С финансиране от ЕС
Историците вече работят
в архивите и събират данни от историческите
извори за инициативата
Венцислав Жеков
Регионалният исторически
музей /РИМ/ във Варна участва в европейски
проект за представяне на средновековните
черноморски пристанища и
възраждането им за културен туризъм.
Участниците предвиждат да представят
общо 32 средновековни пристанища. По
този начин те се надяват съвременните
селища по тези земи да се превърнат
атрактивни туристически дестинации.
Проектът „От Егейско до Черно
море-средновековни пристанища по
морските пътища на Изтока /ОЛКАС/“ е по
Оперативна програма“Черноморски
басейн-2007-2013 г.“. Сред участниците са:
Гърция, представена от втория по големина
град Солун с Музея за византийско
изкуство и византийски изследвания, от
турска страна участва Истанбулският
университет, Румъния е представена от
Констанца. Участват също и Молдова,
Украйна, представена от научен институт
в Крим, Грузия, Русия и Азербайджан.
Целта е в продължение
на две години да се проучат и представят
черноморските средновековни пристанища,
както и тези от Средиземно море, които
са били обект на търговията на Византийската
империя, Венеция, Генуа, Флоренция и
Арагонското кралство. Българската
страна трябва да представи между 12 и 14
пристанища, като се започне от Ахтопол
и се стигне на север до Шабла. Това
сподели специално пред „Класа“
директорът на РИМ-Варна, проф. д-р Валентин
Плетньов. Идеята е пристанищата да се
представят в статии с исторически извори
и с „портовани“-морски описания с
карти. В проекта е предвидено и
представянето на фотоси и находки от
тези райони. Всичко това, по думите на
Плетньов, трябва да бъде събрано в един
каталог, който трябва да покаже развитието
на една наистина мащабна търговия в
„голямото море“, както е било наричано
през средните векове Черно море.
Водеща държава е Гърция
Водеща в този международен
проект е Гърция, а ние сме участници,
като ръководител от българска страна
е гл. ас. Александър Нинчев. Инициативата
започна през месец март, екипът работи
в архивите, събират се данни от исторически
извори и се търсят сведения от хронистите
за всяко едно от тези пристанища, които
ни предстои да проучваме и представяме,
подчерта Плетньов. Под представяне на
средновековните пристанища по Черноморието
ни той има предвид издаването на
апликационни форми, посредством които
впоследствие да се развива културният
туризъм, да се покажат големите обекти
като Калиакра, Каварна, Варна, Ахтопол
и други.
Съпътстващ проект ще
развива именно културния туризъм. Чрез
апликационните форми ще търсим
разработването на игра и пресъздаването
на живота през този период от историческото
ни развитие-VІІ-ХІV в. Така ще спечелим
и детска аудитория. Предвидена е и
организация за съвместни изложби в
Солун, както и издаването на каталог на
споменатите пристанища. Всичко това
трябва да бъде постигнато в рамките на
проекта, който продължава две години,
отбеляза Плетньов.
Българските пристанища,
които ще бъдат проучвани и представени
в рамките на европейския проект „От
Егейско до Черно море-средновековни
пристанища по морските пътища на Изтока
/ОЛКАС/“, могат да съдействат изключително
активно за развитието на културния
туризъм. Тук е достатъчно да посочим
само Бургас и Созопол, както и Ахтопол,
но българската страна участва с най-много
пристанища в проекта, което я превръща
в своеобразен акцент в тази европейска
програма. Румъния ще представи три
пристанища, Грузия-две, Турция-три,
Гърция-също 3, или 4.
Ще рекламират с каталози
и брошури
Хората трябва да се
запознаят с историята на тези
градове-пристанища, а това ще стане,
като се издават каталози и информационни
брошури за тях. През Средновековието
са известни т.нар. „портовани“-описания
на маршрутите. Именно от тях знаем до
къде са стигали корабите при каботажните
плавания /край брега/ в Черно море. Ако
по западния бряг един кораб тръгне на
север към големите колонии като Кафа
на днешния Кримски полуостров, или към
венецианските колонии, този кораб
задължително трябва да има маршрут. Той
започва в края на май и началото на юни,
посещават се всички пристанища и именно
в портованите се отбелязват подробности.
Това са известните западноевропейски
средновековни карти, по които ние и днес
се ориентираме в проучванията си. Особено
ценна е информацията за търговията,
която се е развивала по тези места,
твърди Плетньов. По думите му има много
малки пристанища, за убежище и почивка,
но проектът се интересува от големите
пристани, където е била развита и
търговията и които са били вписани в
регистрите. Такива са Ахтопол, Созопол,
Месемврия, Анхиало, Варна, района на
Галата, Росико, Кастрици в Евксиноград,
Кранея, Калиакра, Карвуна и така се
достига до Шабла. След това са Констанца,
пристанищата в устието на река Дунав и
пристанищата на Кримския полуостров.
Ние отдавна имаме данни
за тези пристанища, но до момента никой
не си е поставил за цел да събере всичко
в един сериозен, научен каталог и да
обобщи информацията в цялостен вид.
Ще търсим сътрудничество с колегите от
Археологическия институт в София, които
проучват района на Каварна и Калиакра.
Ще ползваме и опита от колегите, които
работят в района на Южното Черномориие
при Созопол и Ахтопол, посочи в заключение
Плетньов.
Вътрешно каре
Представяме Черно море
в европейските анали
Целта на българските
учени-историци е да покажат мястото на
Черно море в европейската средновековна
история. За средновековните хора
Средиземно море е било вътрешно море,
докато Черно море те са наричали „голямото
море“. Именно от тук европейските
държави тогава са се снабдявали с
хранителни продукти и кожи. Историческите
данни сочат, че именно пристанищата от
Северното Черноморие снабдяват
европейските страни със зърнени храни.
Един от най-известните продукти е бил
българският пчелен восък, който се
използвал за производството на свещи.
До отварянето на атлантическите маршрути,
след Колумб, основните линии на морската
търговия са били през Средиземно и Черно
море.
Сериозни публикации в
това направление има за Варна и Калиакра,
както и за Созопол, но всичко това трябва
да бъде обобщено и да се направи един
не много подробен каталог, за да не тежи
информацията прекалено много. Трябва
да представим обаче всички исторически
извори, които са известни, трябва да
покажем и развитието на търговията,
като не можем да минем без публикациите
на академик Васил Гюзелев за търговските
връзки по нашето Черноморие, както и
публикациите на много други колеги,
които са проучвали и са писали по тези
въпроси. Това ще бъде събрано в един
том, който да се ползва като каталог и
енциклопедия за развитието на черноморската
търговия, подчерта директорът на
РИМ-Варна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар