Както е известно, местоименията заместват думи – вместо имената – место-имения…! Те се използват именно, за да заместят думата, за да не се повтаряме и по този начин да облекчим речта си – писмена или говорима. Когато обаче местоимението се употребява заедно с думата, която трябва да замести, се получава проблем, може би лек проблем, но – определено – проблем!
Такъв е случаят с едно популярно предаване за различни съдби на хора, които попадат в най-различни ситуации, което се излъчва по една от най-гледаните ни национални телевизии. Реплики от сорта на: „тази майка ми”, „този синът ми”, „тази сестра ми”, „този баща ми” са донякъде допустими, но само донякъде.
Този, тази, това, тези са показателни местоимения, в личен род, за близост. Този тип местоимения-прилагателни „посочват“ (без да назовават) някакъв признак (качество или свойство) на предмет или лице. Само че, при този тип употреба, от сорта на: „тази майка ми”, показателното местоимение се използва съвместно с думата, която то замества, което е граматически нонсенс.
Дори и да приемем, че това не е чак такъв проблем, особено в разговорна реч, което е така, все пак, когато подобна употреба зачести, това драска слуха и дразни.
Не става дума за това, да се вторачваме, да изпадаме в някакъв драматичен „граматизъм”, става дума за слуха, за онова, което чуваме, което се натрапва в слуховата ни памет и създава формален дискомфорт.
Когато се пишат сценариите за подобни предавания, едва ли този тип граматически изрядна комуникация е водещ, защото говорим за предаване, в което импровизацията е застъпена в максимална степен. Няма как човек да се замисля толкова продължително, как ще си построи словесната конструкция, защото докато мисли, може да забрави, какво е искал да каже и е напълно нормално да е така.
Проблемът идва от там, че повечето аматьори, участници във въпросното предаване, се копират един друг. Така грешката в системата се превръща в системна грешка и това започва да се превръща в „черна серия”, а едно такова фриволно изграждане на макар и разговорна реч, води след себе си до неприятен бъг в системната комуникация.
И отново, не за да се застраховаме, а само, за да обърнем внимание с приятелско и колегиално намигване, може би просто трябва малко повече да се внимава, когато се говори,…нищо повече!
Не става дума за това да се дебнем, а само да сме по-бдителни спрямо речта си. Така и комуникацията ще се улесни и ще постигне целта си – да фокусира вниманието ни върху посланието, а не върху граматическия модел.
За sbj-bg.eu
Няма коментари:
Публикуване на коментар