ЙОРДАНОВДЕН – ПРАЗНИК НА ЮНАЦИ, ИЛИ НА ПРОСТАЦИ...!

Снимка: plevenzapleven.bg

Една хубава традиция, хвърлянето на кръста във водата и освещаването й, вече за поредна година се превръща в зрелищен цирк, в празник на суетата, в състезание. Да се хвана за последната дума...състезание!

Надпреварата за изваждането на кръста от водите на реката, езерото, или морето не е състезание, това е достойнство. Превръщането на този ритуал в нещо като форма на компетишън – обикновена футболна страст, или каквато там още решите, е нещо, което обезсмисля празника и ритуала. Хваналият и извадилият кръста първо са един и същи човек /поне така се очаква да е/, второ, той прави това защото е избран, защото е най-достоен, а не защото е непременно най-силен, най-подготвен физически.

На фона на това, и тазгодишните изстъпления с изваждането на кръста бяха меко казано просташки. Юрнали се пияници, малолетни безделници, коскоджамити пишманбабаити и обикновени селски бекове да хванат кръста, белким с това спечелят я „Бинго”, я нещо от „Лотарията”...!

Това е смешно, нелепо, пошло и тъпо...! Всички вперили очи в кръста, все едно чакат свещеникът да го хвърли като кокал на изгладнял пес. И песоглавците зяпнали насреща му, оцъклили се с впиянчените си пориви, сакън да го хванат този кръст, че видиш ли, да излязат най-юнаци сред юнаците...!

Много вредно и недостойно е преекспонирането на тези ритуали, които носят една точно определена идейна и ценностна натовареност. Там няма сравняване на сили, премерване на физически умения, там става дума за достойнство.

На колко места видяхме репортажи, как френетични левенти се надпреварват да се хвърлят в ледените води, за да хванат кръста, сетне настава суматоха, кой аджеба го е хванал, дърпат се, някъде дори счупиха кръста, не бил този, бил онзи, пък никой не отстъпва, настава истински хаос..!

В това време жалките им и възтлъсти телеса киснат в ледените води, но отвътре врят и кипят, защото видите ли, сега им е паднало да надвият над останалите, всеки иска той да е пръв, сякаш на изхода от ледената вода ще раздават пържени кюфтета с повечко подправки...и по един бял сомун...! Нелепо е, нелепо и неадекватно...!

Не стига това, а на места дори и побоища стават, всеки се одързостява до истинска, рафинирана безбожност, само и само да е пръв, пръв, но сред равните нему....защото и едните, и другите са си откровени простаци!

В крайна сметка, това да хванеш кръста в ледената вода е достойнство, което не се печели по сила, а по вяра, по заслуга към вярата.

От тук идва и преплитането, че този, който хване кръста ще е здрав цяла година. Здрав, ама друг път, колкото и да е пил, както е в прословутото „мъжко хоро”, ледената вода до гърдите няма как да не ти докара поне плеврит. Същото е и когато палим свещи, палим ги масово „за здраве”...! Да, ама не..! Това е лепта, това е жест, това е ритуал, огънят пречиства, огънят е светлина, той не е формалност, която се изчерпва с това да направим нещо по инерция, ей така – „за здраве”, не, не е за здраве, „за Бога” е...!

Така настъпва именно предефинирането на ценностите в ритуалите и постепенно ритуалите от църковни се превръщат в спортни. Чака се само един хамерикански коуч, който да „вдъхнови” йордановденските простаци и да ги надъха с една обилна и доволно празнословна автосугестия от рода на – „Вие сте най-добрите”, „ще победим”, „ние сме № 1” и други подобни екзалтиращи дивашки практики за надъхване.

Йордановден и ритуалът за освещаване на водата остават на заден план, напред излиза компетишънът, надпреварата на празноглави безделници и диваци, които с това си амплоа на „църковни състезатели” оправдават не един дори, а няколко повода за безпаметно надринкване с резлива домашнярка около тези светли християнски празници.

Това е изместването на ценностите – от Християнство към откровен и оправдан алкохолизъм, от църковен ритуал, към битов кошмар, от достоен и светъл избор към елементарен спортен хъс, като в последното няма нищо лошо, но на стадиона, а не в Църквата...! 

За фейсбук-групата "Православни новини"