65% от учителите се оплакват от
упражнен спрямо тях психически тормоз. Данните бяха изнесени от „Нова телевизия”
в рубриката „Мисия образование”. Твърди се, че те са получени в резултат на
анкети, но във всички случаи данните са тестер за наличието на проблем.
Нека да бъдем справедливи и да
признаем, че стрес има навсякъде. Учителската професия безспорно е една от
рисковите, но рискови са също и журналистиката, медицината, а и много други,
било то рискови като наличие на стрес, или рискови като физическо застрашаване
на живота, например при миньорите!
Да, стрес има, стресът е характерен
за съвременното ни битие. При едни други политически условия, в една друга
среда, при друг строй, в друга епоха, стресът вероятно е бил доста по-малък,
заради привидната уреденост на онова общество, защото условията на тоталитаризъм
в една или друга форма създават ред, насилствен, репресивен, но ред. Там стресът
е по-слаб, защото има примирение, днес, в
условията на свободна икономика и политическа демокрация, стресът е нещо, което
е неизбежно, защото редът е реален, това са общи правила, които създават рамка,
от там нататък, всеки се бори със своите сили и средства, за да успее, колкото
може и до където може.
Учителската професия някога
наистина беше с тотален авторитет, защото учителите бяха приемани освен за
такива, така също и за инструменти за налагане на определени виждания и
нагласи. Днес учителите са в ролята си на преподаватели, на възпитатели на
идните поколения. Това е отговорност, която носи след себе си и конфликтност.
Едва ли преди години някой можеше
да си позволи да държи сметка на учителя, защо синковецът му има тройка по математика,
например! Днес самият синковец държи сметка на учителя си…! Такива са
времената, такива са нравите, такива са условията за промените. Когато печелиш,
не знаеш, какво губиш, казват някой. Промените у нас бяха необходими, но с тях
дойдоха и някои лоши неща, като например онази част от свободата, която се
нарича свободия и която занижи не просто възпитанието, а критериите за него.
Е, ето от къде идва проблемът с
учителите, 65% от които се оплакват, че върху им се упражнява психически
тормоз. Първо, какъв авторитет да има един учител, който не може да си позволи
да се облече като човек със средни доходи!? Второ, как да има авторитет същият
този учител, като телефонът му е поне три пъти по-евтин от този на повечето от
учениците му!? Трето, как да има авторитет учителят, като има ученици, при това
не малко, които ако скръцнат със зъби на „даскала” си, същият ще изпищи като
мишка в капан, защото на онзи ученик татко му е еди кой си, или работи еди къде
си, или пък познава еди кой си…!?
Авторитетите се градят личностно,
но и обществено. Учителите няма как да са нещо по-различно от това, което е
обществото ни, защото те са част от същото това общество. Така че, ако
учителите не са качествени, за това носят вина и те самите, но и обществото,
ако учителите са застрашени от психически тормоз обаче, вина има обществото, което
не е осигурило условия, за да няма такъв тормоз.
Срамно е да имаме такива данни от
статистики, каквито и да са те и който и да ги е направил! Срамно е едно такова
огромно множество от преподаватели да се чувстват психически тормозени. Това е
недопустимо, невъзможно и напълно отвратително. Тормозът обаче не е само от
ученици, тормозът е повсеместен. За това, заради такива данни трябва да се
замислим, ама да не си останем само с мисленето, щото то е полезно, ама не е
достатъчно, за да се промени нещо…!
За teacher.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар