 |
| Генерал-лейтенант Гено Ст. Генов. Снимка: Николета Райдовска. |
Дори
и да търсите, информация за генерал Генов няма да намерите. Той сякаш е
изчезнал безследно, а в същото време е личност, която си струва да се помни,
особено пък, свързана с това, че има пряко отношение към българо-американските отношения
в частност, при един наистина единичен, но много показателен случай, за който
преди години Ви разказахме именно тук, на страниците на вестник „България“.
За
какво става дума, всъщност става дума за българина от София Георги Иванов, който
решава през далечната 1971 г. да посети сестра си Цветанка /Флоранс - след
натурализацията/, която живее в Калифорния. Тя е емигрант, тоест, по
българските стандарти в онези години е определяна като невъзвръщенка, както
тогава наричаха тези хора. Пак отбелязваме специално годината – 1971 г.,
комунизмът е в пълен ход в България, пътуванията на повечето българи са
ограничени почти напълно. Допускат се само такива в социалистически страни, а в
така наречените капиталистически се допускат хора по голямо изключение – в командировка
предимно и то когато наистина е неизбежно.
Пътуване
до Америка в онези години е почти равно на
лудост, защото никоя комунистическа държавна институция не би допуснала такова
нещо, но оказва се, че един български генерал от армията осигурява възможност
за такова пътуване на свой приятел. Става дума за генерал-лейтенант Гено Ст.
Генов. Той е роден е на 21 април 1920 г. в пловдивското село Брезово, днес
град. През 1939 г става член на БКП. Става партизанин в Средногорска
партизанска бригада „Христо Ботев“. От 1943 до 1944 г. е член на щаба на Втора
Пловдивска въстаническа оперативна зона. След 9 септември 1944 г. постъпва в редовете
на Българската армия и стига чин генерал-лейтенант. Бил е началник на Военната
академия „Г.С.Раковски“ в периода 1964-1972 г. Работил е и в инспектората на
министъра на народната отбрана. Има научно звание „доцент“.
 |
| Георги Иванов в ляво на снимката, заедно със съпругата му Елена Златкова и известния емигрант в САЩ Петър Пелин, в дома на Георги и Елена в София – около края на 70-те и началото на 80-те години на ХХ в. Снимка: Архив на автора. |
Кариерата
на този български генерал от старата школа е традиционна. Повечето като него извървяват именно този път – партизани, след преврата от 9 септември 1944 г.
влизат в армията и със завършени курсове постепенно започват да градят военна
кариера, като повечето от тях наистина достигат високи чинове в армията, защото
по това време се извършва чистка на старите, така наречени царски офицери.
Този
генерал обаче, генерал Гено Ст. Генов не е като другите. С какво е по-различен
се вижда от следната случка. Когато гореспоменатият Георги Иванов от София решава
да пътува до САЩ, за да види сестра си, той се обръща именно към приятеля си
генерал Генов, който по това време е началник на военната академия в София. А
от къде се познават двамата? Георги е бил офицер ДКВ – до края на войната,
става дума за Втората световна война. Той е бил заместник-командир на заставата
при Малко Търново, от където е освободен през 1948 г., защото отказва да влезе
в комунистическата партия и остава верен на царя, пред когото се е клел като офицер.
Той е работил с генерал Генов, който му, е бил подчинен. Генералът обаче, който
тогава все още разбира се не е бил генерал, е бил комунист, докато Георги не
приема това поприще. И въпреки това, когато му се налага да пътува до Америка, Георги
има нужда от застъпници, които да гарантират за него. Единият е бившият му
командир от заставата в Малко Търново – Карабойчев, другият е именно
генерал-лейтенант доцент Гено Генов.
Парадоксът
тук е, че един генерал, член на комунистическата партия, помага на друг офицер,
вече запасен, който не е член на партията и очевидно е настроен срещу народната
власт, която се налага по съветски образец у нас. И въпреки това и офицерът
Карабойчев, но особено генерал Генов се застъпват за своя бивш колега.
Генералът рискува кариерата си. Това е много висока длъжност в армията в онези
години и ако Георги беше избягал в САЩ, а той има и такива предложения, генерал
Генов щеше сериозно да пострада в България заради застъпничеството си за
Георги, за да пътува той до Америка.
 |
| Георги и Елена по време на посещението си при Цветанка в САЩ – 1971 г. Снимка: Архив на автора. |
Интересно
е, как властите тогава са създавали мрежа, как са обвързвали хората, за да ги
обрамчат в една своя рамка и те дори и в свободния свят, отново да се чувстват
зависими и подтиснати. Ако Георги беше решил да избяга, тоест, да не се върне в
България, освен генерал Генов щеше да пострада и офицерът Карабойчев, но също и
дъщерята на Георги - Николинка, която остава като заложник в България, докато
за САЩ пътуват Георги и съпругата му Елена Златкова. Това е една илюстрация,
как човек за да замине и да се види със собствената си сестра, независимо къде
е това, било то дори и в Америка, цял генерал-лейтенант е трябвало да се застъпи
в България за него, за да го пуснат и въпреки това, дъщерята остава неофициален
заложник на семейството в София.
Такава
е онази система, към която и днес има хора, които изпитват носталгия, нещо,
което е повече от налудничаво, особено като се имат предвид примери като
горния. А за честта на генерал Генов и офицерът Карабойчев за съжаление не
можем да кажем повече, защото вероятно и двамата вече не са сред живите и няма
кого да попитаме, но във всеки случай достойната
им постъпка спрямо един царски офицер остава и е пример за доблест и духовна
висота.
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на вестник
„България“ в София
Няма коментари:
Публикуване на коментар