понеделник, 17 декември 2018 г.

ЗАЩО СЕ ОТДЕЛЯТ ОБЩЕСТВЕНИ СРЕДСТВА ЗА ЦЪРКВАТА?


В съседна нам Гърция свещениците са държавни служители и получават такива заплати, приравнени към различните рангове. Колкото по-високо е един човек в църковната йерархия, толкова и заплатата му е по-висока, защото се приравнява към съответния тип държавен служител. Така например архиепископът е приравнен към министрите. Сега се обсъжда отделяне на Църквата от държавата, защото в момента те са слети.

Освен, че получават заплати, архиереите на Гръцката църква имат и други облаги, които са характерни за висшия ешелон на държавната администрация – имат коли и шофьори, които се поддържат от държавата. Заради кризата настоящият атински архиепископ се отказа от привилегията си да ползва държавен шофьор, на който държавата да плаща. Администрацията на Църквата в Гърция също е на държавна издръжка. Много разходи на Църквата в Гърция са поети от държавата. В Конституцията на държавата е засегнато, че Църквата и държавата са в особени отношения. Самата Конституция дори има църковен привкус и е в името на Светата Троица.

Това всичко говори за една държава, която не е съвсем светска, дори напротив, това е една религиозна държава. Самото встъпване в длъжност на министър-председателите, до преди Ципрас, беше църковно, а не гражданско. При нас и в повечето съвременни държави, когато един човек става премиер, той отива пред Парламента и с ръка върху Конституцията се заклева, че ще спазва законите и ще се ръководи от тях. В Гърция тази клетва се извършва в специална зала на Министерския съвет, където върху масичка се поставя Евангелие. Министър-председателя поставя дясната си ръка върху него, а министрите се нареждат от двете страни и всеки слага дясната си ръка върху рамото на министъра, който стои пред него и така се получава триъгълник и всички заедно се заклеват пред архиепископа на гръцката църква, което е църковен ритуал. Гръцката църква и гръцката държава са свързани по много причини. Най-вече това е, че гърците припознават Църквата като последния носител на Мегали идеята – идеята за Велика Гърция /Византия/. За тях поддръжката на Църквата им осигурява една духовна Византия.

Ципрас, който е много ляв, категорично отказа и при двата си мандата да изпълни този църковен ритуал, въпреки, че между архиепископа и министър-председателя има диалог. Но той върви към това Църквата да загуби държавните си привилегии. Държавата, по времето на Ципрас прие промени в законодателството, според които, когато двама свещеника се пенсионират, с разрешение на архиепископията може да се ръкоположи един, което предизвика голям глад за духовници в Гърция. Стигна се до там дори български духовници да ходят и да служат там, защото в по-малките населени места и особено по селата няма свещеници.

Един невярващ човек никога не може да бъде мотивиран да плаща данък и за Църквата. Това не е субсидия за вероизповеданията. Това са заплати на духовниците. Субсидията за вероизповеданията в България, например, се ползва за поддръжка на храмовете и манастирите, които са паметници на културата.

Заплатата на свещеника при нас идва от митрополията. Парите, които получават те обаче са целеви и не могат да бъдат разходвани за друго, но за заплати се ползват пари от приходи. Понастоящем наистина се отделят пари от бюджета за поддръжка на църкви и манастири, но това е само за паметници на културата с определено значение, не и за заплати на свещеници.

От времето на Симеон Сакскобурготски като премиер на България се отделя една изключително скромна сума за свещениците ни в Западна Европа. Предложението за приравняване на заплатите на свещениците с тези на учителите и заплащането им от държавния бюджет обаче създаде доста спорове около това. Това е едно припознаване на духовниците като духовни учители на нацията. Много малко от митрополиите плащат заплати, което кара свещенослужителите да търсят всякакви способи с треби, за да съберат пари, с които да издържат семействата си, когато говорим за бялото духовенство. Една немалка част от епархиите на БПЦ на практика са на самоиздръжка. Самите заплати са минимални – малко над 400 лв. Единствено в Пловдивска епархия има добавки, които обаче също не са големи, за да се препитават и да издържат семействата си. Имаше дори и пример с един свещеник, който беше открил погребална агенция, за да може да се издържа. Това нае е редно, но свещениците нямат избор без пари. Проблемът е в лошия мениджмънт на имотите, които притежава Църквата ни, разбира се, не винаги и не при всеки случай. Има имоти, които са отдадени на минимален наем, на хора, които притискат Църквата и по този начин я изнудват. Митрополиите по места не могат да съберат достатъчно средства, защото не получават реалните наеми за това, което отдават под наем.

Освен Гърция има и още една изцяло държавна църква и тя е в Англия, защото монархът от времената на крал Хенри VIII е глава на Англиканската църква. Там има абсолютно сливане между двете, като дори част от образованието е именно под управлението на Църквата. Тя има голяма роля в този процес. Човекът, който поставя короната на главата на монарха е декан на факултет, в едно от най-престижните учебни заведения в света, освен духовното си звание, което има. Това обяснява и предложението свещениците да се приравнят към учителите като заплати и обществен статут у нас.

За фейсбук-групата "Православни новини" 

Няма коментари: