четвъртък, 30 април 2015 г.

КОЛКО СА ТАЙНСТВАТА В ЦЪРКВАТА?

Снимка: thethracianchurch.com
Тайнствата (на лат. sacramentia) са свещенодействия, които под видими знаци дават на вярващия невидимо Божията благодат. Всяко тайнство има две страни: видима (или външна), и невидима (вътрешна). Към видимата страна спадат: веществото, което се употребява (например при Кръщението водата, хлябът и виното при Евхаристията, Св. миро при Миропомазването), думите, които се произнасят, и главните действия (например при Елеосвещението - помазването на болния с елей).

Невидимата страна е възприемане на благодатните дарове на Св. Дух, които са различни за всяко тайнство. Така при покаянието се дава благодат, която очиства от греховете, строени след кръщението; при брака християните получават благодат, която освещава съпружеския им съюз, раждането и възпитаването на децата.

Обект на тайнствата може да бъде само жив човек, независимо от пола и възрастта му. Православната църква изключва жената от тайнството свещенство.

Някои от тайнствата не могат да се повтарят в живота на човека. Това са Кръщение, Миропомазване и Свещенство. Останалите могат да се повтарят. Едни от тях - Кръщение, Миропомазване, Евархистия и Покаяние - са необходими за всички членове на Църквата без изключение. Другите - Свещенство, Брак и Елеосвещение не се извършват над всички християни.
Определянето на точен техен брой – седем - става доста късно в Православната Църква – едва през 13 век.

 Православната църква говори за едно голямо тайнство – тайнството на спасението на човека, което Бог върши чрез Своята благодат в света. Всички свещенодействия са аспекти на това голямо тайнство. Когато светите отци са изброявали някои тайнства, то те не са имали предвид, че само това са тайнствата в Църквата, а че са онези действия на Божията благодат, които имат най-голямо значение за спасението на човека. В този смисъл някои говорят за две тайнства – тайнството на кръщението и на евхаристията, като за началото и края на всички тайнства в Църквата.

         Други отци говорят за монашеското пострижение, редом с брака, и опелото, също като за едни от тайнствата. Всъщност на Изток доктрината за седемте тайнства се появява едва през 13 век в изповеданието на вярата, което папа Климент IV иска от император Михаил Палеолог, по повод подготвяната уния. Това изповедание е изготвено от латински богослови. Впоследствие, макар че унията не е приета от православните християни, доктрината за "седемте тайнства" получава топъл прием във Византия. Това най-вероятно се дължи на привързаността на византийците към символичните числа, сред които най-популярното е именно седем.

         Въобще идеята за числото 7 е западна, римокатолическа. През 13 век монах Йов (+1270) описва 7 тайнства, между които монашеска схима. Според него елеосвещението и покаянието са едно и също тайнство. През 15 век Ефеския митрополи Йоасаф изброява 10 тайнства, използвани в Праославната църква. Сред тях са пострижението в монашество, освещаването на храм и погребението. Като тайнство монашеското пострижение се споменава от Константинополския патриарх Йеремия II през 18 век.

Свеждането на тайнствата до 7 е следствие от влиянието на западното схоластично богословие, което се опитва да вмести в определени схеми целия църковен живот. В православния свят то прониква чрез Русия и по-точно чрез царете от Петър I до Павел Петрович- хора намиращи се под изключително западно влияние във всяко отношение. Сред тези монарси е имало и не малко такива родени на запад, конвертирани в Православието от други изповедания. Те са си запазили разбиранията от предходното изповедание и затова днес в Русия може да видим по храмовете много неща, които ни напомнят за запада- архитектурно, въвеждането по време на богослужение да пеят и жени, на вместо деца- т. нар. дискант и т.н.

Странно е изваждането на водосвета от числото на тайнствата- при него виждаме и елементите- видимите знаци, потапянето на кръст във водата, пеенето на тропара на честния кръст; и невидимите- освещаващата и очистваща сила на светената вода.

Друго интересно е изваждането на помазанието на царете от числото на тайнствата- на места то се обяснява с изчезването на Византийската империя и големите богослужебни промени и въведения (от всякакъв характер) станали след това трагично събитие: посрещането на епископа с мантия, жезъл и кръст е всъщност начина по който е бил посрещан императорът- след като е заставал пред трона е благославял от там с кръста; въобще носенето от епископа на корона, жезъл, мантия са все неща останали от официалния императорски церемониал; възгласа „Господи, спаси благочестивия“ е изменение на оригиналния, в който дякона е посочвал императора с орара си и молитвата е била за монарха, който е благославял с кръст. 

