МОДАТА НА ЦЪРКОВНИТЕ ОДЕЖДИ СЕ ОТПРИЩИ КАТО ПЛАНИНСКИ БЕНТ…!

Понеже е лято, си позволяваме един малко по-различен поглед към иначе сериозните теми. Сериозни…, сериозни,…колко да са сериозни….?!?!?! Става дума за облачението на нашите епископи. Един известен и сравнително нов епископ на БПЦ-то ни даде повод за настоящия наратив. Той е толкова незлоблив, колкото и желанието ни да обърнем внимание на една сериозна тема, само че с добронамерено намигване..!

Та за какво иде реч..? Последното закупено одеяние на същия този епископ е твърде фриволно, та чак набива на срамотно своеволие. Нищо лично, само че…!

Едва ли розовите флорални мотиви са особено подходящи за епископски одежди…! Разбирам, че на някои хора им идва отвътре, ясно е, че то си е природа, но някак не върви епископ да се издокара в розов десен.

Да, да, това е модерен цвят, особено от миналото лято, розовите ризи, или такива с лек нюанс на розовото наистина са моден крясък из моловете. Розово ни залива и от екрана на телевизора, защото все повече господа, практикуващи професията на ТВ-водещ се „барват” в розово, или в нежно лилаво с розов оттенък.

Само че този цвят някак никак не мяза на свещенослужител. Не е прието може би, или пък не сме свикнали, все още, да бие на бомбонено розово от човек, който се предполага да е достолепен изповедник.

Снимка: www.liveinternet.ru

Ясен е и вътрешният повик на сърцето. При някои розовото си е въпрос на личностна самоидентификация, само че, когато си епископ, някак трябва мярка. В противен случай нещата рязко завиват в ляво розовия спектър, където популярните от близкото минало „Army of lovers” триумфират в своята пищност.

Мярка, просто трябва да има мярка. Не бива да се залита, защото ако днес ставаме свидетели на розови цветенца по одеждите на епископ, утре може да се реши вместо епитрахил, да се води службата с ярко зелено марабу…! Ето заради това е необходима мярката, за да създава стандарт и еталон.

Иначе разбираме напълно идеята. Все по-освободеното поведение в църквата ни неминуемо води до все по-освободено поведение в модата, колкото и да е неудачно да се говори за мода в облеклото на свещениците и епископите…!

Друго си е все пак розови флорални мотиви на одежди…! Някак отварят…, самият десен сякаш шепти в ухото ни нежна песен на сатир, нежели ангелска песен, което е очакването ни…!

След като бяха въведени ръкавелите, а сетне и пясъчната коприна, расата се разливаха по телата като меката ласка на беломорски бриз. Това както и да е, беше прието постепенно, дали и сега ще стане така, днес – розови цветенца, утре марабу, а след това накъде…., може би към разцепените дънки и червените прашки на Азер Меликов…, кой знае….!?!?!?

За Фейсбук-грепата "Православни новини"