петък, 29 ноември 2013 г.

Хубава работа, ама българска!


Възможността за стаж, както в държавния така и в частния сектор, е една от мерките, които правителството на Пламен Орешарски планира за намаляването на младежката безработица. Всъщност, това не е новина, защото тези мерки са от преди повече от 6 години, когато започнахме да разчитаме на емблематичната и почти легендарна Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, която е по Европейския социален фонд.
Програмите и мерките наистина са много, разнообразни и изчерпателно подробни, но..., от тях ефектът е почти нулев. За какво става дума?
Близо 62% от младежите, които са изкарали стаж по някаква професия у нас, след това нямат възможност да започнат работа по въпросната специалност, защото не им се предлага такава. Води ни само Румъния, където 74% от младежите не работят и не чиракуват никъде. У нас обаче причината за това е, че стажовете са формални. Държавата заплаща част от работната заплата на стажанта и по този начин фирмите си осигуряват евтина работна ръка за известен период от време, като след това нямат ангажимент към работника. Както се казва, хубава работа, ама българска!
Вместо да се поучим от добрата европейска практика, ние по стар обичай я побългарихме и си я нагодихме по нашенски!

За novinite.bg

четвъртък, 28 ноември 2013 г.

Кой контролира „свободните“ бежанци...?


Kонтрол върху получилите статут и напусналите домовете за временно настаняване няма и никой не проверява адресите, които те подават към Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, стана ясно след пожара в столичен хостел, където се оказа, че над 200 души са обитавали един апартамент.
Въпросът е, как след като ДАБ работи изключително тясно с МВР, няма процедура, според която хората, които напускат въпросната институция, да бъдат проследявани, къде живеят, как живеят и с какво се издържат? Това ако не друго, поне е препоръчително!
Нарастващият брой на бежанците у нас провокира поне идея за съставянето на специализирано законодателство, което да регулира подобен тип процедури.
Близостта на евтиния Женски пазар, множеството арабски магазини наоколо и наличието на много съграждани привлича чужденците в карето около ул. „Цар Симеон“, „Пиротска“ и бул. „Мария Луиза“ в София. В това няма лошо, защото по този начин тези хора се съсредоточават по един естествен начин на едно относително компактно място.
Къде обаче са органите на реда? Когато роми и хора от неустановени националности, абосюлютно нерегламентирано ни продават цигари, полицаите ги „охраняват“, вместо да ги преследват, а това води до пожари – и в прекия, и в преносния смисъл на думата...!

За novinite.bg

сряда, 27 ноември 2013 г.

Украйна мeжду-дет Мороз и Santa Claus


Украинската опозиция иска завой към ЕС, управляващите дърпат кормилото към Москва. Това е актуалната ситуация в бившата съветска република, която е независима едва от 1991 г. От едната страна стои Русия, която мълчаливо, но по „съветски“ твърдо, дърпа конците на Украйна, като буквално я рекетира с митническия съюз, в който влизат и други бивши съветски републики. От другата страна стои Евросъюзът като срамежливо, но красиво до умиление котенце.
Украйна е тази, която трябва да избере, накъде да тръгне, защото тя все още не е направила този избор. Изборът да завие напълно към Русия не е избор, защото това е действие, направено под индиректен, икономически диктат.
Изборът за движение към ЕС трябва да е персонален, обществен и политически, както и да е осъзнат и достатъчно ясен, защото това е исторически натоварен цивилизационен избор – между „дет Мороз“ и „Santa Claus”!
Началото беше поставено – едно украинско село вече изяви желание да подпише индивидуално споразумение с ЕС. Това е червеният сигнал, който трябва да покаже на Янукович, че изборът е между бъдещето и миналото, а решението му ще бъде съдбоносно, както за неговото място в историята на страната, така и за всички хора в Украйна.

За novinite.bg

понеделник, 25 ноември 2013 г.

Метин Казак: ЕС е цивилизационният избор за Украйна



Метин Хюсеин Казак е български политик и евродепутат от ДПС. 
Следва медицина 2 години във Варна. Със стипендия на френското правителство, следва международно право в Бургундския университет, Дижон с брат си близнак Четин. След дипломирането си специализира във Франция, Турция и САЩ.
След завръщането си в България е на стаж в Президентството. Метин Казак работи като експертен сътрудник към кабинета на министъра без портфейл Александър Праматарски. От 20 април 2005 г. до 20 май 2007 е заместник-омбудсман на Република България.

Г-н Казак, как оценявате събитията в Украйна, наблюдава ли се завой към Русия и каква е причината за това?

Това развитие на нещата не беше крайно неочаквано, ясно беше че, Русия, от както започнаха преговорите за включване на споразумение за асоцииране, съчетано със споразумение за свободна търговия между Украйна и ЕС, оказва извънредно силен натиск върху Украйна, да се откаже от тези си намерения и по-скоро да се присъедини към така наречения митнически съюз на Русия и още две бивши съюзни републики. Така тя се надяваше да отклони Украйна от проевропейската й ориентация. Именно в тази връзка, преди известно време Русия започна една търговска война с налагане на санкции на украйински износители за Русия и специално в доставките на газ, където по същия начин, натискът към Украйна е много силен. За Украйна, Русия е основен търговско-икономически партньор. Няма как този натиск да не успее. Това все пак е един избор, който управляващите не би трябвало да правят сами, защото това касае цивилизационната ориентация на Украйна, това трябва да е цивилизационен избор. Почти цялата опозиция подкрепя европейския път на развитие на държавата. Все още обаче вратите на ЕС не са затворени за Украйна.

Какво беше постигнато до момента?

Постигнато е много. Същинските преговори бяха приключени и се очакваше да се вземе само политическо решение, което беше свързано само с положението на Юлия Тимошенко. Там имаше постигната почти договорка между представители на Европарламента, които усилено преговаряха с Украйна и със смата Тимошенко, за постигане на компромис, за изпращането й на лечение в Германия, което беше едно от най-важните условия за да бъде одобрено това споразумение.

Защо не се случи това?

Украинското правителство не успя да намери достатъчно сили, за да потуши първо притеснението си от евентуален компромис по случая „Тимошенко“ във вътрешно-политически план и от друга страна – да омаловажи и потуши силния и дори агресивен натиск на Русия. Знаем, че управляващата партия на регионите е силна именно в рускоговорящите райони на Украйна, където натискът също е много силен. Очаквам постигнатото между ЕС и Украйна да не остане напразно и да се потърси компромис, за да може Украйна да остане на пътя на проевропейската си интеграция. Всичко зависи от близкото бъдеще.

Ако все пак се продължат преговорите с ЕС, това как ще се отрази на търговията на Украйна с Русия?

Имахме делегация на фракцията на либералите и демократите в Украйна, преди около няколко седмици. Аз също зададох този въпрос на високопоставените представители на правителството. Техните уверения бяха, че преговорите с ЕС не би трябвало да повлияят на отношенията с Русия. Това, което е ясно е, че няма как, ако Украйна се присъедини към митническия съюз с Русия, Казахстан и Беларус, това да не се отрази в ангажиментите, които тя е поела с договора за асоцииране. Ако тя се ангажира с това, то не би трябвало да й се пречи да развива двустранни търговско-икономически отношения с Русия, при условие, че те не влизат  в противоречие с ангажиментите по договора за асоцииране. Очаквахме да има компромис, но явно тук геополитическия двубой повече клони към Русия, дано това да е временна тенденция.

Премиерът на Украйна твърди, че това прекратяване на преговорите с ЕС е тактическо. Вие какво разбирате под това  „тактическо прекратяване“?

Мисля, че по-скоро поради факта, че Украйна си даде сметка, че няма да отговори на очакванията на ЕС и по случая „Тимошенко“, сега се опитва да удължи срока за преговори с ЕС. Така тя успокоява натиска от страна на Русия. Надявам се в следващите интензивни разговори, които предстоят, да се намери компромис, защото вратата към ЕС продължава да е отворена.

Ясно е, че опозицията е проевропейски настроена, нещо което и Вие казахте, но до къде според Вас може да стигне ескалацията на напрежението в Украйна?

Аз вярвам, че все пак протестите ще продължат да са интензивни, но властите в Украйна няма да прибегнат до насилие, каквито сигнали като закана имаше още в самото начало. Официални украински представители са казали, че нямат нищо против протестите. Това все пак е един демократичен натиск, което показва, че гражданското общество работи. Това трябва да бъде използвано и от страна на ЕС, за да продължи да убеждава украинската страна, че това е правилният избор за нея.

Църквата ни се тресе в поне 9 по Рихтер


„Митрополит Кирил не се е удавил, а е убит, а изборът на патриарх Неофит е корумпиран“, заяви Проватски епископ Игнатий, който беше един от кандидатите за варненски владика. Светият Синод касира избора и такъв ще се състои през декември, като ако всичко върви по план, преди Коледа, варненци ще имат нов архиерей.
Само че, твърденията на епископа не са новина, защото всички сме подочували от тук-от там за това. Интересното е, че за първи път духовник от толкова висок ранг – епископ, заявява открито истини, които всъщност всички знаем. Възниква въпросът, дали път този именно епископ не е най-честният, който толкова е липсвал на църквата ни и ето сега, той излиза и открито говори за проблемите.
Става ясно, че в църквата всичко се знае, но никой не иска да говори извън църковните среди. Защо...?
Надявахме се, че с изборът на нов патриарх църквата ни ще се отвори към своите миряни, но дали стана така? След скандала с избора на нов варненски владика, в списъка с епископите за този пост отново попаднаха и двамата „касирани“ епископи – Агатоникийски Борис и Проватски Игнатий.
Това ли е новият подход, да повтаряме едни и същи грешки докато те станат реалност...!?

За novinite.bg

петък, 22 ноември 2013 г.

Какъв е лимитът на здравето?


Често и може би на всеки се е случвало личният му лекар да му каже, че няма направления, особено пък в края на месеца и на годината. Нормално е, защото семейните лекари работят с Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/, а когато касата не отпуска направления, лекарите не могат да дават такива на своите диспансерни пациенти.
Къде е проблемът? Ако един човек, има нужда от това да му бъде направена ехокардиография например, личните лекари обикновено нямат направления, защото това изследване струва 90 лв. при свободен прием, което означава – на частно посещение. Ако трябва да го извършат по план, това означава, че тези средства се вземат от тези, които личният лекар е получил от здравната каса. В същото време обаче, лекарят не може да си позволи да назначи такова изследване, защото просто няма лимит за него като финансова обезпеченост.
Именно поради тази причина, пациентът е принуден, ако все пак иска да събере цялостна информация за състоянието на сърцето си, или да си плати и да извърши това изследване частно, или да изчака, за времето, когато ще има лимит и ще може същото да бъде извършено по план от здравната каса.
Ясно е обаче, че такива изследвания – ехокардиография не се правят всеки ден. Това е процедура, която следва да установи по-специфично състояние на сърдечния мускул, което е изключение и се прави, за да се окомплектова цялостен кардиологичен набор от документи и изследвания, на базата на които да може да се постави по-категорична, вярна и актуална диагноза за състоянието на сърцето.
Какво обаче излиза, ако имаш пари, можеш да си направиш това изследване, ако нямаш пари – или чакаш, или плащаш и влизаш в заем. Това не е ли отказ на здравеопазване!? Не е ли това атакуемо в който и да е съд, защото всички ние сме здравно осигурени...!? С една дума – богатите ще са здрави, бедните – няма да са здрави! Това ли е философията на здравната ни система и най-вече  - политиката на здравната каса...?!
Има и още един аспект. Когато човек е безработен, той е длъжен, за да има здравноосигурителни права, да си плаща по 16,80 лв. всеки месец в НАП /Националната агенция за приходите/. Тоест, когато човек е без работа, на практика – няма лимит да плаща, но плаща, за да има право на здравеопазване. Когато му се наложи да отиде при лекар, лекарят му казва, че няма лимит за изследване. Ами добре де, нали и пациентът не е имал лимит, но е платил, на какво основание тогава лекарят му отказва здравеопазване, някак звучи абсурдно?!
Докато лекарите и съдържанието на абревиатурата НЗОК /Национална здравноосигурителна каса/ не са приятели, а откровени врагове, до тогава тези проблеми и още хиляди подобни, ще ни съпътстват, когато ни се наложи да ползваме услугите на здравеопазването. Лекарите си лепят протестни бележки, че нямат направления и парите им от касата са намалени. Те ни обясняват, за да знаем всички ние, защо те нямат пари и направления, но това не е наш проблем, защото не заради нас е това състояние, а заради политиката, която държавата води в здравеопазването. Това е особено чувствителна система, в която не бива да има врагове и напрежение, защото всеки един конфликт, от каквото и естество да е той, рефлектира върху здравето на нацията. И без това сме едни от най-болните в Европа, по ред причини, за някои от които и сами сме си виновни, нека поне, когато говорим, че сме в Европа, да бъдем в Европа и като политически субект, но и като качествен такъв. Това е нещо, което все още не сме наблюдавали, но е нещо, което скоро трябва да видим.
А до тогава, Бог да ни пази, да не сме сериозно болни, защото се оказва, че за нашето здраве има лимити и те никак не са малко, ако се впишеш в лимита – живееш, ако ли не – който оцелее...!

За novinite.bg

четвъртък, 21 ноември 2013 г.

В Сектор „Туризъм“ - от трън, та на глог!


„Сектор „Туризъм” на Министерство на икономиката и енергетиката вероятно ще бъде върнат обратно в София“, съобщи в Пловдив ресорният заместник-министър Бранимир Ботев. Всъщност това не учудва никого, както и за никого не е новина. Още когато преди малко повече от година секторът се преместваше в Пловдив, още тогава беше ясно, че това е една не просто недомислица, а направо нонсенс.
Кой ще е този, дето ще си зареже семейството, приятелите и дома си, за да отиде да работи на над 130 км.? Все пак, не сме в Америка, където такива разстояния са нещо нормално, само че там и пътищата, и автомобилите са доста по-различни от нашите.
Тогава от сектора напуснаха ценни кадри, а на тяхно място набързо бяха назначени нови хора. Така проблемът беше решен. Да, ама не стана точно така!
Секторът понесе тежки загуби не само от към кадри, но и бяха похарчени доста бюджетни средтва, оказа се, напразно! Така тогавашният министър Дянков изпълни обещанието си, да изнесе властта от София. За щастие успя само за „Туризма“, но и това ни беше достатъчно!
Оказа се, че „грешката е вярна“, а днес кой ще понесе отговорността за това, след като Дянков отдавна го няма!?!

За novinite.bg

В шефа, или в политиката е проблемът?


„Ще се съобразим с препоръките на ЕК да се модернизират институциите на пазара на труда. Мерките не изключват кадрови промени в Агенцията по заетостта“, каза социалният министър Хасан Адемов. В същото време стана ясно, че има опасност парите по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ да бъдат спрени за следващия програмен период.
Появи се и информация, че шефката на агенцията по заетостта ще бъде освободена до дни заради писмо от Брюксел, с искане да бъде отстранена, заради системно недоверие към работата й, заяви вицепремиерът Зинаида Златанова.
Всъщност проблемите са няколко, а не само с Камелия Лозанова, която ръководи агенция. От една страна говорим за евентуално искани кадрови промени, които не е ясно, дали ще бъдат реализирани, от друга страна са проблемите, свързани с парите по европейската програма за финансиране на социални дейности у нас, която е част от Европейския социален фонд.
Само преди две години Камелия Лозанова пое агенцията и първото нещо, което стана ясно беше, че ще се извършва прерайониране на бюрата по труда. Това, колкото беше актуално, защото всеки нов началник сякаш е задължен да прави промени, толкова беше и налудничаво, защото точно това беше последният проблем, който в онзи момент вълнуваше хората, които са обект на дейността на Изпълнителната агенция по заетостта-безработните.
Това предизвика частично недоволство сред служителите, на които щеше да им се наложи да работят извънредно и някои от тях дори напуснаха държавната администрация.
Лозанова защити работата на екипа си и увери, че всички компетентни одитни органи на България и Европа не са установили нарушения на ръководството. Да, вероятно е така, става дума обаче за качеството на работата в агенцията, която администрира 40% от европарите по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. Едва ли е ефективно, да не кажа - нормално, един държавен служител – трудов посредник, да обслужва на ден по поне 40 човека, да работи по европейски програми и в същото време да се грижи за елементарни неща, като например подреждането на базата си от данни, което е ежедневен процес и този човек да бъде оперативно адекватен.
Това вероятно е дребен проблем за повечето хора, но така, или иначе, някои от нас стигат до тези държавни служители и искат помощ от тях. Как обаче те биха могли да им помогнат, при положение, че самите те не могат да се справят в рамките на работното си време, с всичко, което трябва да вършат.
Заплатите са срамно ниски. Да, наистина са ниски, на фона на заплатите в социалното министерство. Държавни служители с ранг „старши експерт, ранг ІІІ“ получават таван на заплата 440 лв., като нямат абсолютно никакви допълнителни финансови стимули.
С такава заплата специалист от такова ниво, работещ с европейски програми, понякога дори по няколко едновременно, няма как да бъде добър професионалист, не защото не иска, или го мързи, а защото знаем, че всеки нормален човек работи, освен по призвание и за заплата, все пак...!
Системите за управление на тази агенция работят толкова добре, че тя ще продължи да работи като строен екип, какъвто е и сега, твърди Лозанова. В същото време се питаме, каква точно е функцията на Дирекция регионална служба по заетостта, а такива има девет в страната? Това е структура между бюрата по труда и самата Агенция по заетостта, която на практика не върши нищо особено. Тя просто е една дирекция, създадена заради директорите, които я ръководят – с една дума, затворена система, имаща за цел да възпроизвежда излишна до съвършенство административна тежест и да трупа академично количество, меко казано, странна, самоувеличаваща се бумащина.
Това ли е „стройният екип“ на Лозанова – раздута администрация и срамно ниско заплащане?! Ако е това, едва ли от Брюксел са се „заяли“ с нейната агенция случайно!
Лошото е, че нито агенцията е „нейна“, нито проблемът е само за агенцията, защото дейността на една държавна структура касае цялостната секторна политика на държавата, а това означава, че проблемите на агенцията по заетостта са проблеми на всеки един от нас!

За novinite.bg

понеделник, 18 ноември 2013 г.

Доброволци ни „охраняват“ от роми и бежанци


Доброволчески отряди се създават в София, с цел – да се борят срещу ромите и бежанците! По време на комунизма, съществуваха така наречените „Доброволчески отряди“. Граждани от кварталите се групираха и обикаляха вечер, разбира се „доброволно“, за да дебнат за идеологически диверсанти, които застрашават властта.

Днес отново подобни отряди трябва да се грижат за реда, само че, фокусът е различен, защото според тях редът се нарушава именно от ромите и от бежанците! Възникват въпросите, кой е упълномощил тези хора да върша подобна параполицейска дейност, какви права имат те, за да изискват лични документи и да осветяват с фенери лица на случайни граждани?

Ако това е начинът да се борим с проблема с бежанците, не напомня ли той твърде много на известен роман на Оруел? Кой организира тези хора? Едва ли те сами са решили да си запълнят свободното време и да обикалят улиците, особено през зимата, за да се грижат за обществения ред, при това расово приоритетно..!

На тези въпроси трябва да ни отговори МВР, защото то е призвано да ни охранява, то обаче сякаш е заето повече с проверка на личните документи на протестиращите, което е колкото странно, толкова и съмнително!

За novinite.bg

Нидал Алгафари: До няколко месеца бежанската вълна от Сирия може да се засили


Визитка

Нидал Алгафари е български режисьор от сирийски произход, бивш изпълнителен директор на БНТ и политически PR. Завършва НАТФИЗ, спец. "Кинорежисура". Баща му е сириец, а майка му е българка. Той е женен за психоложката Мадлен Алгафари.
Автор и режисьор е на студентското предаване "Ку-Ку" (включително и на предаването за АЕЦ-Козлодуй). Бивш делегиран продуцент на "Шоу и развлекателни програми" в БНТ. Продуцент, съсценарист, режисьор на игралния филм "Ла донна е мобиле". Продуцент и режисьор на телевизионни предавания "Наблюдател" и "Анонси". Нидал Алгафари е режисьор и на документалния филм "Сирия - история и легенди". От юни 2002 г. до май 2004 г. е изпълнителен директор на БНТ.

Г-н Алгафари, Как приемате новината, че се създават доброволчески отряди, които едва ли не трябва да ни охраняват от роми и от бежанци?

До колкото аз разбрах, идеята е на Боян Расате и идеята е не да ни охраняват от роми и бежанци, а по принцип да ни охраняват, защото държавата не можела да си свърши нейната работа в охраняването на такива места, които са по-драматични. В една среща, която имах с Расате в една телевизия, се разбрахме, че те няма да нападат хора и да ги бият заради това, че не знаят български език, или че са по-мургави, или черни. Те имат идеята само да наблюдават и да подават сигнали към полицията. Ние от сирийската общност в България сме готови да придадем към всеки патрул по един наш представител, който да им помага и в преводите, както и да е гарант за това, че няма да бъдат нападани и малтретирани хора.

Според Вас, какъв ще е резултатът от тази стена, която изграждаме по турската ни граница?

Това ще увеличи цената на трафикантите. Ще намали притока на бежанци, особено сега през зимата, когато е по-сложно, но през останалото време просто цената ще се вдигне.

Как, според Вас, Европа би могла да ни помогне?

Ние първо имаме нужда от концепция като държава, какво искаме да правим. Има два варианта и единият е да търгуваме на гърба на видимото нещастие и да вземем някакви добри пари, с които наистина да помогнем на бежанците, а от друга страна – да си помогнем ние самите. Ако концепцията е, че ние не желаем повече да приемаме хора, има и други варианти, с които да намалим драстично притока на бежанци към страната ни. Всичко зависи от политиката ни. Европа може да ни помогне финансово, а също и логистично, но ако ние имаме ясна концепция, какво точно искаме.

Не мислите ли, че е твърде късно да правим тепърва концепция, при положение, че кризата е отдавна?

Кризата може да стане още по-тежка. Въпрос е на решение, какво трябва да се направи. Това, че в момента имаме около 5-6 хил. бежанци от Сирия не е фатално за държавата. Бихме могли да понесем и още толкова, но над това вече ще ни е много трудно. Проблемът е, че покрай вълната от Сирия, започнаха да идват и много хора от Афганистан и Алжир, които не са бежанци, а са емигранти. До два три месеца сирийската вълна към нас може би ще се засили много.

Как приемате мерките, които се предприемат от Държавната агенция за бежанците и от МВР, правилни ли са, поне в правилната посока ли са?

Всички мерки са правилни и в правилната посока, но са бавни и мудни, а някои от тях са много закъснели. Новото ръководство на агенцията за бежанците влезе в ход в проблемите и му е трудно да реагира, но работят много добре и с МВР, и със столичната община. Правят се стъпки, които не са най-доброто, но се върви в правилната посока.

Смятате ли че у нас се надига опасна националистическа вълна, която ни превръща в ксенофоби?

