„КОГАТО ГОВОРИШ С МЕН ЩЕ МЪЛЧИШ…!”

Собственикът на шампионския футболен отбор "Лудогорец", Кирил Домусчиев се извини за обидите, които отправи към репортер на бТВ.

Гледката наистина не беше лицеприятна. Домусчиев беше обвинен в това, че драматично е злоупотребил със спиртни напитки. Фенклубът на отбора пък обясни, че когато някой е поканен на рожден ден, не би следвало да казва, че „тортата е кисела”, дори и тя наистина да е такава…! Само че, тук не говорим за персонален празник, а за едно обществено събитие. И въобще, много от нашите така наречени вип-персони, не са особено наясно, че когато се намират на публично място, когато са публични личности и когато са обект на журналистически интерес, не е необходимо непременно да се държат като глиган в поликлиника…, примерно!

Всъщност, въпрос на възпитание е, когато журналист ни задава въпроси, да отговорим. Първо, това би следвало да означава, че към нас има обществен интерес, защото журналистите не ни питат, какво сме вечеряли, а задават въпроси, които интересуват обществото като цяло.

В такава ситуация, на второ място, би следвало да бъдем отзивчиви към въпросите, защото се предполага, че има какво важно да кажем. Това обаче не бива да е самоцел.

И накрая, заиграването с журналисти винаги, ама винаги е излишно, защото те се интересуват от въпросната вип-персона не в лично качество, а в качеството й на някакъв експерт.

Ето защо, реакцията на Кирил Домусчиев наистина представляваше груба проява, която демонстрира една толкова категорична безцеремонност, която само от добро възпитание не наричаме направо простащина…!

И все пак, човекът се извини, което е добре! Това показва, че все пак в обществото ни има здрави сили, които са в състояние да вменят в съзнанието на всички ни, че едно такова поведение не е допустимо.

Каквито и да са въпросите на журналиста, каквото и да ни пита, както и да са зададени същите тези въпроси, те са въпроси, които задава самото общество. Личното качество на персоната, която работи като журналист е на заден план. И когато агресията се насочи не към журналиста, а към неговата личност, тогава ситуацията излиза от контрол, както и стана.

Може би, понякога, наистина и самите журналисти задаваме не особено актуални, или прецизни въпроси, може би дори понякога задаваме не въпроси, а направо отговорите. Това разбира се не е нещо, която трябва да подценяваме, защото то е част от професионализма, но това не бива да е повод да бъдем малтретирани, било то с думи, а още повече пък физически…!

И все пак, Домусчиев се извини и му прави чест. Някой ще каже – „пито-платено”, ама не е съвсем така.

Ако не друго, поне си струва да се замислим и когато следващият път тикнат микрофоните под носа на поредната вип-персона, тя трябва да знае, че нито е с божествен произход, нито пък някой се интересува от нея, в качеството й на обикновен човек, какъвто в крайна сметка си е…!

С една дума – страстите – в къщи, а навън, дължим уважение на всички, с които общуваме по един или друг начин, в противен случай се получава феноменът: „Когато говориш с мен, ще мълчиш…!” 

За http://www.sbj-bg.eu/