четвъртък, 23 април 2020 г.

ЗА ТЕАТЪРА В ЦЪРКВАТА И ЦЪРКВАТА В ТЕАТЪРА

Снимка: Емил Л. Георгиев
/Площад Славейков

По време на Великденските празници онези, които разбират и познават богослуженията бяха шокирани, къде с право, къде с опит за откровена провокация от някои действия на някои владици. Така например, появи се снимка на митрополит Антоний, в която той е прибрал крилата на булото си и е с черна маска и молитвено събрани ръце. В интернет-пространството се завърза разговор за тази снимка, как било възможно да се снима по този начин, в олтара, да позира и така нататък.

Появиха се доста жлъчни коментари по адрес на западно и централно-европейския ни митрополит. Това беше изкарано като маскарад, като цирк и театър. Всъщност, митрополитът спазва стриктно мерките на карантината, защото носенето на маските е задължително, като по този начин той предпазва себе си и околните около себе си. Наистина леко е пресилено това, че тази снимка се прави с поза, но какво толкова е станало, нима това е някакво канонично нарушение…!? Хайде да не търсим под вола теле, защото под вола обикновено няма теле…!

Митрополит Антоний е пътувал в Западна Европа и демонстрира едно отговорно отношение към здравето на другите духовници, които освен, че са духовни лица, са и хора. Духовниците в патриаршеската катедрала, където се разиграва случката, са женени свещеници, имат семейства. Предпазвайки тях, митрополитът по този начин предпазва и техните съпруги и деца.

Нека да кажем, че митрополит Антоний по време на Богослужение е много обран като личност. Той не е човек, който залага на богати, пищни и луксозни одежди. Той няма огромно количество одежди и тези които има, не ги носи от скоро. По време на самото Богослужение той служи скромно, без да се самоизявява излишно, да се самонатрапва и да представя себе си като център на самото Богослужение, въпреки че той е старши духовник по време на службите. Той има много добри гласови възможности, което обаче не се демонстрира излишно и помпозно. Няма изтъкване от страна на митрополита, който не поставя акцент върхусебе си, а поставя акцента върху Бога, който е същината на Богослужението. Контактът е между човека и Бога, а служещият е само посредник, а не център на Богослужението. Не е мястото в храма и не е Богослужението това, чрез които митрополитът да се самоизтъква и да печели вниманието на публиката.

Така стигаме до духовници, които вместо да изпълняват Богослужението със страх пред Бога и желание да послужат на Него и на ближните си, те го изпълняват по такъв начин, при който превръщат богомолците в публика, пред която те да се изявят като актьори, за да получат аплодисменти – слава и човешко признание.

На богослови им направи впечатление например, че Белоградчишкият епископ Поликарп, който също служи близо до патриарха, поставя акцента върху себе си. Различните литургии се изпълняват по различен маниер – като Вселенски патриарх, кипърски архиепископ, Александрийски патриарх. За какво става дума?

В Богослужението около Пасха Поликарп служи с четирима дякони, които държаха около него двойни и тройни свещници, нещо, което е характерно за богослужението на Вселенския патриарх! Наблюдаваха се и елементи от служение на Александрийския патриарх  - по време на Великия вход с митра на главата. Това се прави само от Александрийския патриарх. В друго Богослужение пък се използваше архиерейски жезъл – копие на архиерейския жезъл на кипърския архиепископ, който завършва с топка с кръст и това е характерно само за там, не и за България и служението тук. Това наподобява инсигния на императора на Византия. И питаме, този служещ епископ патриарх на Константинопол ли е, на Александрия ли е, или е византийски василевс…!?

Вселенският патриарх е първи по чест и старшинство сред епископите и на него му прилича да му се отдава по специфична богослужебна чест, заради сана му!!!Александрийският патриарх е предстоятел на една от древните поместни православни църкви, основана от Св. Апостол и евангелист Марк и притежава титла, дадена му от вселенските събори – съдия на Вселената и 13-ти в реда на апостолите. Кипърският архиепископ също има чест, оказана му от византийски император. Питаме, кой от тях точно е Белоградчишкият епископ…и на каква основа той видимо претендира за отдаване на чест и почести, присъщи на предстоятелите на тези древни катедри…!?

