ДА СИ ОСТАНЕМ В КЪЩИ – ЗАЕДНО С ГОСПОД...!!!

Когато ми направиха освещаване в дома ни, свещеникът имаше слово пред нас и гостите ни. Тогава той каза нещо, което запомних, защото ми направи особено силно впечатление. Той каза, че с освещаването, домът ни вече става и дом на Господ. Той живее у дома, това е и Неговият дом. Така ние сме защитени, защото Господ живее заедно с нас - тези, които обитаваме това жилище. Ето заради това призивите да си останем вкъщи от повечето национални медии е обяснимо и напълно ппиемливо, но не само това, то е и особено важно – да си останем в къщи, тоест – да си останем в дома на нашия Бог, заедно с Него...! Това е важно сега, за да спасим и себе си, и нашите близки, и всички останали хора. Оставайки си в къщи, ние оставаме с Бог, с нашия Създател, защото той е с нас, когато нашите домове са и Негови домове...!

Ето какво се казва в окръжно писмо относно появата на новия коронавирус и богослужебно-църковния живот от името на Българска Патриаршия и български патриарх и софийски митрополит Неофит до Високопреосвещените митрополити, членове на Св. Синод на БПЦ-БП.

„Ваши Високопреосвещенства,

Във връзка с епидемиологичната обстановка в страната и опасността от заразяване с коронавирус - COVID-19, за да се избегнат предпоставки за заразяване на вярващите и превантивното осигуряване на възможно най–безопасното състояние на храмовете,

П Р Е П О Р Ъ Ч В А М Е:

1. Всички храмове на територията на Вашата епархия да бъдат отворени и в тях да се извършват определените за светата Четиридесетница богослужения и молитвени последования;

2. Богослуженията да не прекъсват, както и всеки преминал надлежна подготовка желаещ да пристъпи към Свето Причастие с Тялото и Кръвта Христови, да не му бъдат отказвани под предлог от страх от заразяване с коронавирус. Светите Тайни не могат да бъдат преносители на зараза или каквато и да е болест, а са лекарство за телесно и душевно здраве;

3. Болни, които не могат да посетят храма, при желание за Свето Причастие да бъдат причастявани със запасни Св. Дарове, като се вземат съответните мерки от свещенослужителите за това;

4. Всеки посещаващ храма да се отнася с необходимото внимание и отговорност към здравето на околните;

5. Да се използват дезинфектанти и да се поддържа отлична хигиена. Подовете на храмовете да се почистват периодично със съответните препарати; иконите да се забърсват; килими, пътеки и други да се почистват редовно; столове, пейки и други места за сядане да се дезинфектират на няколко часа;

6. Да се поставят напоени с дезинфектант стелки на входовете на храмовете, които да се поддържат влажни през цялото работно време;

7. Болни да избягват посещение на обществени богослужения, като се отдадат на молитва и коленопреклонение в своя дом, за да не станат проводник за заразяване на други вярващи;

8. Свещениците да отправят усърдни молитви към Всеподателя Бога, „Който наказва и милва, допуска болести за наше вразумление и лекува“, за изцеление и безопасно преодоляване на това изпитание;

9. Цялото църковно изпълнение да усили своя духовен подвиг в покаяние, пост, молитва, бдение, изповед и съединяване с Тялото и Кръвта Христови.

Настоящото свеждаме до Вашето внимание за сведение и съобразяване.

Препоръчваме се на св. Ви молитви и оставаме на Ваши Високопреосвещенства в Христа брат,

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД

+ НЕОФИТ

ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ“

Тук две неща правят впечатление на първо място. Те са болднати, за да бъде обърнато вниманието и на читателите върху тях. „Светите Тайни не могат да бъдат преносители на зараза“. Да, така е, самите тайнства не са приносители, НО лъжичката, с която същите тези таинства се поднасят вече е начин за зараза. И ако тайнствата са си тайнства, лъжичката не е тайнство, тя може да се превърне в начин за заразяване, при това – напълно реален. Заради това, какво пречи, да се вземат пластмасови лъжички, за еднократна употбера, да се дават с тях светите тайнстваа, а след това самата лъжичка да се заделя и за следващия богомолец да се ползва друга, нова, чиста пластмасова лъжичка. Така няма да има никакъв проблем с таинствата, няма да има и проблем със заразата...!? Как пък така никой не се сети, че това е нещо напълно нормално и напълно допустимо в условията насветовна пандемия...!?

На второ място е обръщението на патриарха, „болни да избягват посещение на обществени богослужения, като се отдадат на молитва и коленопреклонение в своя дом“. Първо, ако болните са болни, те не просто трябва да избягват общите богослужения, а задължигелно трябва да не ги посещават. Това е важният и единствен призив, който трябваше да чуем от патриарха, струва ми се!  

Това, че те могат да си останат в дома е важно и то пряко кореспондира с това, с което започнахме. „От сътворението водата е не само неотделима част от човешкото битие, но и част от неговия религиозен живот. В Библията водата символизира живота (Ис. 35:6-7; 58:11), Божията благодат (Йоан 4:10-14), духовната и моралната чистота на човека (Ис. 1:16). В Свещеното писание са описани редица случаи, в които водата е тясно свързана с Божия план за спасението на човека.Поради връзката на водата с тайната на нашето спасение, св. Църква я употребява в тайнствата и обредите.

Малкият водосвет е обред за освещаване на нашите дом, офис или друго работно място, кола, мотор, строеж, както и кръстче, икона и други предмети. Осветената вода се нарича още „светена вода“, „света вода“, „агиазма“ или „аязма“ и др.

Водосветът е празник...

Свещеникът прикадява дома или офиса. Всички заедно стоим със запалени свещи около трапезата, върху която е поставена купата, иконата, елеят, китката. По време на освещаването ние се молим Бог да изпрати благодатните дарове на Светия Дух върху тази вода и елей. Светената вода е за подкрепа на душата и тялото, за заличаване на сквернотата на страстите, изцеляване на нашите душевни и телесни недъзи. Чрез водата Бог благославя и умножава благата в дома и на работното място“.

Именно по този алгоритъм се извършва освещаването и именно тогава домът ни се превръща и в дом на Господ.

Е, какво тогава пречи, ако Той живее у дома, ние да си останем заедно с Него и да не излизаме известно време!? Какво налага толкова непременно ходенето до църквата във времена, когато заразата е толкова опасна, особено за възрастните хора..., какво е по-важно за живота на един богомолец, вярата ли...да, така е, вярата, но къде отива тя, когато богомолецът се разболее и недай Боже почине...!?

И още нещо, вярата е важна, може би е най-важното нещо за вярващия човек, НО по какъв начин точно тя – вярата, ще пострада, ако вместо в Църквата, се молим в къщи, зааедно с нашия вечен „Съквартирант“ – самият Господ...!?

За фейсбук-групата "Православни новини"