Биографично каре
Бригаден генерал от
резерва Спас Спасов е роден на 29 март 1952 г. През 1975 г. завършва Висшето народно
военновъздушно училище „Георги Бенковски“ в Долна Митрополия. Минава през
множество длъжности като командир на звено, на ескадрила и други. Стига до
началник на Управление „Личен състав“ в Генералния щаб на Българската армия.
Летял е на почти всички бойни самолети в армията ни, както и на вертолет
БЕЛ-206. За читателите на вестник „България“ генерал Спасов специално отговори
на въпросите ни.
-
Г-н
генерал, какви се перспективите пред българската бойна авиация за предстоящата 2019 г. от Ваша гледна точка?
-
За съжаление това интервю трябва да го
започнем с тъга и болка. Питате ме за перспективи, а пред очите ми преди всичко
изплува сегашното състояние... Тъжната истина е, че бойната ни авиация от
години е в унизително тежко състояние – минимален брой самолети летят,
минимален брой от пилотите летят и всичко това непрестанно води към загуба на
способности от нашия летателен и обслужващ състав. Това е днес! А какво ще бъде през
следващата година? Аз силно се надявам, че подета инициатива от министъра на
отбраната да се обърне по-сериозно внимание на ремонта на сегашната техника и
оттам на подготовката на състава – внася лъч надежда в мотивацията на всички
служещи във ВВС. Вярвам, че и най после ще бъде финализирана сделката за нов
изтребител, нещо, което от години подтиска самочувствието на всички ни, с
липсата на решение и протакане. Така че за следващата година, аз вярвам, че
благодарение на волята на сегашното ръководство на МО и упоритостта на
командването на ВВС нашата бойна авиация ще има различно от досегашното
съсъстояние – развитие към по-добро.
-
-
Kай-малкото,
за което се надявам е да приключим с избора и вече да очакваме появяването му.
Страшно сме закъснели с това превъоръжаване. От какъв самолет имаме нужда...?
От предложените ни всички отговарят на нашите потребности и всеки един от тях
притежава своите качества, предимства и недостатъци. Мисля, че нашите пилоти,
на които съдбата ще отреди първи да експлоатират новата техника, ще бъдат
доволни и горди, независимо от избора. Съдя по себе си и по спомените си за
колегите, които са летели на различни типове самолети. Никой не ни е питал
какъв самолет искаме да се закупи за нашите ВВС, но с жар и високо самочувствие
всеки е летял на това, което му е предоставено от държавата. Имали сме
предпочитания, мечти, имат ги и днешните пилоти и авиотехници, но каквото се
реши от създадените комисии и правителствени фактори. За мен, от голямо
значение е дългогодишният опит, който имат пилотите в съвместните учения с
Ф-16. Те най-добре могат да преценят какви са възможностите на тази машина и в
никакъв случай не бих си позволил да им давам акъл чрез внушения на моите
предпочитания. Всичко, което знам за Ф-16 съм го научил от обществено
достъпната информация и съм разбрал, че тази машина е участвала в стотици, а
може би хиляди бойни мисии. В резултат на всичките си действия, до сега,
самолетът има напълно потвърдени високи резултати както по въздушни така и по
наземни цели. И нещо много важно – загубите са минимални, което показва висока
живучест и качествено преодоляване на всички вражески системи бълващи
смъртоносен огън по него.
-
Вие
като пилот, който е летял на много самолети, какъв самолет предпочитате?
-
При мен, максимата е била винаги – да се
усвоят колкото се може повече нови самолети и естествено да бъдат най-добрите.
В случая, за нашия бъдещ изтребител, определено мога да кажа, че моите
предпочитания са към тези модели, които нямат шанс да се класират. Това са Ф-18
и Еврофайтер. Вярно е, че са скъпи като първоначална цена, а също и с по-висок
разход в експлоатацията им, но... Те имат два двигателя, а това е страхотно
предимство. Двигателят е сърцето на самолета, а в случая сърцата са две.
Представете си какво става при отказ на двигателя на всеки самолет. За всеки,
който е с един мотор, следва катапултиране, а всеки с два – прибиране на летището. Е, тогава ще се
изравни цената на евтиния едномоторен със скъпия двумоторен.
-
Много
се говори за поддръжката на старите ни самолети МиГ 29, достатъчни ли са обаче
те за изпълнение на основните мисии на българските ВВС?
