Все
повече съвременни хора имат профили в социални мрежи. Във века на информацията,
това е все по-популярна форма на общуване. Това е въпрос и на някаква форма на
модерна самоизява. Както се казва, ако не постнеш снимки в социалната мрежа,
къде си бил, то значи, че въобще не си бил там! До такава степен социалната
мрежа вече е част от нашия живот, че сякаш се превръща в нещо като клонинг на
ежедневието ни.
Интернет
обаче дава възможност да „ъпдейтваш” „ТТ-данните” си постоянно, при това така,
както ти харесва. С една дума, можеш да си направиш колкото си искаш профили.
Дори да има ограничение за един профил, регистриран от един и-мейл-адрес, то
нищо не пречи, човек да има много и-мейли и по този начин да има и много
профили в една или няколко социални мрежи.
Това
създава един от феномените на съвременната комуникация – многоликост на
себеизявлението. Човек може да бъде всякакъв и всеки. Това е едно фатално
разрояване на личността, която може да се проявява в различни свои форми от
различните си профили. Това е и един от начините за невероятното развитие на
интернет-троловете.
Фалшивите
профили ни осигуряват анонимност в социалната мрежа и така ние се считаме за
недосегаеми и формално – над закона! Фалшивите профили обикновено издават
комплекс за свободно волеизявление, под един или друг страх – оправдан или
неоправдан, в една или друга степен.
Феноменът
на формалното анонимно общуване има и своите метастази – арогантност и
безапелационна категоричност. Анонимниците обикновено са арогантни в
поведението си и почти винаги говорят от последна инстанция – те знаят всичко,
за всеки, по всички теми и тяхното мнение е най-меродавното. Това е закон,
който всички останали трябва да спазват, според онези, чиято самоличност е
индиректна.
Всъщност
много фалшиви профили са реална възможност да се каже истината, такава, каквато
авторът иска да я заяви. Това е синдромът „Прокопий Кесарийски” – византийски
автор от VI в.
Той творил по времето на византийския император Юстиниан Велики–един от
най-големите нормотворци на империята.
Денем
Прокопий пишел официалната история, като спазвал етикета – да пише само
хубави неща за властта. Нощем той пишел
така наречената „Тайна история” – „Historia Arcana”, където казвал истината са
управлението на императора и развратната му жена.
Днес
обаче, синдромът „Прокопий Кесарийски” издава безсилие, безхарактерност и най-вече
- професионална безгръбначност на пишещите. Анонимността е личностен недостатък
който функционира на принципа на доноса – подаване на информация по подмолен
начин, с цел – дискредитиране от разстояние.
Това
е сериозен морален проблем на двустранната мега-комуникация, който се пренася в
почти всеки интернет-форум на почти всички медии в съвременната информационна
система.
За sbj-bg.eu
Няма коментари:
Публикуване на коментар