Снимка: forum.boinaslava.net
Изграждаме
защитна стена заради бежанците по границата ни с Турция. Целта е да насочим нелегалните
мигранти към граничните пунктове, от където те легално да влизат в страната и
да кандидатстват за статут. Изглежда целта е по-иначе да легализираме
нелегалните …!
Оказва
се обаче, че издигането на защитна стена на това място, първо не е случайно и
второ не е за първи път. При едно от нападенията на славяни през 512 г., те
достигнали почти до стените на столицата на Византия - Константинопол. Това
принудило византийския император Анастасий I да издигне така наречената Дълга
стена, за която хронистът Йоан Зонара от ХII век пише, че била създадена, за да
защити столицата от “варварските” нашествия. Тя била дълга 70 км. и се простирала
в източния край на Тракия, от море до море. Това е първата стена, или укрепена
линия по тези земи. Много по-късно, по времето на комунистическото управление, тук
е изградена така наречената укрепена линия “Крали Марко”.
По
нея бяха разположени станалите популярни у нас “майбахове”. Всъщност това са
немски средни танкове “PzKpfw
ІV”. Те се намират от село Факия край Грудово, през Свиленград, чак до
Благоевград. Идеята е била огневи точки, над 300 на брой, да се използват за
възпиране на първия атакуващ удар от тогавашните ни идеологически врагове
Гърция и най-вече Турция. Целта е била да задържим евентуално нападение, след
което трябвало да се намесят съветски ракети с ответен удар по турски и гръцки
позиции.
През 1957-58 г. оцелелите от Втората световна война
танкове са вкопани по южната ни граница
и са представлявали първоешелонна отбранителна линия. В качеството си на
съюзник на Третия райх през Втората световна война, българската държава е
закупила 96 танка - “Панцер”-и, които неправилно масово се наричат “Майбах”-ове.
След преминаването ни на страната на антихитлеристката коалиция и Трети
украински фронт през 1944 г., тези танкове са били използвани и срещу
нацистите.
Военни експерти
разказват, че в онези години се създава
така наречената УРО-вска бригада. Наименованието идва от „укрепен район за
отбрана” - УРО. Задълженията на това подразделение обхващат района от Вълче
поле-Свиленградско до Ново село – Левка, Студена, Лесово и Факия. Огневите
точки общо са около 30. През 1968 г. бригадата е разформирована и на нейно място
е създадена картечно-артилерийска бригада, дислоцирана основно в селата Раздел
и Маломирово.
По
това време като огневи точки са поставени танкове Т-34, със 75-милиметрови
оръдия. Всяка огнева точка разполага с телефон за връзка и има определен сектор
за стрелба. Местни жители са държали елементи, необходими за оборудване на съоръженията.
Те са били мобилизирани при учения и учебни тревоги, както и днес се разчита на
местни жители, ангажирани в дейности, касаещи бежанския поток.
По
това време България се намира в Одеския военен окръг. Укрепената линия “Крали
Марко” е била всъщност първоешелонна полоса по тогавашните бойни разчети на
армията ни, от гледна точка на съветската военна стратегия в региона.
След
разпускането на Варшавския договор и присъединяването на България към НАТО,
линията “Крали Марко” на практика губи значението си, защото някогашният „враг”
вече ни е съюзник.
Днес
отново, за трети път за последните 1500 г., се гради защитна стена в Югоизточна
Тракия, този път не срещу средновековни варвари, нито срещу идеологически врагове.
Дали от тази стена ще има положителен резултат, все още не е ясно, ясно е обаче
едно – където и да бъде изградена стена, тя винаги е разделяла, а не е
обединявала. Превенцията на нелегалната миграция се осъществява чрез правилна и
последователна политика, а не чрез издигане на преградни стени, огради, заграждения,
кльонове и каквито и да било други ограничения. Примери за това – много, и в Берлин,
и в Корея, и в Йерусалим…!
Няма коментари:
Публикуване на коментар