Въобще, монарха е имал много особена роля в Православната църква през вековете- да си припомним само Св. цар Константин Велики, който е бил председател на Първия Вселенски събор, наречен е „външен“ епископ и предлага за въвеждане термина „единосъщен“. Монарсите се причастявали първоначално като епископи- сами, а по-късно започват да ги причастяват като духовници с ръце на Светия престол! Въобще употребата на светото миро при царското помазание, а не просто поставянето на царския венец придава една завършеност, защото чрез помазване с миро върху човека слиза сам Св. Дух като дар от Христос. Ето защо във формулата се казва дар, а не дарове. Тук не става въпрос за конкретни дарове на Св. Дух, необходими за съхраняването на човека в християнския му живот. В миропомазването Светият Дух е дарът, който Господ ни дава. Светият Дух като дар!


Като заключение може да кажем, че редуцирането на Тайнствата, определянето на броя им на 7 е силно повлияно от римокатолическата „църква“- този процес се усеща най-силно след погрома на рицарите от 4 кръстоносен поход, Фераро-Флорентинските събор и уния, политиката на руските царе от Петър I до Павел Петрович и няма православен характер въпреки, че под въздействието на външни фактори за Църквата- политически, естетически и т.н. се е наложило на Изток. Въобще сакрализирането на числата, „натъманяването“ на всичко към „свещените числа“ няма никаква връзка, с каквото и да е било християнство, а си е кабализъм в чиста форма.

За фейсбук-групата "Православни новини"

СИНОДАЛНО РЕШЕНИЕ ЗА СИМЕОН ІІ РАЗБУНИ ДУХОВЕТЕ В МЕДИИТЕ

Снимка: lovechmedia.com
На последното си заседание Светият синод  на БПЦ-Българска патриаршия е приел решението да споменава бившият премиер Симеон Сакскобурготски по време на всяко богослужение като „благоверен цар на българите Симеон”. 

Предложението е било направено от Пловдивския миторополит Николай . Това заявява  журналистът Горан Благоев във Faktor.bg. Това поставя въпроса, как следва да се обръщаме към Симеон ІІ и как той трябва да бъде цитиран и изписван в медиите, когато се правят интервюта с него, или се ползват негови изказвания по различни теми. Този въпрос се поставя за втори път през последните години, защото той официално не беше решен, когато Симеон Сакскобурготски стана премиер на България, или поне не беше решен окончателно.

Потърсихме за коментар началника на Отдел „Връзки с обществеността” при Синода, г-жа Александра Карамихалева: „Обсъждан е този въпрос. Той е поставен от Пловдивски митрополит Николай, много настоятелно. За сега няма разписан такъв протокол, предстои да видим, какво ще стане. Едно решение на Синода се счита за решение и се оповестява, когато има гласувано мнозинство и когато се разпише протоколът от заседанието. Това става на следващото заседание”, коментира Карамихалева.

На въпрос, дали на следващото заседание на Синода, което се очаква да е на юлската сесия, ако няма извънредно заседание преди това, ще стане ясно, дали ще има такова официално обръщение към бившия монарх, Карамихалева отговори: „Може и никога да няма такова решение. Това може да стане, само ако е подписан протоколът. Ако не се разпише, това никога няма да стане. След заседанията, главният секретар пише протоколите по записки. Обикновено, решенията влизат в сила на следващото заседание”.

„Няма такова решение, докато не се подпише протоколът от заседанието”, каза и Ловчански митрополит Гавриил, специално за новините на sbj-bg.eu. На въпрос, какво налага такова решение, той отговори: „Нищо не го налага!”.
„Такова е решението на Светия Синод”, беше коментарът на Русенския митрополит Наум, който също беше открит за коментар по казуса.

Очаква се формулата за споменаването на „благоверния цар на българите Симеон” да прозвучи за първи път по време на тържествената света литургия, която ще бъде отслужена от патриарх Неофит сред руините на Голямата базилика край Плиска, по случай 1150 г. от покръстването на България.
Решението на Светия синод е на ръба на държавния скандал, защото де факто Българската патриаршия признава Симеон Сакскобургготски за държавен глава на България, която обаче не е монархия, а република”, коментира още колегата Горан Благоев.

По думите му, обичайната формула за споменаването на светската власт в православното богослужение, което се отслужва в нашите църкви е „благочестивият и православен български народ, правителството и христолюбивото войнство”.

Има обаче един нюанс и той е, че обръщението към Симеон ІІ винаги е било „Ваше Величество”. Как така се сетихме в 2015 г., изведнъж, че той не бил цар на България!? И още нещо. Според Църквата, той е Божий избраник, защото монархическата власт винаги произлиза от Бога. Като такъв, той никога не е бивш, защото е избран веднъж вече. Това го прави цар и отвъд гроба.
Има и още един интересен факт. 

Борис ІV, който в момента е формален престолонаследник на трона, може да бъде избран от Църквата за цар, дори може да бъде помазан, след като Симеон ІІ почине. Това е позната практика, която не е необичайна, защото така наречената симфония между църковната и светската власт е възможна именно във формата „Църква-монархия”.

Това не означава непременно, че на Симеон ІІ се признава официална монархическа власт. Напротив, Църквата уважава републиканското управление, но симбиозата на двете власти се намира в историческо равновесие именно, когато едната от двете е монархия, а Симеон, веднъж вече официално е бил избран за цар.

Теокрацията има слава на монархия. Божествената власт на земята се осъществява чрез монарх и пророк и това е закон. Дори когато Симеон ІІ беше министър-председател на България, Църквата официално се обръщаше към него с „Ваше Величество”, а не с г-н Сакскобурготски, както се обръщаха към него всички останали.

Когато той посещава катедралата „Св. Ал. Невски”, винаги е поставян пред царския трон. Подобни обръщения към бившите крале има не само у нас, така стоят нещата между държавата и Църквата и в Сърбия, и в Гърция, а и на други места,…дори и в Русия!

Иначе казано, искаме, или не искаме, имаме си цар!

За sbj-bg.eu

сряда, 29 април 2015 г.

ДЕСАНТ НА АНЦУЗИ В НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ!

Страшно е, когато полиция стои на входовете и изходите на студията на телевизия. Грозно и страшно е…!

Това се случи пред ТВ7, полицаи, които прогресивно се увеличаваха, съдействаха на съдия-изпълнител за да СПРЕ една национална телевизия. Списъкът за изземване на техника беше едно, но целта беше да се започне със сървърите, които бяха на много по-задни позиции в този списък, именно, за да бъде преустановено излъчването на телевизия ТВ7.

Събитията силно напомнят действията на журналистите от радиото в Чехословакия, през 1968 г., когато държавата е нападната от войски на Варшавския договор. Едно по едно студията спират излъчване и накрая радиото заглъхва, под напора на идеологическата агресия.
По непотвърдена информация обискът в ТВ7 и НЮЗ7 се извършва на основание на съдебен спор. Квесторите на КТБ са поискали от СГС да бъде иззето имуществото на ТВ7, но СГС се произнася, че това е национална медия и не може да бъде конфискувано имущество. Преди дни вече синдиците на КТБ обжалват решението на СГС и правното основание за днешната акция в медията е периодът именно на това обжалване.

Дори и да има правно основание за действие на съдия-изпълнител, едва ли това е най-подходящият начин, за да се извършат подобни законови мероприятия.
Не е нормално в една демократична държава, в 2015 г., полиция да варди входовете на една частна национална телевизия, не е нормално докато се излъчва пряко предаване, полицаи да се разхождат из студиото…това не е свобода на словото, това е агресия, от където и да се погледне!

Тук не говорим за това да осуетяваме действията на съда, тук става дума за подход, за мярка, за специфика на действие.

Не е нормално така да се третира една телевизия в една правова държава, просто не е нормално…!


И за да се върнем към началото, не момчетата в анцузи са виновни за това, че се изнася техниката на една национална телевизия, те просто са хамали. Виновно е „анцунговото мислене” на някои, които мислят, че в ХХІ век може да се влиза в една национална телевизия, като слон в стъкларски магазин….! 

За sbj-bg.eu

КОГА НОВИНАТА Е НОВИНА?

„Предните и задни лайсни от бронята на лек автомобил “….” са откраднати в нощта на понеделник срещу вторник в Шумен”. Това гласи така нареченият лийд на новина, публикувана в регионален сайт. От колегиалност не съобщаваме името на медията.

При такива новини, първото което се питаме е, това новина ли е..? На кого може да е полезно това, че на някаква кола, на някого, при това не е ясно на кого точно, са откраднали предните и задните лайсни..?

Понякога колеги сякаш забравят, че има информации, които не само не са новини, но и не носят никаква информация. Въпросът, който си задаваме, когато се готвим да публикуваме дадена статия е: „И какво от това…?”. Ако на него намерим адекватен, логичен и смислен отговор, тогава всичко е наред, ако обаче не намерим такъв отговор, статията ни е излишна.

И така,… „какво от това”, че са откраднали предните и задни лайсни от бронята на лек автомобил “….”, при това в нощта на понеделник срещу вторник и то именно в Шумен..!?!?!? Ами нищо….! Ето защо такъв тип „новини” са пълнеж, те не са коректни към публиката, защото не само че не носят никаква полезна информация, но представляват чисто графичен баласт и нищо повече!

Къде е проблемът? Проблемът не рядко е в издателите, които все по-често нямат нищо общо със журналистиката, а са бизнесмени, които искат да имат и медия/медии.

Така например, в един столичен информационен сайт, издателят дава поръка, на всеки час да има по една публикувана новина! Само че, когато човек разбира поне малко от журналистика, трябва да знае, че такова времево ограничаване не може да се приложи при професионално отразяване на новини.

Това не е зарзаватчийница, където на всеки кръгъл час да се изнасят свежи тиквички, праз лук или ягоди, които да привличат клиенти. Журналистиката не е пазар, тя първо е позиция, мисия и едва след това е търговски продукт.
Там е работата обаче, че когато човек не разбира от медии, но по една или друга причина притежава такива, той действа с медиите така, както би действал с останалия си бизнес, само че бизнесите са различни и нюансите с различни.
Когато ни принуждават на всеки кръгъл час да има по една новина, тогава се получава така, че пишем за предни и задни лайсни на кола в Шумен…!

И още нещо, новината е новина тогава и само тогава и когато е актуална към датата. Понякога, сайтове си позволяват да публикуват новини, които не просто са стари, а направо са „брадати”, с актуална дата от преди месец, а понякога и повече! Ретранслирането е не просто некоректно към читателите, то е липса на професионализъм, преди всичко.


Може би е редно да се замислим, когато следващият път от пресцентъра на местното полицейско управление надлежно ни уведомят, че са откраднали стъклото на левия фар на лек автомобил в Полски Тръмбеш, например…! 

За sbj-bg.eu

вторник, 28 април 2015 г.

БРАНИЦКИЯТ ЕПИСКОП КАДРУВА НА АНГРО В СОФИЯ

Ивайло - в дясно!
Всеки, който иска да стане дякон и свещеник в София, а и не само в София, може да стане такъв, без каквито и да е проблеми. 

Викарният епископ на патриарха – Браницки епископ Григорий прави наред, като на поточна линия, свещеници. Всеки, който изкара изпита, за него е достоен да стане свещеник.

Изпитът всъщност се състои от три части – пеене, теоретична част – обща за Християнството и някои текстове наизуст и третата част е богословска.

У нас по принцип се иска диплома, но ако се назубрят горните неща, човек може да стане свещеник и без да е завършил висше богословско образование!
Именно това е една от причините, пловдивският митрополит Николай да си създаде своя собствена духовна академия. Църквата не вярва на факултетите по Богословие. Не оправдаваме това, само даваме пример за една от възможните причини

За разлика от своите предшественици, настоящият софийски викарий е предприемчив „попо-производител”. Така свещеник става и Ивайло който е свързан с една странна част от старостилното движение. Това са старостилци, които отричат патриарха и епископата, както и отричат благодатта на БПЦ, като я наричат безблагодатна. И именно в тази „безблагодатна” църква иска да става свещеник същият този Ивайло! Молбите му за свещенство са били отхвърляни от предишните викарии, защото той е поставял условието да служи по стария календар.

Въпросният Ивайло е свързан много близо с поп Станой/йеромонах Харалампий. Последният беше низвергнат от Триадицки епископ Фотий, който представлява официално старостилството в България. Той е бил обвинен в присвояване на апртамент – имотна измама. Така поп Станой, оставайки без препитание се опитва да се върне в официалната БПЦ.

По-късно създава манастир в бащината си къща, става йеромонах при някакви неидентифицирани гръцки свещенослужители, а жена му става игуменка на манастира му, където той събира болни жени. Дали това не е опит отново да присвоява апартаментите и имотите им, не е ясно, но прецедентът, вече съществува, така че съмненията са основателни!

Въпросният гараж-параклис се нарича Света Злата.

Същият този свещеник/йеромонах е и действащ свещеник на БПЦ. Епископ Григорий знае за него и не предприема никакви действия! Въпросният манастир не е каноничен, защото не е осветен от владика. Въпреки това там се постригват монахини…!!! Това на практика е Църква в Църквата! Питаме, защо срещу този човек не е повдигнато църковно-наказателно дело, след като Браницкия епископ много добре знае за това, че той се представя за йеромонах, а в БПЦ той не е получавал такова ръкоположение?! Това обаче явно не притеснява епископа, който е и председател на епархийския съвет на София,...защо ли...?!?!?!

За фейсбук-групата "Православни новини"

понеделник, 27 април 2015 г.

„ИНДИПЕНДЪНТ”: „ЖЕЛЕЗНИ ЗАВЕСИ” В ИЗТОЧНА ЕВРОПА, ЗАЩО…?

Бежанци във "Военна рампа" - София.
Снимка на автора. 
Из цяла Източна Европа – от Украйна, през Полша, до България - "железните завеси" в съветски стил, ще се издигнат отново на места, на които малцина биха очаквали преди половин десетилетие, се казва в анализ на британския вестник"Индипендънт".

Критикуват ни, че нарушаваме основни човешки права за свободно придвижване на хора, стоки и капитали. Само че, забравят една директивата на ЕС, че след влизането в първата страна членка на ЕС, бежанци не могат по законен начин да продължа по-нататък движението си из ЕС. От една страна има логика, защото така се възпира втора „случайност”. От друга страна обаче това си има и исторически реминисценции.

Последният византийски император Константин ХІ Палеолог поискал помощ от Европа срещу османското нашествие. Уви, Западът тогава неглижирал тази молба. Императорът загива в сражението с меч в ръка, ръководейки последните улични боеве, а на 29 май 1453 г., около 13,00 ч. на обяд, Константинопол паднал. Реакция се появила едва когато османците стигнали до Виена…!

Сега Западът отново се суети, ограничава бежанската вълна изкуствено в рамките на санитарен кордон, в който ние се оказваме, за пореден път, в центъра..! Какъв ще е резултатът от това…? Ами колелото на историята се върти…!

Разбира се, бежанците са хора, които няма къде да отидат, те бягат от ужаса на войната. Тук обаче се оказваме в невъзможност да направим за тях, каквото и да било, просто защото самите ние не можем да си помогнем на себе си…!
Упорито въздържайки се от по-остра реакция спрямо твърденията, че страната ни има задължения спрямо бежанците, със същия успех бихме могли да попитаме, дали освен задължения, нямаме все пак и някакви права…!?!?!?

„Антиимигрантските настроения в България са засилени. Това в съчетание със страха, че при преминаването на границата с Турция ще навлизат джихадистки бойци, е породило силната вътрешна подкрепа за укрепване на границата”, се казва в публикация на БГНЕС, в коментар по темата.

Всъщност, едва ли има по-нормално нещо от това една държава да се опитва да съхрани реда и сигурността в обществото си.

Само за сравнение, „преди 16 месеца, България е приемала по близо 100 бежанци на ден – по-голямата част сирийци, кюрди, иракчани и язиди. Сега, след издигането на първата част от оградата, броят е намалял до 150 души седмично”.

"През 2013 г. , условията за прием на бежанци бяха ужасни. Сега с помощта на Върховния комисариат и увеличаването на финансирането от ЕС, тези, които действително достигат бежанските центрове, се хранят два пъти дневно и живеят в обновени сгради", твърди Борис Чеширков, говорител на агенцията на ООН за бежанците в България.

Истината е, че българите вече не сме така толерантни, но това е условен рефлекс.

Да, трябва да приемем бежанци, хора сме, трябва да си помогнем едни на други, но нека това да става регламентирано, а не кампанийно – на КППТ-та, а не криминално – по поляни и баири през границата.


И още, когато приемаме бежанци и се чудим, как да им осигурим хляба, това не е бягане от отговорност. А когато ЕС ограничава пътя им към Европа, това не е проблем само на България, това е проблем преди всичко на ЕС!

За sbj-bg.eu

ЗА МЕДИИТЕ И „ТЕЖКИТЕ СЦЕНИ”…!

Акушерка преби новородено в столична болница. Медиите гръмнаха. Появиха се коментари и в социалните мрежи. Хората изразяваха възмущението си, което понякога граничеше с намерения за откровена саморазправа. Имат право, защото това е деяние, което наистина предизвиква най-лошото у всеки! Не обаче това е темата на настоящия ни коментар.

Оказа се, че все пак камера е записала действията на провинилата се акушерка. На кадрите се били виждали действията й, как издевателства над бебето! Съдиите и полицаите, когато изгледали клипа, се били просълзили…! Факт.., да, така е…!

Насилието над новородено, насилието над какъвто и да е човек, насилието над каквото и да е живо същество е отвратително и отблъскващо. Това е проява на изключително низки човешки проявления, ако въобще тук думата „човешки” е подходяща…!

И изведнъж се появиха коментари, че видите ли, всички медии, които показали тези кадри, как една акушерка извършва насилие над едно невръстно бебе, били лоши медии.

Защо да са лоши медиите? Те са само ретранслатори на новини, те не създават новините, а ги показват, такива, каквито са. Проблемът не е в медиите, а в нас! Ние самите се отвращаваме от нас си и понеже медиите показват това, което ние правим спрямо самите себе си, на нас това не ни се харесва…! Ето къде е проблемът..!

Все медиите са ни виновни.., когато се показват масови палежи на живи хора от „Боко Харам”, когато се пребиват хора, когато се малтретират животни, обвиняват медиите, че показали кадрите…! А защо първо не се замислим, че вина имат не медиите, а тези, които извършват подобни разрушителни спрямо самите нас действия…!?!?!?

Колеги журналисти се изказват в социалните мрежи, как се гордеели че техните телевизии или издания не били публикували кадрите…! Добре, гордейте се, само че тези, които са ги публикували, не са го направили от перверзното желание да събират прословутите „лайкове”, а защото това е върховното право на обществото да бъде информирано!

 Да, разбира се трябва да има граница, защото не винаги всичко трябва да излезе на яве в своя чисто антропоморфичен „блясък”. Разбира се,че трябва да сме предпазливи, защото има хора с лабилна психика! Това обаче не може да оправдава самоцелното самоцензуриране, защото то е безусловен рефлекс на едно безвъзвратно минало.

