КОЛКО СА ТАЙНСТВАТА В ЦЪРКВАТА?

Снимка: thethracianchurch.com

Тайнствата (на лат. sacramentia) са свещенодействия, които под видими знаци дават на вярващия невидимо Божията благодат. Всяко тайнство има две страни: видима (или външна), и невидима (вътрешна). Към видимата страна спадат: веществото, което се употребява (например при Кръщението водата, хлябът и виното при Евхаристията, Св. миро при Миропомазването), думите, които се произнасят, и главните действия (например при Елеосвещението - помазването на болния с елей).

Невидимата страна е възприемане на благодатните дарове на Св. Дух, които са различни за всяко тайнство. Така при покаянието се дава благодат, която очиства от греховете, строени след кръщението; при брака християните получават благодат, която освещава съпружеския им съюз, раждането и възпитаването на децата.

Обект на тайнствата може да бъде само жив човек, независимо от пола и възрастта му. Православната църква изключва жената от тайнството свещенство.

Някои от тайнствата не могат да се повтарят в живота на човека. Това са Кръщение, Миропомазване и Свещенство. Останалите могат да се повтарят. Едни от тях - Кръщение, Миропомазване, Евархистия и Покаяние - са необходими за всички членове на Църквата без изключение. Другите - Свещенство, Брак и Елеосвещение не се извършват над всички християни.

Определянето на точен техен брой – седем - става доста късно в Православната Църква – едва през 13 век.

 Православната църква говори за едно голямо тайнство – тайнството на спасението на човека, което Бог върши чрез Своята благодат в света. Всички свещенодействия са аспекти на това голямо тайнство. Когато светите отци са изброявали някои тайнства, то те не са имали предвид, че само това са тайнствата в Църквата, а че са онези действия на Божията благодат, които имат най-голямо значение за спасението на човека. В този смисъл някои говорят за две тайнства – тайнството на кръщението и на евхаристията, като за началото и края на всички тайнства в Църквата.

         Други отци говорят за монашеското пострижение, редом с брака, и опелото, също като за едни от тайнствата. Всъщност на Изток доктрината за седемте тайнства се появява едва през 13 век в изповеданието на вярата, което папа Климент IV иска от император Михаил Палеолог, по повод подготвяната уния. Това изповедание е изготвено от латински богослови. Впоследствие, макар че унията не е приета от православните християни, доктрината за "седемте тайнства" получава топъл прием във Византия. Това най-вероятно се дължи на привързаността на византийците към символичните числа, сред които най-популярното е именно седем.

         Въобще идеята за числото 7 е западна, римокатолическа. През 13 век монах Йов (+1270) описва 7 тайнства, между които монашеска схима. Според него елеосвещението и покаянието са едно и също тайнство. През 15 век Ефеския митрополи Йоасаф изброява 10 тайнства, използвани в Праославната църква. Сред тях са пострижението в монашество, освещаването на храм и погребението. Като тайнство монашеското пострижение се споменава от Константинополския патриарх Йеремия II през 18 век.

Свеждането на тайнствата до 7 е следствие от влиянието на западното схоластично богословие, което се опитва да вмести в определени схеми целия църковен живот. В православния свят то прониква чрез Русия и по-точно чрез царете от Петър I до Павел Петрович- хора намиращи се под изключително западно влияние във всяко отношение. Сред тези монарси е имало и не малко такива родени на запад, конвертирани в Православието от други изповедания. Те са си запазили разбиранията от предходното изповедание и затова днес в Русия може да видим по храмовете много неща, които ни напомнят за запада- архитектурно, въвеждането по време на богослужение да пеят и жени, на вместо деца- т. нар. дискант и т.н.

Странно е изваждането на водосвета от числото на тайнствата- при него виждаме и елементите- видимите знаци, потапянето на кръст във водата, пеенето на тропара на честния кръст; и невидимите- освещаващата и очистваща сила на светената вода.

Друго интересно е изваждането на помазанието на царете от числото на тайнствата- на места то се обяснява с изчезването на Византийската империя и големите богослужебни промени и въведения (от всякакъв характер) станали след това трагично събитие: посрещането на епископа с мантия, жезъл и кръст е всъщност начина по който е бил посрещан императорът- след като е заставал пред трона е благославял от там с кръста; въобще носенето от епископа на корона, жезъл, мантия са все неща останали от официалния императорски церемониал; възгласа „Господи, спаси благочестивия“ е изменение на оригиналния, в който дякона е посочвал императора с орара си и молитвата е била за монарха, който е благославял с кръст. 

Въобще, монарха е имал много особена роля в Православната църква през вековете- да си припомним само Св. цар Константин Велики, който е бил председател на Първия Вселенски събор, наречен е „външен“ епископ и предлага за въвеждане термина „единосъщен“. Монарсите се причастявали първоначално като епископи- сами, а по-късно започват да ги причастяват като духовници с ръце на Светия престол! Въобще употребата на светото миро при царското помазание, а не просто поставянето на царския венец придава една завършеност, защото чрез помазване с миро върху човека слиза сам Св. Дух като дар от Христос. Ето защо във формулата се казва дар, а не дарове. Тук не става въпрос за конкретни дарове на Св. Дух, необходими за съхраняването на човека в християнския му живот. В миропомазването Светият Дух е дарът, който Господ ни дава. Светият Дух като дар!

Като заключение може да кажем, че редуцирането на Тайнствата, определянето на броя им на 7 е силно повлияно от римокатолическата „църква“- този процес се усеща най-силно след погрома на рицарите от 4 кръстоносен поход, Фераро-Флорентинските събор и уния, политиката на руските царе от Петър I до Павел Петрович и няма православен характер въпреки, че под въздействието на външни фактори за Църквата- политически, естетически и т.н. се е наложило на Изток. Въобще сакрализирането на числата, „натъманяването“ на всичко към „свещените числа“ няма никаква връзка, с каквото и да е било християнство, а си е кабализъм в чиста форма.

За фейсбук-групата "Православни новини"