Това, че има няколко лаладжии, които излизат по телевизията и имат възможност да изживеят звездния си миг, не означава, че българският народ е ксенофобски настроен. Народът ни приема бежанците, макар и трудно в трудни условия, но ние помагаме, българинът е с добро сърце по принцип. Тези, които показват мускули пред обществото, това са хора „времянки“.

Как според Вас, може да се филтрира миграцията, за да не допускаме хора, които са криминално проявени?

Това не може да се направи. Никой не знае, кой какъв е бил в неговата си държава, когато идва към нас. Тези хора трябва да се настаняват в някакви центрове, или лагери и с тях да се работи, за да се види, дали те имат такива прояви и какви са намеренията им. Тези, които са криминални, за съжаление се проявяват, чак когато извършат някакво деяние.

За novinite.bg

сряда, 13 ноември 2013 г.

Проф. Георги Близнашки: В обществото ни се случва морална революция


Визитка:


Професор Георги Близнашки е преподавател по конституционно право В СУ „Св. Кл. Охридски”. Той е роден на 04.10.1956 г. в с. Скравена, област Софийска. Завършил е Юридически факултет на СУ "Св.Климент Охридски" през 1982 г. Асистент в Юридически факултет от 1983 г. Доктор по право от 1988 г. Доцент от 2003 г. Народен представител от листата на БСП. Има специализации във Великобритания и Русия. Професор е от 2009 г. Той е един от преподавателите в СУ, които подкрепят протестите на студентите. 

-         Г-н професор, защо един преподавател като Вас подкрепя студентските протести, какво Ви мотивира за това?

-         Едва ли има нещо по-естествено от това един преподавател да застане на страната на своите студенти, когато те водят битка за възстановяване на обществения морал. Още повече, че "окупацията" започна тогава, когато самият аз оспорих решението на Конституционния съд по случая Пеевски, а студентите по същество подкрепиха моята позиция. Не може институцията, призвана да защитава Конституцията да я потъпква и всичко това да остава без последици?!

-         Кога мислите, че окупацията ще бъде преустановена и какво трябва да се случи, за да бъде отменена тя?

-         Надявам се,че окупацията ще бъде прекратена скоро, защото тя постигна своите цели: разбуди обществото и даде нови импулси за безпрецедентните улични протести в България, които продължават повече от 150 дни. Студентите сами ще решат, как да продължат, като смятам, че ако правителството не подаде оставка,  протестът ще приеме нови форми.

-         Как възприемате окупацията на университети и това ли е най-подходящият начин младите хора да изразят своята позиция за актуалната обществена ситуация?

-         Това е крайна форма на гражданско неподчинение и студентите са в правото си да прибегнат към нея, когато правителството и парламентът продължават да неглижират обществените настроения. Окупацията е легитимно средство за съпротива срещу една нелегитимна и корумпирана власт. Правото на съпротива е естествено право, което е положено имплицитно в основите на модерния конституционализъм. За да се избегнат крайните му последици управляващите, чиято легитимност  е оспорена, имат един изход - предсрочните парламентарни избори. Единствено и само народът като върховен арбитър е в правото си да разрешава подобни спорове.

-         Има ли политически подтекст в студентските протести и ако да, кой, ако не, според Вас трябва ли студентите да се ангажират политически, за да стане протестът им по-представителен?

-         Да, има такъв подтекст и това е в реда на нещата. По-важното е друго, а именно, че не става дума за партийна дейност, която по принцип няма място в университетите. Студентският бунт е част от протеста на гражданското общество срещу диктата на олигархията, която отдавна се е самозабравила и не се интересува от общественото мнение. Студентите са пълнолетни граждани, които имат политически права и сами трябва да решат дали да се ангажират с политическа дейност в бъдеще. Важното е всички да гласуват на следващите избори, за да се даде поучителен урок на родната олигархия.

-         Какво смятате за подкрепата, която протестът получава от дипломати от други държави?

-         Тази подкрепа е просто задължителна, защото България е вече пълноправен член на ЕС. Навсякъде, където има демокрация, изходът от подобни кризисни ситуации е един - предсрочни парламентарни избори. А иначе, борбата е неравна, тъй като олигархията контролира значителна част от медийния ресурс в страната - особено печатните издания, но губи битката за общественото мнение. В продължение на няколко седмици от началото на протестите, местните медии заблуждаваха обществеността, като непрекъснато занижаваха броя на протестиращите, та трябваше една английска телевизия да съобщи на света, че в София на улицата протестират повече от 70 хил. души.

-         Студенти говорят за международен отзвук от техните протести, имате ли впечатления за такъв и какъв е той?

-         Да, има такъв отзвук, като той става от ден на ден все по-силен. Вчерашните сблъсъци пред парламента и полицейското насилия са отразени от Reuters, BBC  и други водещи световни агенции. Тези дни мое интервю по повод на протестите ще излезе във влиятелното френско издание Lе Nouvel Observateur. 

-         Какво бихте казали на обвинението, че „политиката няма място в университета“, по повод академичните протести?

-         Партийната политика наистина няма място в университетите, но да не забравяме, че политически характер има всичко онова, което се отнася до живота на обществото като цяло. В този смисъл студентите като пълноправни граждани има право да отстояват собствената си гледна точка. Това, което се случва в обществото, е морална революция, насочена срещу политическите партии от статуквото, които вместо да служат на общото благо се поставят в услуга на различни частни и корпоративни интереси. Така че, студентите няма как да останат безразлични към тези фундаментални теми и проблеми.

-         Какво бихте казали на онези студенти и преподаватели, които не подкрепят окупацията и протеста на своите колеги?

-         По принцип, цялата академична общност подкрепя исканията на протестиращите студенти, като различията са по-скоро по тактически въпроси тоест, под каква форма трябва да протичат протестите и трябва ли да се окупират университетите.  Доколкото залогът на тези протести е огромен - бъдещето на българската нация и държава, дотолкова тези, които остават настрана от студентските вълнения, трябва да проявят разбиране към младите хора, които отстояват една общонационална кауза.