Богослужението не бива да е цирк или театър, още по-малко пък панаир! Не бива един актьор да се изявява там, за да получи някаква театрална награда! Православното Богослужение няма нищо общо с театралните постановки, които понякога виждаме. Сайтът на Софийската митрополия сякаш се превръща в един художествен сайт на един епископ. Видяхме два фоторепортажа - първият с център пак епископа, въпреки присъствието на самия патриарх! Вторият е художествен – с черно-бели снимки и с размазан фон. Тази художествена фотография има ли място на един църковен сайт, който трябва да отразява Богослужение, а не светлата личност на един епископ, който и да е той!

Не искаме да бъдем разбрани погрешно, снимките са много хубави, но са твърде светски и отразяват суета, която не е присъща за сана на един епископ. Именно тук снимката на митрополит Антоний може би не беше особено удачна, макар, че тя не демонстрира маниерничене, все пак. Но съпоставяйки нещата, виждаме и разликите.

Нека още да кажем, че в сайта на Пловдивска митрополия скоро беше публикуван видео-материал, където митрополит Николай, в параклиса в  своя митрополитски дом, със запалена свещ, с епитрахил и омофор, прочете молитва за всички православни българи, за избавление от епидемията. Той беше скромно облечен, в молитвена поза, без да се придава царственост и величественост, без драматично изражение на лицето и позата и стойката на тялото, които обикновено, при други обстоятелства, са твърде характерни за него. Той беше естествен и семпъл, както изискваше ситуацията, а след това благослови всички. Не видяхме арт-фото-сесия, не видяхме акцентиране върху себе си, не видяхме императорски маниер,….дори при самия митрополит Николай…!

Не е нужно да се сърдим един на друг, не е и нужно да правим неверни изводи, това е само един опит за сравнение, на базата на което да се направят изводи, които да послужат за евентуална ревизия на поведение на някой, ако той реши, че е необходимо да се ревизира сам себе си, ако пък не го реши, волята си е негова, но и мнението на богословите е актуално и адекватно на наблюдаваните ситуации!


За фейсбук-групата "Православни новини"

сряда, 8 април 2020 г.

КОГАТО ВЪРБИТЕ ПО ЦЯЛАТА ЗЕМЯ СА БЛАГОСЛОВЕНИ!


Идва Цветница, а навън е пусто, пандемията ни затвори по домовете ни. Но има решение на този въпрос – да бъдем въцърковени, вярващи и да бъдем на безопасно разстояние. В такива ситуации всички върби по земята ще са благословени, защото Господ знае, Господ вижда и той може всичко. Ето заради това, ако си откъснем върба от някое дърво, то със сигурност тя ще е благословена тази година!

Църквата познава форсмажорни обстоятелства, тя не за първи път изпада в някакво особено тежко и трудно време на гонения и на изпитания, дори и преследвания. Църквата е била близо 300 години под изключително тежко гонение. По това време църковното богослужение се е извършвало тайно и скришно, нощно време, в катакомби, в пещери, на най-тайни и невероятни места, като например в гробища дори...! Целта е била да не бъдат разкрити християните.

Църковният живот познава всякакви смутове и смущения. Налагало се е Църквата да прави всякакви компромиси. По време на Втората световна война в Петербург, Светият Синод на Руската патриаршия взема решение в Светото тайнство Евхаристия да се ползва малинов сироп, а не вино, защото никъде в града не е имало вино, заради блокадата от немците. Църквата познава също така всякакви разнообразни изключения в църковната си практика, които понякога дори звучат еретично! Имало е кръщаване чрез ръковъзлагане, при положение, че е указано от канонична гледна точка, че кръщението става чрез трикратно потапяне във вода. Има случаи при гонения и преследвания и при рисков живот, да се кръщават хора именно чрез ръковъзлагане.

