|
Камината на Парцалев. Снимка на автора |
Легендарният апартамент на незабравимия комик Георги
Парцалев отново става културно средище, където ще шества изкуството. Този път
това е с така наречената Real life escape game – Room 66.
Влизаме в апартамента на известния комик със страхопочитание, сякаш влизаме в някакъв храм. Малък коридор, в дясно на
който има сервизно помещение и кухня. Направо се намира широк перпендикулярен хол, в ляво
на който има една ниша, а направо – две стаи. Тази , която е срещу входа на
хола е била спалнята на Парцалев. Точно до вратата на тази стая е прословутата
камина на актьора.
„Той беше извикал един майстор да я изгради от
огнеопорни тухли. Но странното беше, че щом майсторът през деня я изгради,
вечерта Парцалев я събаряше. Той не можеше да се съгласи с наклона и формата на
камината. Едва след три пъти разваляне, стана така както си я представяше
Парцалев. А за облицовката на камината донесохме мраморни плочи от кариерата
във Владая. Когато отидохме там и работниците забелязаха Парцалев, те спряха
работа, радостни, че виждат известния актьор на живо. Наобиколиха го да се
ръкуват с него. След като разбраха за какво сме дошли започнаха да търсят и му
предлагат мраморни плочи. Парцалев най-после се спря на цвета и жилките на
мрамора и поиска да си плати. Директорът на цеха, обаче отказа да вземе пари,
но го помоли да даде автограф за колектива”, разказва в спомените си Илия
Ангелов.
Върху двата плота на камината Парцалев е поставял
два красиви бронзови свещника. Той
е
обичал антиките. По колекционерството го запалва актьорът Енчо Багаров.
Днес апартаментът на Парцалев отново е изпълнен с
театър, този път с една интересна, интелигентна и увлекателна модерна игра.
Този тип игри - Real life
escape game, произхождат от Сингапур. Тази игра представлява
реална презентация на компютърна игра. Всичко започва от компютърните игри,
където хората могат да влязат в една виртуална стая и да откриват ключове. За
първи път в Сингапур се сещат да направят това, но на живо, а не във
виртуалното пространство. Има декори и история, която може да е подобна на нещо
от историите на Агата Кристи.
В новата стая – room 66 има повече ефекти. До
сега стаите са разтичали повече на логически задачи. В София има над 10 такива
стаи. Всяка стая е напълно уникална. Може да се ползва до около 10 хил.
посещения. Room 66
е дело на трима приятели. Съвършено случайно попадат на апартамента на Георги
Парцалев.
Самата игра е повече артистична, на логическа
основа, което много добре се връзва с дома на един от най-обичаните български
артисти. На същия етаж живее и друг известен актьор, това е Николай Николаев
– бате Николай. Цялата сграда е населена от хора, които имат отношение към
изкуството – художници, артисти и журналисти.
Идеята на играта в стаята Room 66 е да успее човек да
излезе в рамките на един час, или 66 минути. Има серия от загадки, които водят
една след друга и накрая се стига до изхода. Изцяло е свързано с приключения и
логика. Всичко се наблюдава с видео камери, не се записва, но се помага, ако се
забавят прекалено много, или нещо ги затрудни. В това приключение може да участва всеки,
след онлайн резервация. Нормалният максимум за участие в една игра е 5-6
човека, в тази стая е 5, а минимумът е - двама. Играта е силна от екипна гледна
точка. На Запад много често се използва като тийм-билдинг игра.
В сравнение с другите стаи, в Room 66 има повече звукови и
видео ефекти. Така се постига повече реализъм. Тази стая е най-близката до
театъра игра, създавана до сега в България, с реално усещане на историята.
Девизът е „Забравете виртуалното, елате в реалното!”.
В Лондон има 50-60, до 100 стаи за такива игри. В България
се очаква до края на годината само в София да има над 20 такива стаи. Това
показва, че спрямо Лондон и обема му, ние се справяме много добре. Има цяло
движение за такива игри и хора, които пътуват в чужбина ,за да играят в такива
стаи.
Повечето стаи не са си конкуренти, защото с всяка
нова се доразвиват. Единственото лошо нещо е да излязат лоши стаи, като това ще
развали имиджа. Всичко се измисля от нулата, включително и технологиите. Тук се
използва трудът и на актьори като Емил Емилов. Това още повече свързва идеята
за подобна игра с апартамента на Георги Парцалев.
„Домът на Парцалев беше неговата крепост. Последният
апартамент, който Парцалев обитаваше преди да почине, беше на бул. „Ленин“
(сега „Цариградско шосе“) №39. Жилището бе собственост на г-жа Елеонора
Събчева, дъщеря на Известния тенор Събчо Събев. Парцалев живееше тук под наем
от 1979 година. Противно на много приказки по негов адрес той никога не е имал
собствено жилище” разказва още Илия Ангелов.
По думите му, „апартаментът е като музей на старинни
предмети. Въздействието им от пръв поглед бе огромно. При влизане отляво, в
един ъгъл се виждаше една огромна, добре подредена библиотека в шест реда, със
ценни и интересни книги. Погледът се спира на Иван Базовите 22-тома, Смирненски
в 6 тома, съчиненията на Петко Славейков, на Пейо Тодоров, на Димитър Димов, на
Йордан Йовков. Учудващото е, че Парцалев притежаваше и 32-та тома на Ленин и
22-та на Сталин. От класиците на световната литература се открояваха томовете
на Балзак, Хемингуей, Джек Лондон и др.”.
„Вдясно от библиотеката имаше старинен черен скрин,
върху който стояха антични вази и свещници. Стаята беше изпъстрена с оригинални
старовремски чинии, два часовника, единият — на стената, а другият — с голямо
махало, поставен на пода стигаше почти до тавана. До стенния часовник беше
голямо кристално огледало с обков от дърворезба. В средата на помещението имаше
голяма квадратна черна маса със шест стола. Сред антиките се открояваше още
един светлокафяв скрин с мотиви от дебърска дърворезба. Колекцията се допълваше
от телефонен апарат (един от първите у нас), стар грамофон с фуния, който още
работеше с метални иглички, и богата колекция от грамофонни плочи”, отбелязва в
спомените си Илия Ангелов.
ВЕНЦИСЛАВ
ЖЕКОВ
за в-к „България” - Чикаго, САЩ