петък, 31 юли 2015 г.

КОЛЕГИ, ПО-ВНИМАТЕЛНО С КРАВИТЕ…!

„Една крава подлуди Северното Черноморие”, беше сред основните теми, които медиите дъвкаха дни наред, а и още продължават. Става дума за месото, за което имаше съмнения, че е заразено с антракс. Затворени бяха няколко заведения във Варна, на „Златни пясъци” и в Кранево, а медийната истерия придоби пандемични размери!

Журналисти се упражняваха в реторика, как една крава, направила луди всички хотелиери по северното ни Черноморие…!

Всъщност, не става дума за една крава, а за месо, което вероятно е било заразено с антракс. Ако това месо, има досег до друго, или другото месо има досег до повърхности, където е било заразеното месо, то тогава темата за „една крава” става несъстоятелна.

Не говорим за това, че месото от една крава, което вероятно е имало антракс е подлудило хотелиерите, проблемът е, че това месо, може да е заразило и друго…!

Според ветеринарния лекар д-р Добромир Георгиев, спорите на антракса са особено силно устойчиви във външната среда. Те мога да се запазят десетки години и да бъдат опасни за хората. Според него, спорите се съдържат в почвата, но могат да се намират и по различни повърхности, където евентуално е имало заразено месо.

Обикновено, спорите на антракс се унищожават с огън. Ако е открито огнище във ферма, тя се изгаря, а ако е открито такова на пасище, то се огражда и не се използва, твърди д-р Георгиев.

Така че, колеги, когато търсим медийна сензация, в лятната новинарска суша, не е лошо първо да попрочетем малко повече по темата, или поне да попитаме експерт, /който не е на плажа…(!)/, преди да „изтерясваме” в медиите, в които работим.


Вярно…, липсата на новини е проблем, който понякога провокира да пишем и за нелепици, само че…! Не е достатъчно да гледаме главния си редактор в очите, трябва и сами да се осведомим…! Така се прави, когато искаме да сме прецизни и актуални. Иначе – наистина намираме страхотни новини, които обаче се оказват партенки и още нещо - демонстрират слаба обща култура, а това не е хубаво…! 

За sbj-bg.eu

четвъртък, 30 юли 2015 г.

ЕДИН ЙЕРОМОНАХ РАЗИГРАВА ЦЕЛИЯ СИНОД, ПОВЕЧЕ ОТ ГОДИНА!

Интересни неща стават по официалния сайт на родното ни БПЦ.

„Видинска света митрополия по молба на своя Архипастир - Негово Високопреосвещенство Видински митрополит Дометиан информира, че Негово Всепреподобие йеромонах Василий (Венков), известен катобрат на Зографската света обител на Света гора – Атон е клирик на Видинскаепархия и понастоящем е каноничен свещенослужител и е на послушание към Раковишката света обител „Св. Троица“, Кулска духовна околия.”, се казва в съобщение на Видинска митрополия, публикувано на 24 юли 2015 13:31 ч.

Казва се още, „че след направена проверка, бе установено, че от Светия Синод на БПЦ-БП не е взимано такова решение, както и не е изпращано запретително писмо от Светия Синод до епархийските митрополити”.

В същото време, публикацията в същия ОФИЦАЛЕН сайт на БПЦ стои и гласи: „На заседанието си на 8 април 2014 г. Св. Синод, като разгледа писмо на игумена на Зографската св. обител на Св. Гора-Атон схиархимандрит Амвросий, РЕШИ:

Забранява на бившия брат наманастирското братство на славянобългарския манастир "Св. ГеоргиЗограф" (в Атон) о. Василий да извършва богослужения и треби в диоцеза на БПЦ-Българска Патриаршия.” Публикацията е от 12 април 2014 г.,  15:40 ч. Ако забраната не е реална, защо не е свалена от официалния сайт?

Кога ни подвеждат, тогава, или сега…? За синодалня сайт отговаряше сливенски митрополит Йоаникий …! После, до колкото ни е известно, тази роля пое неврокопския митрополит Серафим. Значи ли това, че под неговото ръководство и наблюдение в същия този сайт е публикувана информация, която, според хора от Видинска епархия, не е вярна…!? Едва ли...по-скоро говорим за пореден опит да се профанизира едно официално решение на Св. Синод, но от кого..., от друг митрополит, или от заинтересованите му придворни булоносци...!  Ако е така, що за безотговорност е това…!?

Ако не е вземано подобно решение на Св. Синод, тогава защо такова е било публикувано при това пак повтаряме – в ОФИЦИАЛНИЯ сайт на БПЦ и под наблюдението на един митрополит…? Това, че не са разпратени писма до митрополитите, не отменя вече ВЗЕТО решение на заседание на Св. Синод.

Последващите действия не са основание за отмяна на основното решение, все пак…! Поне така е в официалното право.

