понеделник, 26 ноември 2018 г.

БЪЛГАРИН Е В ОСНОВАТА НА РАЗГАДАВАНЕТО НА ДРЕВНА ЗАГАДКА


Настоящият предполагаем истински гроб на Св. Никола
Снимки на автора. 
Български преселник в Турция е в основата на разгадаването на загадката за гроба на един от най-почитаните светци в православния свят – Св. Никола Мирликийски Чудотворец. Става дума за Ердинч, който работи като гид в Анталия - туристическата столица на южната ни съседка. Неговият баща е българин, а майка му е корейка, той самият живее в Москва.

Свети Никола, или Николай Мирликийски е роден през втората половина на III век. Семейството му било знатно и богато. Чичо му, епископ на град Патара в Ликия, приел племенника си в храма и оттук нататък той щял да му служи до края на дните си. За разлика от повечето свои събратя светци Николай умрял в почит и признание на преклонна възраст. Не изпитал силно мъчение на преследвачи и екзекутори, но изпитал радостта да даваш без никой да знае за това, без нищо да очакваш от това. Когато умрели родителите му, раздал своя имот и никой дори не научил какво е направил.

Св. Никола е погребан в катедралата на град Мира и сред вярващия народ се носела мълвата за благовонното миро, което оросявало мощите му и от което всеки можел да получи изцеление.

През 1099 г. мощите му са откраднати от италиански моряци от храма в Мира и са пренесени в гр. Бари, Италия, където се пазят и до днес. Това е причината да се счита за покровител на крадците. По-късно частици от тези мощи са дарявани от Римокатолическата църква на различни поместни православни църкви. Такава частица се пази и почита и в храмове в София и в Созопол.

Оказва се, че има отколешна загадка за това, къде е истинският гроб на Св. Никола. Според едни, гробът му е имено в храма в древната Мира, която сега се намира в Република Турция, където днес е поставено стъкло, защото много поклонници, основно руснаци, които особено силно почитат този светец, лягали в гробното ложе, за да почувстват светостта му. За да спрат тази странна традиция турците поставили стъклен похлупак. Ердинч обаче, забелязва, че на този саркофаг има изобразена релефна статуя, а това е било недопустимо за тогавашните погребални традиции в православната църква.

Турчинът от български произход Ердинч. 
Във въпросния храм има и други саркофази. Един от тях има покрив, който е изобразен с ясно оформени рибени люспи. Именно тук Ердинч предполага, че вероятно е истинският гроб на Св. Никола, още повече, че последният е и покровител на моряците, а рибените люспи ся пряка алюзия за това.

Предполагаемият истински гроб на Св. Никола
Дали обаче ще бъдат разрешени разкопки и евентуално доказване на тази теза, предстои да стане ясно, ако турските официални държавни власти вземат решение да допуснат там археолозите.

Дори и да не стане ясно сега, повече от логично е именно това да е гробът на въпросния светец, защото той е бил много скромен човек, което ни кара да мислим, че едва ли би допуснал да бъде изобразен със статуя върху пищния саркофаг, за който се счита, че е негов, още повече, че това е недопустимо и по канон.

Преданието разказва как св. Никола помогнал на изгубил богатството си човек с три дъщери. Във времената, в които живеели, жените не можело да се омъжат без зестра и над тях грозяла опасността да бъдат принудени да станат блудници. Когато техният баща се решавал да продаде някоя от дъщерите си, ненадейно някой променял съдбата ѝ. Разбира се, това бил светецът, който подхвърлял кесия с жълтици през прозореца и без да чака отплата си тръгвал, без да бъде разкрит от никого. Същото се повторило за втората и третата дъщеря – по една кесия, с чиято помощ девойките успявали да се оженят. На третия път търговецът хукнал да гони странника, който му подхвърлил парите, тичал след него бездиханно, в мига, в който почти го застигнал, съзрял в него Божия пратеник, осъзнал, че само такъв можел да бъде той, само свят можел да бъде неочаквания дар, който го спасил от грях. Оттогава почитат св. Никола като закрилник на имота и парите.

Според един от вариантите на легендата св. Никола подхвърлил торбите с жълтици не през прозореца, а през комина. Те попадали в прострените да се сушат на камината чорапи. Така било поставено началото на традицията, популярна в Северна Америка и Западна Европа, да се оставят чорапи на Коледа, в които добрия старец поставя своите подаръци.

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на вестник „България“ в София

Няма коментари: