ТЕАТЪРЪТ ОТНОВО „ВЛИЗА” В ДОМА НА ПАРЦАЛЕВ

Камината на Парцалев. Снимка на автора

Легендарният апартамент на незабравимия комик Георги Парцалев отново става културно средище, където ще шества изкуството. Този път това е с така наречената  Real life escape game – Room 66.

Влизаме в апартамента на известния  комик със страхопочитание, сякаш влизаме в някакъв храм. Малък коридор, в дясно на който има сервизно помещение и кухня. Направо се намира широк перпендикулярен хол, в ляво на който има една ниша, а направо – две стаи. Тази , която е срещу входа на хола е била спалнята на Парцалев. Точно до вратата на тази стая е прословутата камина на актьора.

„Той беше извикал един майстор да я изгради от огнеопорни тухли. Но странното беше, че щом майсторът през деня я изгради, вечерта Парцалев я събаряше. Той не можеше да се съгласи с наклона и формата на камината. Едва след три пъти разваляне, стана така както си я представяше Парцалев. А за облицовката на камината донесохме мраморни плочи от кариерата във Владая. Когато отидохме там и работниците забелязаха Парцалев, те спряха работа, радостни, че виждат известния актьор на живо. Наобиколиха го да се ръкуват с него. След като разбраха за какво сме дошли започнаха да търсят и му предлагат мраморни плочи. Парцалев най-после се спря на цвета и жилките на мрамора и поиска да си плати. Директорът на цеха, обаче отказа да вземе пари, но го помоли да даде автограф за колектива”, разказва в спомените си Илия Ангелов.

Върху двата плота на камината Парцалев е поставял два красиви бронзови свещника. Той е обичал антиките. По колекционерството го запалва актьорът Енчо Багаров.

Днес апартаментът на Парцалев отново е изпълнен с театър, този път с една интересна, интелигентна и увлекателна модерна игра. Този тип игри - Real life escape game, произхождат от Сингапур. Тази игра представлява реална презентация на компютърна игра. Всичко започва от компютърните игри, където хората могат да влязат в една виртуална стая и да откриват ключове. За първи път в Сингапур се сещат да направят това, но на живо, а не във виртуалното пространство. Има декори и история, която може да е подобна на нещо от историите на Агата Кристи. 

В новата стая – room 66 има повече ефекти. До сега стаите са разтичали повече на логически задачи. В София има над 10 такива стаи. Всяка стая е напълно уникална. Може да се ползва до около 10 хил. посещения. Room 66 е дело на трима приятели. Съвършено случайно попадат на апартамента на Георги Парцалев.

Самата игра е повече артистична, на логическа основа, което много добре се връзва с дома на един от най-обичаните български артисти. На същия етаж  живее и друг известен актьор, това е Николай Николаев – бате Николай. Цялата сграда е населена от хора, които имат отношение към изкуството – художници, артисти и журналисти.

Идеята на играта в стаята Room 66 е да успее човек да излезе в рамките на един час, или 66 минути. Има серия от загадки, които водят една след друга и накрая се стига до изхода. Изцяло е свързано с приключения и логика. Всичко се наблюдава с видео камери, не се записва, но се помага, ако се забавят прекалено много, или нещо ги затрудни. В това приключение може да участва всеки, след онлайн резервация. Нормалният максимум за участие в една игра е 5-6 човека, в тази стая е 5, а минимумът е - двама. Играта е силна от екипна гледна точка. На Запад много често се използва като тийм-билдинг игра.

В сравнение с другите стаи, в Room 66 има повече звукови и видео ефекти. Така се постига повече реализъм. Тази стая е най-близката до театъра игра, създавана до сега в България, с реално усещане на историята. Девизът е „Забравете виртуалното, елате в реалното!”.

В Лондон има 50-60, до 100 стаи за такива игри. В България се очаква до края на годината само в София да има над 20 такива стаи. Това показва, че спрямо Лондон и обема му, ние се справяме много добре. Има цяло движение за такива игри и хора, които пътуват в чужбина ,за да играят в такива стаи.

Повечето стаи не са си конкуренти, защото с всяка нова се доразвиват. Единственото лошо нещо е да излязат лоши стаи, като това ще развали имиджа. Всичко се измисля от нулата, включително и технологиите. Тук се използва трудът и на актьори като Емил Емилов. Това още повече свързва идеята за подобна игра с апартамента на Георги Парцалев.

„Домът на Парцалев беше неговата крепост. Последният апартамент, който Парцалев обитаваше преди да почине, беше на бул. „Ленин“ (сега „Цариградско шосе“) №39. Жилището бе собственост на г-жа Елеонора Събчева, дъщеря на Известния тенор Събчо Събев. Парцалев живееше тук под наем от 1979 година. Противно на много приказки по негов адрес той никога не е имал собствено жилище” разказва още Илия Ангелов.

По думите му, „апартаментът е като музей на старинни предмети. Въздействието им от пръв поглед бе огромно. При влизане отляво, в един ъгъл се виждаше една огромна, добре подредена библиотека в шест реда, със ценни и интересни книги. Погледът се спира на Иван Базовите 22-тома, Смирненски в 6 тома, съчиненията на Петко Славейков, на Пейо Тодоров, на Димитър Димов, на Йордан Йовков. Учудващото е, че Парцалев притежаваше и 32-та тома на Ленин и 22-та на Сталин. От класиците на световната литература се открояваха томовете на Балзак, Хемингуей, Джек Лондон и др.”.

„Вдясно от библиотеката имаше старинен черен скрин, върху който стояха антични вази и свещници. Стаята беше изпъстрена с оригинални старовремски чинии, два часовника, единият — на стената, а другият — с голямо махало, поставен на пода стигаше почти до тавана. До стенния часовник беше голямо кристално огледало с обков от дърворезба. В средата на помещението имаше голяма квадратна черна маса със шест стола. Сред антиките се открояваше още един светлокафяв скрин с мотиви от дебърска дърворезба. Колекцията се допълваше от телефонен апарат (един от първите у нас), стар грамофон с фуния, който още работеше с метални иглички, и богата колекция от грамофонни плочи”, отбелязва в спомените си Илия Ангелов.

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

за в-к „България” - Чикаго, САЩ