 |
| Снимка: |
Все повече млади хора споделят, че
образованието не им е интересно, не ги интересува това, да получат диплома с
високи резултати, не ги вълнува и ученето след средното образование. Сякаш след
падането на комунизма у нас, като че ли
имаше известно повишаване на интереса към обучение и извън Българя, защото се
отвориха границите, разшири се пространството на действие, в което човек може
да се образова и след това постепенно този портал се попритвори, за да достигне
до своята точка на калибриране днес.
Млади хора споделят, че не искат да
учат, особено висше образование, защото и с него и без него, за тях е все тая!
Приоритет те поставят върху това да печелят пари. Печеленето на пари го
свързват с това да работят професия, която не изисква образование, или поне не
изисква някакво специализирано образование.
Ето от тук тръгва темата за
образованието-демоде, от тук тръгват и усилията да се свърже пазарът на труда с
обучението в профедионалните училища. От тук тръгва и желанието, и предложението
на ректора на СУ „Св. Кл. Охридски”, учебните планове да се изработват заедно с
представители на съответния бизнес, или сфера, за която се готвят съответните
специалисти още от студенти.
Уви, бизнесът няма интерес към това
академично предложение, както и самите ученици нямат интерес към обучение
въобще. Те са наясно, че или ще наследят бизнеса на татко и мама, ако имат
такъв, или ще създадат някакъв свой бизнес – било то фризьорски салон,
магазинче, кафене…! Това за съжаление е мисленето на дребно, мисленето с изцяло
практическа насоченост, мислене, което е консуматорско, от днес – за утре, без
визия и без ясно съзнание за личностно израстване.
В търговията и услугите няма нищо
лошо, дори напротив, лошото е, че нищо над това не се възприема като надграждане. Заради това младитге хора
не искат да учат. Сякаш образованието наистина се демодира, превърна се в
досадна украса на човека, която не служи за нищо, освен за това да имаш някакви
празни претенции.
Днес е по-лесно да направиш фирма,
вместо да завършиш висше образование и тази девалвация на обучението се дължи
на историческото време, на нюансите на ценностите, които се култивират от
епохата, в която живеем. Местните ценности също оказват влияние на това, дали и
до колко младите хора имат желание да учат. Ако ученето е самоцел, както беше
преди години, това не е добе, но и липсата на образование не компенсира
непременния личностен успех в която и да било обществена сфера.
Ето заради това младите хора,
учениците, възприемат училището като досада, то е по-скоро пречка, отколкото
начин за тяхното понататъшно развитие.
Промяната? Тя може да е само в
модернизиране на процеса, в тясното сътрудничество между бизнеса и науката от
една страна и учебното заведение от друга страна – било то средно професионално,
или висше училище.
Всяко действие трябва да има своето
актуално практическо обяснение и покритие. Обучението е процес с умисъл за
нещо, човек не се образова просто така, заради самия себе си, той го прави,
защото тази или онази наука или научно направление му харесват, допадат му и
той съответно иска да се развива именно в тази насока.
Това е пътят образованието отново
да стане модерно и младите хора да се интересуват от участие в процесите на
образованието, в противен случай ще става все по-нетрадиционно да се учи, а
нивата на функционална неграмотност все повече ще удрят рекорди, които ще се превръщат
в медийни фойерверки!
А ето и какво споделя в свой пост в
социална мрежа един редовен читател: „При комунизма: "Учи, за да не
работиш!", при капитализма: "Който се учи, той ще сполучи", при посткомунизма: "Колкото си по-прост
- на толкова по-висок пост!"…!
За teacher.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар