До тук са сухите факти, зад които се съдържа много наслоена историческа тиня, която никой до сега не си е направил труда да селектира от ценните наноси, ако има такива, и да отстрани излишното, ако това се налага.
Хайде да се разходим из центъра на столицата ни София! Първо ще посетим величествената и до колкото ми е известно най-висока действаща патриаршеска катедрала на Балканите-“Св. Александър Невски”, след това отиваме до Руската църква-едно истинско духовно средище, което днес се посещава наистина от стотици на ден, не само заради гроба на Архиепископ Серафим. После ще минем покрай ремонтиращият се паметник на Царя-Освободител, на път към следващия паметник на Съветската армия. Малко по-нагоре може да видим Братската могила, макар, че не е ясно, чий са братята и сестрите! Това са все монументални сгради и паметници, величествено издигнали се в самия център на българската столица…, казвам БЪЛГАРСКАТА…, обаче…нещо не е на ред, май…! Та това са все руски и съветски паметници, къде са българските? Ами…църквата “Св. София”,…една доста безформена глава на наистина великия Стефан Стамболов-в градинката пред военния клуб и…не се сещам за други големи паметници…!
Защо в центъра на София няма монументален български паметник, защо будната /но май в кома/ историческа памет, не е създала веществен спомен за самата себе си, защо центърът на столицата ни е изпълнен с чужди паметници, като неотдавна открихме такъв и на Гарибалди? Няма лошо, нека има паметници на такива велики хора, но…къде са българските…?
Неотдавна възникна идея да се построи огромен монумент на Левски, близо до южната ни граница. Пушилката от коментарите още не е изтляла, но в съществото си тя обсъждаше евентуална обида от страна на Турция, защото Левски в тяхната история не е герой, а просто един хайрсъзин. Е добре де, а ние няма ли да се обидим, че пак в самия център на София има действаща джамия, а в градовете ни на юг, джамии никнат наистина като гъби след дъжд, при това джамии, не джамиики…! Да, трябва да сме етнически и религиозно толерантни, трябва да уважаваме правото на избор и на принадлежност, защото така било в старата Европа, ама не трябва ли и нас да ни уважават, все пак…!? Какво ще пречи Левски при Свиленград, например…? Това си е български град, български паметник, български герой, българска инициатива…, е, тогава къде е проблемът? Не искаме да строим паметник на Апостола в Измир,…сакън…!
Има и по-малко известни, но заслужили българи, като например Стойо Крушкин-създател на българския оркестър “Bulgarian Balkan Band” в Стилтън Пенсилвания-САЩ, през 1915 г. Паметна снимка показва този бенд, а в долния й десен ъгъл е поставено българското и американското знаме. Оркестърът е свирил и на нашите национални празници, и на националните празници на Америка в онези години. Този човек е прославял родината си на хиляди мили разстояние. Е, няма как да му издигнем паметник като на Цар Освободител, но той дори няма паметна плоча, или поне барелеф в родната си София, въпреки няколкото писма до Столична община за съдействие!
Създателят на българската държава канасюбиги Аспарух явно не е достоен да има свой паметник в столицата си днес. Къде е паметникът на цар Симеон Велики, къде е паметникът на канасюбиги Омуртаг, къде е паметникът на канасюбиги Крум, къде са паметниците на Княз Батенберг, на полковник Дрангов, на Богдан Филов…и още, и още, и още…? Ами няма ги…, или поне ги няма в центъра на българската столица. Е, за Богдан Филов имаше идея да се кръсти площадът на името му, пред Президентството, но и тогава някои хора скочиха, че видите ли, не бил заслужил. Добре, според тях не е, а каква е заслугата на Червената армия в родната ни история, освен, че ни е окупирала на 8 септември 1944 г., пък и забрави да си иде половин век след това? Тя обаче има не просто паметник, а цял мемориален комплекс, при това в идеалния център на столицата ни, при това на място, където и да не искаш да го видиш, то само ти влиза в очите и боде!
Не съм привърженик на това да разрушаваме паметници, защото така рушим история, а историята се гради с хилядолетия. Но трябва да мислим за нашата си, родна история, да я уважаваме, защото някой беше казал, че който не храни своята армия, храни-чужда. Е, ние нахранихме Червената армия, при това я хранихме почти 50 години, изпълнени с петилетки и “пет за четири” и…се докарахме до днес. Питам се, колко армии трябва още да нахраним, за да се освестим и да престанем да “се срамим” като “неразумен юрод” от това, че сме българи?
Казват, че докато не прочетем една страница от историята ни, не бива да я прелистваме, защото непрочетена, тя се превръща в барутен погреб и може да се взриви след време. Ние вече имаме навик да замитаме историческите следи под килима на времето. Така направихме с българските генерали от Балканските и Първата световна война, така направихме и с цар Фердинанд, а преди това и с княз Батенберг, така правим и сега с времето, което наричаме “тоталитаризъм”. Тогава нямаше личности, историята беше процес. Само че забравихме, че процесите се правят именно от личностите. Но актуалните личности бяха политически рафинирани-Димитров, Коларов, Живков…! Ние не познаваме историята си и заради това не я уважаваме, като не издигнахме и не издигаме паметници на наистина заслужилите ни герои. Ние се срамуваме от историята си, за нас тя е като народна музика, абе, знаем я, ама ни звучи малко изтъркано и демоде. Е, то няма история дето да е само модерна, може би тази на САЩ е такава, но какво да се прави, като само институционалната ни история е 1300-годишна, а какво да говорим за преди това…!?
Може би не точно Аспарух има място пред Парламента, може би…, не зная, нито съм урбанист, нито съм архитект, само един българин съм, но и Царят Освободител едва ли трябва да гледа гордо българското Народно събрание от своя кон и то от такава непосредствена близост, не за друго, но за да не се изкуши…ОТНОВО…!
Венцислав Жеков
За actualno.com
събота, 1 септември 2012 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)