КОГАТО ВЪРБИТЕ ПО ЦЯЛАТА ЗЕМЯ СА БЛАГОСЛОВЕНИ!

Идва Цветница, а навън е пусто, пандемията ни затвори по домовете ни. Но има решение на този въпрос – да бъдем въцърковени, вярващи и да бъдем на безопасно разстояние. В такива ситуации всички върби по земята ще са благословени, защото Господ знае, Господ вижда и той може всичко. Ето заради това, ако си откъснем върба от някое дърво, то със сигурност тя ще е благословена тази година!

Църквата познава форсмажорни обстоятелства, тя не за първи път изпада в някакво особено тежко и трудно време на гонения и на изпитания, дори и преследвания. Църквата е била близо 300 години под изключително тежко гонение. По това време църковното богослужение се е извършвало тайно и скришно, нощно време, в катакомби, в пещери, на най-тайни и невероятни места, като например в гробища дори...! Целта е била да не бъдат разкрити християните.

Църковният живот познава всякакви смутове и смущения. Налагало се е Църквата да прави всякакви компромиси. По време на Втората световна война в Петербург, Светият Синод на Руската патриаршия взема решение в Светото тайнство Евхаристия да се ползва малинов сироп, а не вино, защото никъде в града не е имало вино, заради блокадата от немците. Църквата познава също така всякакви разнообразни изключения в църковната си практика, които понякога дори звучат еретично! Имало е кръщаване чрез ръковъзлагане, при положение, че е указано от канонична гледна точка, че кръщението става чрез трикратно потапяне във вода. Има случаи при гонения и преследвания и при рисков живот, да се кръщават хора именно чрез ръковъзлагане.

Църковната история познава едно предание, когато един римски император е проявил милост към убит християнин. Той спрял сражението, за да може майката, която е следвала войската, да вземе тялото на убития си син. Казва се, че със сълзите на тази майка римският император е бил кръстен и се приема за християнин от Църквата.

По време на гоненията в пустинята са били гонени много християни, които са щели да бъдат избити. Те са знаели, че ги очаква сигурна смърт там. Те са молели свещеника, който е бил с тях да отслужи литургия. Не е имало обаче нито хляб, нито вино, защото те са се намирали в средата на пустинята. Така литургията е била отслужена с пясък...!!!! На вярващите е даван пясък вместо хляб и вино! Има всякакви такива църковни практики, свързани с невероятни обстоятелства.

Най-правилно и точно в това отношение у нас стъпи върху църковното предание пловдивскиият митрополит Николай. Той се позова на своята власт и правоприемство от Светите Апостоли и благослови християните да не посещават църковните богослужение, като вмени това задължение на духовниците. По същия начин постъпи и Вселенският патриарх Вартоломей. Той освободи християните от тяхното задължение като кръстени членове на Църквата да участват активно в богослужебния живот.

Митропорит Николай припомни един изключително важен пример – животът на Света Мария Египетска, която е една от най-почитаните светици на Православната църква. Тя се е причастила само два пъти през живота си. И въпреки това, за разлика от много хирстияни, които се причастяват всяка неделя, тя е една от най-почитаните светици и е изключителен пример за християнски живот и за смирение, дори и за подвиг, защото е била невероятен аскет, понеже е прекарала 40 години от живота си в пустинята и се е хранила, с каквото намери там.

Съвсем резонно е Православната църква да се позове на тази своя богослужебна и историческа традиция, на тези свои практики и на предстоящите пасхални празници епархийските архиереи да блогословят християните да не се причастяват, а да оставят приемането на Светото причастие за последващите големи християнски празници, които са след Възкресение – на Петдесетница, Възнесение., където христиаяните също  могат да отидат и да се причастят. Предполага се, че до тогава епидемията ще отмине.

Светите Апостоли са получили благодат от Нашия Спасител да връзват и да развързват грехове. Тази тяхна власт не е власт само на този свят, тя е власт и отвъд гроба, защото това, което архиереят благослови или проклине дори, има въздействие върху душата на човека, както в този,така и в другия живот. Епископите като овластени наследници на Апостолите имат тази благодатна власт – да благославят при определени форсмажорни обстоятелства, както е сега, всякакви неща, които са в полза на живота и здравето на хората. Тялото на човека е храм на Светия Дух, както пише в Свещеното писание. Ние знаем, че човек трябва да прави всичко възможно да съхранява този храм -  да подържа живота и здравето си. Затова е напълно логично и се очаква да се вземе тази резонна позиция от страна на епархийските архиереи – митрополитите, да благословят миряните да постъпят така, щото да съхранят здравето си.

Според църковното предание и учение, духовниците трябва да предприемат всякакви мерки за съхраняване на здравето на хората. Великият пост е особено важен в Източната църква, но много Свети отци са призовавали да не бъде спазван той дори и от духовници, които са имали здравословни проблеми, защото лекарите са казвали,че болните трябва да се хранят със силна храна. В този случаи болните е трябвало само да изпитват съжаление, за това, че не могат да постят.

По същия начин духовниците днес могат да благословят да се отложи причастяването за Петдесетница и Свети дух, като миряните изпитат едно искрено съжаление за невъзможността. Необходимо е също и смирение пред настоящото изпитание пред всички нас.

Бог допуска тези изпитания за наше вразумление, за да не би да си помислим, че сме много достойни  и едва ли не имаме право да се причастяваме с тялото и кръвта Христови.  

За фейсбук-групата "Православни новини"