АДМИНИСТРАЦИЯ НА КОМУНИКАЦИЯТА, ИЛИ КОМУНИКАЦИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА!

Все повече офиси, магазини и дори и редакции монтират, или заявяват желание да монтират охранителни камери, като именно ги наричат „охранителни”. Всъщност, колкото охраняват тези камери, точно толкова и шпионират, или поне се създава такава реална възможност.

От едната страна е положителният ефект на това, че с такива камери могат да се предотвратят или да се разбулят престъпления. От друга страна, съществуването на такива камери позволява на работодателите буквално да следят своите служители.

Общественото мнение по тези въпроси е разделено, но това разделение се определя и от спецификата на работата. Едно е да има камери в офиси и магазини, друго е такива камери да ни шпионират в редакциите.

Всъщност тук говорим за комуникация на административни длъжности, а не за администрация на въпросната комуникация и нейното нерегламентирано използване.

В столичен МОЛ, в реномиран магазин за маркови дрехи, продавачите нямат право да ползват личните си мобилни телефони. Наистина, неприятно е, когато пазаруваме, продавачът да си бъбри по телефона, докато ни обслужва. Някак некоректно е към нас. Само че, продавачите също са хора, а както ние имаме права, така и те имат същите права. Ползването на личен мобилен телефон не е прищявка, а вече е необходимост.

Представете си например, че дипломиран икономист работи в такъв магазин като продавач, защото просто в момента няма друга работа, а такива случаи са наистина много. Въпросният икономист, който при това знае чужд език, няма право да ползва телефона си, но ако му се обадят за интервю за работа, например, как той ще разбере? Ще звънне по-късно….? Едва ли,…никой няма да го чака, при тази безработица!

Така въпросният икономист реално се превръща в роб на работата си, защото той няма реален шанс да се реализира на друго място, понеже няма как да разбере за такова.

Разбира се, този случай е единичен, изваден от контекст и формализиран, но е възможен!

Защо продавачите в магазините да нямат право да ползват личните си мобилни телефони, ако те са дискретно прибрани в дреха, не звънят , а се ползва само вибрационна функция, защо…?! Това право е точно толкова изконно, колкото и това да бъдеш, или да не бъдеш сниман на работното си място!

Съвременната комуникация в ерата на информацията е много тънка червена линия, която не бива да се преминава. Това да знаеш, какво правят твоите служители е едно, но това да се вманиачаваш в това си знание е съвсем друго.

Ограничението на личната свобода със забрана да се ползва мобилен телефон, или да се сяда, или пък да се консумира в офиса, магазина, или редакцията е възможност за проява на тоталитаризъм, а това не говори добре за почти четвъртвековните ни напъни напоследък да се присламчим към нормалния свят.

Да, и там има охранителни камери, само че хората не са роботи, да, и там има ограничения за говорене по телефон, но това не се превръща в извънредна самоцел, с която се репресира правото на свободна воля…! 

За sbj-bg.eu