СМЕХЪТ Е ЛУДОСТ!

Смехът е лудост…! Струва ми се, че това вече е повече от безспорна истина. Не зная, дали някой до сега се е замислял, кога се смеем…!? Когато ни е смешно ли…? Може би все пак е така, но въпросът е, кога ни е смешно и на какво, и на кого се смеем?
Понякога смешното за едни не е смешно, или поне не толкова-за други. И все пак твърдя, че смехът е една, или може би дори началната фаза на лудостта.
Забелязали ли сте, че когато човек изживее много силно вълнение, каквото и да е то-положително, или отрицателно, много често избухва в неистов смях?  Това предполагам е защитна реакция на съзнанието, която има за цел да предпази мозъка от увреждане от внезапността на ситуацията, но тя предпазва и сърцето от някакъв вид зловредна апоплексия, по същите причини. Човек, посредством смеха, сякаш преодолява стреса и смеейки се, по-лесно възприема проблемите около себе си. Може би заради това лудите често се смеят, дори част от “лудостта” им е именно в реалистичната проекция на определен вид смях.
Смехът е лудост…! Смехът е лекарството за лудост и в същото време-първопроявата на лудостта. Казват, че лудите понякога са юродиви. Юродивите са онези луди, които говорят директно с Бог, а тяхното дело се нарича “божествено юродство”. Така че лудостта вероятно е и някакъв особен вид божественост.
Българите сме доста смееща се нация, особено пък напоследък. Смяхме се на едно правешко облагородено говедо и то се смееше, докато полусприхаво ни обясняваше “некои неща” дето и то не ги разбираше, пък ни и пояздваше, вместо да е обратното…! След това се смяхме и на Дело № 1 срещу същото това облагороденото правешко и срещу още една дузина “бедни милионери” от “говеждата партия”! После се оказа, че ние докато сме се смяли, делото било минало “по реда на надзора”, демек-смешно…! Малко след това се смяхме на главоломното повишаване на цените на стоките и услугите и …“за Бога братя…”, умряхме от смях!
По едно време, като че ли се посъвзехме, обаче веднага след това падна голям смях с хиперинфлацията, когато заплатите се равняваха на кило и половина свинско, половинка типов хляб и една бира…ама малка…!
После дойде едно време, когато по-малко се смеехме. Колкото и да мразеха епохата на “драгалевския Мавър”, тогава не беше много смешно, но пък след това компенсирахме!
Дойде Негово Величество “мадридския мишок”! Ей, че като настана един смях…! Като наизпълзяха едни Любки, едни Ники-та, едни Миленчовци, едни яхтени кръгове…! Човек и да е тъжен, пак ще се посмее от сърце! Посмяхме се един мандат, после повторихме.
Междувременно едва останахме живи от смях, когато Гоце-мумията се кандидатира за президент, пък взе че и стана! Смяхме се и когато Бате Бойко /Банското огнеБОРЧЕ/ се кандидатира за столичен кмет, пък взе че и премиер стана после. Както се полага, точно като папата, Бате Бойко си смени името,…не, не се кръсти Бенедикт ХVІІ, стана просто Буда Борисов…! Назначи си едно смешно хлапе за президентче-Роско. Леля му Марга Попова редовно го попляскваше, като не слуша де, ама стана човек от него…!
От височайшата височина на парламентарната трибуна пък, строго, но за сметка на това почти неистово смешно ни наблюдава, освен “класната” Катя Михайлова, сега вече и самата “директорка на училището” – Цецка Джоли, която на галено всички наричат “леля Цецка, или просто Цаци…/идва от дребната риба-цаца…!/.
И Роско, и леля му Марга, и Буда, и Цаци са смешни, обаче българският Брад Пит направо ни скъсва от смях. Как кой….финансовият Дянков, разбира се…! Не че по-малко смешни са и Тути Младенов, Ники-“външното”, Миро-“зоо-то” и “свинята-майка”…, е нея няма да Ви кажа коя е, сетете се пък сами…!
Така се смее българинът! Може би именно така се смял и когато Михаил Ставрев-Хальо посича на улицата Стефан Стамболов. Вероятно смехът е бил оглушителен и през  зловещата 1393 г.?! Почти съм убеден и че сме се смяли, когато са избили смелите нашенци през 1876 г…!  Не зная, дали е било така, но е вероятно, защото поводите за смях са придобит рефлекс! Знам обаче, че и до днес нашего брата си се смее на самия себе си! Дали защото едва се понася, дали защото е твърде умен и не го разбираме, демек станал е юродстващ, дали пък нещо…май…наистина не е “мръднал”…!? Епикурейство ли е това…, абе да Ви призная “под сурдинка”, по-скоро е “БУДАлейство”…!
И все пак, нека се смеем…! Нашите крави никога не са били луди…те просто са гладни, също като нас самите! Това трябва да е смешно, защото иначе ще е прекалено тъжно, за да е смешно!
Нека сега хууубавичко да се посмеем, за да се отрезвим утре! А поводи за смях, както се убедихме, дал Господ…!

Венцислав Жеков

за actualno.com