Въобще, каква е тази истерия, да се държи този скандален човек в църквата ни? Защо са тези напъни, с какво толкова е важен този човек за нашата църква, че да му се позволи направи на луди всичките ни митрополти…!?!?!?

„Православни новини” писа по казуса преди почти година...!!! Тогава обаче това беше глас в пустиня. Сякаш такъв проблем нямаше, просто не съществуваше. Тогава информацията беше заметена под килима и проблемът беше „решен”. Сега вече, година по-късно, има реакция, но дали пък не е станало твърде късно…., защото няколко високопоставени расоносци си развяваха "одеждите" напълно безнаказано...цяла година…!!!


ЗАЩО Василий Венков подлудява цял Синод на една поместна православна църква и това не прави впечатление на никого в същия този Синод…ЗАЩО…, с какво той „държи” Синода, или има нещо друго,….но какво…..!?!?!?

За фейсбук-групата "Православни новини"

сряда, 29 юли 2015 г.

ДА НАЕМЕШ ИСТОРИЯТА…, НО НА КАКВА ЦЕНА…!

Тези дни гръмна скандал, как бизнесмен наел Античния театър в Пловдив, за да си прави частно парти…! Голям скандал, голямо нещо и всъщност, наистина е скандално. Античният театър не е регионален атракцион, за да може всеки да си прави там, каквото си иска! Именно по тази причина забраниха неотдавна и венчавките в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски”, която някои наричаха „храм-паметник”, а тя си е просто храм, най-големият на Балканите и един от най-красивите.

Питам се обаче, защо, когато Митко-Пайнерът поиска да направи концерт на същото място, защо не му разрешиха, защото това било „чалга”, а сега, когато един бизнесмен поиска да си празнува 50-годишнината на Античния театър, явно е получил разрешение, само че с времеви ограничения?

Каква е разликата между така наречената „чалга” и същия тип злоупотреба, когато някой иска да си отпразнува лично събитие на такова историческо място?

Мисля си, когато ми дойде времето и аз да празнувам 50 години, вероятно ще се опитам да си наема Народния театър „Иван Вазов”, или поне бившия царски дворец в София…!

„Много съм изненадан от големия интерес на медиите. В събитието не виждам нищо нередно. Извинявам се за причиненото неудобство. Не сме направили нищо нередно”. Това каза в „Здравей, България” по Нова телевизия бизнесменът Георги Самуилов, който нае Античния театър в Пловдив.

Хубаво е поне едно нещо в цялата работа – че бизнесменът се извини…, което си е събитие…! Иначе, да са му е честити на г-н Самуилов и 50-годишнината, че и 25-годишнината на фирмата му! Явно е добър бизнесмен, след като само на 25 г. вече е имал фирма и все още бизнесът му върви, след като може да си позволи да наеме дори Античния театър…!


Може би трябва все пак да му обърнем внимание, че когато, дай Боже, празнува 100-годишнината си, трябва да внимава, къде ще отбележи събитието, не за друго, но за да не е изненадан отново от интереса на  медиите…!  

За sbj-bg.eu

понеделник, 27 юли 2015 г.

„HISTORIA ARCANA” – ФАЛШИВИЯТ ПРОФИЛ НА ФАЛШИВИЯ ЧОВЕК

Все повече съвременни хора имат профили в социални мрежи. Във века на информацията, това е все по-популярна форма на общуване. Това е въпрос и на някаква форма на модерна самоизява. Както се казва, ако не постнеш снимки в социалната мрежа, къде си бил, то значи, че въобще не си бил там! До такава степен социалната мрежа вече е част от нашия живот, че сякаш се превръща в нещо като клонинг на ежедневието ни.

Интернет обаче дава възможност да „ъпдейтваш” „ТТ-данните” си постоянно, при това така, както ти харесва. С една дума, можеш да си направиш колкото си искаш профили. Дори да има ограничение за един профил, регистриран от един и-мейл-адрес, то нищо не пречи, човек да има много и-мейли и по този начин да има и много профили в една или няколко социални мрежи.

Това създава един от феномените на съвременната комуникация – многоликост на себеизявлението. Човек може да бъде всякакъв и всеки. Това е едно фатално разрояване на личността, която може да се проявява в различни свои форми от различните си профили. Това е и един от начините за невероятното развитие на интернет-троловете.

Фалшивите профили ни осигуряват анонимност в социалната мрежа и така ние се считаме за недосегаеми и формално – над закона! Фалшивите профили обикновено издават комплекс за свободно волеизявление, под един или друг страх – оправдан или неоправдан, в една или друга степен.

Феноменът на формалното анонимно общуване има и своите метастази – арогантност и безапелационна категоричност. Анонимниците обикновено са арогантни в поведението си и почти винаги говорят от последна инстанция – те знаят всичко, за всеки, по всички теми и тяхното мнение е най-меродавното. Това е закон, който всички останали трябва да спазват, според онези, чиято самоличност е индиректна.

Всъщност много фалшиви профили са реална възможност да се каже истината, такава, каквато авторът иска да я заяви. Това е синдромът „Прокопий Кесарийски” – византийски автор от VI в. Той творил по времето на византийския император Юстиниан Велики–един от най-големите нормотворци на империята.

Денем Прокопий пишел официалната история, като спазвал етикета – да пише само хубави  неща за властта. Нощем той пишел така наречената „Тайна история” – „Historia Arcana”, където казвал истината са управлението на императора и развратната му жена.

Днес обаче, синдромът „Прокопий Кесарийски” издава безсилие, безхарактерност и най-вече - професионална безгръбначност на пишещите. Анонимността е личностен недостатък който функционира на принципа на доноса – подаване на информация по подмолен начин, с цел – дискредитиране от разстояние.


Това е сериозен морален проблем на двустранната мега-комуникация, който се пренася в почти всеки интернет-форум на почти всички медии в съвременната информационна система. 

За sbj-bg.eu

сряда, 22 юли 2015 г.

Как социалните мрежи станаха социални медии

Социалните мрежи все по-често се наричат медии, защото функционират имено по този начин, а понякога дори са и по-бързи от конвенционалните медии. Терминът е оправдан, защото комуникацията в социалните мрежи е съвършено нова форма на информиране. Понякога именно в социалните мрежи хората си разменят информация и така се осведомяват много по-ефикасно и по-бързо, отколкото в медиите.
Във века на информацията, когато всичко се узнава почти веднага, когато всяко забавяне създава усещането за неформална цензура /сякаш има формална…!/, информацията трябва да достига до потребителя си максимално бързо.

Неслучайно се говори за поколението „F” - поколението, което живее във Фейсбук. Това е не просто място са споделяне, както беше популярно в началото, когато се появи тази мрежа, това е място за общуване, за информиране, в социалните мрежи хората водят спорове, събират се и се разделят, въобще – активно комуникират, следователно – живеят. Разбира се, това не е реалност, а паралелна реалност, която замества реалната такава.

Този тип статут, който социалните мрежи получиха им предостави едно безкрайно по своята същност право – свободата да се изразиш. Така постепенно социалните мрежи, ползвайки се от състоянието си, се превърнаха в едни от може би най-свободните медии. Макар да има правила, макар те все повече да се задълбочават, което е нормално, свободата на изявата, свободата на информацията на тези места е почти безконтролна,…все още…!

Създаването на регламент ограничава не темите, а изразните средства. Целта е да се съхрани достойнството и честта на човека – и пишещия, и този, за когото се пише!

Така неусетно сякаш социалните мрежи от сайтове за споделяне на информация, се превърнаха в истински медии, а общуването придоби свободата на изявата. Както се казва – дай на някого свобода и му гледай сеира.

Именно в тази среда се вижда, кой има качествата да бъде истински свободен, и кой е комплексиран от това, че има свобода, с която обаче не знае, какво да прави и как да борави.


Това е може би най-голямото предимство на социалните мрежи/медии - да ни разсъблекат до голо и срамежливо да се огледаме – да видим, кой, кой е, какво има и какво няма, когато няма ограничения, когато свенливата маска на условния морал липсва и съзнанието ни действа на „дибидюс” - без задръжки, без „дрехи”, без условности…! 

За sbj-bg.eu

понеделник, 20 юли 2015 г.

Интернет-троловете - новите журналисти!?

Една кратка справка в bg.wikipedia.org, ни дава твърде детайлна представа за това, що е то трол и каква почва има то/той у нас: „Тролът е чудовище в скандинавските народни поверия. Троловете са свръхестествени същества подобни на великани и обикновено враждебно настроени към хората. Също така се смята, че троловете били от камък, с очи от диаманти, похапващи хора, но основното им меню било също камъни. Троловете са нощни същества, тъй като се раждат от камъка и на слънчева светлина се превръщат отново в камък…”.

В последните години обаче особено актуални станаха така наречените интернет тролове. Отново справка на същото място ни казва, че”: „В жаргонната терминология на Интернет, тролът е човек, който публикува противоречиви, провокиращи или извън темата съобщения във Фейсбук, в онлайн дискусионни форуми, стаи за разговори (chat rooms), блогове, коментари към вестникарски статии и др.п., с основна цел да предизвика емоционален отговор от другите потребители, да ги провокира или тормози, или просто да попречи на нормалния тон на водения разговор”.

И така да обобщим: тролът е чудовище, в конкретния смисъл е словесно чудовище. Освен това тролът е още и враждебен към хората, което го прави антихуманно същество, което е от камък. По този начин този тип пишещи са безхарактерни и напълно хладнокръвни ползватели на словото.

Очите им са диамантени, което ще рече, че виждат добре, може би дори много по-добре, или най-добре всичко, което трябва да видят, за да знаят, къде да нанесат поредния си „удар”.

Троловете са нощни същества, което обяснява до голяма степен дейността им – тя винаги е анонимна, на тъмно и по късна доба, когато всички спят, най-вече, когато спи съзнанието. Именно тогава ефирът се насища с троловщина и тя е предназначена да отклони внимание, или да насочи внимание именно в дадена посока. Когато обаче изгрее символичното слънце, тоест – нещата се осветлят и темите станат ясни,  а приоритетите – прозрачни, тогава троловете умират, защото те се раждат от камъка и на слънчевата светлина отново се превръщат в камъни – тоест – в закостенели образувания, които не са в състояние да реагират.

Или иначе казано, интернет троловете са нов вид пишещи, нов вид информатори и коментатори, които нямат за цел да осветляват темите, а целят насочване на внимание и понякога и разсейването му.

Интернет-троловщината отдавна е позната, но предприема непрекъснати метаморфози. Това е частичен ефект и на родната ни журналистика. Преди ги наричаха платени, сега те са просто тролове, някак придобили „административен” статут и от това – лично самочувствие, което обаче е формална ювелирна ценността, но само за самите тях.

Концентрацията на розовата мъгла трябва да се разсейва около всяка статия и обикновена публикация в социална мрежа, защото нагнетяването  й може да доведе до някаква форма на съществуване на оптимална истина, според троловете.
Ето тук е мястото им, те хвърлят бомбата на съмнението на практика в абсолютно всичко и се получава ефект на осколките – словото се разсейва, информационната среда се размътва отново и конкретните изводите придобиват неопределен образ.

Целта е постигната – камъкът е хвърлен в спокойното езеро и протуберансите отнасят настрани всеки и всичко, което има отношение към избистрянето на темата и достигането до истината.


В този смисъл така наречените интернет тролове формулират нещо като нов тип „журналистика”, която има задача не да информира, а точно обратното - да дезинформира.

За sbj-bg.eu 

Когато „този” е „онзи”, но всъщност „КОЙ” е…!?

Често, когато разговаряме с някого, чуваме местоимения – тя, той, този, онзи, онези, тези…Това налага и въпроса КОЙ? 

Както е известно, местоименията заместват думи – вместо имената – место-имения…! Те се използват именно, за да заместят думата, за да не се повтаряме и по този начин да облекчим речта си – писмена или говорима. Когато обаче местоимението се употребява заедно с думата, която трябва да замести, се получава проблем, може би лек проблем, но – определено – проблем!
Такъв е случаят с едно популярно предаване за различни съдби на хора, които попадат в най-различни ситуации, което се излъчва по една от най-гледаните ни национални телевизии. Реплики от сорта на: „тази майка ми”, „този синът ми”, „тази сестра ми”, „този баща ми” са донякъде допустими, но само донякъде.
Този, тази, това, тези са показателни местоимения, в личен род, за близост. Този тип местоимения-прилагателни „посочват“ (без да назовават) някакъв признак (качество или свойство) на предмет или лице. Само че,  при този тип употреба, от сорта на: „тази майка ми”, показателното местоимение се използва съвместно с думата, която то замества, което е граматически нонсенс.
Дори и да приемем, че това не е чак такъв проблем, особено в разговорна реч, което е така, все пак, когато подобна употреба зачести, това драска слуха и дразни.
Не става дума за това, да се вторачваме, да изпадаме в някакъв драматичен „граматизъм”, става дума за слуха, за онова, което чуваме, което се натрапва в слуховата ни памет и създава формален дискомфорт.
Когато се пишат сценариите за подобни предавания, едва ли този тип граматически изрядна комуникация е водещ, защото говорим за предаване, в което импровизацията е застъпена в максимална степен. Няма как човек да се замисля толкова продължително, как ще си построи словесната конструкция, защото докато мисли, може да забрави, какво е искал да каже и е напълно нормално да е така.
Проблемът идва от там, че повечето аматьори, участници във въпросното предаване, се копират един друг. Така грешката в системата се превръща в системна грешка и това започва да се превръща в „черна серия”, а едно такова фриволно изграждане на макар и разговорна реч, води след себе си до неприятен бъг в системната комуникация.
И отново, не за да се застраховаме, а само, за да обърнем внимание с приятелско и колегиално намигване, може би просто трябва малко повече да се внимава, когато се говори,…нищо повече!
Не става дума за това да се дебнем,  а само да сме по-бдителни спрямо речта си. Така и комуникацията ще се улесни и ще постигне целта си – да фокусира вниманието ни върху посланието, а не върху граматическия модел.

