От 1 януари 2014 г. отпада мораториумът за закупуване на земеделски земи от чужденци у нас. Земеделци вече изразиха опасения, че ако мораториумът отпадне, се очакват множество злоупотреби.
Къде е проблемът?
И в България, и в Румъния отчетоха през 2012 г., че фермерите им още не са готови да се конкурират с чуждите инвеститори. Тоест, ако забраната отпадне, чужденците ще купуват земята ни много по-активно, отколкото ще можем самите ние.
В момента чужденци могат да закупуват ниви, но само след като са регистрирали дружества на територията на нашата страна. В договора на България и Румъния за присъединяване към Евросъюза е записано, че пазарът на селскостопански земи трябва да бъде освободен и по всяка вероятност това ще стане.
Въпросът е, кога да го направим и как да го организираме, така, че да не се ощетим сами себе си и в същото време да изпълним европейските директиви и изисквания?
Как е по света?
В Испания чужденци могат да придобиват до 15% от землището в дадена община, а в Литва – до 50%. Въпросът е, какво пише в договора за присъединяването ни към ЕС.
Там очевидно, няма такова ограничение, което ни дава възможност ние също да определим един процент, над който няма да може да се придобива собственост в дадено землище.
Проблемът може да се реши дори и на местно ниво, като възможност за местно самоуправление, а именно - общините да имат право да определят такъв процент за чужденци, в рамките на даден цифров диапазон.
Възможно е също да се определи предел за собственост върху земеделски земи от чужденци, стига това да не противоречи на международни спогодби, по които България е страна.
Темата е актуална и заради това, защото на ниво ЕС тече дебат, дали да има горна граница за площите, за които да се плащат субсидии. Тогава ограничението на закупуване на земеделска земя ще бъде естествено, защото никой няма да иска да притежава и да обработва свръх количества ниви, за които няма да получава субсидии.
От друга страна, това би довело до одребняване на обработваемите площи, за които все пак да може да се получават субсидии. Въпросът е, как законово така да се създадат ограничения, които да не пречат на развитието на земеделието, но и да не създават корупционни ниши и дискриминационни ситуации?
С една дума, необходими са такива правила, че и малките производители и собственици да могат да получават субсидии, а не само чужденците и големите собственици.
Земеделци предлагат за обсъждане и свръхконцентрацията на земи и дали да има горна граница на собствеността. Този въпрос обаче трябва да се разглежда в светлината на законите и правилата, които касаят собствеността у нас въобще.
Дали можем да ограничим собствеността на българите? Дали това няма да дублира „наребдите-закони“ от времената след 9,09,1944 г., когато един човек не можеше да притежава повече от едно жилище в София и в големите градове?
Не бива да разпродаваме земите си на чужденци, но и не бива да дискриминираме правото на собственост, всичко е въпрос на политически и юридически баланс!
За novinite.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар