сряда, 20 декември 2017 г.

Интервю : СЕВЕРИН ВАСИЛЕВ: МУЗИКАТА Е ПИРШЕСТВО НА СЕТИВАТА И УМА

Въвеждащо каре

Северин Василев е роден в София, наполовина е руснак и първите си пет години прекарва в Москва. Не произлиза от музикално семейство и се заема с музика след 20-та си годишнина. Първото му висше образование е Скандинавистика. Класическата музика приема като призвание на живота му. В националната музикална академия в София профилира хорово дирижиране. Става певец покрай много участия в ансамбли. Той е идеен организатор и практически организатор, диригент и художествен ръководител на формацията Cantanti Dai Monti Verdi.

-         Г-н Василев, какъв тип музика изпълнявате и как избрахте този профил?

-         Във формацията изпълняваме ранна музика, ранен Барок или Ренесанс. Това е нещо много рядко изпълнявано в България. Ако се говори за Барок обикновено хората си мислят за Бах, Хендел и Вивалди, но те са от късния Барок. За по-ранният Барок, към XVII в. и още преди това, за него се отделя много малко внимание. Имаме само няколко специализирани музиканти. На Запад тези традиции от няколко десетилетия се преоткриват, преосмислят, изследват и се изпълняват. При мен така се случи, че наистина покълна една любов към тази музика, в частност към жанра на Мадригала и така реших, като мое може би първо професионално занимание с музиката да бъде именно в тези епохи и в този вокален жанр.

-         Този тип музика е западноевропейска, има ли някаква връзка между тази музика и идеала за рицарството?

-         Тя е започнала от там. Въпросните мадригали са писани по поезия от най-висша проба, като например сонетите на Петрарка. Но ако се обърнем към Средновековието, ще видим че именно там всъщност са предшествениците на тази дворцова музика, която постепенно ще се развие в полифония и в музиката, която изпълняваме в късния Ренесанс. Това е една традиция, директно свързана с рицарството.

-  
       Как музиката внушава усещането за идеали, за ценности, дори за дълг?

-         Непосредствено чрез текста, който омузикотворява. Особено за мадригала е характерно, че всяка дума и всяко значение на текста трябва да се изрази по някакъв начин чрез музиката. Да речем, ако в текста става дума за бягане, в музиката ще имаме малки нотни стойности, за да се предаде усещането, че някой наистина бяга. Ако се говори за полет, това ще се предаде на по-високи тонове. Ако се говори за земята или за ада, то тогава това ще бъде в ниска теситура /съвкупност от тонове/.

-         Какво е за Вас музиката и как предавате Вашите емоции на публиката си?

-         За мен музиката е синтез между поезия и музика, като едно пиршество на сетивата и на ума. Това е идеално съчетание между интелект и емоция. Това, което се опитвам да направя е да обхвана именно всичките тези аспекти, която тази музика изразява и да ги предам.

-  
       При участия, които надявам се Ви предстоят и извън България, ще има ли различия в програмата, или тя ще е стандартна?

-         Със сигурност ще има различия, аз се стремя да има концепция. Нашият дебютен концерт беше основно посветен на Клаудио Монтеверди, предвид неговата 450-та годишнина. В бъдеще ще имаме нови програми и почти всеки път ще излизаме с изцяло нова концепция и с нови произведения, първо за да развиваме самите нас, защото ни е интересно да изучаваме и изпълняваме тази музика, а и второ, за да обхванем все по-голям репертоар. В България това е доста слабо познато, а дори и на Запад, всеки който се е заел с тази музика в известен смисъл е и музиколог. Те често изравят от някъде ръкописи и изпълняват някои неща за първи път, които не са били изпълнявани от векове насам. Това е много широко поле, в което има много място за работа и за широк репертоар.

-         Как популяризирате Вашата музика в Българя, защото това все пак е една бутикова музика?