понеделник, 11 ноември 2013 г.

Народ ли сме, или сме „мърша”…?!



„Пребиха имигрант от Мали в столицата”, „Турчин бере душа, намушкан от свой сънародник”, „Намушканата Вики проговори: страх ме е да излизам на улицата”, „Нападнаха с нож 17-годишен сириец във "Военна рампа". Това са само част от заглавията в медиите, които описват актуалната ситуация в обществото ни. Това е моментната снимка на нашето общество днес, която става все по-постоянна – насилие, ножове, „Скин хедс”, кръв, страх, злоба, омраза…!
Някога дядовците и бащите ни казваха, че българският народ има една много хубава черта – гостоприемството. Както пише и в книжките, ако замръкнеш някъде из България, все ще се намери някой да те приюти, да ти даде къшей хляб, че даже и една ракия да ти сипе, пък после и да ти постеле да пренощуваш. Да, така е, красиво и топло е, но това вече е едно безвъзвратно и романтично минало. Днес, ако замръкнеш е страшно, особено ако пигментацията на кожата ти е малко по-тъмна от класическата европеидна раса. При това този страх е повсеместен, където и да се намира човек, нарастващата омраза към различните придобива епидемиологични мащаби.
Последният случай - 18-годишен младеж от Република Мали е бил намушкан в столицата. Той е бил и жестоко пребит. Малиецът е наръган с остър предмет, по всяка вероятност - хладно оръжие.
Кога…, кога станахме такива, защо станахме такива, такива ли сме били винаги, защо сега, какво се случи…? Ето това са въпросите, които си задаваме днес, защото вече и слепите видяха, че обществото ни е болно, много тежко болно е от безверие, безхаберие и злокачествена апатия, които се превръщат в хронична злоба и зловеща безчовечност. Постепенно, но сигурно губим душите си, отпадаме от цивилизования свят, където хората не се мразят, само защото са черни, жълти, червени, или защото са различни, по какъвто и начин да се проявява тази различност.
Евгений Дайнов заяви скоро, че близо половин век ни уверяваха, как различните са нещо лошо, защото тогава всички бяхме еднакви. Резултатът от тази изключително антагонистична, дори направо престъпна политика можем да видим днес – наръгани с нож млади момчета, пребити, омерзени, унижени, низвергнати от уж традиционната ни нормалност, с която се гордеехме.
Гордеехме се, че нашият преход е минал без кризи от рода на тази в бивша Югославия. Само че, преходът ни още не е свършил, така че, изненадите може би предстоят…!
В София пребиха български мюсюлманин, само защото приличал на бежанец! Българи с по-мургава кожа, които са си чистокръвни българи, не са роми, нито български мюсюлмани, вече се притесняват да замръкват…!
Какво се случва? Дали бяхме такива фалшиви националисти, дали станахме такива, дали мизерията и наистина безкрайният преход към демокрация не ни превърна в диви зверове?!
Това ли сме българите днес – едни потайни, злокобни, тъмни създания, които дебнат млади момчета и момичета, за да ги наръгат с ножа на собственото си отблъскващо ксенофобско безсилие?
Национализъм…! Да, това е прекрасно. Такива са били „паисиевците” от Общобългарския съюз „Отец Паисий”, които са защитавали националните ни интереси, след подписването на Ньойския мирен договор през 1919 г. Заради това една част от тях после лежи в „Белене” и „Скравена”! Ето това е национализъм. Преследването и нападението над момчета от арабски произход край „Военна рампа” и на други места не е национализъм, това е йезуитски национален страх, измекярска низост, духовно падение, човешка мерзост, от която трябва да ни е срам като народ.
Ако така преследваха нашите дядовци и прадядовци в Америка, когато са пътували в началото на миналия век, за да работят, това щеше ли да е правилно...? Днес обаче едва ли не е правилно да преследваме други такива емигранти. Някога ние сме търсили работа и по-добро заплащане, както впрочем е и сега. Тези хора днес търсят спасение за живота си, те бягат не само от мизерия, не от ниски заплати и лоши условия на труд,…те бягат от СМЪРТТА. Този двоен стандарт е национален срам, който за съжаление няма да бъде забравен скоро, няма да бъде забравен…!
В Търновската конституция някога дедите ни са записали, че всеки, роб, който стъпи на наша земя, става свободен. Днес, едни „роби на злощастна политическа ефимерност”, които търсят спасение при нас, се страхуват, защото и тук не са свободни, заради нас…!
„Не сме народ! Не сме народ, а мърша, пак ще кажа и с това ще да свърша.…”, възкликна някога Петко Р. Славейков, колко гениално прозорлив е бил, колко обидно пророчески е проникнал във времето и ни е „провидял”…!

За novinite.bg


четвъртък, 7 ноември 2013 г.

За паметниците и боядисаните им сенки


Паметникът пред централата на социалистическата партия беше боядисан. Това сякаш вече стана мода! Оказа се, че има дори арестувани. В същото време, студенти отидоха да изразят подкрепата си за задържаните, пред Трето районно управление на полицията, а възрастни хора отидоха да пазят паметника на съветската армия, за да не го превърнат и него в сурогатно изкуство с метален вкус.
С една дума, „художествен” патос с ядрен заряд обхвана обществото ни напоследък. Боядисваха „Братската могила” в София, намятаха Альоша в Пловдив с червен плащ, а сега и това!
Истината обаче е, че за пореден път има студентска стачка, за пореден път някой се гаври с паметници, но и за пореден път това е категоричен израз на определено отношение към управлението на страната. Когато се градеше най-новата ни демокрация, патосът „отвя” гробницата-мавзолей на другаря Димитров, днес цунамито на прехода доведе до арт-протест – ерго, гавра, но и позиция, която се превръща в поизкривен постмодернистичен рефлекс на градския либерализъм.