Църковната история познава едно предание, когато един римски император е проявил милост към убит християнин. Той спрял сражението, за да може майката, която е следвала войската, да вземе тялото на убития си син. Казва се, че със сълзите на тази майка римският император е бил кръстен и се приема за християнин от Църквата.

По време на гоненията в пустинята са били гонени много християни, които са щели да бъдат избити. Те са знаели, че ги очаква сигурна смърт там. Те са молели свещеника, който е бил с тях да отслужи литургия. Не е имало обаче нито хляб, нито вино, защото те са се намирали в средата на пустинята. Така литургията е била отслужена с пясък...!!!! На вярващите е даван пясък вместо хляб и вино! Има всякакви такива църковни практики, свързани с невероятни обстоятелства.

Най-правилно и точно в това отношение у нас стъпи върху църковното предание пловдивскиият митрополит Николай. Той се позова на своята власт и правоприемство от Светите Апостоли и благослови християните да не посещават църковните богослужение, като вмени това задължение на духовниците. По същия начин постъпи и Вселенският патриарх Вартоломей. Той освободи християните от тяхното задължение като кръстени членове на Църквата да участват активно в богослужебния живот.

Митропорит Николай припомни един изключително важен пример – животът на Света Мария Египетска, която е една от най-почитаните светици на Православната църква. Тя се е причастила само два пъти през живота си. И въпреки това, за разлика от много хирстияни, които се причастяват всяка неделя, тя е една от най-почитаните светици и е изключителен пример за християнски живот и за смирение, дори и за подвиг, защото е била невероятен аскет, понеже е прекарала 40 години от живота си в пустинята и се е хранила, с каквото намери там.

Съвсем резонно е Православната църква да се позове на тази своя богослужебна и историческа традиция, на тези свои практики и на предстоящите пасхални празници епархийските архиереи да блогословят християните да не се причастяват, а да оставят приемането на Светото причастие за последващите големи християнски празници, които са след Възкресение – на Петдесетница, Възнесение., където христиаяните също  могат да отидат и да се причастят. Предполага се, че до тогава епидемията ще отмине.

Светите Апостоли са получили благодат от Нашия Спасител да връзват и да развързват грехове. Тази тяхна власт не е власт само на този свят, тя е власт и отвъд гроба, защото това, което архиереят благослови или проклине дори, има въздействие върху душата на човека, както в този,така и в другия живот. Епископите като овластени наследници на Апостолите имат тази благодатна власт – да благославят при определени форсмажорни обстоятелства, както е сега, всякакви неща, които са в полза на живота и здравето на хората. Тялото на човека е храм на Светия Дух, както пише в Свещеното писание. Ние знаем, че човек трябва да прави всичко възможно да съхранява този храм -  да подържа живота и здравето си. Затова е напълно логично и се очаква да се вземе тази резонна позиция от страна на епархийските архиереи – митрополитите, да благословят миряните да постъпят така, щото да съхранят здравето си.

Според църковното предание и учение, духовниците трябва да предприемат всякакви мерки за съхраняване на здравето на хората. Великият пост е особено важен в Източната църква, но много Свети отци са призовавали да не бъде спазван той дори и от духовници, които са имали здравословни проблеми, защото лекарите са казвали,че болните трябва да се хранят със силна храна. В този случаи болните е трябвало само да изпитват съжаление, за това, че не могат да постят.

По същия начин духовниците днес могат да благословят да се отложи причастяването за Петдесетница и Свети дух, като миряните изпитат едно искрено съжаление за невъзможността. Необходимо е също и смирение пред настоящото изпитание пред всички нас.

Бог допуска тези изпитания за наше вразумление, за да не би да си помислим, че сме много достойни  и едва ли не имаме право да се причастяваме с тялото и кръвта Христови.  



За фейсбук-групата "Православни новини"