В
съседна нам Гърция свещениците са държавни служители и получават такива заплати,
приравнени към различните рангове. Колкото по-високо е един човек в църковната
йерархия, толкова и заплатата му е по-висока, защото се приравнява към
съответния тип държавен служител. Така например архиепископът е приравнен към
министрите. Сега се обсъжда отделяне на Църквата от държавата, защото в момента
те са слети.
Освен,
че получават заплати, архиереите на Гръцката църква имат и други облаги, които
са характерни за висшия ешелон на държавната администрация – имат коли и
шофьори, които се поддържат от държавата. Заради кризата настоящият атински
архиепископ се отказа от привилегията си да ползва държавен шофьор, на който
държавата да плаща. Администрацията на Църквата в Гърция също е на държавна
издръжка. Много разходи на Църквата в Гърция са поети от държавата. В
Конституцията на държавата е засегнато, че Църквата и държавата са в особени
отношения. Самата Конституция дори има църковен привкус и е в името на Светата
Троица.
Това
всичко говори за една държава, която не е съвсем светска, дори напротив, това е
една религиозна държава. Самото встъпване в длъжност на
министър-председателите, до преди Ципрас, беше църковно, а не гражданско. При
нас и в повечето съвременни държави, когато един човек става премиер, той отива
пред Парламента и с ръка върху Конституцията се заклева, че ще спазва законите
и ще се ръководи от тях. В Гърция тази клетва се извършва в специална зала на
Министерския съвет, където върху масичка се поставя Евангелие.
Министър-председателя поставя дясната си ръка върху него, а министрите се
нареждат от двете страни и всеки слага дясната си ръка върху рамото на министъра,
който стои пред него и така се получава триъгълник и всички заедно се заклеват
пред архиепископа на гръцката църква, което е църковен ритуал. Гръцката църква
и гръцката държава са свързани по много причини. Най-вече това е, че гърците
припознават Църквата като последния носител на Мегали идеята – идеята за Велика
Гърция /Византия/. За тях поддръжката на Църквата им осигурява една духовна
Византия.
Ципрас,
който е много ляв, категорично отказа и при двата си мандата да изпълни този
църковен ритуал, въпреки, че между архиепископа и министър-председателя има
диалог. Но той върви към това Църквата да загуби държавните си привилегии.
Държавата, по времето на Ципрас прие промени в законодателството, според които,
когато двама свещеника се пенсионират, с разрешение на архиепископията може да
се ръкоположи един, което предизвика голям глад за духовници в Гърция. Стигна
се до там дори български духовници да ходят и да служат там, защото в
по-малките населени места и особено по селата няма свещеници.
Един
невярващ човек никога не може да бъде мотивиран да плаща данък и за Църквата.
Това не е субсидия за вероизповеданията. Това са заплати на духовниците. Субсидията
за вероизповеданията в България, например, се ползва за поддръжка на храмовете
и манастирите, които са паметници на културата.
Заплатата
на свещеника при нас идва от митрополията. Парите, които получават те обаче са
целеви и не могат да бъдат разходвани за друго, но за заплати се ползват пари
от приходи. Понастоящем наистина се отделят пари от бюджета за поддръжка на
църкви и манастири, но това е само за паметници на културата с определено
значение, не и за заплати на свещеници.
От
времето на Симеон Сакскобурготски като премиер на България се отделя една
изключително скромна сума за свещениците ни в Западна Европа. Предложението за
приравняване на заплатите на свещениците с тези на учителите и заплащането им
от държавния бюджет обаче създаде доста спорове около това. Това е едно
припознаване на духовниците като духовни учители на нацията. Много малко от
митрополиите плащат заплати, което кара свещенослужителите да търсят всякакви
способи с треби, за да съберат пари, с които да издържат семействата си, когато
говорим за бялото духовенство. Една немалка част от епархиите на БПЦ на
практика са на самоиздръжка. Самите заплати са минимални – малко над 400 лв.
Единствено в Пловдивска епархия има добавки, които обаче също не са големи, за
да се препитават и да издържат семействата си. Имаше дори и пример с един
свещеник, който беше открил погребална агенция, за да може да се издържа. Това
нае е редно, но свещениците нямат избор без пари. Проблемът е в лошия
мениджмънт на имотите, които притежава Църквата ни, разбира се, не винаги и не
при всеки случай. Има имоти, които са отдадени на минимален наем, на хора,
които притискат Църквата и по този начин я изнудват. Митрополиите по места не могат
да съберат достатъчно средства, защото не получават реалните наеми за това,
което отдават под наем.
Освен
Гърция има и още една изцяло държавна църква и тя е в Англия, защото монархът
от времената на крал Хенри VIII е глава на Англиканската църква.
Там има абсолютно сливане между двете, като дори част от образованието е именно
под управлението на Църквата. Тя има голяма роля в този процес. Човекът, който
поставя короната на главата на монарха е декан на факултет, в едно от
най-престижните учебни заведения в света, освен духовното си звание, което има.
Това обяснява и предложението свещениците да се приравнят към учителите като
заплати и обществен статут у нас.
За фейсбук-групата "Православни новини"
Няма коментари:
Публикуване на коментар