КАКВО Е ИНТЕРЕСНО ЗА МЕДИИТЕ ДНЕС..?

Какво е интересно днес за медиите? Това е въпрос, който вълнува почти всички хора, но и нашите колеги, журналистите! Кое е интересно за медиите, дали лошата новина, която е добра, или добрата новина, която се оказва лоша…?

Медиите днес се интересуват от злободневното, те дори го търсят, защото то „продава”, то е шарено, лесно смилаемо, въздействащо, то е „дяволското злато”, само че като че ли понякога забравяме, че не винаги онова, което „продава” е стойностно. Такъв е случаят с опита да фокусираме вниманието на обществото ни върху един рушащ се средновековен манастир само на няколко десетки километра от столицата София.

Медиите сякаш не се интересуват от това да спасим едно средновековно съкровище. Това е новина само за една шепа издатели, но скоро, когато този манастир се срути напълно, тогава вероятно ще се завайкаме – и обществото, и медиите, че не сме обърнали внимание на време! Уви, така е…, стоим и чакаме, а снегът, вятърът и дъждовете през това време планомерно рушат една светиня, която загива заради нас и собственото ни безхаберие!

Ето един пример, как едно събитие, трябва да се отрази от медиите. Това е пример за „медиен интерес” на място, на мястото на събитието:

„Да знаеш на къде си тръгнал е първата стъпка, за да стигнеш там”, гласи едно от популярните късметчета, които всеки е получавал, когато си е купувал кафе. Ние знаехме на къде сме тръгнали, целта ни беше изоставеният Маломаловски манастир в планината Чепън и най-сетне стигнахме там.

Този манастир е средновековен, строен е вероятно към 14 век, унищожаван е няколко пъти, но последните запазени за сега стенописи са от 16 век. Макар в пътеводителите да пише, че образите от стенописите са „груби”, всъщност това съвсем не е така.

Виждаме изоставена, почти порутена стара сграда, явно където са спали монасите, според някои е било игуменарницата. Днес е дом на диви къпини и вероятно десетки видове влечуги и комари.

Пред нас е църквата – окаяна до неузнаваемост, странна, гротескна, почти скрита в шубраците и въпреки това някак величествена. Стои пред погледа ни прегърбена като старица, усмихва ни се с беззъбата си уста, леко ни плаши, но знаем, че е добра.

Пристъпваме към вратата. Побутваме я леко и тя се отваря. Посреща ни удивителна гледка. Иманяри са разровили целия под, от входа до олтара, включително и олтара, търсили са злато.

Хора от околните села твърдят, че преди години, още по времето на комунизма, някакъв човек копал тук и открил гърне със 6 кг. злато. Слязъл в кръчмата в Мало Малово и се напил. 

Похвалил се на останалите и още преди да излезе от пивницата, милицията вече го чакала навън. А златото…, е, златото разбира се изчезнало някъде, но никой не знае къде.

Какъв човек трябва да си, за да влезеш в средновековна църква и да изровиш целия под като къртица…? Не само това, Божият престол в олтара е разглобен, масата е захвърлена на земята, а до нея се търкалят кости….истински…! Това може да са и свети мощи.

В църква се погребват само патриарси, а тук едва ли е погребан патриарх. Монасите се погребват в манастирския двор. Ако костите са на монаси, едва ли ще се търкалят в църквата. Иманярите няма да ги изровят навън и после да ги носят в църквата, пък и те не се интересуват от кости, били те и свети мощи, тях ги вълнуват „конвертируеми” материали – скъпи метали, икони, монети.

Стенописите са в окаяно състояние. Някой добър човек е направил прозорци на църквата, но южният е изкъртен, при положение, че вратата на църквата не се заключва…!

Хора от околните села си спомнят, как като деца идвали в манастира и виждали старите монаси. Тогава те смятали, че тук живее дядо Мраз, защото наблюдавали старец с дълга бяла брада, а в онези години дядо Коледа, по съветски почин беше именно дядо Мраз.

Местните пък разказват, че последният монах, който живеел тук бил някой си Ефросий (може би Амвросий), който починал през 1971 г. и оттогава манастирът запустява, въпреки, че е паметник на културата с национално значение. Може имено въпросният Ефросий да е бил последният „дядо Мраз” тук!

А дали това място ще се съхрани, поне за още няколко поколения, зависи от нас-от настоящото поколение, зависи от това, дали едно такова „събитие” ще се превърне в медийно, дали медиите ще го „харесат”. Не ни остава друго, освен да взкликнем: Дано…! 

За sbj-bg.eu