Идеологията
Чуч'е или Чучхе е партийна идеология на Корейската работническа партия, върху
която е изградена политическата система на КНДР. Чучхе се различава от
останалите леви течения заради национализма си и стремежа към автаркия.
Това
е същността на т.нар. Ким Ир Сен-изъм, от април 1974 г. Още се нарича
„съвременния марксист-ленинизъм“. Лидерите на Северна Корея наричат Чуч'е
единствената правилна управленческа идеология на тяхното революционно движение.
Тази идеология е неделима от името на Ким Ир Сен и се счита, че тя е създадена,
или по-точно неин баща е Великият Лидер. Счита се, че тя е синоним на неговата
мъдрост. В основата на идеите чуч'е стоят независимата външна политика, и
силната вътрешна икономика. Основният принцип на идеологията е самоподдържането
в икономическо, културно и военно отношение.
Всъщност
противопоставянето на двете платформи – идеологията чуче и християнските ценности
на западния свят бяха и си остават основния сблъсък на цивилизации през
изминалата 2018 г. и през новата 2019 г. За какво собствено става дума.
Парадоксите на световната политика се диктуват от абсурдността на лидерите. Не
можем да пренебрегнем факта, че тероризмът сякаш се капсулира, видоизмени се,
стана по-битов, с което и някак по-маломерен. В същото време обаче
идеологическите заплахи отново избуяха и северна Корея отново задържа палмата
на първенството с искането от края на 2018 г. САЩ първи да се откажат
от ядрените си оръжия.
Именно
в това настояване, което е и в основата на идеологията чуче, се крие цялата
шизофренност на този тип режими, които за момента сравнително успешно, за
съжаление, противостоят на западните християн-демократически ценности.
Северна
Корея приема чуче не просто за идеология, както я наричаме ние, а за истинска
религия, защото отношението към това учение е въздигната до нивото на почти
фанатична вяра, неспазването на принципите на която се наказват със жестокост,
която е дори по-зловеща от тази при най-крайните религиозни култове в
различните исторически епохи.
Проблемът
е именно в припокриването на лидера в Северна Корея, независимо кой е той, с
учението, което му се приписва чисто механично – чуче. Става дума за това, че
ако отнемеш лидерът от идеологията, все едно отнемаш пророка от вероучението
му. Вярата в чуче без лидера е все едно Християнството без Христос, с цялото ми
извинение за подобно безумно и дръзко сравнение!
И
именно на тази основа, на основата на чуче, лидерът на Северна Корея може да си
позволи да поиска от САЩ първи да унищожат ядрените си арсенали. Това е
одързостяване от почти религиозен мащаб, което цели надмощие на крилата на
сляпата вяра в една чисто лабораторна утопична реалност – неосъществима без
пряко насилие и директни издевателства. Това е така нареченият религиозен
комунизъм, при който няма подчинение, а има преди всичко вяра. Това е може би
доказателството за факта, комунизмът е напълно приложим в практиката, успешен в
съществуването си като самодостатъчен и самосъздал се формат на физическо
наличие, разбира се с всичките си недостатъци и най-вече с откровената си
научна абсурдност и категорична налудност.
Проблемът,
който днес този религиозен комунизъм създава в съвременния свят е в това, че от
позициите си на сила, той се опитва да диктува правила. Ким Чен Ун, настоящият
лидер на Северна Корея приема президента на САЩ Доналд Тръмп като равен. Тази
среща показа, че единият е достатъчно слаб, за да слезе на
нивото на другия, а другият е достатъчно силен, за да се покатери по крачола на
другия и да закрещи в ухото му.
Така
силите се изравняват, поне в очите на малкия комунистически човек, който има
властта на един от световните лидери. Без ядрените си оръжия обаче и Ким, и
чуче-то му не струват и половин американски долар! Властта, особено когато тя е
от азиатско-тоталитарен тип антична деспотия, може да се закрепи единствено и
само със сила – ерго – с ядрени оръжия.
Така
че, дори и Америка да се беше съгласила, или да се съгласи и сега да се лиши от
ядрения си арсенал, Северна Корея никога няма да унищожи своя такъв, независимо
от това, кой какви прогнози прави. Ядрените ракети са в основата на идеологията
чуче. Тази безнаказана, самонадеяна и арогантна доктрина се крепи на грубата
сила, без нея Ким Чен Ун пада от власт още в същата минута. Няма кой да крепи и
още повече да търпи едно чучело – пълно с охолна храна и съсирено безхаберие,
което да си прави каквото си иска, ако това същото чучело не държи пръста си на
червения бутон на пуска за ядрен апокалипсис!
Това
Западът го знае, но предпочита да не го повтаря, за да не се стресира
допълнително. Това обаче го знае и политическото джудже от Пхенян, което
успоредно с неимоверното нарастване на тялото си, повишава и лошия холестерол
на амбициите си за световен лидер, какъвто не само не е и не може да бъде, но и
няма да бъде, защото просто няма да му го позволят и враговете, а и така
наречените му приятели!
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на в-к „България“ в София
Няма коментари:
Публикуване на коментар