-
Нашите пилоти трябва да летят. Те не
трябва да дремят по кабинетите и да „усъвършенстват“ уменията си във воденето
на въздушен бой и удари по земни цели само четейки методически пособия и
инструкции или да слушат „великите“ спомени на по-старите си колеги. Особено
последното е адски дразнещо, защото „старите кучета“ просто прекаляваме в
споделянето на спомени, когато никой не ни е молил за това. Та, във връзка с
въпроса ви: да, нашите МиГ и Су трябва да се поддържат, за да могат пилотите и
целия организъм на всяка авиобаза да функционира и да не губи нито за миг
достигнатите способности. Днес, основните ни мисии, по отношение на
изтребителната ни авиация, се заключават в една – air policing. И тук можем с болка
да кажем, че и тази мисия, на моменти, не сме в състояние да изпълняваме. А
пилотите ни имат потенциал, а нямат възможност за реализирането му. Същото е и
за ударната ни авиация, но сега фокусът е – изтребителят. Впрочем той трябва да
бъде многоцелеви, а не само за въздушни цели.
-
Има
ли зависимост, според Вас, при избора на нов боен самолет от това, той да е
съобразен по някакъв начин със съществуващите у нас на въоръжение руски
самолети?
-
Не, не мисля. Всеки от предложените е
една съвсем нова платформа за носене на оръжие и всичко произтичащо от това –
оръжието да бъде използвано. МиГ-29 е все още атрактивен с възможностите си да
прави ефектни фигури от сложния и висш пилотаж, но възможностите у като
съвременно бойно средство са почти напълно изчерпани.
-
Понеже
се срещат и такива мнения, нека дадем отговор на въпроса, защо са ни въобще
други самолети?
-
Необходими са ни НОВИ самолети, за да
бъдем на висотата на всичко, което сме достигнали като нация дала толкова много
на световната авиация, но това е друга тема. Днес ние се нуждаем от нови
самолети ( не само 8-10, а много повече, също друга тема), за да бъдем
адекватни, равностойни партньори със съюзниците ни в НАТО. Вярно е, че в нашия
съюз има държави далеч напред във въоръженията си и във възможностите си, и без
нас биха решили всеки възникнал проблем, засягащ съюза и тук е мястото ни да се
определим – консуматори на сигурност ли ще бъдем или ще се развиваме като
генератори на сигурност. В авиационно отношение България винаги е била източник
на нещо ново, била е първа, била е сила. Но време е да престанем със спомените
си какви сме били, защото загубихме много, докато непрестанно протакаме придобиването
на нов боен самолет. Вече не сме това, което бяхме. Новата машина ще ни позволи
да направим онази малка, но много необходима стъпка напред в адекватността ни в
общата система за сигурност в НАТО.
-
Г-н
генерал, нека да отговорим и на още един въпрос – нови или самолети втора
употреба предпочитате, ако се направи компромис с качеството, новите самолети
вариант ли са и не е ли по-добре да са използвани, но пък с по-висок клас, да
речем?
-
Много се изостри общественото мнение по
отношение на дилемата нов – стар самолет. За мен това не е проблем. Всеки
самолет се създава за десетки години напред да лети и да бъде на висотата на
новопоявилите се, но естествено, за да бъде на съответното ниво трябва да бъде
периодично ъпгрейдван. Имам богат опит от наблюдения и използване на различни
машини, които въпреки „старостта“ си, се представят далеч по-добре от свои
връстници, замрели в зората на раждането им.
-
Бихте
ли споделили Вие лично, на кой самолет се спирате като марка и вариант?
-
В случая – Ф-16. По-горе споделих предпочитанията
си, но те отпаднаха като вариант. А Ф-16 има добра история – от там е и
предпочитанието ми към него.
-
С
какво се занимавате сега, как Ви минава времето извън активния военен строй?
-
Най-важната дейност, с която се
занимавам е ръководството на фондация БЪЛГАРСКИ ВОЕННОВЪЗДУШНИ СИЛИ. Аз съм
председател на управителния съвет на фондацията. Преди 21 години от щаба на ВВС
беше създадена тази фондация – Фондация Български военновъздушни сили.
Фондацията се занимава с благотворителна дейност, подпомагане на нашите Военновъздуни
сили с възможна по силите ни експертиза, провеждаме дейности за мотивиране на
младежите в авиационен дух и родолюбие. Като дейности: провеждане на авиационни
фестивали (авиошоу), научни конференции, подпомагане издаване на книги с
авиационна тематика, подпомагане децата на пострадали при изпълнение на служебните
си задължения военнослужещи от ВВС и други дейности, възникващи в ежедневието,
като основна цел е мотивиране на младежите в авиационен дух, както и поддържане
духа на ветераните на онова ниво, на което са се чувствали в годините на своята
младост и разбира се, най-общо – издигане авторитета на нашата военна авиация
сред обществото.Сайт на фондацията, на който може да се видят част от
дейностите: http://www.airshow-bg.com/.
За вестник "България" - Чикаго/САЩ
Няма коментари:
Публикуване на коментар