За sbj-bg.eu

сряда, 15 юли 2015 г.

ПО-ДОБРЕ ПУЙКА, ОТКОЛКОТО ПАТКА…!

„Съседът ми има едни пуйки, и журналистите така - прлю, прлю, прлю”, така премиерът Борисов се обърна към журналисти след като репортерите продължиха да го преследват за коментар за съдебната реформа.

„Не Ви обиждам на пуйки, да не вземете сега така да го приемете”, изрази навременно опасение  Борисов.

Всъщност, като се замислим, пуйката си е едно твърде интелигентно животинче, така че това едва ли е смъртна обида, още повече, че премиерът дори е имитирал звуците, които издават въпросните – „прлю, прлю, прлю”!

Да не ми се обиждат колежки, пък и някои колеги, ама понякога наистина ставаме свидетели на така наречените „събития” именно на подобни звукови ефекти, които съчетани с тропота на гласовити токчета, силно наподобяват истеричен бяг на диво, добруджанско хергеле.

И все пак, сравнението е някак лекинко свръх…! Но, има и друго, казват, че всеки си заслужава това, което е провокирал!

Всъщност „прлю, прлю, прлю” си е направо шлагер на родната журналистика, предвид това, че журналистите издават твърде звучен шум. Това ще рече вероятно, че премиерът е имал предвид, че журналистите са шумни, тоест – създават нещо реално – тоест – работят добре!

Мъжките фитори пък, демек – пуяците, се накокошинват, така че още повече създават обилното сензитивно усещане за качествен, "професионален" обем, което също оправдава подобно сравнение…!

Нека да си припомним и хубвата народна песен за пуйченцата, в която се пее”: „Ходила баба на пазара, купила си баба пуйченца. Пуй-леле, пуй-леле пуйченца, със червени клюнченца…”. Още народната традиция е възпяла тези домашни животинки, които освен че снасят по-големи яйца от тези на кокошките, са с повече месо от останалите домашни птици, изключая единствено и може би патиците.

По-добре пуйки, отколкото кокошки, или патки, нали..!?


Така че, колегията няма повод да се накахърява от това, че е сравнявана с фитки, демек пуйки, защото в обобщение, тези домашни птици се оказват благородни създания с...големи яйца!

За sbj-bg.eu

ПАПАРАШКА СНИМКА „БАСТИСА” ЗАМ.-МИНИСТЪР

Заместник-министърът на туризма Надя Маринова беше освободена от поста си, заради публикувана в информационен сайт снимка, на която въпросната спи, или се е подпряла на стола. Обяснението: „Уволних зам.-министъра на туризма Надя Маринова, защото спи пияна в бар”…!

Работата на медиите е да пишат за всичко, както и да снимат, когато и където преценят, че това ще предизвика обществен интерес. Една заместник-министърка, която е в нощен бар, особено ако е заела някаква по-„екзотична” поза, определено е предизвикателство за папараците! Не медията обаче е виновна в случая.

Фотографът на въпросния сайт е намерил „находка” и разбира се се е възползвал. Не са нарушени правата на никого, защото въпросната дама се е намирала на обществено място, още повече, тя е трябвало да знае, че е възможно да бъде заснета.

Не тук обаче е проблемът. Проблемът е в това, че Маринова е била освободена, на основание на една снимка! А от къде е ясно, че тя „спи пияна в бар”, на снимката дрегер ли има, който показва, че въпросната е била пияна…?! Ами ако тя просто се е подпряла, не защото е пияна, а защото просто е уморена, примерно, пък дори и да спи, това не означава непременно, че е пияна…!?

Нима на никого от нас не се е случвало да попадне в нощен бар, да пие едно, две, или дори три питиета…?! И ако недай Боже се подпрем някъде, …какво.., това ни прави хронични алкохолици ли…!?!?!?

Разбира се, че обществените личности трябва да са бдителни, защото винаги е възможно да попаднат пред фотообектива искат, или не искат. Те са задължени и да пазят поведение, защото представляват институция. Само че, когато някой е уличен в непристойно поведение, каквото е „спи пияна”, преди да се действа като слон в стъкларски магазин, все пак е редно да се провери, дали пък случайно заместник-министърът не е бил пиян, или пък е бил, въобще – каква е ситуацията…!


Най-лесното е да бъде уволнен някой, особено когато е на висок пост. С това се показва, че ето на, правим нещо, уволняваме, значи действаме, отчитаме дейност. Оправданието „Така ми казаха. Какво да направя?”, звучи по детски наивно…! 

За sbj-bg.eu

понеделник, 13 юли 2015 г.

КОГА И КАК ДА ИЗПОЛЗВАМЕ МЕДИИТЕ, БЕЗ ДА СТАНЕМ ЗА СМЯХ…!?

