СИНОДАЛНО РЕШЕНИЕ ЗА СИМЕОН ІІ РАЗБУНИ ДУХОВЕТЕ В МЕДИИТЕ

Снимка: lovechmedia.com

На последното си заседание Светият синод  на БПЦ-Българска патриаршия е приел решението да споменава бившият премиер Симеон Сакскобурготски по време на всяко богослужение като „благоверен цар на българите Симеон”. 

Предложението е било направено от Пловдивския миторополит Николай . Това заявява  журналистът Горан Благоев във Faktor.bg. Това поставя въпроса, как следва да се обръщаме към Симеон ІІ и как той трябва да бъде цитиран и изписван в медиите, когато се правят интервюта с него, или се ползват негови изказвания по различни теми. Този въпрос се поставя за втори път през последните години, защото той официално не беше решен, когато Симеон Сакскобурготски стана премиер на България, или поне не беше решен окончателно.

Потърсихме за коментар началника на Отдел „Връзки с обществеността” при Синода, г-жа Александра Карамихалева: „Обсъждан е този въпрос. Той е поставен от Пловдивски митрополит Николай, много настоятелно. За сега няма разписан такъв протокол, предстои да видим, какво ще стане. Едно решение на Синода се счита за решение и се оповестява, когато има гласувано мнозинство и когато се разпише протоколът от заседанието. Това става на следващото заседание”, коментира Карамихалева.

На въпрос, дали на следващото заседание на Синода, което се очаква да е на юлската сесия, ако няма извънредно заседание преди това, ще стане ясно, дали ще има такова официално обръщение към бившия монарх, Карамихалева отговори: „Може и никога да няма такова решение. Това може да стане, само ако е подписан протоколът. Ако не се разпише, това никога няма да стане. След заседанията, главният секретар пише протоколите по записки. Обикновено, решенията влизат в сила на следващото заседание”.

„Няма такова решение, докато не се подпише протоколът от заседанието”, каза и Ловчански митрополит Гавриил, специално за новините на sbj-bg.eu. На въпрос, какво налага такова решение, той отговори: „Нищо не го налага!”.

„Такова е решението на Светия Синод”, беше коментарът на Русенския митрополит Наум, който също беше открит за коментар по казуса.

Очаква се формулата за споменаването на „благоверния цар на българите Симеон” да прозвучи за първи път по време на тържествената света литургия, която ще бъде отслужена от патриарх Неофит сред руините на Голямата базилика край Плиска, по случай 1150 г. от покръстването на България.

„Решението на Светия синод е на ръба на държавния скандал, защото де факто Българската патриаршия признава Симеон Сакскобургготски за държавен глава на България, която обаче не е монархия, а република”, коментира още колегата Горан Благоев.

По думите му, обичайната формула за споменаването на светската власт в православното богослужение, което се отслужва в нашите църкви е „благочестивият и православен български народ, правителството и христолюбивото войнство”.

Има обаче един нюанс и той е, че обръщението към Симеон ІІ винаги е било „Ваше Величество”. Как така се сетихме в 2015 г., изведнъж, че той не бил цар на България!? И още нещо. Според Църквата, той е Божий избраник, защото монархическата власт винаги произлиза от Бога. Като такъв, той никога не е бивш, защото е избран веднъж вече. Това го прави цар и отвъд гроба.

Има и още един интересен факт. 

Борис ІV, който в момента е формален престолонаследник на трона, може да бъде избран от Църквата за цар, дори може да бъде помазан, след като Симеон ІІ почине. Това е позната практика, която не е необичайна, защото така наречената симфония между църковната и светската власт е възможна именно във формата „Църква-монархия”.

Това не означава непременно, че на Симеон ІІ се признава официална монархическа власт. Напротив, Църквата уважава републиканското управление, но симбиозата на двете власти се намира в историческо равновесие именно, когато едната от двете е монархия, а Симеон, веднъж вече официално е бил избран за цар.

Теокрацията има слава на монархия. Божествената власт на земята се осъществява чрез монарх и пророк и това е закон. Дори когато Симеон ІІ беше министър-председател на България, Църквата официално се обръщаше към него с „Ваше Величество”, а не с г-н Сакскобурготски, както се обръщаха към него всички останали.

Когато той посещава катедралата „Св. Ал. Невски”, винаги е поставян пред царския трон. Подобни обръщения към бившите крале има не само у нас, така стоят нещата между държавата и Църквата и в Сърбия, и в Гърция, а и на други места,…дори и в Русия!

Иначе казано, искаме, или не искаме, имаме си цар!

За sbj-bg.eu