Как са го решили колегите…? Популярният канал „Нешънъл Джиографик”, например, когато ще пускат подобни кадри, просто предупреждава преди клиповете. Декларации от сорта: „Следват тежки сцени”, не е проява на журналистическа слаботелесност, напротив, това е професионална коректност. Ако някой не може да понесе нещо, просто да не го гледа! Останалите все пак имат право на информация! Това не е извратен хедонизъм за нездравословни сетива, това е преди всичко ПРАВО…!

Дали една медия ще публикува кадри с насилие над бебе или ще ги спести на своята публика, е решение на медията, но хайде да не се правим на по-католици от папата, защото някак не ни отива…!


Сякаш ни стана навик, когато нещо искат от нас, ние да го усложняваме до такава степен, че в престараването си понякога ставаме дори смешни…!!!

За sbj-bg.eu

неделя, 26 април 2015 г.

КОЙ Е „КРАДЕЦЪТ НА ПРАСКОВИ” ОТ ТРОЯНСКИЯ МАНАСТИР?

Станислав Въчин раздава върби на Цветница, в Троянския манастир
 - 2015 г.
Очевидно не е общ работник, а е послушник...! 
Кой е Станислав Въчин, човекът, който беше обвинен за ограбването на касите за дарения на църквата в Троянския манастир? Той беше уволнен от епископ Тихон Тивериополски, след като в Деня на народните будители той развя българското знаме от камбанарията и би камбаната без разрешение. Тогава епископ Тихон бекатегоричен, че не става въпрос за политическо уволнение. Той подчерта, че Въчин няма право да бие камбаната по свое усмотрение.
Тогава Въчин се изкара патриот, борец срещу задкулисието, а се оказа един обикновен …нехранимайко…!

Епископът определи това като злоупотреба със служебното положение. „Аз съм предстоятел на храма и не мога да бия когато и да е камбаната. А тя е бита в 8 ч. по случай Деня на народните будители, църквата не е забравила, та той да ни подсеща“, посочи епископът пред „Нова телевизия”, преди време.
Тивериополският епископ припомни, че това не е първото провинение на иподякон Станислав Въчин и заяви, че той и преди е бил на ръба на уволнение.
Това се случи преди месеци. Днес обаче същият младеж се оказва, че е послушник в Троянския манастир, не общ работник, както твърди пред БТА игуменът на манастира – Велички епископ Сионий, а именно послушник – ще рече – кандидат за монах…! И този човек, който е заснет от камерите в храма, как обира касите, утре ще ни дава благословии…!
Има обаче и още нещо.

„Според свещеници от храма, както и някои от иподяконите в катедралата „Св. Ал. Невски”, оказва се, че е имало поредица от кражби. Изчезва сребърен кръст, както и портмоне на един и часовника на друг. Няма обаче доказателства, че именно Въчин е извършителят на тези деяния. Оказва се обаче, че когато момчето е уволнено от епископ Тихон, тези кражби спират…! 

Има и друга кражба, с разследването на която са се заели полицаи от столичното Пето районно управление на Полицията. От досието на същия Въчин са лъснали и други случаи, като например – кражба на лаптоп от Студентския град, където той отново е бил заснет с камера. Сега в катедралата „Св. Ал. Невски” също има камери, но тогава, когато са били извършени въпросните кражби, все още не е имало записващи устройства”. Това са думи на началника на Отдел „Връзки с обществеността” при Св. Синод на БПЦ-БП, Александра Карамихалева.

Според нея, хубаво е, че тези деяния излизат наяве сега, докато Въчин все още е цивилно лице, защото ако беше вече духовно лице, това петно щеше да падне върху цялата ни Църква и духовенството. „Слава Богу, че ще се разшуми, че ще се чуе и че този човек няма да стане монах…”, категорична беше г-жа Карамихалева.

„Такива хора винаги са намирали добра почва в Църквата, поради всеобщия наивитет и довери, което гарантират хората в тези среди. Подхожда се с едно отворено сърце и не се очаква някой да постъпи по този начин и заради това подобни хора наистина намират добра почва в Църквата”, посочи още г-жа Карамихалева.

Чест прави на Тивериополският епископ Тихон, че на практика запази достойнството на Станислав Въчин тогава, когато го уволни, а можеше да разкаже много повече. Чест прави на този български духовник, защото дори и днес, когато го потърсихме за коментар, той показа висотата на своя дух и подходи към въпросите ни с усмивка, без да се бие в гърдите, защото наистина имаше право на това, защото се оказа прав…: 

„Това е жалко. Не можех да говоря, какви ги върши и какво прави Въчин. Нямах доказателства. Изчезваха разни неща. Той каза, че някой му е откраднал часовника, но това явно не беше вярно. Това с биенето на камбаните беше чиста измама. Жалка история. В момента, в който казах, че има много изпити, които не е взел, той веднага се отписа от Богословския факултет. После беше при ранобудните студенти. После отиде в Троянския манастир. Ето какво стана с него. Жалко за такъв млад човек, имаше шансове, но…! Има такива хора, които продължават да правят мили очи тук и там. След историята с изчезването на лаптопа, Въчин отиде към Троянския манастир и историята остана така, дали има развитие, не зная. Жалко, жалко за такива млади хора, които си пропиляват младостта. Ако го вкарат в затвора, представете си какъв ще излезе от там – човек, пред който няма да има никакви задръжки!”. Това каза Тивериополски епископ Тихон пред нас.

Той подчерта, че е намерил подходящ начин да сподели пред игумена на Троянския манастир – Велички епископ Сионий, що за човек е Въчин, който се оказва, че е бил подготвян за монах там. Троянският манастир се напълни отново, но се напълни с такива хора, с досъдебни производства за кражби...! Това ли е обновяването на манастира, затова ли изгониха старите монаси, а един дори косвено убиха....!?!?!? 

УВИ, епископ Сионий не е взел под внимание предупрежденията на своя събрат…! Защо ли…? Какво е накарало игумена на този уважаван савропигиален манастир да прибере при себе си един потенциален крадец..!? Какво ли….!?!?!? Не искам и да мисля за това...! 


И накрая, публикуваме снимки на същия този Станислав Въчин, който раздава върба, очевидно на Цветница, в Троянския манастир. Въпросният е по подрасник, което означава, че е послушник в манастира. Именно послушник, а не общ работник, както твърди пред БТА епископ Сионий…! 

До кога.., до кога ще ставаме свидетели на подобни скандали с едни и същи хора, на едни и същи места, по един и същи начин….? До кога един епископ ще си развява арогантното безхаберие, а това няма да прави никакво впечатление на Светия Синод….? 

До кога,….Ваше Светейшество…???

За фейсбук-групата "Православни новини"



събота, 25 април 2015 г.

БОЛИВУД: „РАЙНА КНЯГИНЯ” ПРЕВЗЕМА ТРОЯНСКИЯ МАНАСТИР…!

Идеал Петров като турски паша във филма "Хитър Петър".
Тези дни се състоя възстановка на Априлското въстание при Троянския манастир…! Хора, облечени като четници, щурмуваха портите на манастира…! Всъщност, като не е манастир, поне да послужи за декор на театрални халтури, биха коментирали някои!

Впрочем, вместо да си гледа задълженията на игумен на ставропигиална света обител, вместо да следи за касите в църквата, които бяха оцапцаросани изглежда от „вътрешен човек”, Величкият епископ Сионий си играе на театро…! И като какъв е участвал в тази постановка епископът…, може би като Райна Княгиня ли, що ли…!?

Хубаво е да се правят такива възстановки. Разбира се това е преди всичко образователно, младите хора се потапят в живата история на едно велико събитие като Априлското въстание. Само че, едва ли най-подходящото място за такава арт-атракция, тип – исторически флашмоб, е именно Троянският манастир!

Манастирът е място да уединение и покой, място за усилна молитва и покаяние, това не е театрална сцена, нито пък метростанция, където всеки уличен артист може да се изявява свободно! Само че манастирът от близо година време вече не е манастир, а пивница, хостел, почасов хотел и какво ли още не…!

По време на Светлата седмица, епископът присъства и на така нареченото „мертвено хоро”. Той занесъл благодатния огън до Алботинския скален манастир във Видинска епархия. Постлали му шарено килимче на полянката и от там, като валиде султан, той наблюдавал бесовски танци.

Хорото на умрелите тук се практикува от живи хора, които държат изкуствени цветя и портрети на техни близки, които са починали и играят хоро.
Прави се  и курбан „за успокояване на починалите”…! С една дума – твърде християнски ритуал, на който присъствието на православен епископ е още по-твърде редно…!

Да не говорим, че Величкият епископ вече не е викарий на Видин и няма работа в епархията, която си има свой викарен епископ - не по-малко скандалният – Поликарп Белоградчишки.


Та и такива неща се случват в Троянската света обител. Докато вътре някой краде парите от касите за дарения, отвън четници щурмуват вековните порти,  а „Райна Княгиня”, като една модерна Кончита Вурст, мята тежко копринено расо и останала само по кармазъ подрасник зове: „Търчете! Тамо са раите!...

За фейсбук-групата "Православни новини"

ЕДИН НЕСТАНДАРТЕН БЪЛГАРИН С ЕДНА СТАНДАРТНА СЪДБА

   Ако днес Георги Парцалев беше жив, той отново щеше да е извън рамките на времето.

Един актьор, който за съжаление е позабравен, е емблема на българското театрално и филмово изкуство. Георги Парцалев – човекът-глас, човекът-смях, който се разпознава веднага. Онази ритмика, диалект и мека топлина на думите му винаги ще се помнят от онези, които са имали честта да го гледат на живо. За останалите – остават филмите, в които той оставя незабравими роли.

Нестандартният Парцалев…! Той наистина винаги е бил извън стандарта. Някога се шушукаше, че е гей. И какво от това…, дори и да е така…?! Днес сексуалността не определя човека по никакъв начин. Толкова години след смъртта на Парцалев, да си гей вече не е екзотика, а въпрос на лично битие и нищо повече. Това вече не е интересно, не е акцент, не е повод за шушукане. 

Ако днес Парцалев беше жив, той пак щеше да е извън стандартите, защото в годините на комунизма, той не беше извън стандарта, заради неговата подозирана сексуалност, а заради това, че той просто не се вмества в рамки.
Комунизмът винаги и на всички поставяше рамка. Всеки можеше да се простира в определени граници, в зависимост от това, на каква властова и обществена позиция е. Рамкирането на хората и събитията беше важно, защото по този начин се поставяха лимити, от които тогавашното управление се нуждаеше, за да държи юздите на тоталитарната власт.

Георги Парцалев имал дядо, който си падал чешит. Понеже не поздравявал хората, те започнали да казват, че мълчал като парцал. Ето така идва и фамилията на бележития ни театрален и филмов актьор, Георги Парцалев.
Самотникът, който разсмива, човекът, който винаги създава настроение, дори само с появата си. Това е Парцалев, но всъщност, той е бил тъжен човек, самотен, затворен и потанен дори. Такива са всички талантливи хора, които на сцената показват онова, на което са способни, а когато останат сами, те компенсират своята свръхемоционалност.

Какви ли не интриги се въртяха около името на този обичан български актьор! Неговата сексуалност е само част от онова, което се говореше за Парцалев. Но в онези години, дори само това беше достатъчно, за да постави един толкова талантлив актьор в позицията на принудителен неудачник. Такова беше времето, както казваше един политик от онова време.

Твърди се, че когато бил млад, на квартира, Георги, все още студент по медицина, се дегизирал като жена, за да може да ходи на прожекциите на така наречените „забранени филми”. Имал е вечерен час. С дрехите се снабдявал от гардероба на хазяйката си.

Тази изобретателност в онези години не се тълкува като оригиналност, а като „порочна транссексуалност”, която днес наричан –кросдресинг.
Парцалев е известен и с това, че пуши маркови вносни цигари и пие уиски. Правел шумни купони за приятелите си и черпел наред всички. 

Парцалев е бохем, човек, който в рамката на комунизма, е бил много повече от свободен. Твърди се, че когато бил арестуван по обвинение в това, че е „педераст”, той се обърнал към съдиите и казал: „Коскоджамити съдии, седнали да се занимават с наште дупетии…!”. Дали наистина това е било казано от Парцалев не е важно, по-важното е, че на него такава реплика би му прилягала най-много, защото той е Парцалев, защото именно той е един от онези, които могат да си позволят да кажат това. Дори и да не го е казал, Парцалев може, той е достатъчно популярен сред народа, за да си позволи да бъде себе си, да бъде истински, откровен и душевно чист.

Неотдавна, покойният вече д-р Желев призна, че публичността е най-добрата закрила в една тоталитарна система, каквато беше българската, преди 10 ноември 1989 г. Колкото повече хора са знаели за неговата книга „Фашизмът”, толкова по-сигурно е било, че той няма да бъде наказан, заради това, че е авторът!

Така е и при Георги Парцалев. Той е спиран от участия в спектакли на Сатиричния театър, защото е неудобен, защото е неуправляем, защото е Парцалев…! Вместо да се спотаи, той започва да участва в така наречените „халтури”. Пътува из страната и изнася представления със скечове, като сцената му понякога са дори ремаркета на трактори. Няма я лъскавостта на уютния театрален салон, няма я снобираната публика, няма го и вездесъщият Тодор Живков, който като античен император да благоволи да даде благословията си с меко казано просташки смях.

Парцалев става народен любимец. Ако в Сатиричния театър той е неглижиран, вероятно заради подозрения в нетрадиционна сексуалност, то по площадите, в читалищата и на ремаркетата Парцалев е царят на хумора, той е онази душевна глътка свобода, която хората получават в непринудената обстановка на своето собствено ежедневие.

Парцалев  е голям, защото е истински, защото е честен пред своята публика, той е част от хората, пред които играе, той е един от тях. Те го обичат и не се интересуват от това, дали е гей, или не е!


Този нестандартен българин всъщност е част от новото, което идва с демократичните промени у нас. Уви, Парцалев не доживя да види истинската промяна, а може и би и по-добре, че не я доживя…! 

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на в-к „България” в София