В Троянския манастир организирахавсенощно бдение. Игуменът на манастира – Велички епископ Сионий организира масирана медийна реклама за това. Френетични рпортерки и репортери се надпреварваха да ни обясняват от ефира, как в Троянската света обител ще бдят…! Това добре. Само че, когато на Света гора се организират такива бдения, едва ли вестниците в Солун тръбят като при военна мобилизация за същото.

Бдението е традиция, това е лично,съкровено преживяване, това е стоицизъм, един вид жертва, човек се лишава от нещо, за да го дари на даден светец. По този начин се запазва буден духът.

Това съкровено преживяване на човека-богомолец не е медийна сензация. В същото време, рекламирането на подобно събитие е меко казано комично, защото излиза от рамката на благоприличието.

Човек отива на бдение, за да остане само с вярата си, с Господ, със себе си дори. Този, който вярва няма да отиде на бдение, за да стане част от църковен флашмоб! А с рекламата, която беше направена по много национални медии, се постигна точно този ефект – една арогантно разпищолена публичност, която опорочи едно сърдечно преживяване!

Не е ли време Църквата ни да разбере, че медиите могат да са съюзници, но когато ги използват, трябва да знаят, как да го правят, за да не стане използващият ги смешен…!? Да, медиите бяха добронамерени в този случай, само че бяха неправилно използвани!

На кого беше нужно да се рекламира едно твърде съкровено нещо като бдението, сякаш ще правим селски събор с кебапчета и духова музика…!?

Да, лято е, новините са оскъдни, медиите дрънчат на кухо от липсата на теми. Едва ли обаче превръщането на едно църковно бдение в гранд-новина ще запълни обемите на вестниците и сайтовете…! 

За sbj-bg.eu

В ТРОЯНСКИЯ МАНАСТИР ОБЪРКАХА ДВЕ ИКОНИ…!?

Снимка: www.manastir359.com
Отново получихме писмо, подписано от наш читател, на когото спестяваме и името, и пола, от Орешак. Този път, ни е предоставена информация за така нареченото бдение, което шумно се рекламира през медиите и което трябваше да е в чест на чудотворната икона на Света Богородица Троеручица в Троянския манастир.

Първо, едва ли бденията, които са значително по-често явление на Атон, са рекламирани в гръцките медии, нещо, което по незнайни причини се превърна в медийна сензация у нас.

Второ, в писмото си до нас, нашият читател от Орешак ни пише, че „…този празник никога не се е празнувал в манастира ни, аз живея тук откакто се помня и няма такова нещо, ние си знаем 15 август, това е. Направихме справка в интернет и се оказа че този празник на иконата е на 28 юни, а не както сега го представят на 12 юли, това е стария стил, който не е въведен в църката ни.

Всъщност, празник на икона има, по руска традиция. Това обаче е празник на иконата Света Богородица Троеручица-Хилендарска, който при това се празнува на 11 юли, но по-интересното е друго.

Нашата икона е копие на въпросната хилендарска икона, но нашата има своя собствена история и също е чудотворна. Тя дори е различна по техника на изображение. И още нещо, нашата икона се чества именно на 28 юни, защото това е новият стил, който за добро, или за не толкова, е официален календар в БПЦ. А сега се спазва старостилна дата….! Няма лошо, но защо се прави това, а и така ли ще се празнува от тук нататък – по стария, или по новия стил…?!?!?! Не за друго, ами поне хората да знаят…

„…Този игумен си пише активи по този начин ли, да кажат хората ето той служи, и т.н…а как да вярваме, като го знаем какъв е…” , /следват две квалификации, които спестяваме на читателите ни…!/, пише още читателят ни в писмото си до „Православни новини”.

Има и нещо трето. На бдението са присъствали около 15-тина човека, след шумната медийна активност за това. Певците и духовниците са били повече от богомолците. Като втори служащ е поставен скандално нашумелият йеромонах Василий Венков, персона нон грата в няколко епархии на БПЦ!

Имало е дори почерпка с отлежала ракия, която била правена от настоящото ръководство на манастира, и била...тригодишна...! Странно, как бързо отлежава ракията! Настоящото ръковоство на манастира е от малко повече от година, а ракията, която уж е правена от тях, е от....три години....!!! 

Величкият епископ Сионий неотдавна обясняваше, как е възможно Троянският манастир да е от времето на българския цар Петър, което го отдалечаваше съществено от историята на Хилендарския манастир на Атон. Според официалната история обаче, Троянският манастир е основан от именно хилендарски монаси. Сега същият епископ празнува хилендарска икона…! Странна еволюция…!

На така нареченото бдение са присъствали предимно хора от Видинска епархия. Там е бил и „розовият” владика, както и йеромонахът на 19 г. /!/, който е нежелан от Светия Синод в Троянската обител…!