-         Не е особено лесно. Имам чувството, че в последните години публиката за класическа музика намалява. Лично моят подход е да заложа на професионалност не само в чисто музикално-изпълнителски аспект, но и във всякакви други отношения, това включва дори и визията на рекламните материали и дизайна.

За ансамбола

Ансамбълът Cantanti Dai Monti Verdi е създаден през август 2017 г. Това е вокален ансамбъл за ранна музика. В по-голямата си част са изцяло млади хора, някои все още студенти в музикалната академия. Далеч не всички са певци, всъщност имат само една певица. Останалите са диригенти, пианисти, тонрежисьори. Доста дълго мислих името, защото ми се искаше от една страна да покаже репертоарния ми афинитет към конкретната епоха, а исках и да покажа българското начало, споделя Северин Василев. Първоначално името означава „пеещи Монтеверди“, а всъщност в превод цялото име означава „певци от зелените планини“, което е препратка към прекрасната българска природа.

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

кореспондент на в-к „България“ в София

сряда, 6 декември 2017 г.

ЕЖБИ И ТЪЖБИ ВЪВ ВИДИН – КОЙ ЩЕ СЕДНЕ НА ТРОНА И КОЙ ЩЕ НОСИ КОРОНА...!?!?!?

Как се избират епископи в църквата ни и въобще, какво е развитието на църквата – това дело духовно ли е, или е дело светско!? Това са въпросите, които ни вълнуват в навечерието на избора на нов видински владика.

Група „вярващи“ от видинска епархия се опитват да наложат определен кандидат за митрополит, при положение, че епархийските избиратгели не избират митрополит, а избират двама епископи, от които Светият ни Синод избира вече един, който става митрополит. Цели се една манипулация на общественото мнение, хората се дезинформират, като им се обяснява, че видите ли, епархийските избиратели избират митрополита, АМИ НЕ, НЕ Е ТАКА...!!!

Синодът може и да касира избора, защото има това право по избор, ако не одобри двамата кандидати, определени от епархийските избиратели. Така стана при избора в Доростолска епархия, когато не одобриха кандидатурите, защото личеше опит да се наложи един кандидат – Мелнишки епискот Генадий. Тогава изборът беше касиран, проведе се нов и се избра митрополит Иларион, който беше компромисна фигура за Светия Синод.

Налагането, дори опитите за налагане на определен кандидат към Синода е проява на диктатура на пролетариата, но това в църквата се нарича вмешателство и диктат, което е напълно неприемливо и осъдително! Хора атакуват избирателите, защото искат да се изманипулира двойката – да се наложи един кандидат, който Синода отстрани от епархията неотдавна  и още един неизбираем.

Целта е ясна, да се постави този въпросен епископ, който беше отстранен, в двойка с неизбираем и съответно първият да стане митрополит, което е повече от недопустимо по много причини.

Групата която подкрепя обаче епископ Поликарп забравя, че те на практика нямат право да избират нито двойката, нито митрополита, а е странно защо самият епископ Поликарп все още не се е разграничил от тези хора, защото е повече от ясно, че действията им не са уставни! Ако той има послушание към Светия Синод и ако се доверява на Светия Дух, той трябва да приеме избора на църковните избиратели. Така излиза, че той подкрепя групата, която противоуставно подкрепя него, но на практика се нарушават правилата на БПЦ. Действията му на практика казват: „Аз искам да бъда избран!“.

Проблемът е, че изборът на църковни избиратели е легитимен. Комисията не е пожелала да се среща с духовници и миряни, които се опитват да провокират духовния живот във Видин, а така и да провокират напрежение. Комисията грубо се е разграничила от тези хора, което говори достатъчно ясно саемо за себе си.

Твърди се дори, че въпросните клакьори и клакьорки са били изгонени с обидни думи..! Комисията и Светият Синод имат негативно отношение към опита да се манипулира изборът.

Според Устава в седемдневния срок, нямаше оспорване на избора, защото тогава беше все още жив митрополит Дометиан. Това щеше да доведе до напрежение между митрополита и епископа. Но сега митрополитът не е сред живите и мишките се разиграха. Така се получи конфронтация с избора, проведен от митрополит Дометиан.

Ако е имало забележки към този избор, къде са спали тези „будни вярващи“ до сега, че се сетиха да протестират едва сега, когато Дометиан не е сред живите...!?!?!?

Дали пък въпросният епископ не е на ясно, че избирателите няма да гласуват за него, защото ги познава перфектно, а и те него го познават не по-малко перфектно....!?!?!?

Странно е, как на почти всички избори за митрополит, откакто Сионий и Поликарп са епископи, все се намира някой, който да ни обяснява, как ето те са избираемите и един от тях ще стане митрополит и ...все не става нито един...., а завършват с повече от скромен резултат, което идва да покаже, че Църквата и хората не ги искат за митрополити! Дали тези медийни кампаний са плащани, от кого и колко..!?

Говори се, че единият от тях дори може да не бъде включен в листата на достоизбираемите. Какво стана с дипломата за висше образование на единия кандидат, който така и не я показа...?!

Други епископи си завършиха образованието, успяха да се кандидатират, че даже и митрополити станаха, докато някои, докато се чудеха накъде се отварят вратите, все още нямат диплома и на практика са неизбираеми!

Всъщност, да станеш митрополит, не е печелене на избори, защото човекът не става кмет, или премиер, а се избира за едно тежко служение. Не кандидатът печели, а той бива избран, независимо от неговото мнение и воля. Ето именно тук се разграничават действията на групата около единия епископ, и каноничността на избора на един достоен бъдещ митрополит на Видин. Епископът трябва със смирение да приеме избора, а не да води „война“, за да стигне до „победа“. Новото назначение е тежко назначение, а не е избор.

Ето какво казва едно към едно отец Силвестър Янакиев от Сливен, когото не веднъж сме критикували, при това остро, но в случая е напълно прав!

Отец Силвестър Янакиев
4 октомври  

Мое мнение по повод изборите във Видин...

Не желая да имам нищо общо с групите, промотиращи епископ Поликарп за митрополит на Видин! Ако дядо Поликарп има поне малко уважение към себе си ще излезе и той от тях.

Спекулира се с избора на епархийски избиратели, който си има съответен ред, описан в Устава на БПЦ и не е необходимо да се разнасят писма, за да се научи времето и мястото на провеждане на избора. (чл.105 ал.1) Има много свещеници, които пет пари не дават за административното уреждане на църковните мероприятия, а после имат наглостта да твърдят, че никой не им бил казал да участват. Ами да са чели Устава!

Обжалването на избора за епархийски избиратели става в СЕДЕМ ДНЕВЕН СРОК чрез жалби. Всяка намеса и оспорване валидността на избора след този период е самоуправство и грубо нарушаване на Устава. Това точно в момента прави Владимир Велков и подвежда нищо не подозиращите епархиоти във Видинска епархия. Ситуацията започва да мирише както тази в Старозагорска епархия където имаше насаждане на страх от уж евентуално въздействие от Негово Високопреосвещенство Пловдивски митрополит Николай - това е наглост!

"Битката ще е люта", "еврокомисар е замесен", "другото лоби е на духовник, който има власт във видинска митрополия...този духовник ще стопанисва имоти, гори ..." - това са нагли инсинуации, в които се очернят всички, освен, разбира се епископ Поликарп.

Друг фрапиращ проблем е наглостта, с която се настоява от тази клика митрополит да стане епископ Поликарп. Искам да известя на православните християни във Видинска епархия, че епархийските избиратели НЕ ИЗБИРАТ митрополит, а двама измежду достойните епископи на Българската православна църква. ИЗБОРЪТ на митрополит е от СВЕТИЯ СИНОД!!! Той избира измежду двамата, утвърдени от епархийските избиратели.

За пореден път съм отвратен и тъжен!!!

Сигурно няма да е за последен, уви.“


За фейсбук-групата „Православни новини“