АКТЬОРЪТ АТАНАС АТАНАСОВ: БИХ ИЗИГРАЛ РОЛЯТА НА БЪЛГАРИН В АМЕРИКА!

Актьорът Атанас Атанасов.
Снимка: lekuva.net

Визитка:

Актьорът Атанас Атанасов е роден на 15 септември 1955 г. в София. През 1980 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ при проф. Александър Стоянов. От 1980 до 1985 г. работи в драматичния театър в Сливен, от 1986 до 2000 г. е в Театър "Българска армия", а от 2000 до 2001 г.в Народния театър "Иван Вазов". От 2001 г. е актьор на свободна практика.

От 1991 г. преподава актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. През 1996 г. му е присъдено научното звание доцент, през 2002 г. - научното звание професор.

-         Г-н Атанасов, носи Ви се славата, че сте аристократът на българското кино и театър, аристократ ли сте по дух?

-         Вероятно има някаква доза аристократизъм в мен, която е експонирана на сцената, иначе в нормалния живот в никакъв случай не мога да кажа, че съм аристократ.

-         Разбрах за Вас, че сте актьор на свободна практика, освен останалите Ви дейности, какво означава актьор на свободна практика, колко всъщност сте свободен?

-         Свободен съм до токлкова, доколкото мога да избирам екипите, с които работя и мисля, че това е полезно, защото, когато човек натрупа опит и рутина в професията, идва време, в което вече трябва да избира, защото в противен случай започва да преповтаря ролите, да работи с един и същи актьорски екип и това по някакъв начин влияе зле върху конкретната театрална практика. За себе си мога да кажа, че работя като свободен актьор от 2001 г.

-         Според Вас, на какво ниво се намира експортът на българската култура в момента?

-         Ако съдим по това, което правят нашите музиканти и писатели, които са звестни в редица европейски и не само европейски страни, както и новите филми и кинорежисьори, които получават награди на престижни фестивали, бих казал, че те са оценени по достойнство. За съжаление, повечето от тях са оценени повече извън България, отклкто тук, но мисля, че това зависи и от средата, в която живеем.

-         Отскоро вече имаме първия българин, носител на престижната международна награда „Пулицър”, кога обаче ще имаме първия българин „Оскар”?

-         Много е трудно да се предвиди това. „Оскар”-ите са едно състезание на много по-високо ниво. Не е само това обаче. Тръгва се от там, че някой трябва да бъде предложен за тази награда. Битуват много поговорки за народопсихологията на българина, което предпоставя некачественото експониране на достоен човек. Обикновено истински талантливите творци сякаш не са толкова амбициозни и са изпреварвани от други хора. Ние сме обречени на неуспех не само за „Оскар”, но и за редица други награди. Нямаме например достойно предложение и за нобелов лауреат. Понякога успехът на другия го считаме за своя лична загуба.

-         Различни ли са публиките в България и извън България?

-         Играл съм в Русия и в Англия. Да, публиките са различни, защото куртурните натрупвания и естетиките са различни. Публиката е различна и в България. Има голямо значение, когато се играе в София и в Ямбол, или в Добрич, или Пловдив. Зависи от демографския пробрем, образователното ниво, медийната среда, която оформя културните интереси. Принудени сме да захранваме всеки регион с такава култура, каквато е нужна в момента за това население и вместо да вървим една крачка пред публиката, ние се съобразяваме с нейните интереси.

-         Коя е ролята, за която всеки актьор мечтае?

-         Лично аз никога не съзм имал такава мечта. Играл съм достатъчно много и интересни, класически роли и съм доволен от актьорската си съдба.

-         Превълплъщавал сте се в различни роли, има ли обаче такава, която отразява емигрантския живот - може би филмът „Емигранти”...!?

-         Емигрант можеш да бъдеш по отношение на чувствата си към друг човек, емигрант можеш да бъдеш и в самия себе си, това е много обширна тема и когато я сведем до буквалното значение на това понятие, рискуваме да не дадем плътност на ролята. И Хамлет, и Хенри ІV по някакъв начин са емигранти. Във всяка роля може да се открие такова нещо. Мисията на твореца е чрез изкуството си да се докосне до своята публика.

-         Ако имахте възможност да изберете роля в Холивуд, коя бихте избрали?

-         Бих избрал ролята на емигрант в буквалния смисъл – по-епизодична, роля с малко текст, който да демонстрира моята националност, защото не се страхувам  и не се срамувам от своята националност. Вижте Костурица, той някак си облагороди американското кино именно с националната си принадлежност. Аз бих изиграл ролята на българин в Америка…!

Интервю на ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ -

кореспондент на вестник „България” в София