ПАТРИАРХ НЕОФИТ І-ВИ ИЛИ ІІ-РИ - ПОСЛЕДНИЯТ ДА ЗАТВОРИ ВРАТАТА!?

Прави впечатление, че българските патриарси не се титулуват с номер, както е например при другите православни църкви. Ето да вземем, вселенският патриарх Вартоломей е І-ви, атинският архиепископ е ІІ-ри,  предищният руски патриарх Алексий също беше ІІ-ри, а нашите са без номера.

Това на пръв поглед озадачава, защото дори и да са първите с това име, които се явяват предстоятели на поместната ни православна Църква, то защо не се титилуват с І-ви, както е например вселенският патриарх, а и други първойерарси на поместни православни църкви!? Първи като пръв между равни е наистина вселенският, но има и други първойерарси, на други поместни църкви, които се титулуват с І-ви, тоест, искаме да кажем, че І-ви не е прерогатив само на вселенския патриарх и не изразява ранг, защото в йерархията на Православието няма първи, а има само един пръв между равните и това е имено вселенският патриарх. Другата номерация е израз на древност и приемствена последователност!

Направихме справка в списъка на първойерарсите на Църквата ни и ето какво установихме: Проверихме преславските и търновските патриарси, както и епископите-първойерарси от 865 до 879 г., архиепископи – от 870 до 919 г., патриарси от 919 до 1018 г., пак патриарси от 1186 до 1393 г., ккто и екзарси от 1872 до 1915 г. и намерихме съвпадение на имена на първойерарси само в графата за наместник-председатели на Светия Синод от 1915 до 1945 г.

Тук се споменава името на митрополит Максим – 1850-1938 г., който е наместник-председател на Св. Синод от 20 октомври 1921 г. до 28 март 1928 г. Има и още едно съвпадение на име и то е на митрополит Неофит-1868 – 1971 г., /така е посочено в справката, вероятно е починал на пеклонна възраст – над 100 г. !/, който също е наместник-председател на Св. Синод в периода 4 май 1930-15 октомври 1944 г. Липсват съвпадения на имена и при българските екзарси от 1945-1948 г., както и при наместник-председателите на Св. Синод в периода 1948-1953 г.

Иначе казано, само двама от първойерарсите на Църквата ни са с имена като патриарсите ни от ново време, след възстановяването на патриаршията през 1953 г. и това са митрополитите Максим и Неофит, каквито са и имената на предишния български патриарх и настоящия. Нито патриарх Максим обаче, нито пък настоящият патриарх Неофит, носят титула ІІ-ри, след името си. Да, митрополитите с тези имена са били наместник-председатели, но на практика са представлявали еднолично първойерархичността, така, както днес това се представлява от патриарх Неофит. Това е достатъчно основание днес нашият патриарх да носи официалния титул „Български патриарх Неофит ІІ”.

Но, да речем, че се сметне, че наместник-председателят не е достатъчно равен по ранг на „пълноправния” патриарх, то тогава днес титула на патриарха ни можеше да е поне „Български патриарх Неофит І”! Да, ама и така не е, както виждаме.

Защо е това положение потърсихме мнението на богослови, които ни обясниха, че причините са няколко. Първо, според тях, номерацията би следвало да я има, защото нашата патриаршия е древна и е законно призната още от 927 г. Няколко пъти обаче Патриаршията ни е била понижавана и закривана, както е по време на византийската власт у нас и по време на османското владичество.

По време на османското владичество гръцките архиепископи на Охрид са се титулували „Патриарх Български”, което  очевидно е било въпрос престиж! Това е съществуваща титла от историческа гледна точка и тя е напълно легитимна. Стигнало се е до там дори, че самият Вселенски патриарх е забранявал така да се титулуват архиепископите на Охрид, което е доказателство за автентичността на информацията, защото има запазени писма с тези забрани!

Формално нашата патриаршия е възстановена едва през 1953 г. Тогава патриарсите ни не поставят номерация след името си и при първия патриарх Кирил, и при следващия Максим, а и днес, при патриарх Неофит, което издава липса на самочувствие. При румънците например, тази традиция липсва, защото те са смятани за много нова патриаршия, за да има номерация и последователност. Но нашата патриаршия е от Х в., а не от преди 200 години!

Въпреки че Печката патриаршия е възстановена от великия везир Соколлу Мехмед паша, това се счита и приема за легитимен акт, когато обаче турският султан възстановява българската Църква като Екзархия, това не се приема за легитимен акт. В задачата се пита, защо решението на султана е нелегитимно, а на великия везир е легитимно и що за двоен стандарт е това…!?

В Устава на БПЦ, приет от VI-тия Църковно-народен събор на 11 декември 2008 г. е записано в чл. 1, ал. 3: „Самоуправляващата се Българска православна църква – Българска Патриаршия е правоприемник на Плисковската архиепископия, Преславската патриаршия, Охридската архиепископия, Търновската патриаршия и Българската екзархия. Тя е единна и неделима.”.

Следователно, след като е правоприемник на всичките преди нея църковни, православни администрации, тогава защо патриарсите ни Максим и Неофит днес, не са съответно „Максим ІІ-ри” и „Неофит ІІ-ри”, след като двамата са „правопремници” на двамата първойерарси – наместник-председатели на Св. Синод - митрополит Максим и митрополит Неофит от първата половина на ХХ век, които въпреки, че са били наместник-председатели, се явяват преки предшественици на днешните, по силата на действащия понастоящем Устав на БПЦ…!?

Оказва се, че правоприемничество има, ама само административно, на хартия и като организационна структура, а като първойерархичност правоприемничество липсва, защо…? Защо едното го има, а другото се пренебрегва?

Ето и едно от обясненията на някои богослови, според които по този начин се демонстрира една напълно излишна и фалшива скромност от нашата Църква, предимно пред Руската/Съветската православна Църква. Това е някакво напълно криворазбрано послушание пред по-големите от нас. Тоест, нашата патриаршия се признава за млада патриаршия, а не за „древлепросияла”, ако може така да се каже, защото все пак нашата патриаршеска организация е от Х век и въпреки понижаване и закриване, патриаршеското достойнство не е губено безпричинно, а под натиск, заради войни и завладяване, за което не ние и Църквата ни носим вина, а това е просто лошо стечение на историческите обстоятелства.

И заради това, че сме били нападани и заличавани като държава, още веднъж се самонаказваме, като сами си понижаваме и Църквата, която е древна и напълно легитимна патриаршия още от Х век…!

Руската патриаршия например е много по-нова от нашата, но техният патриарх Алексий  си носеше титула ІІ-ри, а нашата, която е по-стара с векове, не може да си позволи да прибави в титула на патриарха си и номер, което е признак преди всичко за достойна древност…!

Това демонстрира липса на самочувствие, криворазбрано уважение към „големия съветски брат”, да признаем, че ние сме след тях, което не е вярно! Защо се срамуваме да кажем на руснаците, че именно ние сме им дали и вярата, и писменото слово…!? Да, „големият брат” се дразни от такива напомняния, но историята и историческата истина си е автономна!

Светите братя Кирил и Методий са изпратени от император Михаил ІІІ именно в България, а не в Киевска Рус, която също я има по това време, защо, защото очевидно е преценено, че имено тук е по-добрата почва за развитие на това дело, а не в Киевска Рус! Факт, който не може да се оспори от никого!

И така, до кога ще се правим на недоощипани девици и няма да заявяваме ясно, високо и отчетливо, че ние сме древна патриаршия, която има своето достойнство и която има право да номерира своите първойерарси, не  формално и не за друго, а заради това, че имаме напълно достатъчна древност, което е израз и на достолепие, но и на уважение от една страна към патриарсите, а от друга – към  вярващия народ и към историческата справедливост!?  

За фейсбук-групата "Православни новини"