Арестите тук са комично-романтична архаика, защото уважението към миналото е ерзац на зрелостта на едно общество, но не и на нашето, поне все още не…! А паметниците – те са сенчести спомени за сиропираното бъдеще, но…идват от миналото!

За novinite.bg

Министър Петър Стоянович: Най-много пари са наливани в чесане на лидерско его


Визитка:

Министърът на културата д-р Петър Стоянович е завършил „Германистика" в СУ „Св. Климент Охридски" (1988 - 1989), завършва „Обща история" и „История на Източна и Югоизточна Европа" във Виенския университет (1989 – 1995). Паралелно посещава семинари и лекции по германистика, теология и театрознание. Има научна степен „магистър по философия" на Виенския университет (1995). Защитава докторска степен - „доктор по философия" на Виенския университет (1998).
Стоянович е бил парламентарен секретар на Министерството на външните работи в периода февруари 1998 - март 2000 г. Ръководил е бюрото на Надежда Михайлова като заместник-председател на Европейската народна партия - 1999 – 2003 г.
Той е бил и началник на кабинета на министъра на външните работи от март 2000 до юли 2001 г. Стоянович е бил и международен секретар и член на Националния съвет на СДС, секретар на НИС на СДС и заместник-председател на СДС-София.
Той е бил политически и международен секретар и председател на ПП "Движение Гергьовден".

Г-н министър, първо бих искал да Ви попитам, защо неправителствени организации Ви поискаха оставката и в какво всъщност Ви обвиняват?

Искането идва от страна на г-жа Диана Андреева – представител на неправителствения сектор, с която работим по Националната стратегия за култура. Eдинственият довод за оставка, който чух, е „недостатъчният бюджет за култура”. Аз ли не знам, че парите са недостатъчно? Разбира се, че са малко, но ако не бяхме водили тежки битки с Министерството на финансите, положението щеше да е още по-лошо, повярвайте ми! Но възможностите на бюджета за 2014 г . са такива най-вече заради неразумното управление на предишното правителство и неговото наследство, заради задушаването на бизнеса от Симеон Дянков, заради нелепите и неизпълнени обещания за пари, които се вадят от ръкава по заслуги, или лична преценка на министъра. Днес такова нещо вече няма. И няма да има. Едва сега бизнесът започва да "взима въздух" и усеща малко повече свобода за действие. В края на тази година, въпреки положените усилия, това е максимумът. Явно е, че единственото сериозно обвинение срещу нас е намалените 2 милиона от бюджета. При това намалението е в пъти по-малко от орязването в други министерства. А при нас, държа да подчертая, орязването няма да се отрази на гилдиите и изкуствата, защото засяга само капиталовите разходи. Питам, ако аз сега подам оставка, следващият министър откъде ще ги намери? При финансирането догодина ще направя всичко възможно да получим още финансиране от държавата. Ще съм благодарен, ако получа и конкретни идеи, как е възможно да стане това. Наслушал съм се, как нещата не вървят, или няма да станат. Хайде най-сетне някой да опита да подскаже, как да се случат нещата!

Къде е „ахилесовата пета” на родната ни култура, само в това, че няма пари ли?

Парите на никого не стигат, а в културата, колкото и да имаме – все ще има, къде да ги вложим. Бюджетът за следващата година не е чак толкова постна пица и ще се борим за всяка стотинка повече, дадена за култура. „Ахилесовата  пета” на българската култура не е в недоимъка, а в неумението ни да представяме идеите си на света, да ги налагаме. Много съм далеч от мисълта, че идеи липсват – напротив! Но някаква криворазбрана скромност ни пречи – и на творците, и на държавата като цяло, - да се заявим на света. Повтарям, отворени сме за всякакви идеи в тази посока, убеден съм, че е голям грях да крием талантите си само за вътрешна консумация.

Какви са най-актуалните проекти във Вашето ведомство и как те се отнасят към културната политика, която страната ни трябва да реализира, в условията на непрекъснато глобализиращия се свят?

Ако за нещо си струва да работим усилено, това е именно създаването на успешна културна политика, на ефективна и изпълнима стратегия за износ на българска култура по света. Имаме уникално исторически наследство, хилядолетни културни наслоения, които превръщат модерното българско изкуство в неповторим продукт. Трябва да открием уникалните, характерни само за нас качества, които да направим запазен знак на българската култура в глобализиращия се свят. Скоро подписахме споразумение с посланика на Норвегия г-жа Викьор за европейско финансиране на културата за 16 млн. Евро, по програма “Културно наследство и съвременни изкуства”. Програмата е посветена на опазването, разпространението и социализацията на българското културно наследство, но ще помогне и за утвърждаването и развитието на диалога в обществото и между гилдиите. Двете направления са еднакво важни, като специално внимание е обърнато на диалога - 10 на сто от средствата са за ромското население и тази подкрепа е много важна и навременна.

Истина ли е, че произведения на изкуството стоят в мазета и хранилища, а Българският Лувър, както го наричат, на практика вече е готов?

Картините се съхраняват в хранилища, а не в мазета. Строителството на музейния комплекс е в последна фаза. Остават само довършителни детайли. Предстои закупуването и разполагането на вътрешното оборудване на трите крила. След което трябва да се установи окончателно доколко влажността в залите  позволява да се разполага изкуство. В него ще бъдат представени българско и чуждестранно направление. Обсъждаме и последни параметри на изложба, посветена на Тракийското изкуство, която може да се случи в началото на 2015 г .

Кое е онова нещо, което Вие бихте искал да започнете в областта на културата и ако не можете да довършите като министър, да се гордеете, че именно Вие сте започнал, или иначе казано, ще има ли втори „български Лувър”?

