МОНАХ ОТ 8 СУТРИНТА ДО 5 СЛЕДОБЕД…А ПОСЛЕ...!?

Снимка: www.artmajeur.com

Една монахиня в един от девическите манастири край София, когато остарява и реално няма кой да се грижи за нея, изпада в безизходно положение. Тогавашният викарен епископ на Софийския митрополит решава, че след като няма кой да се грижи за монахинята, тя трябва да отиде в дом за възрастни хора…!

Умишлено не споменаваме името на вече покойната монахиня от манастира край София, умишлено не споменаваме и името на въпросният викарен епископ в София. Не това е най-важното, по-важното е, до кога една монахиня или монах са такива?!

Човек избира пътя да стане монах, избира този подвиг на духа, за да се доближи до Господ и да умре като част от Него. Това е избор за цял живот и именно поради тази причина монасите и монахините не се женят или омъжват, нямат деца, не общуват сексуално с други, защото тяхната съпруга, или съпруг е именно Църквата, а не хора.

Именно това е и причината, поради която, монасите и монахините променят дори и имената си, когато приемат пострижението, тоест – когато биват избрани и провъзгласени за монаси.

Как да си обясним обаче, че когато един монах, или монахиня, докато е млад и може да работи, е добре дошъл в Църквата, защото допринася с блага, а когато остарее, вече не е необходим на Църквата? Когато монахът или монахинята остарее, престава ли да бъде монах или монахиня, престава ли да има благодат над него, престава ли да е свещеник, престава ли да действа обетът/обетите, които са били дадени….?

Защо някои наши архиереи възприемат монашеството като работа, както работен ден – от 8 до 5, например…? Ако архиереи разсъждават по този начин, то тогава какво остава за обикновените монаси, а и за тези, които се канят да поемат по този нелек духовен път…!?

Може ли монашеството да се приема като „временна благодат”, пускаш чешмата и потича, завърташ кранчето и благодатта спира….?! Очевидно това не е възможно, нито е реално. Заради това трябва да попитаме още, има ли пенсиониране на монаси, когато един монах или монахиня вече не могат да се грижат за себе си пълноценно, тогава какво се случва с този монах?

Приюти за престарели монаси УВИ няма. Подобен приют, какъвто изглежда се подготвяше до Троянския манастир, няма как да се осъществи, защото това изисква първо ремонт на стара къща, което изисква много средства, иска се също специализирана архитектура, както и грижи от хора, които са подготвени за такава дейност.

И още нещо, престарелите монаси и монахини си остават братя и сестри на манастира, в който са живели и в който са остарели. Това е техният дом. Ако не приемаме възрастните ни родители да отиват в старчески домове, тогава как ще приемем тези възрастни хора да напуснат техния дом-манастира и да отидат в домове за възрастни хора, прокудени от Църквата!? Това ли са заслужили те?

И въобще, кой от нашите архиереи ще ни отговори, има ли работно време за монасите, тоест те да са монаси от 8 сутринта до 5 следобед и след това те да стават миряни, като съответно сутринта отново да стават монаси…!? Ако не е така, тогава защо се гонят монахини с обяснението, че били стари. 

Нима въпросният викарен епископ няма да остарее и той един ден, било като митрополит, че дори и като патриарх,…всички остаряват един ден, това е съвършено естествен процес, който явно убягва на някои наши Весокопреосвещенства….??!?!?

За фейсбук-групата "Православни новини"