Кадър от филма "Хитър Петър"
Една
опасна тенденция се наблюдава от последния, в прекия и в преносния смисъл на
думата, църковно-народен събор. Казваме последен, защото съборът е именно
църковен и народен още от далечната 893-та година, но вече ще е само църковен
събор, като по този начин се изолира вярващият народ. Така с една наредба беше
променен Уставът на БПЦ, с което промени в същия този Устав ще могат да се
правят само с решение на пълния състав на Светия Синод на БПЦ, без изискваната
преди представителност на цялата поместна църква – народът и клирът.
С
една дума, Синодът реши, че ще прави изменения и допълнения на Устава, докато
не се проведе първият църковен събор, когато евентуално съответното изменение,
или допълнение ще бъде окончателно и официално прието, или отхвърлено. Такива
наредби за изменения и допълнения са за така наречените „малки епископи”,
изборът на епископи, които нямат необходимият брой години служение и чисто
физическа ниска възраст както и за архонтите, с една дума – все смущаващи неща
за християните.
Последната
такава наредба се оказва, че предвижда да не се огласява, когато един
архимандрит ще бъде избиран за епископ. Схемата ще е: избират го в петък,
съобщават в събота, ако въобще съобщят и в неделя е епископската хиротония.
Друго,
което основно се бърка в нашата църква е самият процес на производство на един
епископ. Когато го извикват, за да му кажа, че ще го правят епископ, това не е
наречение, това е едно обикновено съобщение, в което няма свещенодействие и то
е обратимо. Синодът се опита да определи съобщението, като наречение, за да го
превърне в необратимо при последния опит за производство на епископ, това беше
с архимандрит Дионисий, който беше определен за Стобийски епископ.
С
една дума, в съобщението за обявяване на нов епископ няма нищо от богословска
гледна точка, това е просто един административен акт.
Епископската
клетва е преди самата хиротония, в края на утринното богослужение и
непосредствено преди Светата литургия. Именно това е наречението – епископската
клетва, когато кандидатът за епископ се води от двама – един архимандрит и един
дякон, когато се чете и определена словесна формула за хиротонисване.
Няма
древнопросияла катедра на епископ, освен ако той не е на административна
длъжност – главен секретар, или пък ректор на семинария, или на Богословски
факултет, или академия. При руснаците имаме епископ на град, докато при нас
това не се спазва и на практика има епископ дори и на крепост, какъвто е случая
с Агатоникийския епископ, който в момента е Борис. Тук говорим за крепост,
която е туристическа атракция и се оказва че тя си има епископ, който вероятно
също е туристически атракцион…!
Попитахме,
защо Светият Синод направи тържеството на църквата – епископската хиротония –
секретно действие, началникът на Отдел „Връзки с обществеността” при Синода на
Православната ни Църква. Г-жа Александра Карамихалева ни уведоми, че не е
запозната с такова решение и обеща да провери и да ни уведоми допълнително.
Ако
все пак, такова решение има, а ние потърсихме и някои от митрополитите ни,
които не си вдигнаха телефоните, то това означава, че миряните не могат да
имат, каквото и да било отношение към хиротонисването на нов епископ.
Дали
пък това не е отзвук от вдигналата се гражданска вълна при опита да се
произведе нов епископ в края на миналата година, когато архимандрит Дионисий не
успя да стане Стобийски епископ!? Дали пък това не е промяна на Устава на БПЦ,
която ще остане в историята на Църквата като „Редакцията „Дионисий”…!?!?
При
последния протест на свещеници беше интересно, как така те застанаха така
категорично срещу хиротонията на Дионисий при положение, че имаше опасност те
да бъдат репресирани ако Дионисий беше станал епископ и втори викарий на
Софийския митрополит!
Всъщност,
дали пък този открит протест именно на свещеници тогава не показа, че те
рискуват, защото зад гърба им стои първият викарий на София – Браницкия епископ
Григорий, който беше игумен на Троянския манастир, преди станалият скандално
известен Велички епископ Сионий…!?!
В
това има логика, защото едва ли първият викарий – Браницкия епископ ще иска да
подели реално властта си в София с още някой, бил той и Дионисий „Стобийски”…!
Към
момента, ако такава промяна на Устава на БПЦ не е направена, новият епископ се
уведомява поне 40-50 дни преди хиротонията, за да има време той да се подготви
чисто практически, но и духовно. Ако промяната е реална, ще имаме едно
скоростно обявяване на епископ, което ще наруши всички правила, докато чакаме
нов църковен събор на поместната ни Църква, в близките няколко хилядолетия.
В
края на този месец се очакват серия от заседания на Светия синод на БПЦ. Предстои
ни да видим, дали тогава Синодът няма отново да опита да произведе нов епископ,
този път по потайната нова процедура…! Ако архимандрит Дионисий все пак стане
Стобийски епископ за дни, това ще означава, че Синодът ни вече действа не като
върховен управляващ орган на поместна църква, а като върховен съвет на „Коза
ностра”…!
За фейсбук-групата "ПРавославни новини"
Няма коментари:
Публикуване на коментар