На вечернята от местните хора е присъствала само една възрастна жена…! Ето какъв авторитет има към днешна дата „очистеният от порока” Троянски манастир…!!! Или иначе казано, напънала се планината и …замирисало на позастояло…! 

За фейсбук-групата "Православни новини"

четвъртък, 9 юли 2015 г.

ТЕАТЪРЪТ ОТНОВО „ВЛИЗА” В ДОМА НА ПАРЦАЛЕВ

Камината на Парцалев. Снимка на автора
Легендарният апартамент на незабравимия комик Георги Парцалев отново става културно средище, където ще шества изкуството. Този път това е с така наречената  Real life escape gameRoom 66.

Влизаме в апартамента на известния  комик със страхопочитание, сякаш влизаме в някакъв храм. Малък коридор, в дясно на който има сервизно помещение и кухня. Направо се намира широк перпендикулярен хол, в ляво на който има една ниша, а направо – две стаи. Тази , която е срещу входа на хола е била спалнята на Парцалев. Точно до вратата на тази стая е прословутата камина на актьора.

„Той беше извикал един майстор да я изгради от огнеопорни тухли. Но странното беше, че щом майсторът през деня я изгради, вечерта Парцалев я събаряше. Той не можеше да се съгласи с наклона и формата на камината. Едва след три пъти разваляне, стана така както си я представяше Парцалев. А за облицовката на камината донесохме мраморни плочи от кариерата във Владая. Когато отидохме там и работниците забелязаха Парцалев, те спряха работа, радостни, че виждат известния актьор на живо. Наобиколиха го да се ръкуват с него. След като разбраха за какво сме дошли започнаха да търсят и му предлагат мраморни плочи. Парцалев най-после се спря на цвета и жилките на мрамора и поиска да си плати. Директорът на цеха, обаче отказа да вземе пари, но го помоли да даде автограф за колектива”, разказва в спомените си Илия Ангелов.

Върху двата плота на камината Парцалев е поставял два красиви бронзови свещника. Той е обичал антиките. По колекционерството го запалва актьорът Енчо Багаров.

Днес апартаментът на Парцалев отново е изпълнен с театър, този път с една интересна, интелигентна и увлекателна модерна игра. Този тип игри - Real life escape game, произхождат от Сингапур. Тази игра представлява реална презентация на компютърна игра. Всичко започва от компютърните игри, където хората могат да влязат в една виртуална стая и да откриват ключове. За първи път в Сингапур се сещат да направят това, но на живо, а не във виртуалното пространство. Има декори и история, която може да е подобна на нещо от историите на Агата Кристи. 

В новата стая – room 66 има повече ефекти. До сега стаите са разтичали повече на логически задачи. В София има над 10 такива стаи. Всяка стая е напълно уникална. Може да се ползва до около 10 хил. посещения. Room 66 е дело на трима приятели. Съвършено случайно попадат на апартамента на Георги Парцалев.

Самата игра е повече артистична, на логическа основа, което много добре се връзва с дома на един от най-обичаните български артисти. На същия етаж  живее и друг известен актьор, това е Николай Николаев – бате Николай. Цялата сграда е населена от хора, които имат отношение към изкуството – художници, артисти и журналисти.

Идеята на играта в стаята Room 66 е да успее човек да излезе в рамките на един час, или 66 минути. Има серия от загадки, които водят една след друга и накрая се стига до изхода. Изцяло е свързано с приключения и логика. Всичко се наблюдава с видео камери, не се записва, но се помага, ако се забавят прекалено много, или нещо ги затрудни. В това приключение може да участва всеки, след онлайн резервация. Нормалният максимум за участие в една игра е 5-6 човека, в тази стая е 5, а минимумът е - двама. Играта е силна от екипна гледна точка. На Запад много често се използва като тийм-билдинг игра.

В сравнение с другите стаи, в Room 66 има повече звукови и видео ефекти. Така се постига повече реализъм. Тази стая е най-близката до театъра игра, създавана до сега в България, с реално усещане на историята. Девизът е „Забравете виртуалното, елате в реалното!”.

В Лондон има 50-60, до 100 стаи за такива игри. В България се очаква до края на годината само в София да има над 20 такива стаи. Това показва, че спрямо Лондон и обема му, ние се справяме много добре. Има цяло движение за такива игри и хора, които пътуват в чужбина ,за да играят в такива стаи.

