 |
Емблемата на „БМТ Орбита”
Снимка: auction.bg
|
Някога, по време на така нареченото
комунистическо управление на България, пътуванията в чужбина се осъществяваха и
чрез една от малкото държавни фирми за туризъм, която се казваше „БМТ Орбита” –
или преведено на нормален език – Бюро за младежки туризъм „Орбита”.
Фирмата е създадена през 1958 г.
като специализирано бюро за младежки и студентски туризъм. Централата се намира
в сградата, в която днес се помещава управлението на партия „Движение за права
и свободи” – ДПС, на столичния булевард „Ал. Стамболийски”.
Именно на това място се събират
документите на всички, които искат да пътуват в онези години, защото да пътуваш
извън България тогава не е толкова лесна работа. Трябва да си верен на партията
и властта, за да те пуснат да излезеш от страната, защото тогава ще са сигурни,
че ще се върнеш.
Георги и Николинка от София решават
да се запишат за екскурзия до Гърция и Турция през далечната 1977 г. По това
време това са „вражески капиталистически” държави, където пътуването, според
родните комунистически тайни служби, е опасно, защото така човек може да се
„заблуди”, че там животът е по-хубаво от „комунистическият рай” тук. Именно
заради това пътуването до такива дестинации, макар и съседни, се следи много
стриктно от властите в страната ни.
Първо е необходимо разрешение от така
нареченият „парторг”, или иначе казано – партиен организатор от низовата
партийна организация по месторабота. Въпросната характеристика се изпраща до
централата на „БМТ Орбита”, където се разглежда от комисии, съставяни по целеви
показатели. На място се решава, дали даден човек, или семейство ще бъдат пуснати
да пътуват, или не.
Георги и Николинка също са в такъв
списък. Георги чете документа и търси имената им, намира ги едва в края на
листа, където срещу имената им вижда написано с химикал – „ДА”. Така те
получават правото да напуснат страната и да отидат на екскурзия в Гърция и
Турция. Много обаче са и тези, които срещу имената си виждат – „НЕ” и тогава
мечтите им за пътешествие, макар и само на няколко стотин километра, остават в
сферата на имагинерното.
Георги е късметлия, защото негов
приятел е бате Данчо – обущар. Той работи в малка работилница до дома на Георги
и Николинка, в центъра на София. Кумът на бате Данчо обаче е самият шеф на „БМТ
Орбита”. Така семейството получава разрешение за пътуване в „капиталистически
държави”, както се казва и е особено популярно в онези години – с връзки, или „по
втория начин”.
В групите обаче, въпреки, че тези
които пътуват винаги са били проверявани и пресявани от политическите
структури, пътуват и поставени лица – партийни функционери и служители на
тайната полиция, наричана тогава служба
за „Държавна сигурност”. Един такъв служител е В.Ч., приятел на Георги, който
лично му е разказвал, как е пътувал именно по този начин до Египет, с група
българи, за да дебне, да не би някой да се отклони и да избяга, като по този
начин изнесе „ценна” информация, която партията и държавата не искат да излиза
навън, в така наречения „нормален” свят.
Всичко опира отново до репресивния
апарат на комунистическата държава, която
не допуска свободно пътуване на своите граждани извън страната, дори и вътре в
страната, където те са ограничени от така наречените „открити листове” за
достъп до граничните зони.
Всъщност, пътуването извън България
по каквато и да е причина, винаги е било обект на особен интерес от страна на
политическата полиция, защото контролът винаги е бил задължителен.
Георги и Николинка стават обект на
предложение за емиграция още в Истанбул. Местният екскурзовод ги пита, дали
имат интерес да пътуват на Запад, за да живеят и да работят там. Семейството
обаче се опасява, че това може да е клопка, организирана от някой от ченгетата,
които пътуват с групата и отказват. След това се замислят, но вече са отказали.
Питат се, дали ако приемат едно такова предложение, ще успеят, дали ще могат да
вземат детето си, което е в България при едната баба и дядо, дали въобще ще
имат шанс да видят отново детето си живо и здраво! Какви ли не истории са
чували, какви ли не неща се говорят в онези години – за разделени семейства, за
разделени деца от родителите им. Георги и Николинка не искат и те да станат
част от тази мрачна статистика.
Семейството се завръща в България
без да приеме предложение за емиграция. Така те остават сигурни, че няма да
бъдат репресирани по някакъв начин, заради това, че имат желание да пътуват или
да живеят на друго място, извън комунистическата система.
Гърция и Турция са само част от
близките дестинации, които бяха „проблемни” именно защото управлението там беше
и е демократично, което дразнеше нашите управници, които считаха, че хората
трябва да живеят само в условията на комунизъм.
ВЕНЦИСЛАВ
ЖЕКОВ
кореспондент на в-к „България” в
София
Няма коментари:
Публикуване на коментар