 Бих бил горд, ако от мен започне традицията българската култура да не бъде гледана като нежелано сираче, което само харчи пари, а да се превърне в сериозен източник на приходи в хазната. За това е достатъчна дори само една силна връзка между култура, туризъм и инфраструктура и да се работи за популяризиране на историческото ни наследство.

В правилна посока ли се движи българската културна политика през последните години и каква трябва да е тя?

Много бих искал да разбера каква точно е била културната политика в последните години, защото оставам с впечатлението, че твърде много неща са правени на принципа “тук тече, запушвайте!”, а най-много пари са наливани в чесане на лидерско его и рязане на лентички.

Талантите, изкуството, културата на един народ си съществуват и се развиват независимо и даже въпреки липсата на план, на стратегически цели. Но когато всичко е подчинено на личните амбиции на отделни хора, задължително да останат в историята, за политика в сферата на културата изобщо не може да говорим.

за novinite.bg

вторник, 5 ноември 2013 г.

Обречени ли сме на комунизъм...?


„Аз посетих селища от колиби в България и Румъния“, пише Найджъл Фараж, по повод петицията на вестник “Дейли експрес”, срещу свободното пътуване на българи и румънци на Острова. Колкото и да не искаме да си го признаем, тук Фараж е прав, наистина има такива селища.
Фараж е посетил кв. „Факултета“ и по този повод той пише за „ мъчителна бедност“, „дискриминация“,  „хора на ръба“, а нима тези определения не са наистина факт в нашето ежедневие...!?
Понататък Фараж пише: „Тъжно е, но е истина, че държави като България и Румъния не са се възстановили от десетилетията комунистическо управление“.
Именно тук намираме онова зрънце, което обикновено съдържа истината. Да, и България, и Румъния сякаш наистина все още страдат от миналото си.
Преди години служебният премиер Ренета Инджова заяви, че България е обречена на комунизъм. Ако тези думи са били пророчески, тогава, как днес да се сърдим на Найджъл Фараж?
Оказва се, че в Европа не ни искат, не само защото сме бедни, нито само защото сме крадливи, не ни искат, защото наистина все още сме зависими от миналото си, което ни преследва като сянка.

За novinite.bg

неделя, 3 ноември 2013 г.

„Берлинска” ли ще е стената по границата с Турция?


Снимка: forum.boinaslava.net

Изграждаме защитна стена заради бежанците по границата ни с Турция. Целта е да насочим нелегалните мигранти към граничните пунктове, от където те легално да влизат в страната и да кандидатстват за статут. Изглежда целта е по-иначе да легализираме нелегалните …!
Оказва се обаче, че издигането на защитна стена на това място, първо не е случайно и второ не е за първи път. При едно от нападенията на славяни през 512 г., те достигнали почти до стените на столицата на Византия - Константинопол. Това принудило византийския император Анастасий I да издигне така наречената Дълга стена, за която хронистът Йоан Зонара от ХII век пише, че била създадена, за да защити столицата от “варварските” нашествия. Тя била дълга 70 км. и се простирала в източния край на Тракия, от море до море. Това е първата стена, или укрепена линия по тези земи. Много по-късно, по времето на комунистическото управление, тук е изградена така наречената укрепена линия “Крали Марко”.
По нея бяха разположени станалите популярни у нас “майбахове”. Всъщност това са немски средни танкове “PzKpfw ІV”. Те се намират от село Факия край Грудово, през Свиленград, чак до Благоевград. Идеята е била огневи точки, над 300 на брой, да се използват за възпиране на първия атакуващ удар от тогавашните ни идеологически врагове Гърция и най-вече Турция. Целта е била да задържим евентуално нападение, след което трябвало да се намесят съветски ракети с ответен удар по турски и гръцки позиции.
През 1957-58 г. оцелелите от Втората световна война танкове са  вкопани по южната ни граница и са представлявали първоешелонна отбранителна линия. В качеството си на съюзник на Третия райх през Втората световна война, българската държава е закупила 96 танка - “Панцер”-и, които неправилно масово се наричат “Майбах”-ове. След преминаването ни на страната на антихитлеристката коалиция и Трети украински фронт през 1944 г., тези танкове са били използвани и срещу нацистите.
Военни експерти разказват,  че в онези години се създава така наречената УРО-вска бригада. Наименованието идва от „укрепен район за отбрана” - УРО. Задълженията на това подразделение обхващат района от Вълче поле-Свиленградско до Ново село – Левка, Студена, Лесово и Факия. Огневите точки общо са около 30. През 1968 г. бригадата е разформирована и на нейно място е създадена картечно-артилерийска бригада, дислоцирана основно в селата Раздел и Маломирово.
По това време като огневи точки са поставени танкове Т-34, със 75-милиметрови оръдия. Всяка огнева точка разполага с телефон за връзка и има определен сектор за стрелба. Местни жители са държали елементи, необходими за оборудване на съоръженията. Те са били мобилизирани при учения и учебни тревоги, както и днес се разчита на местни жители, ангажирани в дейности, касаещи бежанския поток.
По това време България се намира в Одеския военен окръг. Укрепената линия “Крали Марко” е била всъщност първоешелонна полоса по тогавашните бойни разчети на армията ни, от гледна точка на съветската военна стратегия в региона.
След разпускането на Варшавския договор и присъединяването на България към НАТО, линията “Крали Марко” на практика губи значението си, защото някогашният „враг” вече ни е съюзник.  

Днес отново, за трети път за последните 1500 г., се гради защитна стена в Югоизточна Тракия, този път не срещу средновековни варвари, нито срещу идеологически врагове. Дали от тази стена ще има положителен резултат, все още не е ясно, ясно е обаче едно – където и да бъде изградена стена, тя винаги е разделяла, а не е обединявала. Превенцията на нелегалната миграция се осъществява чрез правилна и последователна политика, а не чрез издигане на преградни стени, огради, заграждения, кльонове и каквито и да било други ограничения. Примери за това – много, и в Берлин, и в Корея, и в Йерусалим…!