Снимка: |
Тайнствата
(на лат. sacramentia) са свещенодействия, които под видими знаци дават на
вярващия невидимо Божията благодат. Всяко тайнство има две страни: видима (или
външна), и невидима (вътрешна). Към видимата страна спадат: веществото, което
се употребява (например при Кръщението водата, хлябът и виното при
Евхаристията, Св. миро при Миропомазването), думите, които се произнасят, и
главните действия (например при Елеосвещението - помазването на болния с елей).
Невидимата
страна е възприемане на благодатните дарове на Св. Дух, които са различни за
всяко тайнство. Така при покаянието се дава благодат, която очиства от
греховете, строени след кръщението; при брака християните получават благодат,
която освещава съпружеския им съюз, раждането и възпитаването на децата.
Обект
на тайнствата може да бъде само жив човек, независимо от пола и възрастта му.
Православната църква изключва жената от тайнството свещенство.
Някои
от тайнствата не могат да се повтарят в живота на човека. Това са Кръщение,
Миропомазване и Свещенство. Останалите могат да се повтарят. Едни от тях -
Кръщение, Миропомазване, Евархистия и Покаяние - са необходими за всички
членове на Църквата без изключение. Другите - Свещенство, Брак и Елеосвещение
не се извършват над всички християни.
Определянето
на точен техен брой – седем - става доста късно в Православната Църква – едва
през 13 век.
Православната църква говори за едно голямо тайнство – тайнството на
спасението на човека, което Бог върши чрез Своята благодат в света. Всички
свещенодействия са аспекти на това голямо тайнство. Когато светите отци са
изброявали някои тайнства, то те не са имали предвид, че само това са
тайнствата в Църквата, а че са онези действия на Божията благодат, които имат
най-голямо значение за спасението на човека. В този смисъл някои говорят за две
тайнства – тайнството на кръщението и на евхаристията, като за началото и края
на всички тайнства в Църквата.
Други отци говорят за монашеското
пострижение, редом с брака, и опелото, също като за едни от тайнствата.
Всъщност на Изток доктрината за седемте тайнства се появява едва през 13 век в
изповеданието на вярата, което папа Климент IV иска от император Михаил
Палеолог, по повод подготвяната уния. Това изповедание е изготвено от латински
богослови. Впоследствие, макар че унията не е приета от православните
християни, доктрината за "седемте тайнства" получава топъл прием във
Византия. Това най-вероятно се дължи на привързаността на византийците към
символичните числа, сред които най-популярното е именно седем.
Въобще идеята за числото 7 е западна,
римокатолическа. През 13 век монах Йов (+1270) описва 7 тайнства, между които
монашеска схима. Според него елеосвещението и покаянието са едно и също
тайнство. През 15 век Ефеския митрополи Йоасаф изброява 10 тайнства, използвани
в Праославната църква. Сред тях са пострижението в монашество, освещаването на
храм и погребението. Като тайнство монашеското пострижение се споменава от Константинополския
патриарх Йеремия II през 18 век.
Свеждането
на тайнствата до 7 е следствие от влиянието на западното схоластично
богословие, което се опитва да вмести в определени схеми целия църковен живот.
В православния свят то прониква чрез Русия и по-точно чрез царете от Петър I до
Павел Петрович- хора намиращи се под изключително западно влияние във всяко
отношение. Сред тези монарси е имало и не малко такива родени на запад,
конвертирани в Православието от други изповедания. Те са си запазили разбиранията
от предходното изповедание и затова днес в Русия може да видим по храмовете
много неща, които ни напомнят за запада- архитектурно, въвеждането по време на
богослужение да пеят и жени, на вместо деца- т. нар. дискант и т.н.
Странно
е изваждането на водосвета от числото на тайнствата- при него виждаме и
елементите- видимите знаци, потапянето на кръст във водата, пеенето на тропара
на честния кръст; и невидимите- освещаващата и очистваща сила на светената
вода.
Друго
интересно е изваждането на помазанието на царете от числото на тайнствата- на
места то се обяснява с изчезването на Византийската империя и големите
богослужебни промени и въведения (от всякакъв характер) станали след това
трагично събитие: посрещането на епископа с мантия, жезъл и кръст е всъщност
начина по който е бил посрещан императорът- след като е заставал пред трона е
благославял от там с кръста; въобще носенето от епископа на корона, жезъл,
мантия са все неща останали от официалния императорски церемониал; възгласа
„Господи, спаси благочестивия“ е изменение на оригиналния, в който дякона е
посочвал императора с орара си и молитвата е била за монарха, който е
благославял с кръст.
Въобще, монарха е имал много особена роля в Православната
църква през вековете- да си припомним само Св. цар Константин Велики, който е
бил председател на Първия Вселенски събор, наречен е „външен“ епископ и
предлага за въвеждане термина „единосъщен“. Монарсите се причастявали
първоначално като епископи- сами, а по-късно започват да ги причастяват като
духовници с ръце на Светия престол! Въобще употребата на светото миро при
царското помазание, а не просто поставянето на царския венец придава една
завършеност, защото чрез помазване с миро върху човека слиза сам Св. Дух като
дар от Христос. Ето защо във формулата се казва дар, а не дарове. Тук не става
въпрос за конкретни дарове на Св. Дух, необходими за съхраняването на човека в
християнския му живот. В миропомазването Светият Дух е дарът, който Господ ни
дава. Светият Дух като дар!
Като
заключение може да кажем, че редуцирането на Тайнствата, определянето на броя
им на 7 е силно повлияно от римокатолическата „църква“- този процес се усеща
най-силно след погрома на рицарите от 4 кръстоносен поход,
Фераро-Флорентинските събор и уния, политиката на руските царе от Петър I до
Павел Петрович и няма православен характер въпреки, че под въздействието на
външни фактори за Църквата- политически, естетически и т.н. се е наложило на
Изток. Въобще сакрализирането на числата, „натъманяването“ на всичко към
„свещените числа“ няма никаква връзка, с каквото и да е било християнство, а си
е кабализъм в чиста форма.
За фейсбук-групата "Православни новини"