ЗА ТЕАТЪРА В ЦЪРКВАТА И ЦЪРКВАТА В ТЕАТЪРА

Снимка: Емил Л. Георгиев
/Площад Славейков

По време на Великденските празници онези, които разбират и познават богослуженията бяха шокирани, къде с право, къде с опит за откровена провокация от някои действия на някои владици. Така например, появи се снимка на митрополит Антоний, в която той е прибрал крилата на булото си и е с черна маска и молитвено събрани ръце. В интернет-пространството се завърза разговор за тази снимка, как било възможно да се снима по този начин, в олтара, да позира и така нататък.

Появиха се доста жлъчни коментари по адрес на западно и централно-европейския ни митрополит. Това беше изкарано като маскарад, като цирк и театър. Всъщност, митрополитът спазва стриктно мерките на карантината, защото носенето на маските е задължително, като по този начин той предпазва себе си и околните около себе си. Наистина леко е пресилено това, че тази снимка се прави с поза, но какво толкова е станало, нима това е някакво канонично нарушение…!? Хайде да не търсим под вола теле, защото под вола обикновено няма теле…!

Митрополит Антоний е пътувал в Западна Европа и демонстрира едно отговорно отношение към здравето на другите духовници, които освен, че са духовни лица, са и хора. Духовниците в патриаршеската катедрала, където се разиграва случката, са женени свещеници, имат семейства. Предпазвайки тях, митрополитът по този начин предпазва и техните съпруги и деца.

Нека да кажем, че митрополит Антоний по време на Богослужение е много обран като личност. Той не е човек, който залага на богати, пищни и луксозни одежди. Той няма огромно количество одежди и тези които има, не ги носи от скоро. По време на самото Богослужение той служи скромно, без да се самоизявява излишно, да се самонатрапва и да представя себе си като център на самото Богослужение, въпреки че той е старши духовник по време на службите. Той има много добри гласови възможности, което обаче не се демонстрира излишно и помпозно. Няма изтъкване от страна на митрополита, който не поставя акцент върхусебе си, а поставя акцента върху Бога, който е същината на Богослужението. Контактът е между човека и Бога, а служещият е само посредник, а не център на Богослужението. Не е мястото в храма и не е Богослужението това, чрез които митрополитът да се самоизтъква и да печели вниманието на публиката.

Така стигаме до духовници, които вместо да изпълняват Богослужението със страх пред Бога и желание да послужат на Него и на ближните си, те го изпълняват по такъв начин, при който превръщат богомолците в публика, пред която те да се изявят като актьори, за да получат аплодисменти – слава и човешко признание.

На богослови им направи впечатление например, че Белоградчишкият епископ Поликарп, който също служи близо до патриарха, поставя акцента върху себе си. Различните литургии се изпълняват по различен маниер – като Вселенски патриарх, кипърски архиепископ, Александрийски патриарх. За какво става дума?

В Богослужението около Пасха Поликарп служи с четирима дякони, които държаха около него двойни и тройни свещници, нещо, което е характерно за богослужението на Вселенския патриарх! Наблюдаваха се и елементи от служение на Александрийския патриарх  - по време на Великия вход с митра на главата. Това се прави само от Александрийския патриарх. В друго Богослужение пък се използваше архиерейски жезъл – копие на архиерейския жезъл на кипърския архиепископ, който завършва с топка с кръст и това е характерно само за там, не и за България и служението тук. Това наподобява инсигния на императора на Византия. И питаме, този служещ епископ патриарх на Константинопол ли е, на Александрия ли е, или е византийски василевс…!?

Вселенският патриарх е първи по чест и старшинство сред епископите и на него му прилича да му се отдава по специфична богослужебна чест, заради сана му!!!Александрийският патриарх е предстоятел на една от древните поместни православни църкви, основана от Св. Апостол и евангелист Марк и притежава титла, дадена му от вселенските събори – съдия на Вселената и 13-ти в реда на апостолите. Кипърският архиепископ също има чест, оказана му от византийски император. Питаме, кой от тях точно е Белоградчишкият епископ…и на каква основа той видимо претендира за отдаване на чест и почести, присъщи на предстоятелите на тези древни катедри…!?

Богослужението не бива да е цирк или театър, още по-малко пък панаир! Не бива един актьор да се изявява там, за да получи някаква театрална награда! Православното Богослужение няма нищо общо с театралните постановки, които понякога виждаме. Сайтът на Софийската митрополия сякаш се превръща в един художествен сайт на един епископ. Видяхме два фоторепортажа - първият с център пак епископа, въпреки присъствието на самия патриарх! Вторият е художествен – с черно-бели снимки и с размазан фон. Тази художествена фотография има ли място на един църковен сайт, който трябва да отразява Богослужение, а не светлата личност на един епископ, който и да е той!

Не искаме да бъдем разбрани погрешно, снимките са много хубави, но са твърде светски и отразяват суета, която не е присъща за сана на един епископ. Именно тук снимката на митрополит Антоний може би не беше особено удачна, макар, че тя не демонстрира маниерничене, все пак. Но съпоставяйки нещата, виждаме и разликите.

Нека още да кажем, че в сайта на Пловдивска митрополия скоро беше публикуван видео-материал, където митрополит Николай, в параклиса в  своя митрополитски дом, със запалена свещ, с епитрахил и омофор, прочете молитва за всички православни българи, за избавление от епидемията. Той беше скромно облечен, в молитвена поза, без да се придава царственост и величественост, без драматично изражение на лицето и позата и стойката на тялото, които обикновено, при други обстоятелства, са твърде характерни за него. Той беше естествен и семпъл, както изискваше ситуацията, а след това благослови всички. Не видяхме арт-фото-сесия, не видяхме акцентиране върху себе си, не видяхме императорски маниер,….дори при самия митрополит Николай…!

Не е нужно да се сърдим един на друг, не е и нужно да правим неверни изводи, това е само един опит за сравнение, на базата на което да се направят изводи, които да послужат за евентуална ревизия на поведение на някой, ако той реши, че е необходимо да се ревизира сам себе си, ако пък не го реши, волята си е негова, но и мнението на богословите е актуално и адекватно на наблюдаваните ситуации!

За фейсбук-групата "Православни новини"