В Троянския манастир организирахавсенощно бдение. Игуменът на манастира – Велички епископ Сионий организира
масирана медийна реклама за това. Френетични рпортерки и репортери се
надпреварваха да ни обясняват от ефира, как в Троянската света обител ще бдят…!
Това добре. Само че, когато на Света гора се организират такива бдения, едва ли
вестниците в Солун тръбят като при военна мобилизация за същото.
Бдението е традиция, това е лично,съкровено преживяване, това е стоицизъм, един вид жертва, човек се лишава от
нещо, за да го дари на даден светец. По този начин се запазва буден духът.
Това съкровено преживяване на
човека-богомолец не е медийна сензация. В същото време, рекламирането на
подобно събитие е меко казано комично, защото излиза от рамката на
благоприличието.
Човек отива на бдение, за да остане
само с вярата си, с Господ, със себе си дори. Този, който вярва няма да отиде
на бдение, за да стане част от църковен флашмоб! А с рекламата, която беше
направена по много национални медии, се постигна точно този ефект – една арогантно
разпищолена публичност, която опорочи едно сърдечно преживяване!
Не е ли време Църквата ни да
разбере, че медиите могат да са съюзници, но когато ги използват, трябва да
знаят, как да го правят, за да не стане използващият ги смешен…!? Да, медиите
бяха добронамерени в този случай, само че бяха неправилно използвани!
На кого беше нужно да се рекламира
едно твърде съкровено нещо като бдението, сякаш ще правим селски събор с
кебапчета и духова музика…!?
Да, лято е, новините са оскъдни, медиите
дрънчат на кухо от липсата на теми. Едва ли обаче превръщането на едно църковно
бдение в гранд-новина ще запълни обемите на вестниците и сайтовете…!
За sbj-bg.eu
Няма коментари:
Публикуване на коментар