ЕДИН НЕСТАНДАРТЕН БЪЛГАРИН С ЕДНА СТАНДАРТНА СЪДБА

   Ако днес Георги Парцалев беше жив, той отново щеше да е извън рамките на времето.

Един актьор, който за съжаление е позабравен, е емблема на българското театрално и филмово изкуство. Георги Парцалев – човекът-глас, човекът-смях, който се разпознава веднага. Онази ритмика, диалект и мека топлина на думите му винаги ще се помнят от онези, които са имали честта да го гледат на живо. За останалите – остават филмите, в които той оставя незабравими роли.

Нестандартният Парцалев…! Той наистина винаги е бил извън стандарта. Някога се шушукаше, че е гей. И какво от това…, дори и да е така…?! Днес сексуалността не определя човека по никакъв начин. Толкова години след смъртта на Парцалев, да си гей вече не е екзотика, а въпрос на лично битие и нищо повече. Това вече не е интересно, не е акцент, не е повод за шушукане. 

Ако днес Парцалев беше жив, той пак щеше да е извън стандартите, защото в годините на комунизма, той не беше извън стандарта, заради неговата подозирана сексуалност, а заради това, че той просто не се вмества в рамки.

Комунизмът винаги и на всички поставяше рамка. Всеки можеше да се простира в определени граници, в зависимост от това, на каква властова и обществена позиция е. Рамкирането на хората и събитията беше важно, защото по този начин се поставяха лимити, от които тогавашното управление се нуждаеше, за да държи юздите на тоталитарната власт.

Георги Парцалев имал дядо, който си падал чешит. Понеже не поздравявал хората, те започнали да казват, че мълчал като парцал. Ето така идва и фамилията на бележития ни театрален и филмов актьор, Георги Парцалев.

Самотникът, който разсмива, човекът, който винаги създава настроение, дори само с появата си. Това е Парцалев, но всъщност, той е бил тъжен човек, самотен, затворен и потанен дори. Такива са всички талантливи хора, които на сцената показват онова, на което са способни, а когато останат сами, те компенсират своята свръхемоционалност.

Какви ли не интриги се въртяха около името на този обичан български актьор! Неговата сексуалност е само част от онова, което се говореше за Парцалев. Но в онези години, дори само това беше достатъчно, за да постави един толкова талантлив актьор в позицията на принудителен неудачник. Такова беше времето, както казваше един политик от онова време.

Твърди се, че когато бил млад, на квартира, Георги, все още студент по медицина, се дегизирал като жена, за да може да ходи на прожекциите на така наречените „забранени филми”. Имал е вечерен час. С дрехите се снабдявал от гардероба на хазяйката си.

Тази изобретателност в онези години не се тълкува като оригиналност, а като „порочна транссексуалност”, която днес наричан –кросдресинг.

Парцалев е известен и с това, че пуши маркови вносни цигари и пие уиски. Правел шумни купони за приятелите си и черпел наред всички. 

Парцалев е бохем, човек, който в рамката на комунизма, е бил много повече от свободен. Твърди се, че когато бил арестуван по обвинение в това, че е „педераст”, той се обърнал към съдиите и казал: „Коскоджамити съдии, седнали да се занимават с наш’те дупетии…!”. Дали наистина това е било казано от Парцалев не е важно, по-важното е, че на него такава реплика би му прилягала най-много, защото той е Парцалев, защото именно той е един от онези, които могат да си позволят да кажат това. Дори и да не го е казал, Парцалев може, той е достатъчно популярен сред народа, за да си позволи да бъде себе си, да бъде истински, откровен и душевно чист.

Неотдавна, покойният вече д-р Желев призна, че публичността е най-добрата закрила в една тоталитарна система, каквато беше българската, преди 10 ноември 1989 г. Колкото повече хора са знаели за неговата книга „Фашизмът”, толкова по-сигурно е било, че той няма да бъде наказан, заради това, че е авторът!

Така е и при Георги Парцалев. Той е спиран от участия в спектакли на Сатиричния театър, защото е неудобен, защото е неуправляем, защото е Парцалев…! Вместо да се спотаи, той започва да участва в така наречените „халтури”. Пътува из страната и изнася представления със скечове, като сцената му понякога са дори ремаркета на трактори. Няма я лъскавостта на уютния театрален салон, няма я снобираната публика, няма го и вездесъщият Тодор Живков, който като античен император да благоволи да даде благословията си с меко казано просташки смях.

Парцалев става народен любимец. Ако в Сатиричния театър той е неглижиран, вероятно заради подозрения в нетрадиционна сексуалност, то по площадите, в читалищата и на ремаркетата Парцалев е царят на хумора, той е онази душевна глътка свобода, която хората получават в непринудената обстановка на своето собствено ежедневие.

Парцалев  е голям, защото е истински, защото е честен пред своята публика, той е част от хората, пред които играе, той е един от тях. Те го обичат и не се интересуват от това, дали е гей, или не е!

Този нестандартен българин всъщност е част от новото, което идва с демократичните промени у нас. Уви, Парцалев не доживя да види истинската промяна, а може и би и по-добре, че не я доживя…! 

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

кореспондент на в-к „България” в София