Повечето стаи не са си конкуренти, защото с всяка нова се доразвиват. Единственото лошо нещо е да излязат лоши стаи, като това ще развали имиджа. Всичко се измисля от нулата, включително и технологиите. Тук се използва трудът и на актьори като Емил Емилов. Това още повече свързва идеята за подобна игра с апартамента на Георги Парцалев.
„Домът на Парцалев беше неговата крепост. Последният апартамент, който Парцалев обитаваше преди да почине, беше на бул. „Ленин“ (сега „Цариградско шосе“) №39. Жилището бе собственост на г-жа Елеонора Събчева, дъщеря на Известния тенор Събчо Събев. Парцалев живееше тук под наем от 1979 година. Противно на много приказки по негов адрес той никога не е имал собствено жилище” разказва още Илия Ангелов.

По думите му, „апартаментът е като музей на старинни предмети. Въздействието им от пръв поглед бе огромно. При влизане отляво, в един ъгъл се виждаше една огромна, добре подредена библиотека в шест реда, със ценни и интересни книги. Погледът се спира на Иван Базовите 22-тома, Смирненски в 6 тома, съчиненията на Петко Славейков, на Пейо Тодоров, на Димитър Димов, на Йордан Йовков. Учудващото е, че Парцалев притежаваше и 32-та тома на Ленин и 22-та на Сталин. От класиците на световната литература се открояваха томовете на Балзак, Хемингуей, Джек Лондон и др.”.

„Вдясно от библиотеката имаше старинен черен скрин, върху който стояха антични вази и свещници. Стаята беше изпъстрена с оригинални старовремски чинии, два часовника, единият — на стената, а другият — с голямо махало, поставен на пода стигаше почти до тавана. До стенния часовник беше голямо кристално огледало с обков от дърворезба. В средата на помещението имаше голяма квадратна черна маса със шест стола. Сред антиките се открояваше още един светлокафяв скрин с мотиви от дебърска дърворезба. Колекцията се допълваше от телефонен апарат (един от първите у нас), стар грамофон с фуния, който още работеше с метални иглички, и богата колекция от грамофонни плочи”, отбелязва в спомените си Илия Ангелов.

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ


за в-к „България” - Чикаго, САЩ

сряда, 8 юли 2015 г.

ВИСОКОТО КРЪВНО И НИСКАТА ЗАХАР КАТО ПРИЧИНА ЗА ИГНОР НА МЕДИИТЕ!

Задържаха певицата Жана Бергендорв, веднага се появиха съмнения, че в дома й били открити наркотици, пък тя била под влиянието на опияти, пък имало битов скандал, но така и не стана ясно, какво е станало. Екипи на медии се оказаха, както си е редно, пред столичното Първо РУП, но докато излизаше от там, Жана не обърна никакво внимание на чакащите я журналисти, профуча с физиономия на ледената царкиня покрай тях и се потопи в уютната анонимност на една линейка!

Странно е, как хора, които отдавна са обект на медиен интерес, когато не им отърва да са пред камерите, преминават покрай тях, сякаш не ги забелязват. Игнорират медиите до такава степен, че все едно те просто не съществуват. Пренебрежението е твърде странно, при положение, че именно благодарение на същите тези медии „звездата” е станала такава…!

Това е един проблем, който е характерен, разбира се, не само за нашите географски ширини, но предвид емоционалността на южните нации, сякаш тук  е доста по-силно изразен.

Добре, разбираме, че понякога човек има лични проблеми, например спор за попечителство на дете, както изглежда е в случая, разбираме, че понякога има и лично пространство. Само че, когато си публична личност, когато си известен не само с това, че си известен, или дори и само с това, не е приемливо да игнорираш по такъв директен, безцеремонен и напълно необясним начин медиите, които са дошли заради теб. Защото те не идват, само когато ти искаш, а и когато има какво да те попитат…!

Пак казваме, медиите не проявяват личен, нездрав интерес към дадената „звезда”, това е интересът на обществото към нея. Ако обществото няма интерес към дадена „звезда”, то и медиите няма да я търсят. Жана Бергендорф е популярна личност именно благодарение на медиите. Това, че няколко журналисти са й застанали диван-чапраз да я чакат, за да  попитат за нейната версия и обяснение на ситуацията, не е защото тези хора си нямат друга работа. Те са там, защото те са я направили известна, защото тя е „звезда”, благодарение на тях, а това все пак им дава известно основание да я потърсят лично, когато има нещо, което тя може да изясни най-точно!

Обяснението беше, че имала високо кръвно и ниска захар! Разбира се, че е възможно и разбира се, че човек се притеснява в такава ситуация, но това не може да е оправдание за пълния игнор на рутинното медийно присъствие.

Няма да попитаме, как високото кръвно и ниската захар не се проявиха, когато медиите бяха желани и търсени, преди…!?!?!? Няма да попитаме,…но си го мислим…!

А иначе, дано няма проблем със здравето, дано всичко е добре и дано родните ни „звезди” се позамислят, че небосклонът, на който са „звезди” е твърде ограничен, за да се преструват на „холивудски съзвездия”…! 

За sbj-bg.eu